Теодор Драйзер
Американска трагедия (49)

XXX

Но след завръщането на Робърта в Ликъргъс вечерта на първия ден на Коледа Клайд не се мярна в стаята й, нито изпрати някакво извинение. Защото в семейство Грифитс междувременно се беше случило нещо във връзка с всичко това, което, ако го знаеха, щеше да се види много интересно и на нея, и на Клайд. Работата беше там, че непосредствено след танците при Ванда Стийл, същата бележка във вестника, която бе прочела Робърта, попадна пред очите на Гилбърт. Той седеше на закуска в неделя сутрин след гуляя и тъкмо се канеше да сръбне от кафето, когато погледът му се спря на нея. В същия миг зъбите му изщракаха, както щрака капакът на внезапно затворен часовник, и вместо да пие кафе, той остави чашата и зачете вестника по-внимателно. На масата и в стаята нямаше никой друг освен майка му, но понеже знаеше, че тя споделя неговите възгледи по отношение на Клайд повече от всички други, той й подаде вестника.

— Я виж кой печели сега успехи в обществото! — подхвърли той рязко и саркастично с блеснал в очите остър и презрителен яд. — Скоро ще нахълта и тук, при нас!

— Кой? — попита госпожа Грифитс, пое вестника и прегледа съобщението спокойно и безпристрастно, но все пак не без известна изненада, която се постара да не проявява външно. Защото, макар и да им бе предадено преди известно време, че Сондра качила Клайд в колата си, а след това той бил поканен на вечеря от сестрите Тръмбул, една бележка в светската хроника на „Стар“ беше нещо по-друго.

— Знаеш, чудя се как ли е станала тази работа да бъде поканен там — каза замислено госпожа Грифитс, която винаги си даваше ясна сметка как се отнася към всичко това синът й.

— Нима може да го е направил някой друг освен тая хлапачка Финчли, тая хитра фръцла! — отряза Гилбърт. — Тя е разбрала отнякъде, твърде вероятно от Бела, че ние не желаем да имаме много-много вземане-даване с него, и е решила, че това ще е хитър начин да ми отмъсти за някои неща, които съм й направил или поне си мисли, че съм й направил. Във всеки случай смята, че не я обичам, и това е вярно. И Бела го знае. А то важи и за тая празноглава горделивка Кранстън. И двете все с нея се водят. Всички са си лика-прилика, само се перчат и прахосват пари, цялата компания, пък и братята им не са по-добри, Грант Кранстън и Стю Финчли, и ако тия дни не се случи нещо лошо на единия или другия от тях, тогава аз нищо не разбирам! Помни ми думата! Те не правят нищичко, цялата тайфа, от първия до последния ден на годината и само флиртуват, танцуват и се разкарват насам-натам, сякаш няма за тях никаква друга работа на света. И защо ти и татко оставяте Бела да ходи с тях цялото време, в ума не ми се побира!

Майка му възрази на тези приказки. Тя не виждала никаква възможност да отчужди съвсем Бела от една част от това местно общество и да я насочи определено към домовете на някои други. Те всички общували помежду си много безразборно. А Бела ставала вече на години и си имала свое собствено гледище.

Въпреки всичките оправдания на майка му наличността на съобщението във вестника в никакъв случай не намали ожесточението на Гилбърт против амбициите и възможностите на Клайд да влезе в светското общество. Как! Този жалък, нищожен, безпаричен братовчед, нанесъл му първата непростима обида с това, че прилича на него, и второ, дошъл тук в Ликъргъс и се натрапил на тяхното високопоставено семейство! И то след като той, Гилбърт, му показал съвсем ясно от самото начало, че не го харесва, нито го иска и ако зависело от него, не би го търпял нито миг!

— Той няма никакви пари — с огорчение заяви Гилбърт най-после на майка си — и вероятно едва свързва двата края тук. И за какво? Ако тия хора тук го приемат, какво може да направи? Положително няма средства да живее като тях, нито има откъде да ги вземе. А дори и да можеше, службата не би му позволила да се разкарва много-много, освен ако някой му плаща разноските. И как ще си гледа работата и ще ходи с тая компания, съвсем не ми е понятно. Тая тайфа не се спира на едно място.

Всъщност той се чудеше дали Клайд ще бъде включен в компанията занапред или ако бъде, какво можеше да се направи. Ако бъде приет по този начин, как ще може той или семейството да избегне задължението да му оказва внимание? Понеже явно, както личеше от първите и последвалите разговори, баща му нямаше желание да отпрати Клайд.

Наистина непосредствено след този разговор госпожа Грифитс показа вестника и повтори възгледите на Гилбърт пред мъжа си на същата маса за закуска. Но той, верен на предишното си отношение към Клайд, не беше склонен да сподели мнението на сина си. Наопаки, както се видя на госпожа Грифитс, като че ли гледаше на събитието, отбелязано във вестника, като частично потвърждение на собствената му първоначална преценка за Клайд.

— Трябва да кажа — заговори той, след като изслуша жена си докрай, — че не виждам какво лошо има, ако отива от време на време на някоя забава или бъде поканен тук или там, въпреки че няма пари. Това може да се вземе по-скоро като комплимент за него и за нас. Зная какво мисли за него Гил. Но според мен май че Клайд е поне малко по-добър, отколкото го мисли Гил. Във всеки случай нито мога, нито бих искал да направя нещо в тази насока. Аз го извиках да дойде тук и най-малкото, което мога да направя, е да му дам възможност да се издигне. Той като че ли си гледа работата добре. Пък и как ли би изглеждало, ако постъпех другояче?

А по-късно поради някои допълнителни забележки, подхвърлени от Гилбърт на майка му, Самюъл Грифитс добави:

— Положително бих предпочел да ходи с някои от по-добрите хора, отколкото с някои от по-лошите, поне това е сигурно. Той е спретнат и учтив и доколкото чувам, върши работата си във фабриката добре. Да си кажа правата, мисля, че щяхме да направим по-добре, ако го бяхме поканили горе на езерото поне за няколко дни през лятото, както предполагах. Положението сега е такова, че ако не направим нещо по-скоричко, ще изглежда, че не го смятаме за достатъчно добър за нас, докато други хора тук като че ли го смятат за достатъчно добър. Ако се вслушате в моя съвет, ще го поканите тук за Коледа или Нова година, само за да покажете, че не го смятаме за по-лош, отколкото го смятат нашите приятели.

Това внушение, предадено на Гилбърт от майка му, го накара да възкликне:

— Е, да ме вземат дяволите! Добре, само да не мислите, че ще се мъча да любезнича с него. Цяло чудо е, щом татко го смята за толкова способен, че не го назначи на някоя голяма длъжност.

Въпреки това може би нищо нямаше да излезе от цялата тази работа, ако не беше Бела, която се върна същия ден от Олбъни и от срещи и телефонни разговори със Сондра и Бъртин научи как са се развили събитията във връзка с Клайд. Също и това, че бил поканен да ги придружи на новогодишните танци при Елърсли в Скинектъди, където Бела била поканена да участва в компанията, преди някой да беше помислил за Клайд.

Този внезапен обрат, за който Бела разказа на майка си, бе достатъчно важен, за да накара госпожа Грифитс, също както и Самюъл, ако не и Гилбърт, да решат след това да се справят, доколкото им е възможно, с положение, което очевидно им се налагаше от обстоятелствата, и да поканят Клайд на обед на първия ден на Коледа — тежко тържество с много гости. Защото това, както те сега решиха, щеше недвусмислено да покаже на всички наведнъж, че Клайд не е чак толкова пренебрегнат, колкото някои си представят. Това беше единственото разумно нещо, което можеха да направят с такова закъснение. А Гилбърт, когато се научи и разбра, че този път е изгубил играта, възкликна кисело:

— Е, добре. Поканете го, щом искате… щом ти и татко така разбирате нещата. Аз не виждам никаква наложителна необходимост от подобно нещо дори и сега. Но правете, както вие намирате за по-добре. Ние с Констанс без друго отиваме следобед в Ютика, тъй че не бих могъл да присъствам, дори и да исках.

Той си мислеше какво възмутително нещо е едно момиче, така неприятно за него както Сондра, да може да реши и с интригите си да му окачи на врата собствения му братовчед и той да не е в състояние да го предотврати. Що за непрокопсаник трябва да е Клайд, та да се мъчи да се натрапи по този начин, когато знае, че не е желан! Какво представлява той в края на краищата?

И така стана, че в понеделник сутрин Клайд получи още едно писмо от чичови си, този път подписано от Майра, с което го канеха на обед в два часа на коледния ден. Но тъй като в момента това като че ли нямаше да попречи на срещата му с Робърта в осем, той само се отдаде на безкрайна радост за всичко това и че най-после е достигнал тук обществено положение наравно с другите. Защото, макар и да нямаше пари, ето че го приемаха — дори и семейство Грифитс между всички други. Сондра проявява към него толкова голям интерес, всъщност говори и постъпва така, сякаш ей сега ще се влюби в него. А Гилбърт е проиграл популярността си в светското общество! Какво ще кажете за тази работа? Това доказваше, както го виждаше той сега, че роднините му поне не са го забравили или че поради скорошните му успехи в други насоки смятат за необходимо да му окажат внимание — мисъл, която за него беше равна на лавров венец на победител. Той гледаше на победата си почти с такова удоволствие, сякаш не бе имало изобщо никакъв пропуск.