Мариса Мейър
Уинтър (26)

Глава двадесет и шеста

За първи път, откакто беше заминала, Крес установи, че сателитът й липсва. Квартирата на Хиацинт беше по-малка даже и от него. Когато й се налагаше да отиде до тоалетната, трябваше да изчака края на смяната му, за да може той да я вмъкне тайничко в банята, която всички гвардейци и семействата им деляха в подземното крило на двореца. Веднъж в банята срещна жената на един от стражите, която мило й се усмихна в огледалото над мивката без никакъв намек от подозрение, но случката напълно разтърси Крес.

Тя усещаше присъствието на кралицата и приближените й навсякъде край себе си. Никога не забравяше, че стига само един човек да разбере, че е щит, ще я убият. Може би преди това щяха да я мъчат и разпитват. Крес едва не се поболя от притеснение за живота си и от страх за съдбата на приятелите си. И все се ядосваше, че Хиацинт всеки път се прибира без новини за тях.

Повтаряше си, че това е добър знак. Хиацинт щеше да научи, ако са били заловени. Нали?

Крес се развличаше, като се опитваше според силите си и с ограничените възможности в жилището на Хиацинт да подпомага каузата на Синдер. Портскрийнът й още беше у нея и макар че не се осмеляваше да праща съобщения, които лесно можеха да бъдат проследени, тя успя да се свърже с предавателната система на кралицата посредством холографската сфера, прикрепена към стената на Хиацинт. Тези сфери се намираха под път и над път на Луната — точно както нетскрийновете на Земята, и беше също толкова лесно да се манипулират излъчванията. Предварително направеният запис на Синдер още беше на портскрийна на Крес, но тя не смееше да го пусне, без да е сигурна, че Синдер и останалите са готови. Затова прекарваше времето си, като възпрепятстваше пропагандата на кралицата и се мъчеше да измисли как да покаже на приятелите си, че е жива и в относителна безопасност. Но така и не й хрумна нещо, което да не е прекалено очебийно или твърде мъгляво, а и много се страхуваше да не направи грешна стъпка и кралицата да я надуши.

За кой ли път си пожелаваше да има и тук техниката, с която разполагаше на сателита. Чувстваше се по-откъсната от света от всякога. Тук нямаше какво друго да се гледа, освен одобрените от короната новини. Нямаше как да изпрати пряко съобщение. Нямаше достъп до лунната система за наблюдение и сигурност и затова нямаше как да изпълни задълженията, с които Синдер я бе натоварила. Часовете се сляха в дни, а безпокойството и нетърпението на Крес растяха и вече не я свърташе на едно място. Гореше неистово от желание да се измъкне от затвора си и да свърши нещо.

Момичето тъкмо променяше саундтрака от едно съобщение на кралицата за нейните „смели победи срещу слабоумните земляни“, когато шумът от нечии стъпки в коридора я прекъснаха.

Стъпките спряха пред вратата на Хиацинт. Крес откачи портскрийна, скочи от леглото и се свря в най-далечния ъгъл до стената. Отвън някой въведе кода и ключалката провери пръстовите отпечатъци. Вратата се отвори и затвори.

Крес затаи дъх.

— Аз съм — чу се гласът на Хиацинт, обезверен, както винаги.

Крес въздъхна и изпълзя от скривалището си. Остана на земята и се облегна на леглото. В тясната стаичка нямаше къде другаде да седне и момичето се чувстваше виновно, че бе заело леглото на Хиацинт, макар че не помнеше някога да го е виждала седнал в нейно присъствие. Той сякаш винаги беше нащрек дори в собствената си квартира.

— Някакви новини?

Хиацинт се подпря на вратата. Погледна тавана с уморените си очи с тъмни сенки под тях. Видя й се странно разрошен.

— Не.

Крес сви колена към гърдите си.

— Какво се е случило?

Все тъй загледан в тавана, той измърмори:

— Ти изключи камерите на дока.

Крес примигна.

— Можеш ли пак да го направиш? С другите камери в двореца?

Тя посегна към косата си. Още не можеше да се отучи от навика да си играе с нея, макар че вече бяха минали няколко седмици, откакто я подстригаха.

— Ако имам достъп до системата. Но нямам.

Хиацинт отвори уста, замълча, пак я затвори.

Крес се намръщи. Хиацинт не беше от бъбривците, но това преминаваше всякакви граници дори и за него.

Най-накрая той рече:

— Аз ще ти осигуря достъп.

— Защо ще изключваме камерите?

Гърдите му се повдигнаха, а погледът му се спусна по голата каменна стена и се спря върху Крес.

— Заминаваш. Ти, Уинтър и онова червенокосо момиче ще напуснете двореца. Тази вечер.

Крес се изправи.

— Какво?

— Уинтър не може да остане повече тук, а няма да тръгне без онази своя приятелка. Ти ще ми помогнеш да ги измъкна от двореца и това ще е твоят билет. — Той взе да разтрива слепоочията си. — Ти знаеш накъде е тръгнала Синдер, нали? Можеш да я намериш. Тя ще се погрижи за Уинтър. Само да посмее да не го направи.

Щом чу името на Синдер, Крес усети как по гърба й полазват мравки. Това номер ли беше? Дали той се опитваше да измъкне информация от нея, която да размени с кралицата срещу собствените си интереси? Нямаше да му е за първи път.

— Ще бъде съмнително, ако няколко монитора изведнъж се развалят.

Хиацинт кимна.

— Знам, но се надявам, докато някой разбере, вие да сте далеч оттук.

Крес загриза устната си. Можеше да нагласи камерите на таймер, така че спирането на излъчванията да изглежда като случайни аварии или програмна грешка в системата, но и това като нищо можеше да бъде разкрито.

Хиацинт закрачи напред-назад. Тя виждаше как тече мисълта му. Планът започваше да се оформя в съзнанието му, макар че на Крес умът й не побираше как ще ги измъкне от двореца, без никой да ги види — особено принцесата, която всички познаваха.

— Какво се е случило? — попита Крес. — Левана е научила за мен, така ли?

— Не. Друго стана. — Той щипеше носа си. — Тя ще нареди да убият Уинтър. Трябва да я измъкна оттук. Мисля, че знам как. Ще наглася всичко, но… — В очите му се четеше гореща молба. — Ще ми помогнеш ли?

Крес усети как сърцето й се сви. За краткото време, в което познаваше Хиацинт, той й се бе сторил студен, безчувствен и понякога дори жесток. Но сега сякаш се бе пропукал и всеки миг щеше да се разпадне.

— Като изключа камерите?

Той кимна.

Момичето погледна портскрийна си. Беше го отделила от холографската сфера, когато се скри под леглото, но кабелът за свързване още висеше отстрани. Това беше нейният шанс. Можеше да се измъкне от двореца, да избяга от града и опасностите му. Отново можеше да намери приятелите си. Можеше още тази вечер да бъде в безопасност.

Изкушението я завладя. Трябваше да се махне оттук.

Но когато пак вдигна лице към Хиацинт, клатеше глава.

Младият мъж изглеждаше озадачен.

— За принцесата и Скарлет най-безопасно ще бъде, ако… — Тя преглътна, но слюнката заседна на гърлото й. — … ако аз остана.

— Какво?

— Шансът да не забележат, че някой си играе с камерите, е да предизвикам повредата ръчно. Мога да ги изключа за кратко, така че да изглежда, че авариите са случайни. Ако всичките спрат да работят едновременно, това ще привлече твърде много внимание, а ако изключа само част от тях, ще подскажа на кралицата накъде са тръгнали Уинтър и Скарлет. Но ако спирам и пускам едновременно различни участъци от системата за наблюдение… това ще изглежда като съвпадение. — Тя потупа с пръст долната си устна. — Мога да ги насоча по грешна следа. Може би, ако пусна аларма в друга част на двореца, ще отвлека вниманието от тях. А ключалките на всички основни изходи също могат да бъдат променени от разстояние.

Увереността на Крес растеше. Тя щеше да остане в двореца, за да даде възможност на Уинтър и Скарлет да избягат.

— Ти си откачила. Нима искаш да умреш тук?

Крес застина.

— Левана не знае, че съм тук. Докато ме криеш…

— Щом Левана научи, че съм пуснал Уинтър, тя ще ме убие.

Момичето стисна юмруци от яд, че Хиацинт се опитва да съсипе крехката й смелост.

— Заловиха Скарлет при опит да ме спасят. А Уинтър ме прибра в сандъка, макар че не беше длъжна да го прави и така се изложи на голяма опасност. Сега ще мога да се отплатя и на двете.

Хиацинт я погледна и Крес видя мига, в който той прие решението й. Това беше единствената им възможност и той сигурно го знаеше. Обърна се с гръб и раменете му се отпуснаха.

— Бях пилот на Сибил повече от година — призна той, а Крес трябваше да напрегне слуха си, за да го чуе. — Повече от година знаех за теб, но не направих нищо, за да ти помогна.

Признанието му я прониза в гърдите. Тя винаги смяташе, че Сибил пристига сама, никога не си и помисли, че с нея има пилот, а когато научи за това, вече беше късно. Може би Хиацинт е могъл да й помогне, дори да я спаси.

Никога нямаше да разберат.

Той не й се извини. Вместо това стисна зъби и пак я погледна в очите.

— Ще браня Уинтър с цената на живота си. След това, давам дума, ще пазя теб.