Джудит Келман
Къщата на хълма (27)

Двадесет и седма глава

Реймънд беше в изключителна форма. Въпреки натъртванията, бинтовете и превръзките и замаяността от болкоуспокояващите този мъж знаеше как да привлече всеобщото внимание.

Очевидно не го свърташе в апартамента и той го напусна около час след пристигането им от болницата. Настоял бе Чарли да го придружи, за да потърсят Абигейл, но дружните усилия на Нора, Чарли и болката от раните го бяха накарали да се откаже поне временно. Бяха го настанили на едно от канапетата пред запалената камина, подпряха го с пълни с ароматни треви възглавнички, завиха го с две от одеялата на Мим. Членовете на семейство Брил се наредиха наоколо.

Виктория бе решила да изиграе ролята на Флорънс Найтингейл, в онази част, в която пестеливо се раздава съчувствие, за да може да оцени качествата на Рей като компаньон. Докато Папа спеше, упоен от лекарства, Мим се беше отбила да ги види и сега стоеше и попиваше всяка дума от остроумията на госта. Стефани бе също на своеобразно бдение, кръстосала невероятно дългите си крака. На лицето на тийнейджърката беше изписано същото обожание, с което го следеше и Абигейл. Дори нацупеният иначе Хю ги беше удостоил с присъствието си.

Там беше и Чарли. След като в продължение на цяла година от устата му бе чувала единствено неприкрита враждебност към бившия й мъж, последното, което очакваше, беше, че двамата ще станат най-близки приятели. Видя ги да си разменят многозначителни погледи, намигвания и тайнствени реплики. И което бе най-лошото, имаше усещането, че тъкмо тя е темата за техните най-съкровени разговори. Не, не беше изпаднала в параноя. Но това не значеше, че не говорят за нея.

Изобщо тази задушевна сцена я вбесяваше. Как беше възможно да си разговарят така ведро, след като Абигейл все още беше в неизвестност? Вярно бе, че и тя преди няколко часа се бе смяла с Рей, но това беше просто проява на нервност, начин да се отърсят от напрежението. Нямаше никакво удоволствие в това. Откакто детето го нямаше, нищо не я радваше.

И докато останалите се смееха весело, в нейното съзнание се нижеха една след друга ужасяващи картини. Тя си представяше как детето е ранено, изплашено до смърт, стреснато, крещящо за помощ. Представяше си босия й крак и мръсната маратонка, схванатите крайници и свитите в юмруци длани от снимките, които бяха потъмнели. Де да имаше тези снимки. Така й се искаше и останалите да разберат в каква опасност е нейното дете! Всички тук бяха убедени, че Нора си измисля и напразно изпада в истерия. Че е на ръба от безсмислена тревога. Възможно ли беше наистина да са толкова спокойни?

Реймънд тъкмо завършваше поредната фантасмагорична история. Той страшно обичаше да се хвали със своите почти точни попадения: риболов, жени, слава, късмет. С особено удоволствие разказваше за големите сделки, които изпуснал на косъм. В момента ставаше дума за арабски финансист и огромна доставка на скъпи италиански коли. Както обикновено сделката се разпаднала в последния момент, заради някакво дребно недоразумение. Естествено великият Рей напуснал заради принципите си, на които никога не изменял. Приключи разказа си с комичен жест, който Нора помнеше от известен комедиен филм на Ейч Би О.

Членовете на семейство Брил избухнаха в ръкопляскания и поискаха да чуят още нещо. Нора използва раздвижването, за да се измъкне незабелязано. Нямаше настроение за веселба.

Тръгна под ледения дъжд към студиото си и влезе в тъмната стаичка, за да прояви новите снимки за брошурата.

С автоматични движения напълни ваните с проявител, фиксатор и промиващите разтвори. По навик нагласи часовника за всяка отделна процедура, макар вече вътрешният й часовник точно да определяше кога приключва един процес и кога започва следващият.

След като прояви два филма, реши да увеличи снимките, които й трябваха за Джъстин Уелакот. Той нямаше необходимата практика и нищо нямаше да разбере от малките кадри.

Излезе от тъмната стаичка и постави кадрите под безмилостната светлина на настолната си лампа. Не откри случайни сенки или смущаващи грешки в композицията, които да развалят ефекта от пейзажите. Преглеждайки снимките една по една, я обзе странното чувство, че нещо пропуска.

Внимателно прегледа всичко отначало, но не успя да определи проблема. Предаде се и реши да пусне снимките така, както са. Ако Уелакот искаше нещо да се коригира или да се преснима, никога нямаше да се поколебае да си го поиска.

Беше готова да излезе от студиото, когато си даде сметка, че има още малко време, което трябваше да убие, преди да започне вечерната й смяна. Нямаше никакво желание да се връща в павилиона, където всичко й напомняше за мъчителното отсъствие на Абигейл. А нямаше никакво желание да се връща в главната сграда и да слуша поредната измислица на Реймънд.

Искаше единствено своето малко момиче.

Тя скръсти ръце и закопня за един от безценните моменти, когато, притискайки Абигейл до гърдите си, изпитваше огромно удоволствие от чистата, неусложнена от нищо любов.

Спомни си един случай, когато Аби бе около двегодишна. Вече месеци наред бракът на Нора не вървеше и Рей бе дал да се разбере, че няма никакво желание да поправя нещата. Същата нощ, след дълги часове безплодни разправии, той бе излетял от апартамента, затръшвайки с всичка сила вратата.

Нора се бе строполила на канапето, давайки воля на сълзите. Аби, която до този момент спеше спокойно, се появи до нея. Нора правеше опити да спре сълзите, когато почувства как малките ръце обвиват врата й, а една малка длан я потупва успокоително по гърба.

— Няма тъжна мама. Всичко оправи.

Споменът избликна в съзнанието й подобно на светлините в дневната в момента и обля в светлина и централния вход. От вратата на своето студио тя забеляза как Рубен Хъф прекосява светлата ивица отпред, след което влиза в крилото за гости на хотела. Първата кола с персонал за вечерната смяна вече спираше на паркинга.

Потрепервайки от нощния хлад, Нора си даваше сметка, че се върти напразно в опитите си да избегне грозните случки, които се опитваха да нарушат живота й. Това тихо място тук, новият й брак и многочисленото ново семейство, всичко обещаваше, че нещата ще се оправят. Обещаваше, че досегашните болки ще започнат да се лекуват, ще се запълнят празнините не само в нейния, но и в живота на Абигейл. А какво излезе, всичко започна да се руши, също като старата, изоставена сграда горе на хълма.

Тя неволно вдигна поглед към тази къща и забеляза как стар сив джип с някаква емблема на държавна институция отзад приближава алеята за коли пред входа на „Уолдорф“. Привлекателна млада жена с червеникава коса бе на волана. Тя очевидно се взираше през движещите се чистачки на предното стъкло към потъналата в мрак сграда.

Нора несъзнателно вдигна апарата и снима. Странно бе колко силно старите съборетини привличат вниманието на хората. Същото можеше да каже и за себе си.

Взирайки се към изоставената сграда, Нора изпита странното усещане отпреди десетина минути, когато разглеждаше кадрите за туристическата брошура: нещо не бе съвсем наред.

Обзета от безпокойство, тя се върна в студиото и порови из чекмеджетата, за да намери лупата си. Наложи си да седне зад бюрото и да започне системно и внимателно да преглежда кадрите.

Увеличени от лупата, подробностите бяха стъписващи. Можеше да прочете датата и броя на списанието, което бе изоставено до обърнатото кану. Различаваше следите от четката, останали при боядисването на беседката, и дори капка необрана боя, която бе протекла. В една от плочите на каменната настилка в двора се виждаха две тънки като косъм пукнатини. Връхчетата на първите пролетни треви се подаваха в пръстта на лехите, край пътеката. Украсата по прозорците на павилиона, в който живееха Мим и Папа, блестеше като изгоряла от слънцето кожа.

Огледа внимателно следващите снимки на кануто, на оранжерията, на постройката край басейна и стигна до кадрите с покрития мост и онзи, който бе направила на „Уолдорф“.

Откакто бе дошла да живее тук, Нора бе направила поне дузина снимки на това очарователно призрачно място. В Манхатън на изоставените сгради се гледа като на свърталища на бездомници и скитници, като на места, където се предполага, че се е заселило неизвестно зло. А тук децата си присвояваха подобни обиталища, които превръщаха в място, където даваха воля на въображението си. В тишината и спокойствието на подобни къщи се раждаха и легенди. Митове и слухове започваха от обраслите в бурени градини. Съборетини като „Уолдорф“ често пъти бяха любима тема за разговор в околността.

И тогава го откри.

През силното увеличително стъкло тя забеляза, че къщата и околното пространство бяха претърпели значителна промяна. Сравни последната снимка с предишни на тази къща и й направи впечатление, че подивялата трева бе окосена ниско, на мястото на изпочупените стъкла и рамки на прозорците бяха поставени нови. Висящите доскоро пречки на оградата бяха изправени и закрепени.

На кого ли му е притрябвало да се занимава с несъвършенствата на „Уолдорф“, сбърчи тя чело. Не беше направено кой знае какво, но някой очевидно се беше погрижил да стегне къщата. А и не само отвън.

Тежки завеси висяха пред прозорците на дневната. Краищата на материята бяха почти допрени в средата, но през оставащата цепнатина Нора различи бял диван, края на бледолилав килим, както и част от ниска масичка, върху която някой бе оставил порцеланова чаша за чай и вестник.

Някой наистина живееше в къщата.

Стиснала здраво снимката, тя се обади на Мей Дънкелман, който не само бе член на съвета по туризма, но бе и собственик на най-голямата фирма за недвижими имоти в околността. Мей провери в регистъра на сградите, обявени за продажба, както и в този, където беше записано какви смени на собственост са извършени в последно време, но никъде не намери да се споменава нещо за „Уолдорф“.

С разпалено вече любопитство, Нора набра след това телефона в кабинета на Джъстин Уелакот. Кметът отсъствал от офиса този ден, но тя попита секретарката му дали знае нещо за промените в изоставената сграда. Жената не успя да й помогне много. Първоначално Доун, чийто акцент бе някаква смесица между говора в Мейн и Южен Бронкс, отрече да знае нещо по въпроса, но после насред изречението си спомни, че отсъстващият собственик стягал къщата, за да я дава под наем.

Нора погледна часовника си и реши, че ще получи по-подробна информация от самия Джъстин, когато дойде на вечеря. Трябваше да разбере кой се е нанесъл там. Той би могъл да е видял кога и как е напуснала Абигейл курортния комплекс.

Уелакот знаеше и следеше внимателно всяко кихване и хълцане в своето градче. Постоянната му резервация беше за седем. Повечето дни пристигаше някъде около шест, шест и половина, за да изпие по едно питие с потенциалните си гласоподаватели, които случайно срещаше на бара.

Нора сви глава между раменете си и изтича до ресторанта. Настани се близо до входа и зачака. В салона на дневната Реймънд продължаваше да весели компанията със своите истории. От откъслечните реплики, които достигаха до нея, Нора схвана, че той вече е в етапа, когато подхвърля имена на известни рокзвезди. Това означаваше, че е приключил с тежката артилерия с познанствата си от Холивуд и света на масмедиите, които той нареждаше сред най-близките си приятели — две-три хиляди души. За първи път Нора бе искрено благодарна за чепатия характер на главния им готвач Вийе, който изкрещя откъм кухнята:

— Тихо! Имам нужда от спокойствие! Никой не може да твори, когато е шумно — групата около Реймънд замълча. — Ще полудея! Ягодите са пълен боклук. За нищо на света няма да поставя прекрасната си супа от лобстер в този супник. Следи от пръсти! Навсякъде има следи от мръсни пръсти. Срамота. Ако според вас така е редно да поддържате ресторанта си, то ще се наложи да се лишите от мен, мосьо Брил.

— Добре, Етиен. Успокой се. Ще се погрижа за всичко — намеси се както винаги Чарли.

За кой ли път Нора се възхити от търпението на съпруга си. Вийе бе огромен досадник. В същото време бе основна причина за добрата слава на ресторанта. Бе на работа тук повече от година, една много дълга и тежка година. Знаеше, че Чарли много дискретно е предприел проучвания за негов заместник, но досега нямаше никакъв резултат. Твърде малко специалисти готвачи се съгласяваха да се затворят в някой северен регион.

— Вече не! — Вийе. — Не мога да издържам повече подобно отношение. — Той продължи на френски, защото в момент на ярост английските думи му се губеха. Вратът и лицето му мигом се покриха с червени петна.

— Добре, Етиен. Стига вече. Казах ти, че лично ще се погрижа за всичко.

Вийе се завъртя на пети и излетя от стаята.

Аудиторията на Рей се надигна неохотно и се разпръсна. Последен се изправи Реймънд и с бавни крачки се помъкна по коридора към апартамента си. Нора въздъхна от облекчение в настъпилата тишина. Колко се надяваше Джъстин да успее да й каже нещо за новия обитател на „Уолдорф“. В малки градчета като Дъвс Ландинг съседите се познаваха и това им носеше утеха и спокойствие.

Уелакот влезе стремително петнайсет минути по-късно от обичайното, облечен с кашмирен блейзър, сребристосиви панталони от мека материя и копринен шал на врата. Отупа капките дъжд от раменете си и си пое дълбоко въздух. От него се разнасяше аромат на одеколон, който бе запазена негова марка — смес между миризма на лимон, мускус и пари. Приближи до плота на гардероба и улови дланта на Нора между двете си ръце.

— Нора, скъпа, как си?

Тя го попита как върви издирването. Никакви следи до този момент отговори й той. Пътните полицаи продължавали да разпитват местните жители. Разузнавателни хеликоптери и куче следотърсач не спирали да търсят и нямало да спрат да го правят, докато Абигейл не бъде открита. Нора бе чула рева на мотора отвън. Утехата не беше кой знае колко голяма.

— Ще я намерим, скъпа моя. Въпрос на време.

Време. Още една безкрайна нощ, нижещи се едва-едва секунди. Ужасяващи картини на възможните страдания на малкото й момиченце. Викове за помощ, каквато Нора беше безсилна да й даде. Детето се моли, протяга ръце.

Само при мисълта за всичко това Нора усети как гърлото й се стяга и не й стига въздух. По гърба й като ток премина тръпка на ужас. Нямаше да издържи още дълго.

Не!

Стаята се завъртя пред очите й. Тя протегна ръка в търсене на опора. Не я намери, олюля се. Не й стигаше въздух.

Нечии ръце я подхванаха. До ухото й прозвуча нечий настойчив потреперващ глас:

— Нора, стегни се. Престани!

Успя да поеме няколко малки глътки въздух, нареди на мускулите си да се отпуснат. Пръстите й постепенно се отпуснаха бавно, сякаш бяха ръждясали панти. Така беше по-добре. Сега вече дишаше по-спокойно. Само стените продължаваха да потрепват леко.

Може би околните имаха право. Дали не губеше постепенно разсъдъка си?

— Нора?

Джъстин я гледаше съсредоточено, лицето му изразяваше огромно изумление.

— Господи, Нора! Какво стана? Да не ти е зле?

— Не. Искам да кажа, да. Разбира се, че ми е зле. Как иначе бих могла да се чувствам? Искам си детето. Искам Аби да се прибере.

Той я гледаше стъписано, сякаш бе настъпил гърмяща змия. Очевидно не можеше да разбере отчаянието й. Как да обясниш на един пластмасов човек, накичен с украшения като Джъстин, какъв ужас и болка изпитваш? Би било напразно усилие.

Пристъпът на паника бе отминал, но тя се чувстваше изцедена. Като се увери, че се е овладяла, Джъстин се готвеше да се оттегли, но Нора си спомни защо бе стояла точно тук, за да го чака.

Постара се да придаде на гласа си спокоен тон и го попита за промените в „Уолдорф-Астория“ и за новия наемател. Уелакот не успя да даде повече информация от това, което тя вече бе научила от секретарката му. Ставало дума за вероятно даване под наем. Собствениците, възрастна двойка, която живеела във Флорида, ангажирали местна фирма да направи ремонт. Ако къщата вече била наета, то той не знаел нищо. Във всеки случай обеща да разпита и при първа възможност да съобщи на Нора какво е научил.

Когато я остави, за да отиде на бара, тя се изненада от безгрижното му държане. Твърде нетипично бе за Джъстин да не се интересува от това, което ставаше в Дъвс Ландинг. Държеше се с градчето като с лична собственост, което не бе далеч от истината. Трудно й беше да си представи, че дори няма да прояви любопитство за новия наемател.

Толкова много неща бе приемала за даденост, а това се оказа голяма грешка. Ако този кошмар свършеше някога, щеше да започне всичко отначало и да се опита да отдели истината от желаното.

Четирима нови гости пристигнаха и донесоха със себе си влага и студ. Нора се изправи вяло, за да ги посрещне.