Мариса Мейър
Уинтър (71)

Глава седемдесета

Крес си отдъхна, като видя, че с Трън не са единствените гости с шантаво облекло. Всички сновяха край портите на двореца часове преди коронацията. Целият град се бе стекъл да участва в празненствата. Артемизианците бъбреха весело и сякаш изобщо не се бояха от евентуален бунт и от безумните твърдения на едно момиче киборг.

Главният вход на двореца бе обграден от висока стена с шипове. Главната порта беше отворена и разкриваше тучната трева в двора. Край пътеката се редяха скулптури на митични зверове и полуголи лунни богове и богини.

Крес и Трън минаха през портата, без никой да им обърне внимание, и се присъединиха към множеството благородници, които пиеха от плоски бутилки, украсени със скъпоценни камъни, и се разхождаха между статуите. Оранжевата поличка с воалите на Крес и светещата папийонка на Трън се вписваха отлично в обстановката.

За да не гледа хората в очите, Крес зарея поглед по позлатените дъгообразни врати на двореца. Те бяха отворени широко, приканвайки гостите на кралицата, макар че от двете им страни стояха стражи.

Сърцето й се разтуптя.

Сякаш двамата с Хиацинт току-що бяха избягали оттук.

Като дете Крес бе идвала на няколко пъти в двореца, за да свърши някоя и друга работа за Сибил. По онова време тя гореше от нетърпение да й се хареса. Можеш ли да проследиш пристиганията и заминаванията между сектори ТС-5 и ГМ-2? Можеш ли да създадеш програма, която да реагира на определени фрази от записите в холографа? Можеш ли да проследиш корабите, които пристигат и заминават и да провериш дали крайната цел на пътуването им съвпада с маршрутите в нашите файлове?

С всеки успех Крес добиваше повече увереност. Така ми се струва. Ще се опитам. Да, господарке, мога.

Това беше в дните, когато Крес все още хранеше надежда някой ден да бъде приета тук, още преди да я затворят на сателита. Но сама трябваше да се досети, когато Сибил не я въвеждаше през красивия главен вход, а я промъкваше през подземните тунели като нещо срамно, тайно.

Е, този път поне влезе в двореца под ръка с близък, с приятел. Ако в галактиката имаше човек, на когото вярваше, това беше Трън.

Сякаш прочел мислите й, Трън докосна гърба й.

— Преструвай се, че си една от тях — измърмори той в ухото й, — и всички ще повярват.

Преструвай се, че си една от тях.

Тя въздъхна бавно и се опита да имитира наперената походка на Трън. Преструвай се. Нея я биваше да се преструва.

Днес тя беше лунна аристократка. Гост на Нейно Кралско Величество. Вървеше до най-красивия мъж, когото познаваше — мъж, на когото не му трябваше обаяние.

Трън стратегически се присъедини към няколко кикотещи се лунитяни и двамата се изкачиха с тях по стълбището от бял камък. Вратите надвиснаха над тях, щом влязоха в двореца. В каменното фоайе отекваше смехът на хора, които нямаше от какво да се боят.

Бяха в двореца. А стражите дори не ги погледнаха.

Крес тъкмо си отдъхна, но щом видя разточителството наоколо, отново затаи дъх.

Цели групи благородници се разхождаха из залата и се черпеха от подносите с храна, които се носеха в басейните с кристално синя вода. В помещението се издигаха позлатени колони, мраморни статуи и украса от цветя, висока два пъти колкото Крес. Но най-красива беше статуята на древната лунна богиня Артемида в средата. Тя се извисяваше на височината на три етажа. На главата си богинята имаше трънен венец, а в ръце държеше лък, чиято стрела сочеше към небето.

— Добър ден — рече някакъв мъж и пристъпи напред да ги посрещне. Трън впи пръсти в гърба на Крес.

Мъжът беше облечен с униформата на старши прислужник, но растите му бяха боядисани в различни нюанси на зелено — бледозелено в корените и наситено, яркозелено в краищата. Крес стоеше в очакване да бъде посрещната с подозрение или отвращение, но по лицето на мъжа се четеше чиста радост. Може би и слугите като стражите се подбираха без дарба и той не можеше да усети, че тя е щит.

И Крес се изпълни с надежда.

— Благодарим ви, че дойдохте на празненствата в този велик ден — рече мъжът. — Моля ви, възползвайте се от забавленията, които нашата щедра кралица е приготвила за гостите си. — Той посочи наляво. — В това крило можете да разгледате менажерията с екзотични животни албиноси, в големия театър ще послушате различни музикални изпълнения през целия ден. — Той вдигна дясната си ръка. — По този коридор има игрални зали, ако искате да си опитате късмета, а също можете да посетите нашите известни салони за компания — не че на джентълмена му трябва друга компания. Естествено, навсякъде в двореца можете да се подкрепите с храна и напитки. Коронацията ще започне по изгрев-слънце и ние молим всичките ни гости да бъдат в голямата зала половин час преди това. За тяхна сигурност след началото на церемонията коридорите ще бъдат затворени. Ако имате нужда от нещо, моля ви обърнете се към мен или към друг от дворцовите прислужници.

И като се поклони, той отмина към следващия гост.

— Как мислиш, какво ли искаше да каже с тези „салони за компания“? — попита Трън. Крес го стрелна ядно с поглед, а той се изпъна и прекара пръст между гърлото и яката на ризата си. — Не че се изкушавам да… да… насам, нали?

— Вие двамата май сте се изгубили — измърка нечий глас.

Трън се обърна, скривайки Крес зад гърба си. Недалеч от тях стояха мъж и жена и оглеждаха Трън така, сякаш стояха пред витрината на магазин за шоколадови бонбони. И двамата бяха облечени с костюми със зашити по тях кристали.

Мъжът свали очилата с дебели рамки до края на носа си и огледа Трън от главата до петите.

— Може би ще можем да ви помогнем?

Трън побърза да ги озари с една от типичните си усмивки.

— Поласкан съм, дами — измърка той в отговор.

Крес се намръщи, но сетне се досети, че мъжът се е направил на жена с помощта на обаянието си, и придаде на лицето си безразличие. Не биваше да се издава.

— Ние сме тръгнали на нещо като мисия под покритие — рече Трън, — но ще ви потърсим на коронацията.

— О, мисия под покритие — възкликна жената и загриза нокътя на кутрето си. — Горя от желание да чуя тази история по-късно.

Трън й смигна.

— С радост ще ви я разкажа. — Прегърна Крес и я поведе напред. Щом се отдалечиха достатъчно, за да не ги чуят, Трън подсвирна тихо. — Света спатийо! Ама какви жени има тук.

Крес се наежи.

— Искаш да кажеш, какво обаяние има тук. Една от тях беше мъж.

Трън се препъна и я погледна.

— Не думай. Коя от двете?

— Онази с очилата?

Той хвърли поглед през рамо и огледа навалицата.

— Браво на вас, лунитяни — измърмори той, истински впечатлен, и отново се обърна напред. — Хиацинт каза да тръгнем по третия коридор, нали? — Двамата поеха към един извит коридор с прозорци до тавана, от които се откриваше спираща дъха гледка към градините отпред.

— Не забравяй, че могат да се докарат на външен вид както си поискат — предупреди го Крес. — Никой в двореца не е толкова красив, колкото си мислиш. Всичко е контрол над съзнанието.

Трън се ухили и я притисна до себе си.

— Съвсем сигурен съм, че има поне едно изключение от това правило.

Крес завъртя очи.

— Да, чародеите.

Той се засмя, макар че тя не беше сигурна какво е смешното.

Минаха край няколко младежи и Крес ги изгледа учудена, тъй като те залитаха по коридора. Един от тях отвори стъклена врата и пое към езерото и едва не се прекатури по стълбите, които водеха към градините.

Крес поклати глава, обърна се напред и… разбра, че е сама.

Извърна се рязко и си отдъхна, щом зърна Трън само на няколко крачки по-назад. Но в същия миг я обзе страх, защото пред него стоеше доста хубаво момиче дори за нейните очи, които не можеха да бъдат излъгани. Момичето му се усмихваше през дългите си мигли страстно, но и злобно.

Трън изглеждаше изненадан.

— Стори ми се, че долових момче от Земята. — Момичето прекара ръка по лампичките върху папийонката на Трън, а сетне надолу по гърдите му. — При това облечено с вкус. Какъв късмет!

С разтуптяно сърце Крес огледа коридора. Множеството беше почнало да се упътва към голямата зала, но все още доста гости се разхождаха наоколо, и то, без да бързат. Никой не им обръщаше внимание. Момичето също сякаш виждаше единствено Трън. Крес се опита да измисли как да го измъкне, без да предизвика подозрения и да привлече вниманието върху себе си.

Точно тогава момичето прегърна Трън през врата, а Крес зяпна от изненада. Останал като гръмнат, Трън не се възпротиви, когато тя го целуна.