Метаданни
Данни
- Серия
- Лабиринтът (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Death Cure, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Юлиян Стойнов, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Антиутопия
- Детска фантастика
- Научна фантастика
- Постапокалипсис
- Приключенска фантастика
- Роман за съзряването
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 3гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- deian80(2018)
- Корекция
- Silverkata(2018)
Издание:
Автор: Джеймс Дашнър
Заглавие: Последният кандидат
Преводач: Юлиян Стойнов
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково
Излязла от печат: 06.10.2014
Редактор: Мария Василева
ISBN: 978-954-655-527-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/747
История
- —Добавяне
9
Близо час Томас се взираше в мрака, преди да заспи. А когато най-сетне се унесе, сънищата му бяха изпълнени с кошмарни образи и спомени.
Жена, която седи от другата страна на масата и го гледа с усмивка. Тя вдига чаша с димяща напитка и отпива. Отново се усмихва. После казва:
— Изяж си зрънчото. Веднага. Бъди послушен.
Това е майка му, обичта й буквално блика от кожата и усмивката й. Не сваля очи от него, докато той дояжда и последната хапка, сетне взема купата и я отнася в мивката.
Ето че той седи на застлан с килим под и се опитва да построи огромен замък от кубчета. Майка му се е отпуснала в ъгъла и плаче. Томас веднага се досеща за причината. Избрали са го, за да го диагностицират за изблика, тъй като вече показва някои симптоми. Няма съмнение, че майка му също е болна или скоро ще бъде. Сънуващият Томас знае, че съвсем скоро докторите ще открият, че малкото момче носи в себе си вируса, но има имунитет към него. По това време те вече разполагат с тест, с който да го докажат.
Следващата сцена — той кара колело в горещ ден. От паважа лъха жега, от двете страни на улицата има трънаци, където преди растеше подрязана трева. На потното му лице цъфти усмивка. Майка му е наблизо, тя го наблюдава и той знае, че се наслаждава на момента.
Насочили са се към близкото езеро. Водата там е застояла и мирише лошо. Майка му събира камъчета и му ги дава, за да ги хвърля в тъмните дълбини. В началото той ги мята колкото се може по-далече, след това се опитва да ги плъзга по водата, както му е показвал баща му миналото лято. Все още не го бива. Уморени и изтощени от жегата, двамата с майка му най-сетне се отправят към дома.
Нататък спомените в съня му придобиват по-тъмен оттенък.
Отново е в къщата и на кушетката е седнал мъж с черен костюм. В ръката си държи документи, лицето му има мрачен вид. Томас стои до майка си и я държи за ръка. ЗЛО вече е сформирана, съвместно предприятие на световните правителства — тези, които са оцелели от слънчевите изригвания и събитията, разиграли се преди раждането на Томас. Предназначението на ЗЛО е да изучава нещо, което по-късно ще нарекат „гибелна зона“, тоест мястото, в което избликът извършва пораженията си. Мозъкът.
Мъжът казва, че Томас има имунитет. Други също го притежават. По-малко от един процент от населението, повечето от тях под двайсет години. За тях светът е опасен. Те са мразени заради устойчивостта им към ужасния вирус и ги наричат подигравателно мунита. Хората вършат с тях ужасни неща. ЗЛО твърди, че могат да защитят Томас, а той от своя страна да им помага да открият лечение. Казват, че е умен — един от най-умните, които са преминали изследванията. Майка му няма друг избор, освен да го пусне. Със сигурност не би желала момчето й да я гледа как умира бавно.
По-късно тя казва на Томас, че го обича и много се радва, че той никога няма да преживее това, което е сполетяло баща му. Как лудостта е отнемала разсъдъка му сантиметър по сантиметър, как го е лишила от всичко, присъщо на човека.
След като видението се разсея, Томас потъна в дълбокото и тъмно измерение на съня.
Рано сутринта на вратата се почука и той скочи. Едва бе успял да се разсъни, когато вратата се отвори и вътре влязоха петимата пазачи от предния ден с насочени гранатомети. Зад тях пристъпваше Джансън.
— Ставайте, момчета — подкани Плъха. — Решихме да ви върнем паметта. Независимо дали го искате или не.