Теодор Драйзер
Американска трагедия (46)

XXVII

Последвалите дни на декември донесоха на Клайд няколко приятни, но създаващи затруднения и тревожещи събития. След като намери в негово лице толкова приятен обожател, Сондра от самото начало не беше склонна нито да го забрави, нито да го пренебрегне. Обаче при нейното доста видно обществено положение много се колеба първо как да постъпва занапред. Защото Клайд беше твърде беден и положително твърде много пренебрегнат от самото семейство Грифитс, за да се реши тя дори да прояви някакъв подчертан интерес към него.

А сега към първоначалната подбуда за всичко това — желанието й да ядоса Гилбърт, като се сближи с братовчед му, се добави още една. Харесваше Клайд. Неговият чар и благоговението му пред нея и пред общественото й положение я ласкаеха и привличаха. Защото тя притежаваше характер, който изискваше преклонение горе-долу в тази мяра, в която го получаваше от Клайд — искрено и романтично преклонение. В същото време той притежаваше физически и духовни качества, които й бяха приятни — влюбеност, без да проявява (поне засега) смелост, с която да й дотяга твърде много; обожание, което все пак беше обожание на много земно същество; духовна и физическа жажда за живот, която напълно се схождаше с нейната и я допълваше.

Ето защо мисълта какво да прави с Клайд занапред, без да привлече твърде много внимание и да предизвика неблагоприятни приказки по свой адрес, наистина много я тревожеше — мисъл, която не оставяше на мира хитрото й мозъче нощем, след като си легнеше да спи. Обаче на онези, които се бяха запознали с него при Джил Тръмбул, интересът й към него, както и приятната му външност и внимателно държане направиха голямо впечатление и те, от своя страна, особено момичетата, решиха, че е подходящ за компанията.

Ето защо, когато Клайд търсеше евтини коледни подаръци за майка си, баща си, сестрите и брат си и за Робърта в магазин „Старк“ и срещна там Джил Тръмбул, дошла за някои закъснели покупки, тя го покани на една предколедна среща с танци, уреждана от Ванда Стийл на другата вечер в дома й в Гловърсвил. Самата Джил щяла да отиде там с Франк Хариът и не била съвсем сигурна, че Сондра Финчли ще дойде също. Изглежда, че имала и някаква друга покана, но все пак имала намерение да дойде, ако може. Обаче сестра й Гъртруд щяла с удоволствие да приеме да я съпровожда той — много учтив начин да осигури партньор на Гъртруд. Освен това била сигурна, че ако Сондра чуе, че Клайд ще бъде там, това може да я накара да се откаже от другия ангажимент.

— Трейси с удоволствие ще се отбие да ви вземе навреме — продължи тя — или… — Джил се подвоуми — може би бихте дошли да вечеряте с нас, преди да тръгнем. Няма да има никой освен семейството, но много ще се радваме, ако дойдете. Танците няма да започнат преди единадесет.

Танците бяха в петък вечер, а тази вечер Клайд беше наредил да прекара с Робърта, защото на другия ден тя заминаваше за трите дена коледни празници при родителите си — най-дългият срок, за който досега се беше разделяла с него. А понеже, без той да знае, му бе приготвила подарък — нова автоматична писалка и автоматичен молив „Евършарп“ — имаше извънредно голямо желание той да прекара тази вечер с нея, което му беше казала изрично. А Клайд, от своя страна, бе имал намерение да използва тази последна вечер, за да я изненада с тоалетни принадлежности в бяло и черно.

Но сега бе така развълнуван от възможността наново да види Сондра, че реши да не отиде тази последна вечер при Робърта, макар и не без известни предчувствия колко трудно ще бъде да отмени тази среща, пък и непочтено. Защото, въпреки че беше така увлечен от Сондра, все още бе тясно свързан с Робърта и не му се искаше да я наскърби по този начин. Знаеше, че тя ще има толкова разочарован вид. Но в същото време беше толкова поласкан и възбуден от това неочаквано, макар и закъсняло светско признание, че не можеше и да помисли да откаже на Джил. Какво? Да пренебрегне посещението в дома на Стийл в Гловърсвил, и то заедно със сестрите и брата Тръмбул и без всякаква помощ от страна на семейство Грифитс? Може да е безсъвестно, жестоко, вероломно спрямо Робърта, но нали е вероятно да види Сондра?

И така той каза, че ще дойде, но веднага след това реши, че трябва да се отбие при Робърта и да я предупреди, да измисли някакво подходящо извинение — например че е поканен на вечеря у семейство Грифитс. Това щеше да е достатъчно внушително и задължително за нея. Но когато се отби и не я завари, реши да й обясни всичко сутринта във фабриката, ако стане нужда — с бележка. За да я възнагради, Клайд реши, че би могъл да й обещае, че ще я придружи в събота до Фонда и тогава да й поднесе подаръка си.

Но в петък сутрин във фабриката, вместо да й обясни сериозно и с подчертано огорчение, от каквото щеше да бъде движен предишната вечер, й пошепна:

— Трябва да се откажа от срещата с теб довечера, скъпа. Поканиха ме у чичо ми и трябва да отида. И не съм сигурен дали ще мога да се отбия след това. Ще се помъча, ако се освободя не прекадено късно. Но ако не дойда, ще се видим в трамвая за Фонда утре. Искам нещичко да ти подаря, тъй че не ми се сърди. Съобщиха ми едва тая сутрин, иначе щях да ти обадя. Нали няма да ми се сърдиш? — Той я погледна колкото можеше по-мрачно, за да изрази собствената си мъка.

При все че така нехайно и за първи път по този начин се отказа от нейните подаръци и от щастливата й последна вечер с него, Робърта поклати глава, сякаш за да каже „Не, няма“, но беше много потисната и се питаше какво може да означава това внезапно изоставяне от негова страна. Защото досега Клайд е бил олицетворение на самото внимание и бе прикривал скорошната си връзка със Сондра под було от престорена неизменна обич, която до този ден бе достатъчна, за да я измами. Можеше да е вярно, както й каза, всичко това да става заради получена от него покана, която не бива да отхвърли. Но, уви, тази хубава вечер, за която бе мечтала! А сега нямаше да се видят цели три дни. Обзета от съмнения, тя тъгува във фабриката, а после в стаята си, като си казваше, че Клайд би могъл поне да обещае да дойде при нея и късно, след вечерята при чичо си, та да може да му поднесе подаръците си. Но последното му извинение бе, че вечерята вероятно щяла да продължи много до късно. Не бил сигурен. Били споменали нещо за отиване другаде след това.

Същевременно Клайд у Тръмбул, а сетне у Стийл бе поласкан и окуражен от редица събития, каквито един месец преди това не би могъл и да сънува. Защото у Ванда Стийл веднага го представиха на двадесетина личности, които, като разбраха, че са го довели сестрите Тръмбул и научиха, че е Грифитс, веднага го поканиха на устройвани от тях срещи или намекваха за разни предстоящи увеселения, на които можеше да го поканят, така че накрая получи покана за новогодишни танци у Вандам в Гловърсвил, както и на вечеря и танци на Бъдни вечер у Хариът в Ликъргъс — забава, на която били поканени Гилбърт и сестра му Бела, също както Сондра, Бъртин и други.

И най-после на сцената се появи към полунощ и самата Сондра, заедно със Скот Никълсън, Фреди Селз и Бъртин, и отначало се престори, че няма никаква представа за присъствието му, но най-после благоволи да го поздрави с едно:

— О, здравейте! Не очаквах да ви намеря тук.

Изглеждаше пленителна, наметната с тъмночервен испански шал. Но Клайд долови от самото начало, че тя прекрасно знае за присъствието му, и при първа възможност се доближи до нея и я запита с копнеж:

— Съвсем ли няма да танцувате с мен?

— Защо не? Разбира се, стига да искате. Мислех си, че може вече да сте забравили за мен — каза тя закачливо.

— Нима мислите, че мога да ви забравя? Единствената причина, поради която съм тук тая вечер, е, защото мислех, че може да ви видя пак. Не съм мислил за никого и за нищо друго, откакто ви видях за последен път.

Клайд беше наистина толкова заслепен от нейните маниери и преструвки, че вместо да се дразни, привидното й безразличие го привличаше още повече. Дълбочината на чувството, от което бе завладян сега, направо я покоряваше. Очите му се приспиваха и в погледа му пламтеше желание, което я смущаваше.

— Гледай, гледай, вие умеете да казвате толкова мили неща по такъв мил начин, когато пожелаете… — Тя заоправя големия испански гребен в косата си и се усмихна. — И ги казвате така, като че ли наистина това мислите.

— Искате да кажете, че не ми вярвате, Сондра? — запита той почти трескаво и това, че я нарече по име, развълнува сега нея толкова, колкото и него. Макар и да й се искаше да му се навъси за такава явна свобода, тя му прости, понеже беше приятно и за нея.

— О, не, вярвам ви. Разбира се — каза тя малко колебливо и за първи път не напълно самоуверена пред него. Започваше да й се вижда трудно да установи правилната линия на отношението си спрямо Клайд: дали да го сдържа повече или по-малко. — Но трябва веднага да кажете кой танц искате. Виждам, че някой идва да ме вземе. — И тя закачливо, сякаш за да го подразни, протегна малката си програмка. — Мога да ви обещая единадесетия. Той е веднага след този.

— Само толкова ли?

— Е, хайде тогава и четиринадесетия, ненаситнико — засмя му се тя в очите и съвсем го зароби с този засмян поглед.

След това, когато научи от Франк Хариът, докато танцуваше с него, че Клайд е поканен у тях за Бъдни вечер, както и това, че Джесика Фант го е поканила в Ютика за посрещането на Нова година, Сондра веднага заключи, че той е на път да завоюва истински успех, и реши, че, както изглежда, ще се окаже по-малко в тежест на обществото, отколкото се беше бояла. Той притежаваше чар — в това нямаше никакво съмнение. И беше така увлечен по нея! Следователно, както реши тя сега, напълно възможно бе някои от тези други момичета, като видят, че е приет от някои от най-отбраните хора тук и другаде, може дотолкова да се заинтересуват от него или дори да го харесат, че да поискат да надвият увлечението му по нея. Понеже самата тя беше суетна и самонадеяна по природа, Сондра реши, че не бива да го допусне. Затова по време на втория танц с Клайд подхвърли:

— Били сте поканен за Бъдни вечер у Хариът, така ли?

— Да, и всичко това дължа на вас — възкликна разгорещено Клайд. — Ще бъдете ли там?

— Ах, ужасно съжалявам. Поканена съм и сега много бих искала да отида. Но знаете ли, отдавна съм се уговорила да отида за празниците в Олбъни, а после в Саратога. Утре заминавам, но ще се върна преди Нова година. Няколко приятели на Фреди устройват голямо посрещане на Нова година в Скинектъди. И братовчедка ви Бела, и брат ми Стюърт, и Грант, и Бъртин отиват там. Ако искате, бихте могли да дойдете с нас.

Насмалко щеше да каже „с мен“, но все пак рече „с нас“. Мислеше си, че това положително щеше да подчертае пред всички други доколко го държи в ръцете си, щом заради нея отхвърля поканата на госпожица Фант. А Клайд тозчас прие, и то с възторг, понеже така щеше да бъде отново с нея.

В същото време беше изненадан и почти поразен от факта, че по този безцеремонен, много интимен и определен начин тя се канеше да го събере отново с Бела, която щеше веднага да занесе у дома си новината, че той ходи със Сондра и другите от компанията. И какво ли можеше да излезе от това, особено като се вземеше пред вид, че семейство Грифитс все още не беше го поканило никъде, дори и за Коледа? Защото, макар фактът, че Сондра прибрала Клайд в колата си, а сетне и това, че бил поканен от клуба „Сегиз-тогиз“, да беше стигнал до ушите им, те все още не бяха направили нищо. Гилбърт Грифитс се вбеси, баща му и майка му се чудеха как трябва да постъпят, ала въпреки всичко оставаха бездейни.

Но според Сондра групата можеше да остане в Скинектъди до другата сутрин — нещо, което не си направи труда да обясни на Клайд от самото начало. А дотогава той беше забравил, че Робърта, като се върне след дългия си престой в Билц и след като е била изоставена от него по Коледа, сигурно ще очаква той да прекара новогодишната вечер с нея. Това беше усложнение, за което щеше да помисли по-късно. Засега само се чувстваше блажен, че Сондра се е сетила за него и незабавно с възторг се съгласи.

— Но знаете ли — каза предпазливо Сондра, — не бива да ми обръщате толкова много внимание нито там, нито тук, нито някъде другаде и не ми се сърдете, ако и аз не ви обръщам внимание. Иначе няма да мога да ви виждам толкова често. Някой път ще ви обясня защо. Виждате ли, баща ми и майка ми са странни хора. Също и някои от приятелите ми тук. Но ако се държите само любезно и малко равнодушно, разбирате ли, може би ще мога да се виждам с вас още доста тази зима. Разбирате ли?

Развълнуван ненаказано от това признание, породено, както добре знаеше, от твърде пламенните му аванси, Клайд й отправи влюбен и изпитателен поглед.

— Но вие все пак държите малко на мен, нали? — Той наполовина настояваше, наполовина умоляваше, а в очите му светеше този омайващ пламък, който така я пленяваше.

Предпазлива и все пак увлечена, поддала се на сладострастни и вълнуващи чувства и все пак не съвсем сигурна дали постъпва разумно, Сондра отговори:

— Е, ще ви кажа. И да, и не. Тоест не мога още да реша. Доста ми харесвате. Понякога ми се струва, че ми харесвате повече от другите. Виждате ли, ние още не се познаваме както трябва. Но вие ще дойдете с мен в Скинектъди, нали?

— Дали ще дойда?

— Ще ви пиша по-подробно или ще ви се обадя. Вие имате телефон, нали?

Той й даде номера.

— И ако случайно се наложи някаква промяна или не мога да изпълня обещанието си, не ми се сърдете. Ще се видим по-нататък… някъде, положително.

Тя се усмихна и на Клайд му се стори, че ще се задави. Само мисълта, че е така откровена с него и казва, че много го харесва понякога, беше достатъчна, кажи-речи, да му се подкосяват краката от радост. Като си помислеше, че тази прекрасна девойка има такова желание да го включи в своя живот… тази чудна девойка, която бе обкръжена от толкова много приятели и обожатели, между които можеше да си избере когото пожелае!