Мариса Мейър
Уинтър (16)

Глава шестнадесета

Звуковият сигнал прекъсна с тихо щракване и в товарното помещение настъпи тишина. Крес, която се бе разположила върху празен сандък, огледа всички. Забеляза изопнатите рамене на Синдер, зяпнала празния нетскрийн, Вълка, който потропваше с пръсти по лакътя си, и Ико, вперила поглед в портскрийна в скута си, мислейки следващия си ход в играта, която с Крес играеха през последния час.

— Той успя — измърмори Синдер.

— Естествено — обади се Ико, без да вдига очи. — Ние си знаехме, че ще успее.

Синдер обърна гръб на екрана и разсеяно се почеса по китката.

— Осми е по-скоро, отколкото очаквах. На бас се хващам, че земните водачи ще отпътуват за Луната през следващите четиридесет и осем часа.

— Отлично — рече Вълка. — Чакането ме побърква.

Не, разлъката със Скарлет го подлудява, помисли си Крес, но никой не каза нищо на глас. Може би чакането малко побъркваше всички.

— Шут на A1! — обяви накрая Ико и сияеща подаде порта на Крес.

— Крал на C4 и ти вземам всички рубини — отвърна без колебание Крес.

Ико замълча, погледна екрана и помръкна.

— Откъде си се научила да играеш толкова добре?

Крес усети прилив на гордост в гърдите си, но не беше много сигурна дали трябва да се срамува от таланта си, или да се радва, че е тъй впечатляващ.

— Играех на тази игра, когато ми ставаше скучно на сателита. А на мен ми ставаше скучно доста често.

— Но моят мозък би трябвало да превъзхожда твоя.

— Винаги играех срещу компютъра, ако това ще те успокои?

— Не! — Ико сбърчи носле. — Искам диаманта. — Тя натъкми порта отново в скута си, стисна в юмрук опашката от плитки и се замисли дълбоко.

Синдер се покашля и привлече вниманието на Крес, но не и на Ико.

— Каи ще пътува с цяла флотилия кораби. Трябва да разберем в кой от всичките се намира.

Крес кимна:

— Ще разбера.

— Планът ни ще сполучи! — рече Вълка убедено, сякаш заплашваше самия план, и взе да крачи напред-назад между пилотската кабина и лечебницата. Безпокойството на Вълка и на Синдер най-много напрягаха Крес.

Това беше техният единствен шанс. Или щяха да успеят, или да се провалят.

— Коронаджия на A12.

Крес в миг превключи мислите си обратно към играта. Ико беше направила очакван ход, същия, който компютърът на сателита би направил. Крес пожертва шута си, сетне промъкна крадеца си в другия край на дъската и ограби всички свободни изумруди, така че дори тъй жадуваният диамант на Ико нямаше да й помогне да спечели играта.

— Ах! Как можах да не го видя? — оплака се Ико и избута портскрийна. — И без това никога не съм обичала тази игра.

— Засечен кораб — обади се монотонният глас на „Рампион“. Крес подскочи. Всеки мускул в тялото й се изопна. — Капитан Трън иска разрешение за кацане. Предоставена парола: Капитанът е крал.

Тя въздъхна с облекчение не само защото това не беше вражески кораб, но и защото Трън се бе завърнал. Цялата тревога, която таеше у себе си след заминаването му с Каи, избликна и се изпари с една-единствена въздишка.

— Има разрешение за кацане — рече Синдер. В нейния глас също ясно се долови облекчение. Тя скръсти ръце на гърдите си. — Първата стъпка е завършена. Каи се завърна на Земята, новата дата за сватбата е насрочена на Луната, а Трън се завърна жив и здрав. — Тя се залюля на пети. Между веждите й се появи бръчка. — Не мога да повярвам, че всичко мина като по вода.

— На твое място бих почакал първо да седна на трона, пък тогава да правя такива изявления — рече Вълка.

Синдер изви устни.

— Имаш право. Добре, чуйте ме всички. — И плесна с ръце. — Да видим какво остава да се свърши. Крес и Ико ще направят последните редакции на видеото. Вълк, искам ти да…

Вратата на долната палуба се отвори рязко и с трясък се удари в стената. Трън се изкачи по стълбата и в миг се нахвърли върху Синдер, която отстъпи крачка назад, сепната.

— Боядисала си кораба ми? — изкрещя той. — Защо… какво… защо си го боядисала?

Синдер отвори уста, но се разколеба. Явно беше, че не очаква такъв поздрав.

— О, това ли. — Тя погледна Крес, Вълка и Ико, сякаш търсеше подкрепата им. — Помислих си, че… виж, това беше отдавна. Може би трябваше да ти го спомена.

— Да ми го споменеш? Да, трябваше! Не може просто така да боядисваш чуждите кораби! Знаеш ли колко време ми отне да нарисувам онова момиче?

Синдер присви око.

— Ами ако съдя по подробностите и точността, бих казала… десет минути? Петнайсет?

Трън се намръщи.

— Добре де, съжалявам. Но фигурата лесно се познаваше. Беше пречка.

— Пречка! Ти си пречка! — Той посочи Вълка. — Той е пречка! Крес е пречка! Всички ние сме пречки!

— Ами аз? — попита Ико. — Не искам да оставам по-назад от другите.

Трън завъртя очи и вдигна ръце.

— Ох, все едно. И бездруго този кораб не е мой, нали? — Изръмжа и прекара ръка през косата си. — Поне да ми беше казала нещо, преди да получа инфаркт, задето съм спрял на чужд кораб.

— Имаш право. Няма да се повтори. — Синдер се усмихна нервно. — Е… как мина?

— Добре, добре. — Трън махна с ръка. — Въпреки вроденото ми недоверие към хората на властта, този твой император започва да ми харесва.

Синдер вдигна вежди.

— Не знам дали да си отдъхна, или да се страхувам.

Крес прехапа бузата си и прикри развеселената си усмивка. Тя усети известно напрежение у Трън, когато Каи се качи на борда. Все пак „император“ беше по-висок ранг от „капитан“ по всички стандарти. Но също така забеляза, че в присъствието на Каи Трън се надува малко повече, сякаш иска да впечатли императора — с кораба, с екипажа си… съвсем мъничко всъщност.

Трън свали якето си и го захвърли върху близкия сандък.

— Нещо интересно, докато ме нямаше? — За първи път стрелна поглед покрай Синдер и Ико към Крес и това беше тъй неочаквано и настойчиво, че тя на мига поруменя. Момичето отвърна очи и се зае да изследва металната облицовка на стената.

— Има нова дата за сватбата — уведоми го Синдер. — Ще се проведе в Артемизия на осми, а коронацията ще бъде два дни след това по време на лунния изгрев.

Веждите на Трън подскочиха нагоре.

— Не си губи времето тази. Нещо друго?

— Левана се съгласи да прекрати войната — обади се Вълка, — но чакаме да видим дали ще стане и на дело.

— Освен това Крес ме разби на „Планински моньори“ — оплака се Ико.

Трън кимна, сякаш двете неща имаха еднакво значение.

— Тя е гений.

Руменината на Крес стана още по-наситена, което я вбеси. Беше й къде-къде по-лесно да се преструва, че не е влюбена в него, когато той не можеше да види колко често погледът й се спира върху него и как се изчервява при всеки случаен комплимент.

— Да, но аз съм андроид.

Трън се засмя и целият му гняв заради боядисания кораб се изпари.

— Защо тогава не играете на „Нашествието на андроидите“? Може би така ще имаш превес.

— Или на „Съпротивата на роботите“ — предложи Синдер.

Трън щракна с пръсти.

— Да! Отлично качество. — Очите му искряха и той излъчваше спокойствие и увереност по онзи начин, който винаги караше Крес да се чувства по-спокойна и сигурна просто защото е близо до него и знае колко смел и способен, и…

И той погледна право към нея. Отново.

Тя извърна очи. Отново.

Глупачка, глупачка, глупачка.

Засрамена, тя си представи как се промъква до дока за капсулите и Космосът я засмуква навън.

— Време е да започваме — рече Синдер. — Трябва да пакетираме достатъчно храна и да подготвим кораба за продължителна неутрална орбита.

— Искаш да кажеш да го изоставим — рече Трън и безгрижието изчезна от гласа му.

— Вече направих най-ефикасните настройки в програмирането. Всичко с кораба ще бъде наред.

— Знаеш, че лъжеш. Ако Крес не разсейва сигнала, няма да мине много време и корабът ще бъде открит и конфискуван.

Синдер въздъхна.

— Ще трябва да поемем този риск. Какво ще кажеш, когато стана кралица, да използвам кралските си ковчежета, или както там се наричат, и да ти купя нов кораб?

Трън изръмжа.

— Не искам нов кораб.

Крес изпита съчувствие. Всички тъгуваха, че ще напуснат „Рампион“. Той беше хубав дом за краткото време, в което ги бе приютил.

— Трън, ти знаеш — заговори Синдер тихо, сякаш искаше да избегне онова, което се канеше да каже, — че ако искаш, може да не идваш с нас. Може да ни заведеш при Каи, а сетне да се върнеш на „Рампион“ и… ние никога няма да те предадем. — Тя си пое дълбоко въздух. — Не се шегувам. Това се отнася до всички ви. Ако не искате, може да не идвате с мен. Съзнавам опасността, на която ви излагам, а също и че не бяхте наясно какво ви очаква, когато тръгнахте с мен. Може да продължите по своя път и аз няма да ви спра. За Вълка и Крес връщането на Луната сигурно изглежда като смъртна присъда. А Ико…

Ико вдигна ръка.

— Сигурно имаш дефект в системата, щом ми предлагаш да те изоставя сега.

Трън се ухили. Със своята самоуверена усмивка, повдигайки само единия край на устните.

— Ико е права. Много мило от твоя страна, че се тревожиш, но без нас работата ти е спукана.

Синдер стисна устни, без да спори.

Крес остана смълчана, като се питаше дали е единствената, която за миг се изкушава от предложението на Синдер. Завръщането на Луната беше смъртна присъда — особено за щит като нея, който е трябвало да умре още преди години. Едно беше да се бори с Левана от сигурността на Космоса. Но да влезе право в Артемизия… това беше все едно сама да си изпроси да я убият.

Ала Трън имаше право. Синдер се нуждаеше от тях. От всеки един.

Крес затвори очи и си напомни да бъде смела.

— Освен това — добави Ико, отслабвайки напрежението — нашият капитан все още се надява на онези пари от наградата.

Другите се разсмяха и по устните на Крес запърха усмивка, но когато отвори очи, Трън не се смееше.

Всъщност той неочаквано изглеждаше притеснен, раменете му бяха напрегнати.

— Е, има хора, които биха казали, че да постъпиш правилно, също е награда.

Товарното помещение притихна. Крес примигна.

Някаква неувереност плъзна пипалата си.

Трън се засмя нервно и добави:

— Но тези хора умират бедни и бездомни, тъй че кой го е грижа какво мислят? — Той махна с ръка. — Хайде, авантаджии, да се залавяме за работа.