Алистър Маклейн
Влакът на смъртта (1)

Пролог

В един есенен ден, запазен в абсолютна тайна, в сградата на ООН се проведе секретно и изключително важно съвещание. На него присъстваха четирийсет и шест представители от различни страни на света. Дневният ред съдържаше една-единствена точка — надигащата се вълна на международната престъпност. За всички присъстващи беше ясно, че терористите и разните криминални типове можеха да предизвикат паника и безредици в някоя страна, а след акцията да избягат и да се скрият в друга. Там те ставаха недосегаеми, тъй като полицейските сили не можеха да преминат границите, без да спазват купища протоколни формалности, нито можеха да действат в чуждата страна, без да нарушат нейния суверенитет.

Освен тези очевидни и труднопреодолими бариери пред силите за сигурност съществуваха и много други формалности, свързани с издаването на разпореждания за екстрадиране, които струваха скъпо и отнемаха много време. Те имаха редица недостатъци и всеки обигран адвокат можеше да открие пропуските в установените правила и лесно да измъкне клиентите си през някоя пролука на закона.

Тайната среща трябваше да намери решение на тези заплетени проблеми. Участниците в нея решиха да се създаде международна ударна сила, която да действа под егидата на Съвета за сигурност. Тя щеше да стане известна под името ЮНАКО^[1], а целта й беше „да предотвратява криминални деяния, да неутрализира и задържа отделни лица или цели групи, занимаващи се с престъпна дейност в международен мащаб“.

Всеки един от четирийсет и шестте пратеници представи подробни биографични данни за кандидата, който неговото правителство предлагаше за свой представител в ЮНАКО. След кратък подготвителен период организацията започна работа на 1 март 1980 година.