Джудит Келман
Къщата на хълма (50)

Петдесета глава

Куин пътуваше с джипа си към къщи. Курортният комплекс бе вече зад гърба й, озарен от щастливото събитие. Абигейл беше добре. Очакването и тревогите вече бяха зад гърба на тези хора. Злокобното напрежение бе приключило и скоро щеше да започне процесът на избледняване.

За нея обаче предстоеше сложна процедура на обяснения как се е стигнало до несправянето й с охраната на Елдън Уиър и Дъд Чеймбърс и един Господ още с какво. Оставаше и горкият Левитски. Щеше да му се наложи да дава отговори за намесата му в местни проблеми, за които няма правомощия.

Тя спря пред Емас Лънчънет и набра номера на хотелската му стая от телефонния автомат. Гласът на Левитски бе сънен, когато вдигна, но щом разбра кой го търси, тутакси се събуди.

— Какво става, Галахър?

Тя му разказа невероятните събития: съучастието на Джъстин Уелакот и експлозията, необяснимото бягство на Уиър, намирането на детето на Икинс.

Отсреща мъжът мълчеше. Сигурно си е глътнал езика от изумление, помисли си Куин.

— Там ли си, Левитски?

— Тук съм. И какво ти става на теб, Галахър? Можеше да те убият, за бога. Кога ще престанеш с твоите героични постъпки и ще започнеш да използваш главата си?

Ред бе на Куин да си глътне езика. Не бе допускала, че агентът е способен на такъв гневен изблик. А тя очакваше, че му е направила впечатление.

По-странното бе, че не изпита никакво желание да го нападне. Тя изчака миг-два, за да изпита обичайния прилив на гняв, но нищо такова не се случи. Може би беше време да свали оръжието и да остави разумът да я води. Време бе да забрави миналото и да отвори място за настоящето, да не говорим за бъдещето.

— Предавам се, Левитски. Прав си.

— Искаш да кажеш, че признаваш, че си сгрешила? И ще действаш по-разумно, така ли? Дали пък не сънувам?

Куин изпита прилив на нежност.

— Точно това се очаква да правиш в този час на нощта. Така че връщай се в леглото.

— Сигурна си, че не си пострадала, така ли? — попита той с шумна прозявка.

— Добре съм. Заспивай.

— Добре. Слушай. Както разбирам, няма какво да правя повече тук. Поне докато открият отново Уиър. Ако изобщо успеят някога да го намерят. Ще взема вероятно първия самолет утре сутринта.

— Имаш ли нужда от транспорт?

— Не, Галахър. Изморена си. Ще си взема такси.

Куин кимна безмълвно. Значи се целуваха за сбогом.

— Лека нощ, Левитски — въздъхна тя. — Желая ти късмет в живота.