Марк Хименес
Отвличането (81)

23:21 ч.

Елизабет седеше в притъмнялата къща и пиеше твърд алкохол. Сега разбираше Бен Брайс.

От Кейт знаеше, че той пие, за да избяга от миналото. За да забрави и да може да заспи. Колко трябваше да изпие, за да избяга от миналото? За да заспи. За да не мисли за миналото, което я беше довело до настоящето. До този ден. До този живот. Живот без Грейс.

Преди десет години тя беше пристигнала в Далас, въоръжена само с внушителни препоръки от министъра на правосъдието и директора на ФБР, свидетелстващи за професионалните умения на Елизабет Остин, невероятната й решителност и забележителния й кураж предвид сполетялото я нещастие в личен план. Беше на трийсет години, току-що омъжена, бременна във втория месец и се опитваше да избяга от миналото си възможно най-бързо и най-далеч. Далас, щата Тексас, й се беше сторило достатъчно далеч.

Пет години преди това тя беше завършила правния факултет на Харвард и беше отказала да работи във фирмите на Уолстрийт. Искаше да бъде от добрите. Искаше да вкарва лошите в затвора. Да използва законите, за да може хората да се чувстват в безопасност и нито едно десетгодишно момиче да не изстрада убийството на баща си.

Но тя не беше в безопасност.

Дъщеря й не беше в безопасност.

Никой не беше.

Злото не се подчиняваше на законите. Злото създаваше свои собствени закони.