Джудит Келман
Къщата на хълма (37)

Тридесет и седма глава

Възглавницата бе запазила миризмата на Абигейл — шампоан с аромат на лимон и бебешка пудра. Нора притисна лице към меката памучна повърхност и вдъхна скъпата й миризма, следите от изчезналото й дете: въздухът, който Аби беше дишала, атмосферата на сънищата й, ехото на прошепнатите й тайни.

Нея я нямаше. Никога нямаше да се върне.

Нора го усещаше с едно специално място в душата си, където криеше най-съкровените си тайни. Болката там бе страшна, приличаше на непреодолим копнеж.

Тя се обърна настрани и се сви, за да потисне зеещата пустота. Не изпита никакво облекчение.

Нейното детенце си бе отишло завинаги.

Трябваше да го осъзнае още когато чу мъртвата телефонна линия в студиото. Нито една от надеждите й не бе истинска, а само резултат на отчаяното й въображение: изчезналите образи от снимките, обаждането от Бърлингтън, изчезналият текст от бележката.

Халюцинации. Лудост. Нищо, освен образа на Абигейл, която пропада в черна дупка. Аби, погълната от тъмна забрава. Загубена завинаги.

Вратата зад гърба й проскърца и тя долови приближаващи стъпки. Правеше се, че спи, но усети топлината от тревожния поглед на Чарли, почувства дори прекъснатото му дишане. Гледа я дълго и упорито, докато тя се опитваше да изравни дишането си, за да е по-убедителна. Как й се искаше да стане дори невидима.

Трябваше да държи и него, и всички останали на безопасно разстояние. Само да я докосне някой и тя ще се разпадне на хиляди частици. Една дума и ще се разпилее като подета от вятъра купчина пепел.

Най-сетне той се обърна и напусна стаята. Чу го как говори с Мим в коридора. Гласовете им бяха загрижени и приглушени.

— Милото създание има нужда от почивка.

— Засега това е най-доброто за нея.

— Дали ще се оправи?

— Разбира се, Мим. Трябва.

Мисълта се рееше над нея, подобно на дантелените завеси около леглото на Аби. Какво значение имаше дали ще се оправи? Оттук нататък имаше ли нещо, което да е от значение?

Нора винаги се бе считала за човек, който се справя с нещата и умее да реагира. Бе гледала на изпитанията като на поредно предизвикателство. Гледаше опасностите право в очите. Сега обаче бе твърде изтощена, за да води каквато и да е битка.

Изчерпала бе рационалното си мислене.

Очите й пареха. Опита се да повдигне клепачи и усети, че всичко се върти наоколо. Бяха повикали доктор Гордън, който да сложи край на истеричния й припадък. Беше й сложил някаква инжекция и главата й се напълни с нещо като памук, костите й мигом омекнаха. Поиска да попита дали й слагат същото лекарство, което поставиха на Папа след прострелването на Рей. Но бъркотията в главата й бе толкова голяма, че не можеше да превърне мисълта в думи.

По някакъв свой си начин тя завиждаше на Папа. Той сигурно не изпитваше болка, беше защитен от нея и успяваше по свой си начин да замести фактите от действителността с подбрани фрагменти от миналото.

Стъпките на Чарли и Мим се отдалечиха по коридора и поеха надолу по стълбите. Скоро външната врата на семейния павилион хлопна. Нора се обърна по корем, зарови лице във възглавницата на Аби и в нейния аромат и потърси спасение в съня.

Само дето проклетото успокоително не действаше. Откъслечни мисли продължаваха да щъкат в съзнанието й като досадни насекоми. Папа, Рей и Виктория. Прехвърчащи куршуми. Смях, подобен на кървав порой.

Неспокойствието най-накрая победи и я изстреля от леглото на Абигейл. Тя спусна крака на пода и изчака стените да спрат да се въртят. Изправи се на омекналите си крака и потърси опора за погледа си. Намери го в полицата със спортни трофеи на дъщеря си.

Позлатена статуетка, която детето спечели на регионалните състезания за съчетанието си на земя. До нея бе грамадната купа от заключителния етап от състезанието между младежките клубове по гимнастика в града. Пет еднакви фигурки бележеха званието „Най-добър гимнастик“ на спортния център „Мидтаун“ пет поредни години.

Тези трофеи бяха спечелени в резултат на десетки часове труд и напрежение, дължаха се на непоклатимата й решителност. Нора винаги се бе удивлявала на способността на детето да преодолява болката от травмите, разочарованието от временните неуспехи. Аби можеше да повтаря стотици, хиляди пъти някое на пръв поглед невъзможно движение, докато то не се запамети завинаги в костите и мускулите й.

В самото начало на успеха й, Аби говореше за национални състезания, за олимпиадата. Нора правеше опити да я отклони от подобни мисли, боейки се, че детето си поставя непостижими цели. Но постепенно се зарази от амбицията на детето, съгласявайки се, че нищо не е непостижимо, стига да го искаш достатъчно силно и да полагаш нужното усилие.

Нора отиде до прозореца и го отвори. Светът изглеждаше непоносимо нормален. Леките възвишения, обръчът от малки сгради, езерото, беседката.

Всичко наоколо кипеше от пролетни обещания. В парцела с кленови дървета се виждаха малките съдове, закачени под процепите за сладкия сок. Свежа зеленина нарушаваше мрачното зимно бежово на моравата. Птичките чуруликаха до пръсване. Всичко това й се видя неприлично весело и жизнерадостно.

Как бе възможно пролет да настъпи в отсъствие на Абигейл? Нора нямаше да го позволи. Няма да се откаже, колкото и безнадеждно да изглежда всичко.

Седна на кленовото бюро на дъщеря си, където бе заобиколена от нещата на детето и неговите съкровища и започна да изброява наум всички, на които се бе обадила, откакто детето бе изчезнало. Дали не бе пропуснала някого? Трябваше да изпробва и най-малката възможност?

След това преговори всичко, което можа да си спомни минута по минута от случилото се в онзи ден, като започна от момента, в който детето претича през хотела на път за техния павилион на връщане от училище. Нора още помнеше болката, изписана на лицето на Абигейл, докато прекосяваше дневната и се насочи към задната врата.

Да открия как се е държала в училищния автобус, написа Нора. Да поговоря с госпожа Шифман дали се е случило нещо необикновено този ден в училището. Проблеми със съученици? С други деца? Лоша оценка?

От самото начало бе убедена, че Аби е отвлечена, и през ум не й мина да проучи причините детето да си тръгне само. Ако Нора успееше да разбере тези причини, тогава можеше и да се сети накъде се е запътила дъщеря й.

По някаква причина може да бе тръгнала към Ню Йорк. Дали някакво събитие в града не я беше привлякло? Специална среща? Ако провери програмата на гимнастическите събития при предишния й треньор? Тя записа: „Да се обадя на Джени“. Нищо чудно тя да е обсъждала с Аби нещо предстоящо по телефона.

Списъкът нарасна с имената на местни хора, за които бе сигурна, че полицията няма да възрази. Ами посетителите на „Уолдорф“? Служебните коли. Външните хора. Всеки от тях може да е забелязал малко момиче да върви само по пътя. Нора реши да започне с жената от джипа. Едва ли е толкова трудно да я открие. Колко млади привлекателни червенокоси жени работят в Пробационната служба?

Заредена с нова енергия от предстоящите задачи, тя грабна списъка и напусна павилиона. В този час на деня Чарли би трябвало да е в канцеларията на хотела. С негова помощ обажданията ще се ускорят. Ако е приключил с услугите, които осигурява за кралица Виктория, ще помоли и Рей да се включи.

Докато приближаваше основната сграда на комплекса, тя усети тръпки на нерешителност. Никак не й беше приятно, че всички от семейството ще я оглеждат загрижено и ще правят съчувствени коментари. Накара краката си да продължат. Доникъде няма да стигне, като се крие или бяга. Така нищо не се постига. Поне тя не беше този тип човек. Нито пък Аби. И най-страшният и най-грозният факт от действителността трябва да се погледнат в очите.

Въпреки това тя прекрачи прага предпазливо. Мим беше на рецепцията и говореше по телефона. При появата на Нора, тя вдигна очи.

— По-добре ли се чувстваш?

— Много по-добре.

Жената само кимна. Изпълнена с благодарност, Нора продължи към дневната, където Стефани четеше на канапето. Детето само вдигна ръка за поздрав и обърна лице към четивото си. И тук мина лесно.

Нора започна да се отпуска. Нейният пристъп бе вече забравен.

Когато приближи канцеларията, от кухнята се появи Хю. По типичния за него начин той я посрещна с каменно лице. Толкова му беше благодарна, че бе готова да го разцелува.

Оставаше да преодолее Чарли. Ако бе достатъчно съобразителен и с достатъчно сетива, за да не отвори дума за краткотрайната й нервна криза, тя бе готова да му прости всичко, дори скандалното му сближаване с Реймънд.

Завари го превит над плановете за реконструкция на летния театър. Налагаше се да нанесе допълнителни поправки в плановете, които бе изработил, заради невероятно свития бюджет за ремонт. Щом я видя, той бързо дръпна хартиените рула настрани.

Нора отиде до него и се настани на коленете му. Чарли обгърна тялото й и тя отпусна глава на рамото му.

Беше толкова хубаво. Отпусна се и замря. Можеше да седи така с часове, стига да не я чакаше толкова много работа.

— Направих списък с още хора, на които да се обадя, за да попитам за Аби. Ще ми помогнеш ли?

Той притисна устни до челото й.

— Разбира се. Каквото кажеш.

— Добре. Да започваме.

Тя се измъкна от прегръдката му и извади листа с имената. Докато Чарли го разглеждаше, тя му обясни на кого ще звънят.

Той наистина бе мил. Никакви коментари или възражения, никакъв скептицизъм. Когато тя свърши с разпределянето на задачите, той се изправи и й предложи по-удобното място до бюрото.

— Аз ще седна на другия телефон — Чарли прекоси помещението и се настани на един от тапицираните с брокатова дамаска столове.

Нора го проследи с поглед и почувства как в гърдите й се надига прилив на нежност. Чарли си беше Чарли. Те бяха заедно. Скоро и Абигейл ще се върне. Те заедно ще я намерят. Скоро всичко ще се оправи.

Няма да има повече истерия, искаше да му обещае тя. Обещавам ти.

Когато започна да набира първия телефон от своя списък, Чарли кръстоса крака. Нора забеляза подметката на обувката му и се вцепени.

Покрита бе със същата кал и растителни остатъци, каквито бе видяла на маратонката на Абигейл на изчезналата снимка. Образът се възстанови в съзнанието й. Един бос крак, а другият — обут, по обувката бе полепнала плътна кал, примесена с тънки треви и клечки.

Какво означаваше това? Възможно ли бе Чарли да е бил на същото място, където е скрита Абигейл?

Мястото, където е държано детето?

Абсурдни ужасяващи мисли нахлуха в съзнанието й. Никой нямаше толкова лесен и естествен контакт с детето. Чарли можеше да е оставил и бележката, и снимките и да е намерил начин да проведе онзи уж несъществуващ телефонен разговор със студиото. Ами ако той бе човекът, отвлякъл Аби, и я държеше затворена, докато Нора съвсем загуби разсъдъка си, за да изглежда всичко правдоподобно?

Възможно ли бе той да е планирал всичко така умело от самото начало? Нора си спомни първата им среща на онова парти в Ню Йорк. Колко щастлив изглеждаше той от съобщението й, че има дъщеря.

Прекалено възторжен.

Спри!

Какво правиш? Май започваше да преминава границите на разумното. Та това беше нейният Чарли. Мил, внимателен, с добри загрижени очи. Чарли, който бе живял винаги на едно и също място със същите уравновесени, спокойни хора. Чарли бе способен на жестокост толкова, колкото и препарирана мечка.

Тези снимки не бяха истински, напомни си тя. А калта по подметката на Чарли можеше да е от всяко едно място наоколо. Естествено състояние на земята в този район и в този сезон на годината.

Чарли набра някакъв телефон, докато чакаше да му отговорят, вдигна очи и погледите им се срещнаха. Мъжът се усмихна. Сърдечна открита усмивка. Не видя в нея нищо подозрително, гузно или злонамерено. Крайно време бе да спре да търси и измисля несъществуващи заплахи. Трябва да се стегне и да направи нещо конструктивно, което да помогне за откриването на Аби.

Нора отправи поредна мълчалива молитва да опита да избегне лудостта. Насочи вниманието си към списъка пред нея.