Теодор Драйзер
Американска трагедия (77)

XI

Аутопсията и резултатите от нея отбелязаха решителен неуспех. Защото, при все че съвместният протокол на петимата лекари гласеше: „Контузия на устата и носа; крайчецът на носа като че ли е бил леко сплескан, устните подути, един преден зъб леко разклатен, личи охлузване на лигавицата от вътрешната страна на устните“, всички бяха съгласни, че те не бяха в никакъв случай смъртоносни. Главното поражение бе нанесено на черепа (точно каквото Клайд бе казал при първото си признание), който, изглежда, бил сериозно контузен с удар от „някакъв остър предмет (лошо формулирано в този случай, ако се вземе под внимание тежестта на удара от борда на лодката), следи от фрактура и вътрешен кръвоизлив, който е могъл да причини смърт“.

Обаче белите дробове, когато ги поставили във вода, потънали — безспорно доказателство, че Робърта не е била мъртва, когато се е озовала във водата, а жива и се е давила, както беше заявил Клайд. И нямаше никакви други указания за насилие или борба, макар ръцете и пръстите да бяха застинали в такова положение, което подсказваше, че трябва да е посягала или се е мъчила да се хване за нещо. За борда на лодката? Дали е било това? Дали в разказа на Клайд се криеше в края на краищата някакъв дял истина? Положително тези обстоятелства сякаш бяха донякъде в негова полза. Все пак, както Мейсън и другите се съгласиха, всички тези обстоятелства като че ли най-недвусмислено доказваха, че макар и да не я е убил, може би преди да я хвърли във водата, все пак я е ударил и хвърлил след това, да речем, когато е загубила съзнание.

Но с какво я е ударил? Да можеше Мейсън да накара Клайд да каже това!

И тогава изведнъж му дойде наум! Ще вземе Клайд и при все че законът изрично опазваше от принуда лицата, върху които тежи обвинение, ще го накара да измине отново пътя на своето престъпление. И дори евентуално да не успее да го накара да се издаде по някакъв начин, въпреки това, намерил се пак там, изправил се точно на местопрестъплението, поведението му може да подскаже къде е скрил костюма или може би някой предмет, с който я е ударил.

И затова на третия ден от затварянето му Клайд отиде за втори път до Голямата чапла, придружен от Краут, Хейт, Мейсън, Бъртън Бърли, Ърл Нюком и шерифа Слак, и там се проведе бавно разследване на целия път, който беше изминал в онзи страшен ден. И Краут, послушен на нареждането на Мейсън, „се докарваше“ на Клайд, за да спечели благоволението му и по възможност да го накара да се изповяда пред него. Защото Краут трябваше да му внуши, че доказателствата досега са съвършено убедителни и той „никога не ще сполучи да убеди съдебните заседатели, че не го е извършил“, но „ако си кажеш всичко на Мейсън, той може да направи за теб повече пред съдията и губернатора, отколкото всеки друг… да те отърве може би с доживотен затвор или с двадесет години, а както я караш сега, положително ще стигнеш до електрическия стол“.

Обаче Клайд поради същия страх, който го бе ръководил на Мечото езеро, пазеше дълбоко мълчание. Защо пък да каже, че я е ударил, щом не е… поне не преднамерено? Или пък с какво, щом досега никой не е споменал нито дума за фотоапарат?

На езерото, след като околийският земемер направи измервания от мястото, където се удавила Робърта, до мястото, където Клайд изплувал на брега, Ърл Нюком неочаквано се върна при Мейсън с важно откритие. Защото под един дънер недалеч от мястото, където се беше спрял да съблече мокрите си дрехи, той бе намерил триножника, скрит от Клайд, малко ръждясал и влажен, но достатъчно тежък, както Мейсън и всички други бяха сега готови да повярват, за да нанесе с него удар по черепа на Робърта, който я повалил и с това му дал възможност да я занесе в лодката и след това да я удави. Но когато го видя пред себе си, Клайд пребледня още повече и отрече, че е имал със себе си фотоапарат или триножник, макар Мейсън и да реши веднага, че ще разпита наново всички свидетели, за да узнае дали някой не си спомня да е видял у Клайд апарат или триножник.

И преди да изтече същият този ден, той научи от водача, който беше докарал Клайд и Робърта, а също и от лодкаря, който беше видял Клайд да оставя куфара си в лодката, и от една млада келнерка на езеро Грас, която видяла Клайд и Робърта да тръгват от ханчето за гарата в деня на заминаването им от езеро Грас, че всичките си спомняли „връзка жълти пръчки“, пристегнати на куфара му.

А след това Бъртън Бърли реши, че в крайна сметка може съвсем да не е бил триножникът, с който Грифитс е ударил девойката, но е възможно и дори вероятно да е бил самият апарат, при което с единия му ръб би могла да се обясни раната на темето, а с плоската повърхност — контузиите по лицето. И поради това заключение, обаче без знанието на Клайд, Мейсън намери плувци измежду местните дървари и им даде задачата да се гмуркат в непосредствена близост до мястото, където е бил намерен трупът на Робърта; след като шест души се гмуркаха цял ден благодарение на обещаната доста голяма награда, някой си Джак Богарт изплува от дъното със същия апарат, който Клайд бе изтървал при преобръщането на лодката. Нещо повече: когато го прегледаха, в него се намери филм, който бе даден на специалист химик за проявяване, и се оказа, че представлява снимки на Робърта, направени на брега: на едната — седнала на паднало дърво, на друга — до изтеглената на брега лодка, на трета — посегнала към клоните на едно дърво, всичките много неясни, повредени от водата, но все пак различими. А точните измерения на най-широката страна на апарата съвпаднаха в общи черти с дължината и ширината на раните по лицето на Робърта, поради което сега изглеждаше съвсем сигурно, че са открили предмета, с който Клайд е нанесъл ударите.

И все пак никаква следа от кръв по самия апарат. И никакви следи от борда или дъното на лодката, която бе докарана в Бриджбърг за изследване. И никакви по черджето, което е лежало на дъното й.

В Бъртън Бърли се криеше хитрец, каквито може да се намерят в десетина такива горски околии, и той скоро се замисли колко лесно би било, в случай че стане нужда от неопровержими доказателства, той или някой друг да си пореже пръста и да остави кръвта да потече по черджето или борда на лодката, или ръба на фотоапарата. Също така колко е лесно да вземе два-три косъма от главата на Робърта и да ги закачи на апарата или на ключа за греблото, където бяха намерили нейния воал. И след съответен таен размисъл, реши наистина да посети моргата на братята Лъц и да се снабди с няколко косъма от Робърта. Защото сам той бе убеден, че Клайд е убил девойката, без да му мигне окото. И нима поради липсата на едно дребно уличаващо доказателство трябваше да остави такъв млад, мълчалив, суетен мошеник да се отърве? Не, дори да се наложеше сам той да намотае космите около ключа за греблото или да ги вмъкне под капака на апарата и след това да обърне вниманието на Мейсън като на нещо недогледано от него!

И така, същия ден, когато Хейт и Мейсън лично измерваха наново раните по лицето и главата на Робърта, Бърли тайничко вмъкна два нейни косъма между капака и обектива на апарата, така че, когато след малко се натъкнаха на тях, Мейсън и Хейт се зачудиха как не са ги видели по-рано, но въпреки това ги приеха незабавно като окончателно доказателство за вината на Клайд. Дори Мейсън веднага заяви, че доколкото това се отнася до него, смята обвинението за напълно готово. Бил проследил това престъпление стъпка по стъпка и ако се наложи, бил готов да излезе пред съда още на другия ден.

Но именно поради неопровержимостта на доказателствата той реши поне засега да не споменава нищо за фотоапарата — да затвори, ако може, устата на всички, които знаят за него. Защото, да речем, Клайд продължава да отрича, че е носил със себе си фотоапарат, или и защитникът му да не знае за съществуването на такова веществено доказателство, тогава колко изобличително ще е в съда, като гръм от ясно небе, да представи този апарат, тези снимки на Робърта, направени от самия Клайд, и доказателството, че дължината на едната страна на апарата съвпада с дължината на раните по нейното лице! Каква пълнота! Какви улики!

Също така, понеже лично беше събрал доказателствата и беше най-подходящият човек, който да ги изложи, реши да влезе във връзка с губернатора на щата, за да издейства извънредна сесия на Върховния съд на този окръг и съвместната с нея извънредна сесия на разширения състав на съдебните заседатели, който ще може тогава да свика по свое усмотрение. Защото, ако получи съгласие за такова нещо, ще може да определи съдебните заседатели и в случай че бъде издадено решение за предаването на Клайд на съд, след месец — месец и половина ще може да започне делото. Обаче той запази само за себе си съображението, че с оглед на личната му кандидатура в предстоящите ноемврийски избори всичко това ще бъде изключително благоприятно, понеже без такава извънредна сесия делото надали би могло да се разгледа преди следващата редовна сесия на Върховния съд през януари, когато мандатът му ще е изтекъл и макар да не е изключено да бъде избран за местен съдия, пак не ще може да води делото лично. А като вземеше предвид състоянието на общественото мнение, което беше много остро и крайно враждебно против Клайд, едно бързо разглеждане на делото ще изглежда справедливо и логично за всекиго от местните жители. Защо да се отлага? Защо да се допусне такъв престъпник да седи и да обмисля някакъв план за спасение? Особено пък щом процесът положително ще допринесе за юридическата, политическата и обществената слава на Мейсън в цялата страна.