Теодор Драйзер
Американска трагедия (12)

XII

Колкото и банална да се вижда тази връзка на някои, тя беше от огромно значение за Клайд. До този ден никога не беше срещал момиче с такъв чар, което би го удостоило с погледа си, или поне така си го представяше. А сега беше намерил такова момиче, и то хубаво и наистина се беше заинтересувало от него дотолкова, че да се съгласи да отиде с него на вечеря и на театър. Вярно беше, изглежда, че Хортензия е флиртаджийка и не е наистина искрена с никого и че може би отпърво едва ли щеше да съсредоточи вниманието си върху него, но кой знае… може ли някой да каже?

И вярна на обещанието си, другия вторник тя дойде на срещата на 14-та улица и „Уайондот“, близо до „Грийн Дейвидсън“. Той бе тъй развълнуван, поласкан и прехласнат, че почти не можеше да сложи обърканите си мисли и чувства в някакъв приличен ред. За да покаже, че е достоен за нея, Клайд се беше докарал почти по ексцентричен начин — с напомадена коса, папийонка, ново копринено шалче и копринени чорапи, които да подчертават лъскавите му кафяви обувки, купени специално за този случай.

Но щом видя отново Хортензия, не можа да разбере дали всичко това има някакво значение за нея. Защото в крайна сметка тя се интересуваше от собствената си външност. И нещо повече — обичайна за нея хитрина, — беше решила да го остави да я чака почти до седем часа, закъснение, което го докара до най-мрачно настроение, докато стоеше там. Защото да речем, че въпреки всичко между запознаването им и днешната среща е решила, че той не й допада и не иска да го види повече… Е, тогава ще трябва да мине без нея, разбира се. Но това ще е доказателство, че не може да заинтересува хубаво момиче като нея въпреки всичките хубави дрехи, които може сега да носи, и парите, които може да харчи. Беше решил, че има ли приятелка, или не, няма да се съгласи тя да не е хубава. За Ратърър и Хеглънд като че ли беше все едно дали момичето, с което ходят, е привлекателно, или не, но за него това имаше решаващо значение. От мисълта да се задоволи с момиче, което не е тъй привлекателно, почти му прилошаваше.

И въпреки това сега стоеше тук, на ъгъла, в мрака, обкръжен от блясъка на безбройни реклами и светлини наоколо, със стотици минувачи, които бързаха насам-натам, а на лицето на мнозина от тях беше изписана мисълта за приятни намерения и срещи… пък той, само той може би ще трябва да си върви и да отиде някъде другаде, да яде сам, да отиде на театър сам, да се върне у дома сам, а след това пак да тръгне на работа сутринта. Тъкмо беше стигнал до заключението, че е човек без късмет, когато наблизо се отдели от тълпата лицето и фигурата на Хортензия. Беше елегантно облечена с черен кадифен жакет с червеникавокафява яка и маншети и голяма барета от същия плат с червена кожена тока отстрани. Бузите и устните й бяха леко начервени. Очите й блестяха. И както винаги с всичко се мъчеше да покаже, че е много доволна от себе си.

— О, здравейте, аз съм закъсняла, нали? Не зависеше от мен. Виждате ли, бях забравила, че имах среща с друго момче, мой приятел… едно, как да кажа, чудесно момче… и чак сега се сетих, че имам две срещи. Съвсем се обърках тогава. Трябваше да направя нещо с единия от вас. Тъкмо се канех да ви се обадя по телефона и да се уговоря за друга вечер, но ми дойде наум, че няма да сте там след шест. Том никога не остава след шест. А Чарли винаги остава поне до шест и половина, понякога и по-късно, и е чудесно момче в това отношение: нито се цупи, нито нещо друго. Канеше се също да ме заведе на театър и на вечеря. Той работи на щанда за пури тук, в „Орфия“. Затова се обадих на него. Е, не му стана чак много приятно. Но му казах, че ще изляза с него друг път. А, не се ли радвате? Не смятате ли, че съм много добра с вас, като разочаровам заради вас толкова хубаво момче като Чарли?

Беше забелязала под око разтревожения, ревнив и плах поглед на Клайд, докато говореше за другото момче. И мисълта, че го е накарала да ревнува, бе истинска наслада за нея. Беше й ясно, че е налапал здраво въдицата. Затова Хортензия тръсна глава, усмихна се и тръгна в крак с него по улицата.

— Дума да не става, че беше мило от ваша страна да дойдете — пряко сили каза Клайд, макар че споменаването на Чарли като „чудесно момче“ сякаш стана причина да му се свият едновременно и гърлото, и сърцето. Какъв шанс имаше да задържи едно толкова хубаво и своенравно момиче? — Но да ви кажа, вие изглеждате много шик тази вечер — продължи той, като си налагаше да говори и сам беше малко изненадан, че може да го направи. — Харесва ми тая шапка, много ви прилича, и жакетът също. — Той открито я оглеждаше, очите му светнаха от възхищение и се изпълниха със страстен копнеж. Би искал да я целуне по хубавата й уста, само че не смееше тука… нито някъде другаде засега. — Никак не ми е чудно, че трябва да отказвате срещи. Вие сте много хубава. Не искате ли да се закичите с рози? — Те тъкмо минаваха край цветарница и изложените рози го подсетиха да й подари цветя. Беше чувал Хеглънд да казва, че жените предпочитали мъже, които проявяват внимание към тях.

— О, да, бих искала малко рози — отговори тя и влезе в магазина. — Или може би малко от тези теменужки. Много са хубави. Май че повече подхождат на този жакет.

Беше доволна, като си помисли, че Клайд не се стиска да й предложи цветя. Също, че казва за нея такива приятни неща. Същевременно беше убедена, че е момче, което е имало много малко (ако изобщо е имало) работа с момичета. А тя предпочиташе младежи и мъже, които бяха по-опитни, не се ласкаеха толкова лесно от нея, които не беше толкова лесно да задържи. И все пак неволно й минаваше през ума, че Клайд като тип е по-добър от момчетата и мъжете, с които бе свикнала, по-фин. По тази причина въпреки неговата непохватност (според нея) беше склонна да го търпи… да види как ще се оправи по-нататък.

— Да, тия са доста хубави! — възкликна тя, взе големичко букетче теменужки и си го забоде. Тези ще са.

И докато Клайд ги плащаше, тя застана пред огледалото да ги нагласи по вкуса си. Най-после, доволна от ефекта, се обърна и рече:

— Е, аз съм готова! — И го хвана под ръка.

Клайд, постреснат от свободното й държане и превземки, не знаеше за какво друго да говори, но нямаше защо да се тревожи: главното, което я интересуваше в живота, беше самата тя.

— Божичко, и тая седмица каква беше за мен, да ви кажа! Всяка нощ съм се прибирала в три. А в неделя, кажи-речи, призори. А пък снощи бяха едни лудории, не ти е работа! Били ли сте някога при Бъркет, дето е до Гифърд Фери? О, шикозно заведение, малко над Биг Блу на 39-та улица. Дансинг през лятото, а зиме, като замръзне, можете да се пързаляте с кънки или да танцувате на леда. И чудно оркестърче!

Клайд наблюдаваше играта на устните й, блясъка на очите и бързите жестове, без да се замисля много-много за това, което тя казваше — почти без да я чува.

— С нас беше Уолъс Троун… божичко, каква зодия е това момче!… После, когато седнахме да ядем сладолед, той влезе в кухнята и си начерни лицето, сложи си келнерска престилка и дреха и се връща да ни сервира. Много е смешен! И какви смешни фокуси прави с чиниите и лъжиците!…

Клайд въздъхна, понеже в никой случай не притежаваше такива заложби, както даровитият Троун.

— А после, в понеделник сутрин, когато се прибрахме, беше почти четири, а трябваше да стана пак в седем. Съвсем бях загинала. Бях готова да зарежа работата и щях да я зарежа, само че ми дожаля за симпатичните хора в магазина и за господин Бек. Той е началник на моя отдел, знаете, и да ви кажа, как го измъчвам тоя нещастник! Аз съм направо безмилостна в тоя магазин. Един ден идвам късно следобед; едно от другите момичета нави контролния часовник с моя ключ, разбирате, нали, а той бил в преддверието и го видял, и ми казва после, към два следобед: „Вижте какво, госпожице Бригз (той винаги ме нарича «госпожица Бригз», защото не му позволявам да ми вика другояче; ще започне да става нахален, ако му позволя), тая работа няма да върви така, да си давате ключа. Няма да повтаряте тоя номер. Това тук не е кабаре!“ А пък аз взех, че се разсмях. Някой път много се ядосва, с всичките нас. Но аз пак го поставям на място. Има малко слабост към мен, знаете, за нищо на света не би ме уволнил, не и той! Та му казвам: „Вижте какво, господин Бек, не ви позволявам да ми говорите с тоя тон. Нямам навика да закъснявам често. И нещо повече, това тук не е единственото място, където мога да работя в Канзас сити. Ако не мога да закъснявам от време на време, без да ми се опява за това, идете да съобщите горе да ме уволнят и толкова, разбирате ли?“ Нямах намерение да го оставя да се отърве току-така. И точно както си мислех, той омекна. Каза ми само: „Добре, няма значение, аз само ви предупреждавам. Следващия път може да ви види господин Тирни и тогава ще ви се представи случай да си опитате късмета в някой друг магазин.“ Той знаеше, че и неговото, и моето са само празни заплахи. И пак ме наду смях. А след две минути го видях и той да се смее с господин Скот. Но, божичко, аз положително си позволявам там понякога твърде много!

По това време двамата с Клайд, без той да бе продумал, кажи-речи, нито дума и за голямо негово облекчение и удоволствие, стигнаха в ресторанта Фрисел. И за първи път в живота си той изпита удоволствието да кавалерства на едно момиче на такова място. Сега наистина започваха да му се случват някои неща, които с право можеше да нарече „преживелици“. Нервите му бяха опънати до краен предел от тази любовна история. Много високото самомнение на Хортензия, ярката светлина, в която тя рисуваше себе си като момиче, интимно с толкова много младежи и девойки, прекарващи весело времето си, го караха да чувства, че до този час изобщо не е живял. Той бързо изреждаше в ума си различните неща, които му беше разказала: ресторанта „Бъркет“ на Биг Блу, пързаляне и танци на леда… Чарли Троун… младият продавач на щанда за пури, с когото бе имала среща тази вечер… господин Бек, който бил толкова лапнал по нея, че не можел да се реши да я уволни. А когато я видя как си поръчва каквото й хрумне, без да мисли за неговата кесия, бързо огледа нейното лице, фигура, формата на пръстите и китката, които винаги така подсказват нежността и закръглеността на ръката, изпъкналостта на доста налелите се вече гърди, извивката на веждите, заоблената привлекателност на гладките й бузи и брадичка. Имаше и нещо в тона на гласа й, сладък и мек, който някак го привличаше и вълнуваше. За него този тон беше възхитителен. Божичко, само да можеше такова момиче да бъде съвсем негово!

И вътре, както и вън, тя продължаваше да бърбори за себе си, очевидно без да й прави никакво впечатление фактът, че вечеря тук, в заведение, което той бе смятал за съвсем изключително. Когато не се зяпаше в огледало, Хортензия разглеждаше листа за ястия и решаваше какво й се иска: агнешко с ментово желе… никакъв омлет, никакво говеждо… а, да, филе миньон с гъби. Накрая тя се установи на това, гарнирано с целина и карфиол. И би пила един коктейл. О, да, Клайд беше чувал Хеглънд да казва, че никоя вечеря не струва, без да се пийнат една-две чаши, затова сега беше несмело предложил коктейл. И след като изпи един и втори, тя като че ли стана по-топла, по-весела и още по-бъбрива.

Но през цялото време, както забелязваше Клайд, поведението й, що се отнася до него, беше доста сдържано, безлично. Ако дори за миг се решеше да насочи разговора съвсем мъничко към тях двамата и големия му интерес към нея, към това дали тя изпитва наистина по-дълбоко чувство към някой друг младеж, Хортензия го прекъсваше, като заявяваше, че харесва еднакво всички момчета. Всички били толкова чудесни… толкова мили с нея. И трябвало да бъдат. Когато не били, не искала да има нищо общо с тях занапред. „Връзвала им тенеке“, както веднъж го каза. Тя примигваше с живите си очи и тръскаше предизвикателно глава.

И Клайд беше пленен от всичко това. Нейните жестове, нейните пози, гримаси и маниери бяха чувствени и прелъстителни. Като че ли обичаше да дразни, да обещава, да се излага без съпротива на известни нападки и заключения, а след това да се отдръпва и да се преструва, че в това не е имало нищо сериозно, че не е доловила нищо, освен най-сдържани помисли по неин адрес. Вълнението и желанието на Клайд се поддържаха само от близостта й. Това беше мъка, но сладка мъка. Той се терзаеше от мисли колко чудесно би било да може да я притисне до себе си, да я целува по устата, дори да я хапе! Да впие устни в нейните! Да я задуши с целувки! Да кърши и милва хубавата й снага! От време на време тя го поглеждаше преднамерено с копнеж в очите и той чувстваше направо да му прилошава и прималява — почти да му се гади. Единствената му мечта беше по някакъв начин, било с личното си очарование, било с пари, да й стане интересен.

И въпреки всичко, след като я заведе на театър и я изпрати до дома й, не виждаше да е отбелязал някакъв явен напредък. Защото през време на цялото представление на „Корсарят“ в театър „Либи“ Хортензия, която поради не особения си интерес към него, беше наистина заинтересована от пиесата, не говореше за нищо друго, освен за други подобни пиеси, които бе гледала, за артистите и артистките и какво мислела за тях и с кой именно младеж е била на представлението. И Клайд, вместо да я превъзхожда в духовитостта и предизвикателните изказвания и да противопоставя свои преживелици на нейните, се видя принуден да се задоволи да одобрява думите й.

А тя през цялото време мислеше, че е направила ново истинско завоевание. И понеже вече не беше целомъдрена и бе убедена, че той има парици, които може да похарчи за нея, у нея се породи мисълта да бъде достатъчно мила — нищо повече, колкото да го задържи, да го държи — ако може нащрек, — а в същото време да си върви по своя път, да се наслаждава колкото може с други и да кара Клайд да купува и да прави за нея разни неща… когато не е прекалено заета с други, по-интересни срещи.