Теодор Драйзер
Американска трагедия (43)

XXIV

Влиянието на тази толкова случайна среща беше направо покваряващо в повече от едно отношение. Защото сега въпреки спокойствието и удовлетворението, които дължеше на Робърта, пред него отново се изправи по този налагащ се и прелъстителен за него начин въпросът за възможностите да бъде приет от обществото тук. И колкото да е странно, по волята точно на тази девойка от висшите кръгове, която най-много въплъщаваше и подсилваше за него значението на тези висши кръгове. Прекрасната Сондра Финчли! С хубавото лице, елегантните дрехи и веселото и изискано държане! Ако беше успял да й направи впечатление по време на първата им среща! Или да можеше да го направи сега!

Фактът, че отношенията му с Робърта бяха стигнали до сегашното положение, не беше достатъчно важен или тежък, за да пресече силата на темперамента или въображението, която го влечеше към такава девойка като Сондра и всичко, което тя представляваше. Само като си помислеше, че Дружеството за електрически прахосмукачки „Уимблингър Финчли“ е едно от най-големите промишлени предприятия в града! Високите му стени и комини бяха част от изумителния силует на града оттатък Мохок. Ами домът на семейство Финчли на Уикейджи авеню, близо до къщата на Грифитс — един от най-внушителните в тази изискана редица сгради, изникнали тука в духа на последната и най-изтънчена архитектурна мода — италианския ренесанс, — облицована с кремав мрамор и пясъчник. А Финчли бяха едно от семействата, за които се говореше най-много в града.

Ах, да може да се запознае по-отблизо с тази прекрасна девойка! Да бъде погледнат от нея благосклонно и чрез тази благосклонност да влезе в чудесното общество, към което принадлежи тя! Не е ли и той Грифитс… в никой случай не по-грозен от Гилбърт Грифитс? И не по-малко привлекателен, стига да имаше и той толкова пари или поне част от неговите пари. Да можеше да се облича като Гилбърт Грифитс и да се вози в една от хубавите коли, с които се надува той! Тогава като нищо една такава девойка с удоволствие би му обърнала внимание, а може би… кой знае, навярно дори би се влюбила в него. Направо някаква фантастична приказка. Но сега — мрачно си мислеше Клайд — не му остава друго, освен да се надява, да се надява, да се надява.

По дяволите! Няма да отиде при Робърта тази вечер. Ще измисли някакво извинение — ще й каже сутринта, че го извикал по работа чичо му или братовчед му. Не можеше и не искаше да отиде, както се чувстваше в момента.

Толкова голямо бе въздействието на богатството, красотата и видното обществено положение, към което най-вече се стремеше, върху душевния мир на Клайд, променлив и непостоянен като водата.

От друга страна, по-късно, като си спомняше за срещата с Клайд, Сондра се чувстваше направо завладяна от това, което можеше да се опише само като негово преклонение пред нея, още по-явно в случая, понеже беше диаметрално противоположно на държанието на неговия братовчед, а то беше дори обидно. Дрехите и поведението му, както и изтърваната от него забележка в смисъл, че заема някаква длъжност в дружеството, сякаш подсказваха, че може да е по-добре поставен, отколкото си беше представяла. Но й дойде наум също, че макар да беше прекарала цялото лято с Бела, а от време на време се беше срещала с Гилбърт, Майра и родителите им, нито веднъж не бе станало дума за Клайд. В действителност всичко, което знаеше за него, се ограничаваше с казаното от госпожа Грифитс при първата им среща, когато тя бе споменала, че той е беден племенник, когото съпругът й поканил да дойде от Запад, за да му помогне по един или друг начин. И все пак сега, като си спомняше Клайд при този случай, той не й се виждаше чак толкова незначителен, нито толкова голям сиромах, ами интересен, доста елегантен, много привлекателен и доколкото бе забелязала, обладан от желание да се хареса на момиче като нея. А от страна на братовчед на Гилбърт — един Грифитс — това я ласкаеше.

Когато пристигна в дома на семейство Тръмбул, възглавявано от някой си Дъглас Тръмбул, преуспяващ адвокат и вдовец и борсов спекулант по тези места, който благодарение на децата си, както и на собствените си изискани обноски и ловкост в съдебните дела, бе успял да спечели благоволението на най-отбраните кръгове от обществото в Ликъргъс, Сондра неочаквано се довери на Джил Тръмбул, по-голямата дъщеря на адвоката:

— Знаеш, днес ми се случи нещо смешно. — И й разказа подробно всичко.

Понеже на Джил тази история като че й се видя много забавна, по-късно, на вечеря, тя я разказа наново на Гъртруд и Трейси Тръмбул, по-малката дъщеря и единствения син на семейството.

— А, да — забеляза Трейси Тръмбул, който изучаваше право в кантората на баща си, — сигурен съм, че съм го виждал три-четири пъти на Централния булевард. Много прилича на Гил, нали? Само че не се перчи толкова много. Това лято ми се случи два-три пъти да го поздравя, понеже в първия момент го взимах за Гил.

— О, и аз съм го виждала — подхвана Гъртруд Тръмбул. — Понякога ходи с кепе и палто с колан, като Гилбърт Грифитс, нали? Веднъж ми го показа Арабела Старк, а после Джил и аз го видяхме да минава край Арабелини една събота следобед. Във всеки случай мисля, че е по-хубав от Гил.

Това потвърди на Сондра собственото й мнение за Клайд и тя добави:

— Бъртин Кранстън и аз се запознахме с него една вечер миналата пролет при Грифитс. Тогава ни се видя твърде стеснителен. Но да го бяхте видели сега: той е направо красив, има такъв благ поглед и чудесна усмивка.

— Гледай ти, гледай ти, Сондра! — обади се Джил Тръмбул, която след Бъртин и Бела беше най-близка със Сондра от всичките момичета в града: те бяха съученички от училище „Снедекър“. — Зная някого, който ще пламне от ревност, ако те чуе да казваш такова нещо.

— А и на Гил Грифитс би му било много приятно да чуе, че братовчед му е по-хубав от него! — присъедини се Трейси Тръмбул. — Слушайте…

— Ах и той! — намуси се ядно Сондра. — За много голямо нещо се има. Обзалагам се на каквото искате, че той е причина старите да не искат да имат нищо общо с този братовчед. Сигурна съм, като си го мисля сега. Разбира се, Бела не би имала нищо против, защото я чух миналата пролет да казва, че според нея той бил хубав. А Майра изобщо не би направила нещо обидно за когото и да било. Какъв номер ще е, ако някой от нас го вземе под покровителството си и започне да го кани тук и там… от време на време, разбира се, само заради шегата, да видим как ще се държи. И как ще приемат това роднините му. Аз съм съвсем сигурна, че господин Грифитс, Майра и Бела няма да имат нищо против, но се обзалагам, че Гил направо ще се вбеси. Не ми е много удобно да го направя аз, нали съм тъй близка с Бела, но знам кой би могъл да го направи и те да не могат да кажат нито дума. — Тя се поспря, като си мислеше за Бъртин Кранстън и колко неприятни са й Гил и госпожа Грифитс. — Интересно дали той танцува или язди, или играе тенис и така нататък? — Тя замълча и се замисли развеселена. Другите я загледаха и Джил Тръмбул, неспокойна и буйна като нея, обаче не толкова хубава и надарена, подхвърли:

— Чудесен трик ще е, нали? Смяташ ли, че на госпожа Грифитс това наистина ще е много неприятно?

— Има ли значение дали ще им е неприятно? — продължи Сондра. — Не биха могли да направят нищо повече, отколкото да не му обръщат внимание, нали? А кой ще се трогне от това, можете ли да ми кажете? Не и тези, които са го поканили.

— Хайде пък и вие сега, искате да забъркате скандал в града, а? — намеси се Трейси Тръмбул. — Човек да не съм, ако не докарате цялата работа дотам. Гил Грифитс няма да е доволен, за това можете да се обзаложите. И аз нямаше да съм, ако бях на негово място. Ако искате да разпалите страстите тук, карайте, но аз се обзалагам, че всичко ще свърши със скандал.

Сондра Финчли имаше нрав, който правеше подобна мисъл крайно съблазнителна за нея. Обаче колкото и интересно да й се беше видяло това хрумване на времето, може би нищо определено нямаше да излезе от него, ако не беше станало така, че след този разговор и няколко други, водени с Бъртин Кранстън, Джил Тръмбул, Патриша Антъни и Арабела Старк, новината за нейното приключение заедно с известни забележки за самия него най-сетне стигна до ушите на Гилбърт Грифитс, но само благодарение на Констанс Уинънт, за която, както твърдяха местните клюкарки, се канел да се сгоди. А Констанс, с надеждата, че Гилбърт наистина ще се ожени за нея, бе и ядосана, че Сондра решила да хареса Клайд, а след това, без да има никакво разумно основание (според Констанс), да го провъзгласи за по-хубав от Гилбърт. Така, от една страна, за да си излее мъката, а, от друга, за да отмъсти, ако може, на Сондра, тя на свой ред предаде всички тези приказки на Гилбърт, който веднага направи няколко язвителни забележки за Клайд и Сондра. Тези забележки, украсени съответно от Констанс, бяха повторени на Сондра и оказаха желания ефект. Те послужиха да събудят у нея най-остра жажда за отплата. Защото, стига да поиска, положително може да бъде мила с Клайд и да накара и други да бъдат мили с него. А това навярно би значило, че Гилбърт ще се види изправен пред нещо като съперник в обществото, и то негов братовчед, който, макар и беден, може случайно да бъде харесан повече от него. Какъв номер! В същия миг й хрумна и начинът, по който би могла най-лесно да въведе Клайд в този кръг, при това без да се разбере, че го прави тя, и без някаква особена опасност за нея, ако играта не завърши, както й се иска.

Защото в Ликъргъс сред завършилите училище „Снедекър“ по-млади членове на по-издигнати семейства съществуваше доста неустановен и нередовно функциониращ клуб, който уреждаше вечери и танцови забави и се наричаше „Сегиз-тогиз“. Той нямаше определен устав, ръководство и помещение. Всеки, който благодарение на положението в обществото и връзките си можеше да участва и решеше да стане член, можеше да свика другите на събрание, да им даде вечеря, да уреди танци или чай у дома си.

И колко е просто — мислеше си Сондра, когато прехвърляше в ума си начините, по които би могла да въведе Клайд в обществото, — ако успее да убеди някой друг член на клуба (да не е тя) да уреди нещо и тогава по нейно внушение да покани Клайд. Колко е лесно например Джил Тръмбул да даде на „Сегиз-тогиз“ вечеря с танци, на която да поканят Клайд. Тази хитрост ще й помогне да го види пак и да разбере доколко й е интересен и какво представлява.

Така за членовете на клуба и приятелите им бе обявена малка вечеря за първия четвъртък от месец декември с домакиня Джил Тръмбул. Поканени щяха да бъдат Сондра и брат й Стюърт, Трейси и Гъртруд Тръмбул, Арабела Старк, Бъртин и брат й и още няколко души от Ютика и Гловърсвил. И Клайд. Но за да запазят Клайд от всякакъв възможен провал или дори неприятна забележка, не само Сондра, но и Бъртин, Джил и Гъртруд ще бъдат внимателни и любезни с него. Те ще се погрижат да бъде ангажиран за всички танци, да не остава сам нито на трапезата, нито на дансинга и по най-ловък начин ще го предават една на друга, докато забавата свърши. Защото покрай това и други може да се заинтересуват от него, което не само ще поизглади мисълта, че единствено Сондра от всички по-отбрани хора в Ликъргъс е била благосклонна към него, но и по-дълбоко ще уязви Гилбърт, ако не Бела и другите членове на семейство Грифитс.

Речено-сторено.

Така стана, че една вечер в началото на декември, около две седмици след срещата му със Сондра, като се върна от фабриката, Клайд с изненада видя някакъв кремав плик, сложен пред огледалото върху тоалетката му. Беше надписан с едър, немарлив и непознат почерк. Той го вдигна и обърна, като гадаеше напразно от кого ли може да бъде. На гърба имаше инициалите „Б. Т.“ или „В. Т.“ — той не можа да реши кое от двете, толкова сложно бяха преплетени буквите на гравирания монограм. Клайд го разкъса и извади картичка, която гласеше:

КЛУБ „СЕГИЗ-ТОГИЗ“

УРЕЖДА ПЪРВАТА СИ

ЗИМНА ВЕЧЕРЯ С ТАНЦИ

В ДОМА НА

ДЪГЛАС ТРЪМБУЛ

УИКЕЙДЖИ АВЕНЮ 135

В ЧЕТВЪРТЪК, 4 ДЕКЕМВРИ.

НАЙ-СЪРДЕЧНО ВИ КАНИМ.

ЩЕ ОТГОВОРИТЕ ЛИ, МОЛЯ, НА ГОСПОЖИЦА

ДЖИЛ ТРЪМБУЛ?

Обаче на гърба на картичката със същия немарлив почерк, който красеше плика, бе добавено:

Драги господин Грифитс, реших, че може би бихте искали да дойдете. Ще бъде съвсем неофициално. Сигурна съм, че ще ви хареса. Ако сте съгласен, съобщете на Джил Тръмбул.

Сондра Финчли

Съвършено смаян и развълнуван, Клайд стоеше, вперил очи в картичката. Защото след тази втора среща със Сондра повече от всеки друг път бе погълнат от мечтата някак, по един или друг начин, да се издигне над ниското обществено положение, което заемаше сега. Той стоеше, както му се струваше, много по-високо от простата среда, която го окръжаваше. И ето сега това — официална покана от клуба „Сегиз-тогиз“, който, макар и да не бе никога чувал за него, трябва да е нещо, щом в него членуват такива изключителни личности. А на гърба на картичката нямаше ли бележка от самата Сондра? И това ако не е цяло чудо!

Клайд беше така изумен, че едва можеше да сдържа радостта си; той закрачи насам-натам, заразглежда се в огледалото, изми си ръцете и лицето, после реши, че вратовръзката му не съвсем подхожда на дрехите и я смени с друга, а мислите му ту летяха напред — как да се облече за тази вечеря, ту се връщаха назад — как го беше гледала Сондра при тази последна среща! И как му се беше усмихнала! В същото време неволно се чудеше, дори и в този момент, какво ли би си помислила Робърта, ако можеше с някаква свръхестествена зрителна сила да го види как се радва сега на тази бележка. Понеже явно, освободил се от ограничаващите общоприети схващания на своите родители, си беше позволил да встъпи в такива отношения с нея, че за Робърта би било истинско мъчение, ако откриеше обзелото го сега настроение — разсъждение, което немалко го смути, но не успя ни най-малко да промени мислите му за Сондра.

Какво чудесно момиче!

Каква красавица!

Какъв охолен живот и какво обществено положение!

Същевременно мислите му за всичко това бяха тъй дълбоко езически и далечни от всякакви условности, че можеше сега да се запита, и то напълно сериозно, защо да не насочи мислите си към нея и да престане да мисли за Робърта, щом за момента Сондра представлява за него източник на по-сладостни представи. Робърта не можеше да узнае за това. Не можеше да прочете мислите му — нима можеше да се научи за някоя такава изключителна преживелица, освен ако й кажеше сам той? А Клайд решително нямаше никакво намерение да й казва. И какво лошо има — питаше се той сега — един беден младеж като него да се стреми да се издигне толкова високо? Други младежи, бедни като него, са се женили за девойки, богати като Сондра.

Защото, въпреки всичко, станало между него и Робърта, както ясно си спомняше, не беше й дал дума да се ожени за нея, освен при едно положение. А до такова положение, особено със знанията, тъй добре усвоени в Канзас сити, надали щеше да се стигне, както си мислеше той.

И Сондра сега, след като се беше тъй неочаквано появила отново на пътя му, хвърли в треска неговото въображение. Тази богиня в капището си от сърма и позлата, тъй обаятелна за Клайд, бе благоволила да си спомни за него по такъв един открит и непосредствен начин и бе предложила да го поканят. И без съмнение самата тя щеше да бъде там — мисъл, която го развълнува безмерно.

Какво ли щяха да помислят Гилбърт и останалите от семейството, ако се научеха за отиването му на тази забава, както положително щяха да научат? Или ако го срещнат по-нататък някъде другаде, където би могла да го покани Сондра? Само като си представи! Дали ще се ядосат, или ще им бъде приятно? Дали с това ще падне, или ще се издигне в очите им? Защото в края на краищата поне в това сам той няма никакъв пръст. Не е ли получил официална покана от хора със също тъй високо обществено положение тук в Ликъргъс, които те, щат не щат, трябва да уважават? Без нищо да е подготвил той — чиста случайност — и фактите, свързани с нея, в никой случай не говореха за натрапчивост от негова страна. И колкото трудно да се оправяше Клайд в някои от по-тънките оттенъци на душевните преживявания, мисълта, че сега Гилбърт и цялото семейство може да се видят принудени да се срещат с него и въпреки желанието си дори да го канят и у дома си, го караше да изпитва удоволствие, примесено с хитра подигравка. Защото, ако бъде канен от другите, как би могло да не го кани и семейство Грифитс? Каква радост! И това напук на безграничното презрение на Гилбърт. Той едва се сдържа̀ да не се разсмее при тази мисъл, убеден, че колкото и да не е приятно то за Гилбърт, нито чичо му, нито Майра ще имат нещо против и поради това ще бъде горе-долу запазен от всяко тайно попълзновение на Гилбърт да му отмъсти.

Но колко чудесна е тази покана! Щеше ли Сондра да надраска тази добавка, ако не се интересуваше от него поне малко? Щеше ли? Тази мисъл бе тъй вълнуваща, че Клайд едва можа да се навечеря. Той вдигна картичката и целуна написаното. И вместо да отиде, както обикновено, да види Робърта, реши, както след повторната си среща със Сондра, да се поразходи, да се върне вкъщи и да си легне рано. А на другата сутрин, както и преди, ще може да измисли някакво извинение: да каже, че е бил в дома на Грифитс или при някой от главните във фабриката, за да изслуша някакви обяснения по отношение на нещо, свързано с работата, понеже такива съвещания имаше често. След получаването на тази покана не му се искаше нито да види, нито да приказва с Робърта тази вечер. Не можеше. Другата мисъл — за Сондра и че тя се интересува от него — бе твърде завладяваща.