Джудит Келман
Къщата на хълма (40)

Четиридесета глава

Забързани към Рътланд, Левитски и Куин обмислиха бъдещия план за действие. Първо щяха да известят Холанд. После Джейк можеше да докладва на кмета Уелакот, който да нареди за незабавната подкрепа на полицаите.

Куин се опита да осъзнае новата информация. Пътеката на Уиър, по която бяха тръгнали, ги доведе до груб хартиен портрет, скрит в старата книга. Когато Левитски събра отделните парченца, приликата с изчезналото момиченце бе безсъмнена: тънко и русо с големи сини очи и конска опашка. Нямаше две мнения по въпроса, че странната хартиена кукла трябваше да представлява Абигейл Икинс. Абигейл Икинс, окървавена и осакатена.

Гротескната рисунка бе поставена в том, посветен на Хари Худини, майстор в изкуството на изчезването. Вниманието на Левитски бе привлечено от книгата, поради простата причина че беше поставена според него на необичайно място — точно над знака с името на магазина. А подзаглавието на книгата съвпадаше с това име: Невъзможното възможно. Това се покриваше напълно с модела на Уиър да оставя засукани и сложни следи. Докато Куин караше, Левитски прелисти книгата и прочете няколко по-интересни места.

— Худини е театрален псевдоним, възприет в памет на талантлив магьосник на име Лобърт Худин. Истинското му име е Ерик Уайс.

— Вайс. Уайс.

— Нали си представяш, как си играе с нас Уиър с тази история с Худини. Иска да ни покаже, че няма начин да го затворим така, че той да не може да се измъкне. Сигурно мечтае да ни покаже, че може да влиза и излиза, когато си пожелае.

— Не проумявам как става това?

— Аз също, но няма да се изненадам, ако е почерпил вдъхновение от някой от номерата на самия Худини. Худини открито признавал, че всичките му илюзии са действително илюзии.

— Използва съучастници, които му помагат технически. След което намира пробив в системата и хвърля предизвикателството в лицето на скептиците. Да го заловят, ако могат. Но нашият човек е страшно умен и никой не може да разкрие тайните му, дори когато са измислени и инсталирани за неговата охрана.

Левитски откри в книгата отметки отстрани на описанията на някои фокуси. Прочете ги на Куин: измъкване от чувал, проблемът на варела, извисяване на китайското дете, ефектите на четенето на мисли и някои други. Тя с нарастващо любопитство слушаше колко прости са механизмите на тези на пръв поглед необясними илюзии. В книгата бяха описани и изкусните трикове на мускулното разтягане, които фокусникът бе използвал, за да се измъкне от на пръв поглед неразрушими завързвания. Когато се стегнеш по време на увиването на въжетата около теб, успяваш да си осигуриш необходимото пространство да извършиш необходимите извивания, за да се освободиш, когато зрителите не внимават.

Левитски прочете и някои подчертани раздели в главата, как да използваш съучастници. Те са важна част от успеха на Худини.

В центъра на същата глава Левитски откри снимка на самия Худини като млад, оградена с червено. Куин надникна през рамото на агента и изтръпна.

Това бе лицето, което видя в капака на стария джобен часовник в шкафчето на Уиър.

Интересът на Професора към Худини съвсем не беше единственото любопитно откритие на Левитски в необикновеното магазинче. Институтът за оценка на психическия потенциал, ръководен от съпруга на госпожа Муртаг до неговата смърт бе сред списъка на изследователските институти, интересували се от проблемите на Уиър по време на престоя му в „Рътланд“.

Ставаше дума за логото на магазина, което стоеше до името на магазина. Левитски го бе забелязал първо на гърба на надписа за работното време, залепен на прозореца. Бе поискал и бележка за покупката, защото логото бе и на нея.

— Същата фигура бе на вратата на Лангдън Индъстрис — обясни той.

Куин бе онемяла. Та нали тъкмо по време на инцидент в Лангдън Уиър бе загубил зрението си. В желанието си да избегне процес и като своеобразна компенсация за страданието, причинено на тяхна територия, от корпорацията бяха финансирали и организирали доставката на всичко необходимо за тази сложна високотехнологична охрана на Уиър. Къщата и мебелировката, кучето водач, особено специално подготвената електронна система за мониторинг.

— Някой от корпорацията трябва да е помогнал на Уиър да организира всичко, включително и този така наречен инцидент — отбеляза замислено Левитски.

— Но слепотата му е действителна — възрази Куин. — Лично прочетох медицинското заключение. А и защо някой ще помага на такова създание като него? Не разбирам.

— Ще разберем, когато научим името на този човек. Междувременно трябва да осигурим достатъчно очи и уши около Уиър, за да предотвратим по-нататъшни изненади.

Спряха пред Пробационната служба, но видяха, че там всичко е тъмно и пусто. От телефона на входа Куин се обади в дома на Холанд, но там й отговори секретар. В случай на нужда можеха да го открият на пейджъра.

Тя набра неговия номер, остави номера, от който се обаждаше, и зачака. Никак не й се искаше да отива при кмета Уелакот без Джейк. Редно бе Холанд да оглави операцията.

Когато най-сетне телефонът иззвъня и тя вдигна, отсреща долетя гласът на Марилин Холанд. Звучеше ужасяващо.

— Какво се е случило? — попита Куин. — Къде е Джейк?

Мерилин й обясни, че се обажда от областната болница. Джейк бил страшно разтревожен от съдбата на изчезналото дете и тя решила да организира вечеря изненада в елегантен ресторант, за да го разведри. Оказало се, че идеята не била никак добра. Не искал да й каже защо, но бил изключително неспокоен и раздразнителен, докато седели на масата. По пътя към дома му прилошало. Не можел да диша, имал болки в гърдите.

Марилин го завела бързо до първото спешно отделение, за което се сетила. В началото лекарите решили, че прави инфаркт. Изследванията показали само ритъмни нарушения. Сега вече обмислят възможността за хранително отравяне — продължи Марилин.

— Ти позвъни на пейджъра му, Куин, мога ли да ти помогна с нещо?

— Не, Марилин. Всичко е под контрол. Върни се при Джейк. Прегърни го от мен. Ще се обадя по-късно да разбера как е.

Сега вече нямаха друг избор, освен да отидат сами при кмета. Куин позвъни в кметството и съобщи на дежурния телефонист, че случаят е спешен и търси кмета във връзка с изчезналото момиченце Абигейл Икинс. След малко я свързаха с дома на кмета.

Жена със силен немски акцент отговори, че кметът е вън от дома си. Когато разбра, че случаят е спешен, тя предложи на Куин да го потърси в ресторанта на курортния комплекс.

Левитски позвъни, за да се увери, че кметът действително има резервация за същата вечер. Агентът предложи да шофира до Дъвс Ландинг и Куин не възрази. Мозъкът й щеше да се пръсне от мисли. Първо Джейк, после и кметът Уелакот, Лангдън Индъстрис, садист с комплекс на Худини, гротескната хартиена кукла на малкото момиче. Съществуваха толкова много възможни комбинации и варианти, че не бе уверена, че ще може да следи пътя, докато мозъкът й се опитва да подреди новата информация.

Пристигнаха в Дъвс Ландинг към седем и половина. Докато приближаваха осветените сгради на комплекса, Куин хвърли поглед към потъналата в мрак сграда на „Уолдорф-Астория“ горе на хълма. Представи си как Уиър си стои кротко вътре, наслаждавайки се на своята изобретателност. Тя нямаше да допусне кучият му син да ги надхитри. Не и този път.

Курортният комплекс бе сред онези неподвластни на времето, елегантни съкровища на Ню Инглънд, от които Куин усещаше как зъбите започват да я болят. Допотопна бяла дъсчена фасада с украса в ловджийско зелено. Добре обмислено и премерено вътрешно обзавеждане с подходящи мебели, покрити с басма с кафеникава диагонална нишка. Притеснително добре поддържан дом. Растенията винаги бяха зелени, а медните аксесоари — никога. И храната, и украшенията, и списанията бяха неизменно наредени като послушни ученици върху поставените тук-там ниски блестящи от чистота махагонови масички. Човек никъде не можеше да види и прашинка, дори за уют.

Изключително красива жена стоеше на рецепцията — гарвановочерна коса, невероятни очи, вълшебна фигура в безупречна опаковка. Не може да се каже, че Куин изпита капка завист. Тя я заля като приливна вълна.

Левитски, Господ да поживи сърцето му на работохолик, не й обърна кой знае какво внимание. Направо се насочи към Уелакот, който вечеряше сам в едно сепаре в ъгъла на остъклената зимна градина.

Куин остана до външната врата. С огромно удоволствие предостави на агента привилегията да прекъсне вечерята на кмета. Вбесен, че нарушават спокойствието му, Уелакот попи ъгълчетата на устата си и с очевидна неохота го последва.

Тримата се настаниха на канапетата, наредени в кръг пред широкото с медна облицовка огнище в дневната. Разгорелите се цепеници от американско дърво разпръскваха характерен аромат наоколо, а пламъците се отразяваха в изработени от мед принадлежности за поддържане на огъня. В стаята се виждаше изобилие от папрати в големи саксии и всевъзможни други стайни зелени растения в стилни кашпи. По покритите с ламперия стени бяха закачени маслени портрети, а от оставените да се виждат греди на тавана висяха газени лампи, приспособени да работят с ток. В стаята миришеше на изгорели дърва, лимонова есенция и деликатен ароматизатор. Обстановката бе достойна за списанието „Хаус енд гардън“. За корицата на коледния брой. По ирония на съдбата в подобна обстановка често се случваха доста мрачни или демонични събития.

Куин остави Левитски да говори. Човекът разказа стегнато за последните им разкрития. През цялото време Уелакот запази мълчание, макар по лицето му да се изписваха едно след друго различни състояния: гняв, недоверие, насмешка.

— Не можем да разчитаме на протоколите на института през следващите две седмици. Ето защо се нуждаем от денонощно наблюдение и охрана на Уиър, както и щателно проучване на Лангдън Индъстрис — заключи Левитски. — Полицаите трябва да бъдат включени незабавно. Като се има предвид, че обажданията до Уиър от мястото за главно наблюдение се провеждат през деня, много вероятно е той да се опита да се измъква през нощта.

Кметът сбърчи чело.

— Ама и вашето въображение е доста развинтено, агент Левитски. А сега, ако ме извините, ще отида да довърша ангажимента си към „стек о пуавр“ на главния готвач Вийе.

— Чакайте малко — спря го Куин. — Вие бяхте човекът, който настояваше да се разследва Уиър преди всичко, а сега отказвате да слушате дори?

— Това изобщо не ви влиза в работата — изправи се той. — От всичко, което научих до този момент, съм убеден, че затворникът няма нищо общо с изчезването на Абигейл Икинс. Моите специалисти не откриха нищо подозрително в записите в касетите за наблюдение. Увериха ме, че не е напускал сградата от момента на настаняването му в нея. Още повече че се откриха убедителни доказателства, че момичето е напуснало само дома си. Намерена е бележка, детето е теглило пари от спестовната си сметка, било е потиснато. Семейството е доволно от разследването, аз — също. Ясно е, че щом се измори от каприза си, Абигейл ще се върне сама у дома си. А сега моля да ме извините.

— Не, няма да ви извиня — възрази Левитски. Куин за първи път, откакто се познаваха, долови под привидно равния му глас да прозират нотки на гняв. — Предупреждавам ви, че Уиър е опасност за вас и за всички в този град. Ако вие не повикате полицаите, аз ще го направя.

Уелакот не трепна.

— Както желаете. Уверете се сами, че без мое нареждане, те няма да се поместят.

Левитски отиде до телефонния автомат във фоайето. Върна се след десет минути, като си мърмореше нещо под нос.

— Да вървим, Галахър.

— Какво стана?

— Казах, да вървим.

— Предупредих ви — подхвърли само Уелакот и се върна на масата си.

Левитски се завъртя и пое към входа. Куин го последва, като хвърли няколко изпепеляващи погледа през рамо към отдалечаващия се силует на Уелакот. Този тип бе удивително арогантен за хроничен неудачник. Излизаше, че не е толкова лошо да си неудачникът в семейството, стига да разполагаш с добро количество семейни пари, които да омекотят удара.

Левитски стоеше до джипа и се взираше в къщата на хълма.

— Какво ще правим оттук нататък? — попита Куин. — Няма ли да поискаш помощ от Бюрото?

— Не и без сериозни доказателства. Откакто е започнала цялата тази история, разчитам единствено на прекия си началник Мел Фармингтън. Неговите началници са на мнение, че той ми помага да разруша някакво местно общество и са превърнали живота му в ад. Ръцете му са вързани.

— Като че ли нашите не са. Защо не може да отидем там горе и да опрем пистолет в черепа на онзи?

— Защото ще ни видят още с първата камера и мигом ще изпратят патрулната кола да провери какво правим там? И след като ни забранят да припарваме до къщата, кой ще се справи с Уиър?

— Какво предлагаш тогава?

— Остави ме да помисля.

Нямаше нищо против. Тя лично не можеше да предложи нищо. Щом Уиър бе успял да излъже немигащото око на камерата, какво щяха да правят те само с два чифта очи.

— Искаш да ми кажеш, че е безнадеждно, така ли? Според теб е време за бялото знаме. Защото искам да те предупредя, че аз не се давам така лесно.

— Искам да ти кажа, че е време да млъкнеш, Галахър. Това е всичко.

Левитски размишляваше. Взе куфарчето си от задната седалка на колата и набра комбинацията на ключалката. Оказа се, че вътре има най-различни електронни приспособления и „играчки“ за нарушители на закона: белезници, парализиращ спрей, очила за нощно виждане, набор шперцове, радиотелефони. Измъкна миниатюрен метален диск и малка пластмасова кутия с електронен екран и звуков сигнал.

— Устройство за следене. Работи с дигитална Ве Ха Ес проследяваща система. Използва се предимно за автомобили, но сме пробвали и с хора. Може да ни осигури някаква застраховка. Би било добре, ако успеем да уловим сигнала на монитора на Уиър и да го следим, доколкото можем. Успеем ли да не го изпуснем тази нощ, сигурен съм, че ще успеем да открием нещо, което да използваме пред Лангдън, за да накарат полицаите да ни подкрепят или дори да изпратят подкрепление.

Левитски й обясни подробно плана си. На Куин й стана съвсем ясно кого ще трябва да привлекат, за да успеят. Цялата история бе рискована и далеч несигурна, но нямаха нито време, нито избор.

Животът на малко момиче беше изложен на сериозен риск. А и това съвсем не беше всичко.