Джеймс Дашнър
Окончателна директива (37)

35

Има един кратък момент, който сякаш продължава безкрайно. Марк вижда стоварващата се на стълбището вода като табун от бясно препускащи, разпенени коне. Чуди се за хиляди неща. Как е попаднал тук? Какво става горе в града? Живи ли са роднините му? Какво го чака в бъдеще? Дали ще се удави?

Всички тези мисли прелитат през главата му, докато водата достига перона. После някой го сграбчва за ръката и го дръпва в противоположна посока, кара го да побегне от идващото бедствие. Той вижда, че това е Трина, чиито очи са ококорени от ужас. Марк хуква презглава и този път той я дърпа, за да се увери, че няма да се разделят. Алек и Лана са пред тях, подминават доскорошните им нападатели и се шмугват в тунела. Марк поглежда за миг през рамо и се уверява, че Бакстър, Дарнел, Жабока и Мъглата се стараят да не изостават. На лицата им е изписан същият ужас.

Ужасът, който го е завладял.

Тунелът се изпълва с рев на падаща вода, който за миг пробужда у него спомени за Ниагарския водопад, който е посещавал със семейството си. Чуват се писъци, трошене на стъкло. Алек изминава последните метри от перона и изчезва в мрака на тунела. Нямат много време и Марк внезапно осъзнава, че е поверил живота си в ръцете на двамата пред тях. Това е. До няколко минути ще разбере дали ще живее, или ще умре.

Някой надава силен вик отзад, после нещо го удря по рамото и той се препъва. Изправя се, пуска Трина, за да не я повлече със себе си, и отново хуква. Когато поглежда през рамо, вижда две неща: Мъглата е паднала на земята, а откъм станцията на субтранса се носят тъмни талази. Потопът, нахлул от улиците на града, прелива през перона и заплашва да изпълни тунелите. От предния край на клокочещата вълна го делят петнайсетина крачки. Когато застига тялото на Мъглата, водата е дълбока вече десетина сантиметра. Момичето се надига бавно. Марк спира да й помогне, но тя подскача в мига, когато водата се допира до нея, сякаш пренася електричество.

— Гореща е! — крещи Мъглата, пресяга се и улавя Марк за ръката.

Те побягват отново, шляпайки из водата, която ги застига. Тя се просмуква през обувките и панталоните и Марк усеща, че наистина е гореща. Той подскача като някой, стъпил в леген с вряла вода. Водата става все по-гореща и заплашва да попари оголените части на кожата му.

Групата продължава да тича в тунела, следвана от прииждащата река. Водата се е покачила до две стъпки и Марк не може да повярва колко бързо е станало това. Тя се повдига над коленете му и той трябва да забави ход, за да не позволи да го повлече и събори. Застига Трина, другите са само на няколко крачки пред тях. Вече никой не тича. Всички се борят, използват тежестта на телата си, за да пристъпват напред. Водата почти е стигнала до кръста на Марк и той знае, че скоро течението ще стане твърде силно.

И освен това е гореща, буквално щави кожата. Лицето му е изкривено от болка.

— Натам! — крещи Алек. Той се завърта, съпротивлявайки се на посоката на течението, и пристъпва бавно вляво. Пред него има късо стълбище с железни перила от двете страни. Води до площадка и врата. — Трябва да се качим горе!

Марк се насочва нататък, като мести крака един по един и всеки път запазва равновесие. Трина прави същото. Лана вече е стигнала. Мъглата, Дарнел и Бакстър са зад Марк. Няма да издържат още дълго на течението. Ревът на прииждащата вода е оглушителен, само силният глас на Алек е в състояние да го надвие. Гласовете зад тях са утихнали и Марк знае защо. Повечето от хората вече са мъртви.

И сякаш за да потвърди тази мисъл, в него се блъска труп на удавен — на жена. Лицето й е посиняло, косата — полепнала на челото. Тя се завърта бавно, докато течението я отнася навътре в тунела. Прииждат още. Някои са живи, защото помръдват, но повечето са издъхнали. Живите пляскат с ръце и крака, опитват се да плуват, да се доберат до по-висок терен. За миг Марк си помисля, че може би трябва да им помогнат, да уловят протегнатите им ръце. Но е твърде късно — ще имат късмет, ако самите те се измъкнат живи.

Алек е стигнал стълбите, хваща се за железните перила и изкачва две стъпала. Марк тръгва нататък, разперил встрани ръце. Водата ври. Алек се навежда и помага на Лана да се качи по стълбите. После Трина улавя перилата. Марк е следващият. Той повдига крак и усеща, че старият воин го стиска за китката. Тялото му излита нагоре, дръпнато с неочаквана сила, и Марк едва не пада върху него. Трина го улавя и го прегръща.

До тях вече е Жабока, после Дарнел и Мъглата. Всички, с изключение на Алек се скупчват на площадката пред вратата. Бакстър, най-малкият, все още се бори с течението. Той е на шест крачки от протегната ръка на войника и в този момент го залива мътна вълна.

Марк се втурва обратно по стълбите и чува, че Трина вика името му. Спира до Алек, чудейки се какво да направи. Покрай Бакстър плуват трупове, нечий крак удря момчето в лицето. Една глава изплува до него, вдига вълнички и отново потъва.

— Пристъпи към мен! — крещи му Алек.

Момчето се сепва и прави каквото му нареждат. Една крачка, сетне втора. Почти е стигнало, ала водата го блъсва в гърба и то се олюлява.

— Само още две крачки — крещи Марк.

Бакстър се навежда напред и внезапно полита. Алек скача във водата и хваща ръцете му, но течението повлича и двамата, готово да ги отнесе в мрака. Всичко се случва твърде бързо, преди да успее да помисли. Марк се завърта, улавя се за перилата с лявата си ръка, а с дясната сграбчва ръката на Алек. Мъжът се протяга и го стисва за лакътя. Сега тримата са вързани като верига, която течението клатушка. Мускулите на Марк са напрегнати до краен предел. Внезапно вълната се усилва, завърта ги и ги блъсва в стената. Марк е стиснал зъби, за да преодолее нетърпимата болка. Водата нахлува през ноздрите му и той я плюе навън. Усеща на езика си мръсотия и вкус на машинно масло.

Една ръка го хваща за ризата и го дърпа. Алек се опитва да се изкатери по него като по въже. Което вероятно означава, че Бакстър е загинал. Но Марк не може да направи нищо, само продължава да стиска колкото сили има. Главата му потъва под водата и той затваря очи в очакване да дойде онзи последен дъх, след който ще се удави.

За миг почти губи съзнание. Светът се превръща във вода, горещина и оглушителен рев. И болка, която раздира тялото му.

После излиза на повърхността, усеща нечии ръце на гърдите си, пъхват се под мишниците. Дърпат го нагоре по стълбите. Алек е пред него, държи се за перилата. Между краката му е притиснат Бакстър, като в победна хватка на състезание по борба. Лицето на момчето изплува над водата и Марк вижда, че то си поема въздух.

Успяха. Успяха!

Тримата се изкатерват на площадката. Водата е достигнала до ръба и започва да я залива.

По лицето на Алек си личи колко е изтощен. Той е вир-вода и диша на пресекулки. Хвърля се към вратата и я натиска. Марк си помисля, че може да е заключена и тогава всичко ще приключи за тях още тук. Но вратата се отваря и Алек им дава знак да тръгват.

— Нагоре има стълби — предупреждава ги ветеранът.