Джудит Келман
Къщата на хълма (45)

Четиридесет и пета глава

Пътят беше пуст. Куин погледна скоростомера и видя, че стрелката сочеше в десния край. Времето беше неин враг. Усещаше как секундите се точат едва-едва, а минутите направо лазят. Ако Уиър се бе опитал да направи нещо и той, и тя излитаха в небитието.

Нощта бе съвършена за катастрофи. Тъмни облаци се гонеха по смръщеното небе. Луната се показваше от време на време, но за много кратко. Също както надеждата се редуваше със заплахата.

Тръпнеща от напрежение, тя включи радиото. Бе настроено на честотата на клуба. Тъкмо реши да смени станцията, когато говорителят с пронизителен и носов глас призова за присъствие на продажба на коли втора ръка в близкия град Куичи.

— Онези сладурчета ще изчезнат от мястото. Ще изчезнат, преди да сте се усетили. И тогава всичко ще свърши. Абракадабра.

Думата стисна Куин като менгеме. Абракадабра. Станцията не беше истинска, нито пък съобщението. Сигурно беше някакво кодирано послание.

Онези сладурчета ще изчезнат. Ще изчезнат, преди да сте се усетили. Значението бе ясно. Уиър възнамеряваше да напусне „Уолдорф“.

Тя за пореден път натисна педала на газта. От стискане зъбите започнаха да я болят. Ужасът пареше мозъкът й. Нека успея, преди да е станало късно!

Абракадабра.

После всичко ще свърши.