Теодор Драйзер
Американска трагедия (79)

XIII

И тъй на другата сутрин Самюъл Грифитс и син му Гилбърт, застанал до него в голямата гостна на дома им на Уикейджи авеню, изслушаха доклада на Смили за срещите му с Клайд и Мейсън. Смили предаде всичко, което бе чул и видял. И Гилбърт Грифитс, безкрайно потресен и вбесен от всичко чуто, по едно време възкликна:

— Гледай го ти, тоя мизерник! Тоя мръсник! Какво ти казвах, татко? Не те ли предупреждавах да не го взимаш тук?

И Самюъл Грифитс, след като поразмисли над това напомняне за по-раншното му глупаво съчувствие, отвърна на Гилбърт с извънредно изразителен и дълбоко огорчен поглед, в който се четеше: „За какво сме се събрали: да разглеждаме безразсъдството на първоначалното ми, макар и глупаво, но добро намерение, или сегашното критично положение?“ А Гилбърт си мислеше: „Тоя убиец! И тая проклета фръцла Сондра Финчли, дето се мъчеше да направи от него нещо, за да ме ядоса, а така очерни сама себе си. Глупачка! Но така й се пада. Сега и тя ще посърба от тая попара.“ Само че това ще струва и на баща му, и на всички тях безкрайни неприятности. Защото то бе неизличимо петно, което вероятно щеше да се лепне на всички — на самия него, на годеницата му, на Бела, Майра, родителите им — и може би да им коства положението в тукашното общество. Каква трагедия! Може би смъртно наказание! И то в тяхното семейство!

Ала Самюъл Грифитс от своя страна прехвърляше в ума си всичко от идването на Клайд в Ликъргъс.

Как е бил оставен да работи първо в сутерена, пренебрегнат от семейството. Оставен сам на себе си цели осем месеца. Дали това не е допринесло поне нещичко за целия този ужас? А след това сложен за началник на толкова момичета! Не е ли било това грешка? Той виждаше сега всичко това ясно, макар и да не се мъчеше в никой случай да извини някак деянието на Клайд — съвсем не! Каква подла душица… какви невъздържани плътски желания! Какво необуздано зверство — да прелъсти тази девойка, а след това заради Сондра, заради приятната и мила малка Сондра да замисли да се отърве от нея! А сега е в затвора и не дава по-добри обяснения за всички тези поразяващи обстоятелства, както му съобщи Смили, от тези, че изобщо не бил имал намерение да я убива, не бил дори кроил подобно нещо… вятърът му духнал шапката! Каква невероятна безпомощност! И никакво приемливо обяснение за двете шапки или за изчезналия костюм, или за това, че не се е притекъл на помощ на давещото се момиче. И тези необясними белези по лицето й. Колко силно говори всичко това за неговата виновност!

— За бога! — възкликна Гилбърт. — Не е ли могъл да измисли нещо по-добро от това, глупакът му с глупак!

И Смили отговори, че това е всичко, каквото е успял да го накара да каже, и че господин Мейсън е напълно и съвършено безпристрастно убеден в неговата виновност.

— Ужасно! Ужасно! — намеси се Самюъл. — Аз действително не мога още да го повярвам. Не мога! Вижда ми се невъзможно някой от моята кръв да бъде виновен в такова нещо! — Той скочи и закрачи из стаята, обзет от неприкрито и смазващо отчаяние и страх. Неговото семейство! Гилбърт и бъдещето му! Бела с всичките й амбиции и мечти! Ами Сондра! Ами Финчли!

Той сключи ръце, свъси вежди и стисна устни. Крачеше и поглеждаше Смили, който, безупречен и пригладен, все още не можеше да скрие огромното си напрежение и поклащаше глава колчем очите на Грифитс се спираха върху му.

А после, след около още час и половина такова разпитване и преразпитване дали е възможно да се даде някакво друго тълкуване освен онова, което подсказваха данните, съобщени от Смили, Грифитс-старши помълча и заяви:

— Е, трябва да кажа, че всичко изглежда много лошо. И все пак въпреки всичко, което ми казвате, не мога да намеря в себе си сили да го осъдя напълно, без да зная повече от това, което знаем сега. Може да има някакви други факти, които още не са излезли наяве… Вие казвате, той не иска да говори за повечето неща… някои дребни подробности, за които ние не знаем… едно или друго слабо оправдание… защото без нещо от този род то наистина изглежда като зверско престъпление. Върнал ли се е господин Брукхарт от Бостън?

— Да, татко, той е тук — отговори Гилбърт. — Обадил се е на господин Смили.

— Кажете му да дойде тук при мен в два часа следобед. Сега съм твърде уморен, за да говоря повече по този въпрос. Разкажете му всичко, което разказахте на мен, Смили. А след това елате заедно с него в два. Не е изключено той да направи някакво ценно за нас предложение, макар и да не виждам какво би могъл да ни препоръча. Искам да кажа само едно: надявам се, че Клайд не е виновен. И да се вземат всички възможни мерки, за да открием дали е виновен, или не е, и ако се окаже невинен, да го защитим в рамките на закона. Но нищо повече. Никакви опити да се спаси човек, виновен в подобно нещо… не, не и не! Дори и да е мой племенник! Аз няма да го направя! Не съм такъв човек! Неприятности или не… позор или не, ще сторя каквото мога, за да му помогна, ако не е виновен… ако има и най-слабото основание да се вярва, че не е. Но ако е виновен? Не! Никога! Ако този младеж е наистина виновен, ще трябва да понесе последствията. Нито един долар… нито един петак от моите пари не ще отиде за човек, който би могъл да бъде виновен в такова престъпление, дори и да ми е племенник!

Самюъл се обърна и бавно и тежко се запъти към стълбите в дъното на стаята, а Смили остана загледан в него с широко отворени очи, обзет от чувство на почит. Каква сила! Каква решителност! Какво безпристрастие в такъв критичен миг! Гилбърт, поразен не по-малко от Смили, седеше също с поглед впит пред себе си. Баща му беше истински мъж. Може да е жестоко оскърбен и засегнат, но противно на самия него, мислеше си Гилбърт, не проявява нито дребнавост, нито отмъстителност.

А сетне дойде господин Дара Брукхарт — едър, добре облечен, охранен, тежък и предпазлив търговски юрисконсулт, с едното око полузатворено от паднал клепач и доста изпъкнал корем, човек, който създаваше впечатление, ако не тялом, то поне духом, че е увиснал подобно на балон в някаква до висша степен разредена атмосфера, където най-лекият полъх на всевъзможни юридически прецеденти, тълкувания и решения лесно го придвижва насам и натам. При липса на допълнителни факти вината на Клайд (за него) изглеждаше очевидна. Но дори без оглед на горното, както виждаше нещата, след като внимателно изслуша разказа на Смили за всички подозрителни и уличаващи обстоятелства, той сметна, че е много трудно да се изгради дори само отчасти задоволителна защита, освен ако има някакви факти в полза на Клайд, неизлезли досега наяве. Тези две шапки, това куфарче… това, че е избягал по такъв начин. Тези писма. Но той би искал да ги прочете. Защото, ако се съди по наличните досега данни, общественото настроение безспорно ще бъде напълно против Клайд и в полза на загиналата девойка поради нейната бедност, поради класата, към която принадлежи — положение, при което благоприятна присъда в околийския център на такъв затънтен горски край би била почти невъзможна, понеже самият Клайд, макар и беден, е племенник на богат човек и досега е имал добро положение в обществото на Ликъргъс. Това безспорно ще настрои местните прости хорица против него. Навярно би било по-добре да се поиска прехвърляне на разглеждането на делото в друга околия, за да се неутрализира силата на такова предубеждение.

От друга страна, без да изпрати първо при Клайд човек опитен в кръстосани разпити, който с оглед да поеме неговата защита би съумял под предлог, че от правдивите отговори зависи неговият живот, да изтръгне от него фактите, господин Брукхарт не би могъл да каже дали има някаква надежда, или не. В бюрото му работи някой си господин Качумън, много способен юрист, когото биха могли да изпратят с такава мисия и въз основа на чийто окончателен доклад биха могли да си съставят трезво мнение. Обаче върху подобен случай може да има и други гледища, които, по негова преценка, следва да бъдат внимателно обсъдени и решени. Защото, както господин Грифитс и син му, разбира се, добре знаят, в Ютика, Ню Йорк, Олбъни (и сега, като си помисли, особено в Олбъни, където работят братята Канавън & Канавън, извънредно способни, макар и съмнителни личности) има специалисти по углавни дела, посветени до най-големи тънкости във всички потайни пътища и хитрини на наказателното право. И кой да е от тях — безспорно срещу достатъчно голямо възнаграждение, независимо от първите впечатления за подобно положение — би склонил да поеме такава защита. И без съмнение чрез препращане на делото по подсъдност в друг окръг искания, обжалвания, възражения и така нататък биха могли и положително биха сполучили да забавят и в крайна сметка да постигнат окончателна присъда, по-малка от смърт, ако това е желанието на главата на такова известно семейство. От друга страна, съществува неоспоримият факт, че едно тъй силно оспорвано дело, каквото положително би било то в случая, може да добие огромна гласност — дали господин Самюъл Грифитс желае това? Защото все пак при подобни обстоятелства не е ли вероятно хората да заговорят, макар и съвършено несправедливо, разбира се, че той използва голямото си богатство, за да потъпче правосъдието? Хората са тъй предубедени против богатите в такива случаи! Въпреки всичко обществото положително ще очаква семейство Грифитс да осигури някаква защита, независимо дали необходимостта от нея ще бъде критикувана след това, или не.

И вследствие на това сега се налага господин Грифитс и син му да решат как биха предпочели да постъпят: да прибегнат до много изтъкнати специалисти по наказателни дела, както двамата, които току-що назова Брукхарт, да вземат не толкова силен защитник или да не вземат никакъв. Защото, разбира се, би било възможно, и то без да бие особено на очи, да се осигури на Клайд способен, но все пак напълно умерен съдебен адвокат — някой живеещ и практикуващ в Бриджбърг например, — чието задължение ще бъде да свежда до минимум всички кресливи и неоправдани бележки по адрес на семейството във вестниците.

И тъй след още три часа съвещание Самюъл Грифитс окончателно реши господин Брукхарт незабавно да изпрати своя господин Качумън в Бриджбърг да разпита Клайд, а след това, каквито и да са заключенията му относно неговата виновност или невинност, да избере от местните юридически таланти поне засега адвокат, който би защитил Клайд най-съвестно и най-добре. Но да не му дава никакви уверения, че ще разполага със средства, нито да го насърчава да стори нещо повече, отколкото да изтръгне от Клайд истинските подробности за неговата причастност към това обвинение. А осигури ли ги веднъж, да съсредоточи вниманието си върху такава защита, която по най-честен начин да установи само фактите, справедливо благоприятни за Клайд — накъсо, да не се стреми по никой начин, било чрез юридически машинации или казуистика, било чрез каквито да било хитрини да установи мнима невинност и с това да потъпче целите на правосъдието.