Джудит Келман
Къщата на хълма (52)

Петдесет и втора глава

Стефани се отби при нея след училище да си побъбрят и да остави домашните на Абигейл. Нора остави момичетата да се кискат и да си побъбрят и се запъти към студиото си.

Пролетта се бе настанила вече трайно. Във въздуха се носеше аромат на люляк и прясно окосена трева. Групи нарциси и лалета разкрасяваха зелената морава. От сутрин до вечер се носеше звук от селскостопанска техника.

Нора огледа спокойната територия на курортния комплекс и почувства прилив на щастие. Абигейл бе жива и здрава. Ужасният кошмар бе вече в миналото.

Психиатърът на Виктория доктор Гроув ги бе посетил няколко пъти, съобщи им, че детето има съпротивителни сили и е започнало да се съвзема. Вероятно ще останат някакви следи, но пораженията няма да са трайни.

— Важното е, че говори за това, което се е случило — сподели той с Нора. — Измъква се от кризата.

И както лекарят я посъветва, Нора изслушваше дъщеря си, без да прави коментари или да реагира. Успя да прикрие гнева и отвращението си от отвратителното поведение на Джъстин Уелакот. Той бе загинал от експлозията. Бяха се опитали да съберат останките му, за да го погребат.

Тя поклати замислено глава. Всичко беше толкова несигурно и непредсказуемо. Нора знаеше, че единственият начин да се справиш с капризите на съдбата и да съхраниш здравия си разум беше да се съсредоточиш върху позитивните неща от живота. А такива в живота й не липсваха. Работата, която обичаше. Това място, сърдечните загрижени хора, които я заобикаляха. И преди всичко дъщеря й, която бе здрава и на път да се върне към обичайното си състояние.

Сълзи замъглиха погледа й и тя се усмихна широко. Абигейл много вярно бе отбелязала, че всичко ще се оправи.

В далечината забеляза фигура, която се бе отправила към нея. По походката и по очертанията на човека, позна, че това е Чарли. Да бъде благословен. Този човек имаше таланта да разбира кога Нора има най-голяма нужда от прегръдка.