Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Меден месец (14)

13.

Сутринта бе много натоварена за Нора. Първо трябваше да пазарува в най-натоварения час в „Сентимънтс“ на Източна шестдесет и първа, след което бе длъжна да свърши обещаното на един свой клиент в „Ей Би Си Карпит и Хоум“, близо до Юниън Скуеър. Следваше посещението в изложбената зала в сградата на „Д и Д“ и накрая идваше ред на ангажимента й в Девъншир, в английския градинарски магазин.

Трябваше да купи подбрани мебели за обзавеждането на дома на Констънс Макграт, една от първите й клиентки. Констънс — която не понасяше да я наричат съкратено Кони — наскоро се бе преместила от елегантния си апартамент с две спални в Ийст Сайд в още по-елегантен апартамент, също с две спални, в Сентръл Парк Уест. По-точно в сградата „Дакота“, където бяха снимали филма „Бебето на Розмари“^[1] и където бе убит Джон Ленън. Бивша театрална актриса, Констънс все още не бе изгубила усета си към драматичното. Тя обясни на Нора причината за преместването си в района около Сентръл Парк със следните думи: „Тъй като слънцето залязва на запад, затова избрах този апартамент“.

Нора харесваше Констънс. Заради нейната щедрост, прямота и способност да предизвиква декораторите да дават най-доброто, на което са способни. Парите не са проблем, бе заявила Констънс. Естествено, след като бе надживяла двамата си съпрузи.

— Докато дишам и живея! — долетя нечий мъжки глас.

Нора се обърна и видя Евън Фрейзър, разтворил ръце за сърдечна прегръдка. Евън бе представител на „Балистър Гроув Антикс“, чиито щандове заемаха внушителна площ на петия етаж.

— Евън! — възкликна Нора. — Толкова се радвам да те видя.

— А аз още повече — не й остана длъжен той. Разцелува я по двете бузи. — За коя баснословно богата клиентка пазаруваш днес?

На Нора й се стори, че съзира доларови знаци да искрят в зениците му.

— Моята клиентка държи да остане анонимна, но за твое щастие е решила да подмени прекалено натруфените си френски мебели с нещо по-традиционно и чисто английско.

— Тогава си попаднала там, където трябва — широко се усмихна той, разкривайки два реда ослепително бели зъби. — Но ти винаги си знаела къде да търсиш най-изисканата стока.

През следващия час Евън разведе Нора из сектора, пълен с английски мебели. Той добре знаеше задълженията си: знаеше какво да говори и какво да не говори. Най-вече какво не биваше да споменава пред Нора Синклер.

Нора мразеше продавачите да й обясняват кой предмет е красив и защо. Никога не допускаше някой да оказва влияние върху оценките й. Тя притежаваше свой неподправен естетически усет. Неин собствен, неподражаем вкус. Донякъде вроден, донякъде придобит и шлифован от опита й. Тя му се доверяваше напълно.

— Нали е разтегателна тази маса? Единично или двойно? — попита тя, като се надвеси над една старинна букова маса, подходяща за просторната трапезария на Констънс.

— Продава се като единично разтегателна — обясни той. — Но може да се приспособи и за двойно удължаване. За нас не е проблем да изпълним всяко желание на клиента.

— Само с единично удължаване ще бъде чудесно.

Хвърли поглед към етикета с цената. Отново си повтори, че няма нищо по-лесно от това да се пазарува за Констънс Макграт. Отстъпи крачка назад за една последна преценка, готова вече да произнесе заключителните думи: Ще я взема!, когато внезапно се спря. Защо да си дава труда да изрича цели три думи, когато можеше да каже само:

— Купувам!

Евън незабавно измъкна един стикер с надпис „Продадено“ и го залепи на масата. Това бе четвъртата й, последна задача за тази сутрин. Заедно със скрина и дивана, които също бе уговорила, можеше да бъде напълно доволна от себе си.

Двамата се настаниха на големия диван, за да може Евън да напише фактурата. Нито дума не бе произнесена за комисионата от десет процента, които Нора получаваше като декоратор. Това просто се подразбираше.

След като се сбогува с Евън, Нора се отби да хапне нещо набързо в „Ла Меркадо“ — един от ресторантите в сградата. Реши, че в крайна сметка нямаше нужда да се отбива в „Д и Д“. Нито пък в Девъншир. Беше приключила с всички покупки в „Сентимънтс“ и „Балистър Гроув“… Докато с една ръка похапваше от салатата „Коб“, с другата извади мобилния си телефон.

Обади се на Констънс и я осведоми за сутрешните покупки. После позвъни на Джефри, а след това и на Конър, за да изпълни задълженията си пред „мъжа за издръжка“.