Марк Хименес
Отвличането (80)

20:36 ч.

След пет часа следобед центърът на Далас заприличваше на призрачен град, особено в петък вечер. Адвокатите и банкерите се бяха прибрали в предградията при семействата и децата си за почивните дни. Специален агент Джан Йоргенсон нямаше при кого да се прибере, затова тичаше по пустите улици в центъра, което не беше особено препоръчителен маршрут за бягане. Но пък и повечето любители на джогинга не носеха полуавтоматичен пистолет „Глок“ на колана си. Е, всъщност в Тексас може пък и да носеха.

Тази седмица всеки ден беше пропускала джогинга в обедната почивка. Имаше нужда от раздвижване. Тичането проясняваше съзнанието и й помагаше да мисли.

Теорията за отмъщението накуцваше. Наистина полковник Брайс имаше татуировка с пепелянка. Мъжът от парка също. Вярно беше и че Брайс е служил в отряд „Пепелянка“ под командването на майор Уокър. Вярно бе и че той е свидетелствал срещу Уокър и останалите войници от отряда. Но това бе станало преди близо четирийсет години. Майорът беше мъртъв. Трябваше да приеме фактите: враждата между майор Чарлс Удроу Уокър и полковник Бен Брайс не беше обяснение за отвличането на Грейси Ан Брайс. Съществуваха само някакви съвпадения.

След пет-шест километра тялото й отново се чувстваше добре. Беше тръгнала от сградата на Бюрото в западния край на града, свърна на изток по Мейн стрийт, забавяйки темпото, за да разгледа витрините на гаснещата дневна светлина, и след това продължи към автострадата. Зави на север към Рос авеню, а после на запад покрай сградата на филхармонията и музея, след това няколко пресечки на юг и на запад по Елм стрийт покрай небостъргача с формата на ракета и някакъв друг небостъргач с дупка по средата. Запита се каква ли е идеята и продължи през площад „Дийли“, покрай библиотеката и затревената могилка, непроменена през последните четирийсет години — мястото, където беше убит един американски президент.

Тя рязко спря.

Обърна се и погледна към шестия етаж на библиотеката. Ето от онзи прозорец Лий Харви Осуалд се е прицелил в движещата се мишена и е стрелял три пъти за шест секунди, улучвайки Кенеди с два куршума — в тила и в главата. Застанала там, преценявайки необходимия брой изстрели — три, не по-малко — тя поклати глава. Нямаше начин. Федералните бяха избрали лесния път. Така и не бяха видели нищо встрани от очевидното…

И тогава мисълта я осени: тя беше допуснала същата грешка.

Джан се върна в сградата на ФБР за по-малко от пет минути и прелетя покрай бюрото на охраната, кимвайки на нощния пазач. Усети погледа му върху дупето си, докато влизаше в асансьора за третия етаж. Забърза по коридора покрай притихналите кабинети; стъпките и ускореният й пулс бяха единствените звуци. Тя отвори вратата на своята стая, светна лампата, изтича до бюрото си, отвори досието на Уокър и бързо запрелиства страниците. Очите й пробягваха по редовете, търсейки няколко имена… имената на федералните прокурори по делото „Уокър“ преди десет години…

— Мили боже!

Беше открила имената: Раул Гарсия, Джеймс Кели, Елизабет Остин.