Джудит Келман
Къщата на хълма (44)

Четиридесет и четвърта глава

Абигейл бе замаяна от удоволствие. Не можеше да си спомни кога за последен път стомахът й бе пълен, с чисти дрехи, стоплена и спокойна.

Бе й донесъл всичко, което бе поискала, дори повече: вкусни десерти, мека пижама и пухкав халат, кожени пантофи.

Банята беше единственото разочарование. Той домъкна леген, пълен със сапунена вода, която се плискаше навън. Щом той излезе навън тя се изми на части, три кожата си, докато се зачерви и започна да щипе. Не беше истинска баня, но във всеки случай беше по-добре от нищо.

Когато се прибере у дома, няма да излезе от ваната поне една седмица. И на всяка цена във водата ще има ароматни соли. Ще се търка, докато изстърже всяко докосване и следите от гадните му номера.

Приключила с всички удоволствия и отпуснати привилегии, Абигейл беше изтощена, но в същото време и напрегната, за да затвори очи и да се отпусне. Нещо щеше да се случи. Малкото момиче го усещаше като напрежение преди буря. Нямаше представа дали промяната щеше да е за добро или за лошо, но бе изпълнено с очакване.

Вслушваше се в звуците наоколо и по едно време долови някакво раздвижване, което напомняше звук от капеща чешма. След малко тя чувстваше звука в костите си. Сякаш някой бе пуснал наблизо ритмична музика и беше завъртял потенциометъра докрай.

Не можеше да търпи повече тази неизвестност. Каквото и да ставаше, нека станеше веднага. Нямаше нищо по-неприятно от пълзящите в съзнанието й страхове и образи. Мъртви плъхове. Огън.

Когато най-накрая той се върна и заслиза надолу по стълбите, тя почти изпита облекчение.

— Значи си готова, така ли, Абигейл? Всички твои желания ли са изпълнени?

— За какво да съм готова?

— Надявам се, че си отдъхнала, както ти поръчах. Ще са ти нужни сили.

— Какво искаш? Какво ще правиш с мен сега?

При тези думи изражението на лицето му се промени. Никога не беше виждала толкова лудо лице. Изпъкнали очи. Големи зъби. Проблясваха от злобна радост. Тя замръзна от страх.

— Трябва да ми кажеш.

— Разбира се, скъпа моя. Дори ще ти покажа. Ти си звездата на прекарването. Обект на нашия малък експеримент. Всичко се прави в интерес на науката. На просвещаването. Ще изследваме заедно самата същност на човешката природа, на тайната на живота — той плесна с ръце. — Хайде сега. Ще започнем със записване на основните данни. Стой мирно сега.

Тя се разтрепери неудържимо, когато той постави пръст на китката й, после го опря във врата й, повдигна клепачите й и надникна под тях.

— Какво правиш? — Треперенето прерасна в конвулсии. — Престани. Не ме докосвай.

— Тихо! — Той допря студения накрайник на лекарска слушалка до гърба й. Записа нещо на листа, защипан на подложката за писане, която носеше.

Всичко това е плод на болния му мозък, мислеше си тя. Още някой тъп номер. Но този път нещо в очите му я накара да изтръпне. Абигейл не можеше да сложи ред в мислите си. Знаеше, че иска да избяга от тези очи и от безименната заплаха, която се таеше в тях.

— Ето. Вече имам всичко, което ми е нужно — каза той. — Почини си, докато се върна, и ще проведем окончателния преглед.

Абигейл го проследи как се качва по стълбите и изчезва в сянката. Окончателен преглед. Още един преглед и ще приключи с нея.