Джудит Келман
Къщата на хълма (35)

Тридесет и пета глава

Насочвайки се към Бърлингтън, Нора постоянно се връщаше към думите на Ерик Уайс и инструкциите му. Нямаше търпение да стигне там и да види отново Абигейл. Да притисне детето до гърдите си.

Сякаш й предстоеше среща не с Аби, а с напълно непознат човек.

През какво ли бе минало детето, откакто не беше при нея? Колко ли се е променила? Дали Нора щеше да я познае? Познаваше ли я изобщо? Какво… По-скоро кой ли я беше принудил да избяга?

Както й бе обяснил Уайс, при път номер 2 тя напусна шосе номер 189 и мина по широката детелина към Уилистън роуд. Намираше известно успокоение в това да следи указанията му. Които се оказваха подробни и точни.

„Щом навлезете в изхода от главния път от дясната си страна ще видите хотел «Шератон» — модерна постройка с покрив — имитация на мед и елегантен ресторант отпред. След това ще стигнете открит пазар.“

Очевидно животът продължаваше и може би и за нея нещата щяха да се върнат в старото си русло, в очаквания предишен ред. Нора твърдо си обеща, че когато всичко това свърши, тя никога повече нямаше да мечтае за някакво вълнение, нито ще си позволи лукса да недоволства от спокойното ежедневие.

Но по нищо не личеше, че кошмарът е зад гърба й. Оставаха да бъдат зададени ред ужасяващи въпроси. Къде бе прекарала всичките тези нощи? Как бе успяла да заспи без своите обичайни предмети и запалената лампа? Как бе изминала разстоянието от Дъвс Ландинг до Бърлингтън. Кръвта на Нора замръзна при мисълта, че е пътувала с непознати. Поела е неразумен, граничещ с отчаяние, риск. Само и само, за да се спаси от ситуация, която не бе посмяла да сподели. Какво може да е толкова страшно, та да принуди едно малко момиче да се откъсне от семейството си и познатото си обкръжение, за да попадне в море от несигурност и неизвестност?

Всичко бе толкова сложно и необяснимо. Аби бе споделила с Ерик Уайс, че е избягала. Така се потвърждаваха подозренията на всички, които Нора категорично бе отказвала да приеме.

Как да си обясни обаче странните снимки, оставени в студиото й? От тях бе ясно, че са правени след изчезването на детето. Кой тогава ги бе правил? И как бяха попаднали във ваната с проявител в нейната тъмна стаичка?

Ами бележката? Защо Аби е оставила точно копие от страницата на домашното й. Дали пък всичко това не беше плод на собственото й изтерзано съзнание? Толкова ли бе загубила контрол над себе си?

Нора прогони всички свои колебания. Много скоро всичко щеше да получи своя отговор. А сега трябваше да се съсредоточи върху указанията на Уайс. Последното, от което имаше нужда сега, бе нова загуба.

Отмина още няколко пресечки надолу по Уилистън и наближи Университета на щата Върмонт. От лявата страна на пътя се издигаха студентски общежития, а вдясно — редица сгради, готически стил, от червени тухли и университетския параклис. Продължи напред, следвайки указанията, докато стигна библиотеката. Наоколо се движеха студенти, чиято младост и жизнерадост още повече засилиха копнежа й по синеокото й весело дете.

Слава богу, очакването бе към своя край. Устата й пресъхна, когато зърна табела „Пайн стрийт“. Зави и си повтори за кой ли път какви ще са първите й думи. Решила бе да запази спокойствие и да успокоява колкото може детето. Никакви викове, истерии. Никакви въпроси. Ще бъде една прегръдка и безусловно приемане, едно безгранично разбиране. От този момент нататък Аби щеше да разполага с цялото й време, търпение и разбиране.

Как й се искаше Рей сега да е тук. Аби щеше да е толкова щастлива.

В интерес на истината първата й мисъл, щом приключи разговора с Уайс, бе да вземе този великан. Бе изтичала в хотела с намерението да разкаже на Рей и Чарли за обаждането и да ги помоли да я придружат до Бърлингтън. Когато влезе във фоайето, видя Виктория и бившия си съпруг сгушени на канапето пред камината. Нямаше никакво съмнение, че в момента между тях протичаха горещи вълни. Забеляза как ранената ръка на Рей минава бавно по бедрото на Виктория. Ето защо тя се обърна и пое към Бърлингтън сама.

Не се бе опитала да тълкува реакцията си тогава, а сега — още по-малко. Само да прибере детето си, и при пръв удобен случай щеше да разнищи скандалното поведение на онези двамата.

Третата къща след завоя по Пайн стрийт бе домът на Ерик Уайс. Както й бе обяснил той, видя стара викторианска сграда, разпределена впоследствие на отделни апартаменти.

Нора спря колата и приближи входа.

До вратата бяха закачени два реда пощенски кутии и звънци с имената на живеещите. Надписите бяха написани на ръка и доста избелели. Но име Уайс не видя.

Нора съжали, че не попита за номера на апартамента, но той бе казал, че името му е на звънците долу. За втори път, вече по-внимателно, тя прегледа надписите. Нито едно от имената не се доближаваше дори до „Уайс“. Нямаше и такова, което да започва с „У“, нито пък инициал „Е“.

Тя слезе от площадката и провери дали наистина е на посочения адрес: Пайн стрийт 234. Сигурно е станала някаква грешка в надписите. Листчето с името на Уайс се е отлепило и е останало това на предишния наемател.

Нора натисна копчето на най-горния звънец. Никакъв отговор. Един по един тя натискаше звънците, чуваше как те отекват в празното стълбище вътре, но така и не получи отговор.

Все някой трябваше да си е у дома. Абигейл беше в някой от апартаментите тук. Господин Уайс знаеше, че Нора е на път. Едва ли е излязъл.

Оставаха й още три звънеца. Сърцето й биеше до пръсване.

Още два. Натискаше вече дълго и упорито. Сякаш от това колко силно натиска зависеше дали някой ще й отговори. Настъпи пауза. Аби трябваше да е вътре.

Остана последният звънец. Тъкмо се канеше да го натисне, когато автоматът за отваряне на вратата зави като сирена. Някой я пускаше да влезе.

Входната врата кликна и се отвори. Нора пристъпи в преддверието, изпълнено с миризма на яхния, подправена с екзотични аромати. На отсрещната страна се виждаше спираловидно стълбище. Нора изви врат и видя наредени в кръг врати на втория и третия етаж. Те бяха като огледален образ на четирите номерирани врати на приземния етаж.

— Господин Уайс?

Гласът й отекна в тишината.

— Господин Уайс! Абигейл?

Зад гърба й проскърца врата и закръглена жена на около шейсет, облечена с розова шемизета и черен клин надникна навън.

— Да ви помогна?

— Търся господин Уайс.

Жената ококори и без това кръглите си очи. Същинска Бети Буп от анимационните филми.

— Уайс ли? Няма тук човек с това име.

— Не е възможно. Той ми се обади. Дъщеря ми е при него. Търсим я от няколко дни.

Лицето на жената стана сериозно.

— Успокойте се. Заповядайте вътре и ще проверя в домовата книга. Може да сте сбъркали сградата или улицата.

Нора я последва към апартамента и миризмата на екзотичните аромати се засили. Вътре в дневната тя завари истински склад от вещи и предмети от така наречените предмети на Новата ера: кристални топки, книги, стъкълца с ароматни масла. Върху нещо като щанд от магазин стоеше надпис „Невъзможното възможно“.

Жената подаде пухкава и влажна длан:

— Казвам се Алис Муртаг — тя посочи с ръка обзавеждането. — Това е магазинът на моя съпруг. Не мога да повярвам, че вече измина повече от година, откакто е починал. Опитвам се да продължавам работата, колкото мога. И май не се справям много добре. Господин Муртаг знаеше всичко тук за всичките тези психо вещи. — Тя измъкна отнякъде телефонен указател. — Уайс ли казахте?

— Ерик Уайс.

— Звучи ми познато. — Алис продължаваше да разлиства указателя. — Не виждам никакъв Ерик Уайс. Сигурна ли се, че така се пише — У-А-Й-С?

Нора не се бе сетила да попита.

— Даде ми този адрес и указания как да стигна дотук. Описа ми къщата на Пайн стрийт. Точно същата като вашата сива сграда. На Пайн стрийт. Дъщеря ми трябва да е тук някъде.

— Ш-ш-ш-т. Успокойте се. Аз съм хазайката тук и не може да не знам кой живее тук и човек с това име няма. Все има някакво обяснение. Дали пък не е от хората, които не са включени в указателя? Ще се обадя на приятелката ми Грета, тя работи в телефонната компания. Ще провери в списъка на необявените абонати. Жената се обади, но след малко затвори, сбърчила чело.

— Съжалявам, но в Бърлингтън не живее Ерик Уайс. Грета опита и другите начини на изписване на двете имена и пак нищо. Но може да е в Бенингтън. Бас държа, че е така. Много ми е познато това име. Откъде ли?

Нора пристъпваше от крак на крак, докато госпожа Муртаг звънеше на телефона на услуги в Бенингтън. И там нямаше Ерик Уайс. Или нещо подобно.

Това граничеше с абсурда. Та той описа точно тази къща, даде подробни указания за нея.

Този, който бе отвлякъл Абигейл, си играеше с майка й. Размахваше пред носа й надежда като стръв, която ту приближаваше, ту отдръпваше. Жестоко гадно копеле!

От гърдите й се откърти мъчителен стон. Кръглите очи на госпожа Муртаг се ококориха още повече.

— Сигурно става дума за някакво глупаво недоразумение, миличка. Ако искаш, ще се обадя и в Уилмингтън? Или например в Арлингтън. Но това име ми е познато. Ще се побъркам, докато се сетя откъде ми е познато.

Нора заотстъпва навън. Екзотичните аромати я задушаваха. Имаше нужда от чист въздух. А и трябваше да помисли.

— Не, няма смисъл.

Мислите препускаха в главата й. Трябваше да се прибере у дома и да разкаже на останалите. Вече бе сигурна, че Аби е отвлечена. Ако полицията й повярваше най-накрая, непременно щяха да намерят начин да открият този, който го е направил по това, което каза по телефона. Трябваше да има някакъв начин. И да намерят Аби.

Тя се прибра в Дъвс Ландинг, без да спазва ограниченията в скоростта. Щом пристигна, заби спирачки пред самия вход на ресторанта и тичешком влезе във фоайето. Стефани седеше на рецепцията и си пишеше домашните. Когато Нора влетя, тя вдигна очи.

— Случило ли се е нещо, лельо Нора?

— Къде са всички?

— Мим е в къщата на Бакстър, за да нагледа бояджията. Хю е наказан да си седи в стаята. Чарли е в канцеларията. Не съм виждала скоро Рей и мама.

Нора извика на Чарли да дойде във фоайето, отиде до апартамента на Рей и задумка по заключената врата. Отвътре долетяха приглушени протести.

— По дяволите, Рей. Обуй си панталоните. Става дума за Абигейл.

След няколко минути семейството се събра в дневната. Рей приличаше на току-що спасен бежанец. Минути по-късно се появи и Виктория, която на бърза ръка се бе привела в приличен вид. Дойдоха и Рубен Хъф, Джори Албърт и главния готвач Вийе и Мейси. Чарли застана до Нора и улови ръката й.

С овладян глас тя разказа на събралите се за фалшивото телефонно обаждане на Ерик Уайс и за пътуването си до Бърлингтън.

— Това доказва, че Аби е била отвлечена. Може би полицията има начин да проследи обаждането или да определят, кой го е направил от това, което е говорил с нея.

Виктория отметна глава. Кичур коса падна върху челото й.

— Бях на рецепцията цяла сутрин, Нора. Никой не се е обаждал за теб.

— Очевидно, си имала по-интересни неща, за които да мислиш, Виктория.

— Вдигах телефона и записвах всяко обаждане. Можеш да се увериш сама.

Нора приближи до бюрото на рецепцията и провери записаните обаждания. Срещу никое от тях не фигурираше нейното име.

— Най-вероятно си забравила да го запишеш. Имала си други по-вълнуващи занимания.

— Това изобщо не е твоя работа, Нора. Така че не си пъхай носа в чуждата работа.

— Става дума за детето ми, Виктория. Ако хормоните ти взимат ума и забравяш нещо, което може да помогне на Аби, е моя работа.

Рубен Хъф се изкашля многозначително, за да привлече вниманието им. Работният му гащеризон бе нацапан с бяла боя и петно от боята се виждаше на челото му.

— Не бих искал да се меся в такъв напрегнат момент, но тази сутрин не може да са ви се обадили в студиото, госпожо.

— За какво говориш?

— По-добре да ви покажа.

Цялата група последва Рубен вън от главната сграда, прекоси настлания с каменни плочи двор и се отправи към арката зад къщата. Студиото бе в дъното на двора и трябваше да минат през кален участък. Слънцето залязваше и априлският вятър внезапно бе станал мразовит. Хъф започна да обяснява, когато наближиха мястото.

— Боядисвам бараката за плувни съоръжения край басейна, както нареди господин Брил. На северната част забелязах изгнили дъски. Ето защо трябваше да поръчам дървен материал. Реших да проверя дали не са се появили изгнили места и в други стари сгради. Старата работилница за преработка на захар е на първо място в списъка ми. Постройката е на повече от петдесет години. Както предполагах, намерих изгнили части от северната страна. Дървеният материал ще пристигне вдругиден. Докато стържех и почиствах изгнилите места, неволно скъсах телефонната линия. Реших да не бързам със свързването, докато поправката не приключи. Реших, че няма да възразите, защото така или иначе в студиото не ви търсят.

Всички бяха съвсем близо до студиото вече. Хъф ги отведе до задната стена на постройката и им показа висящите кабели за телефона.

На Нора й се зави свят. Чарли я стисна за ръката, но тя бързо я измъкна. Изтича в студиото и вдигна слушалката на телефона.

Пълно мълчание.

Никакъв звук, освен пронизителен писък. Този път писъкът се откърти от гърдите на Нора.