Алекс Кош
Принципът на равновесието (8)

Глава 7

Обикновено позитивният и самоуверен Планинец при появата на представителя на „Сребърния дракон“ сякаш се сви. Погледът му стана предпазлив и дори събраната в конска опашка дълга коса леко потрепваше от напрежение.

— Александър — късо се поклони той на блондина, — надявам се, че нашето споразумение никой да не пострада все още е в сила.

— Разбира се — увери го „драконът“. — Стига момчето да съдейства и да каже всичко, което знае — той погледна към Алекс и Машка: — А вие се чувствайте свободни, сега ние се заемаме с тази работа.

Машка пристъпи напред и застана пред Александър, гледайки го предизвикателно в очите:

— Вас никой не ви е викал.

— Всъщност Планинеца ни извика — намеси се Костя. — Триадата е нещо прекалено сериозно. По-добре стойте настрана от тази работа.

Тук вече не се сдържа Алекс.

— А ти, значи, си достатъчно добър за такива сериозни работи? Не ме разсмивай.

Костя изръмжа тихо в отговор и Алекс изведнъж усети лека вибрация в цялото си тяло. Тя буквално се излъчваше във всички посоки от Костя, причинявайки дискомфорт и дори лек зъбобол. И му се стори, сякаш очите на стария приятел за миг блеснаха с алена светлина.

— Успокой се — сопна му се блондинът и високомерно се усмихна: — Вие всички не сте достатъчно добри. Но той е под мое наблюдение, а за вас нямам намерение да отговарям.

Алекс и Машка си размениха кратки погледи и препречиха пътя му.

— Ще дойдем с вас — твърдо заяви Алекс. — Това е мой съученик, на мен ще ми е много по-лесно да говоря с него, отколкото на вас. Така че нека първо аз да говоря с него.

Александър се замисли за момент.

— Добре, можеш да опиташ, може би така ще е по-бързо. Но ако се провалиш, вие ще изчезнете и повече няма да ни се пречкате в краката.

Селин можеше само да се съгласи с блондина. Той изобщо не беше сигурен, че Холин ще бъде от полза, но тъй като обеща на Корольова да потърси Рогов, си струваше поне да се опита да изчисти съвестта си.

— Е, да отидем в нашата заседателна зала — предложи Планинеца.

И четиримата влязоха в сградата, минавайки през доста сериозна система за сигурност, и скоро се озоваха в малка зала с маса със столове за десетина души. Холин ги чакаше, седнал на един от столовете, и пиеше кафе.

— Владимир, все още не разбирам защо ме помолихте да дойда — започна да казва едрият младеж, но тогава видя Алекс. — Селин? Какво, по дяволите, правиш тук?!

Планинеца хвърли леко съчувствен поглед на Холин и обясни:

— Тези хора са тук, за да ти зададат няколко въпроса. Надявам се, че ще можеш да им помогнеш… за твое добро.

— Трябва да поговорим с теб за Рогов — веднага хвана бика за рогата Алекс. — Корольова ме помоли да го намеря.

— Корольова те е помолила? Какви изобщо ги дрънкаш? — Холин стана от стола. — Тръгвам си оттук.

— А ти се справяш отлично — изкоментира Александър, седна на един от столовете и кръстоса крака. — Мазния явно е готов да сътрудничи. Хайде, действай.

Алекс можеше само да стисне зъби от гняв и да впие поглед в съученика си:

— Женя, това не е шега. Не си идиот, трябва да разбираш, че Рогов се е забъркал в много опасна работа.

Холин замръзна до стола.

— За какво говориш? Него просто го поканиха в друга школа по бойни изкуства, а ръководителя на нашата секция — той погледна предпазливо към Планинеца, — не е доволен, че губи толкова силен боец, затова се опитва да го върне.

— И отивайки в друга секция, той е изчезнал от няколко дни? — скептично се усмихна Машка. — Имаш ли изобщо мозък?

— Спортен лагер — сви рамене Холин, поглеждайки озадачено към момичето, очевидно се чудеше коя е тя.

Алекс беше принуден да признае, че Холин все пак не е толкова глупав. Това обяснение звучеше много по-логично от фантастичната реалност.

— Според мен не се справяте много добре — отбеляза Александър. — Предлагам да се премине към заплахи и чупене на кости.

— Майната ви! — изсумтя раздразнено Холин, със скок заобиколи Алекс и се насочи към изхода.

— Стой! — изрева към него Костя и Холин беше буквално хвърлен към стената, а Алекс отново почувства силна вибрация във въздуха.

— Изглежда не разбираш колко сериозно е всичко — навъсено му каза Алекс, като погледна неодобрително Костя. — Просто ни кажи всичко, което знаеш за това къде е отишъл Рогов, и можеш да вървиш където си искаш. В противен случай ще имаш много сериозни проблеми.

— Например, счупени крака — ухили се Костя.

Селин отново улови в очите на предателя, както го нарече Машка, алени проблясъци. Все пак това беше доста странно, нали неговият дух пазител беше син дракон от елемента въздух, а не огън.

Холин погледна момчетата с неразбиращ поглед.

— Що за спектакъл въртите тук? Все още не вярвам да рискувате да ме нападнете тук, пред камери, пред очите на ръководителя на нашата школа.

— Действай — заповяда Александър, като хвърли предупредителен поглед към Планинеца, за да не му хрумне дори да се намесва.

Костя изсумтя и неочаквано заби крак в корема на Холин. По-точно се опита, но Алекс успя да блокира удара, като благоразумно влезе в сатори и ускори възприятията си.

— Дори не си го помисляй.

Честно казано, самият Алекс нямаше нищо против лично да обработи подобаващо дебелака, но в по-честен формат, а не когато около Холин са застанали петима души и го притискат по всякакъв начин. И без сериозни травми — обикновения институтски хулиган определено не си струваше.

Костя се канеше да отблъсне Алекс, но получи шамар по врата от Машка.

— Какво си намислил?! — възмутено възкликна момичето. — Наистина ли искаш да счупиш краката на хлапето?

— Всъщност той е на нашата възраст — отвърна малко смутено Костя, като потърка тила си.

Александър демонстративно бавно се надигна от стола си.

— Добре, сам ще го направя.

Той започна да се движи толкова бързо, че Алекс, дори влизайки максимално в сатори, едва успя да реагира и да улови движението му. Но все пак успя, като го хвана за рамото и не му позволи да мине покрай него.

— Сериозно? — вдигна вежди синеокият „дракон“, като изразително погледна към ръката на Алекс на рамото си. — Мислиш, че можеш да ме спреш?

За Алекс беше необичайно да отстъпва пред когото и да било, особено поради осъзнаването на собственото си безсилие. Но той разбираше, че няма смисъл да задълбочава конфликта, и затова обузда агресията си.

— Не е нужно да влизаме в конфликт — каза той внимателно.

— Това не е конфликт — намръщи се Александър. — Същество от по-висш порядък не може да влезе в конфликт с обикновен слаб човек.

Протягайки ръка, той леко бутна Алекс и Селин усети неочаквано силен удар, сравним с добре нанесен директен удар с крак. Дори и сам не разбра как успя да реагира и запъне крака в пода, за да остане на място. Едновременно с това той усили мускулите на краката, гърба и рамото, за да издържат на натиска, и при това го направи многократно по-бързо и уверено, отколкото на тренировките. Дори тази сутрин му трябваха около пет минути подготовка, за да извърши точно същите действия с вътрешната енергия.

— Уау, интересно — леко се изненада блондинът. — Принуждаваш ме да бъда по-сериозен…

Той увеличи малко натиска и Селин се почувства така, сякаш кола се е блъснала в рамото му. Но той не се отказа и също така разпръсна чи по цялото тяло, укрепвайки целия мускулен корсет и същевременно създавайки защитно покритие от вътрешна енергия в точката на контакт с ръката на Александър. Когато усети, че краката му се плъзгат по пода, той инстинктивно се опита да насочи чи в краката си, за да се „хване“ за пода. Чу се силен пукот и подът под него започна да се пука, но Алекс упорито продължаваше да стои неподвижно, устоявайки на натиска на синеокия блондин.

Холин с някакво шесто чувство или по-скоро с петата си точка почувства, че всичко случващо се не е шега и опасността е съвсем реална, и бързо заговори:

— Добре, добре! Вие да не сте ненормални? Това е просто спорт. На Рогов му предложиха да премине специални тренировки в затворен клуб. Той обеща да се върне след няколко дни. Ние с Игор също бяхме поканени, но, разбира се, отказахме.

Алекс усети, че Александър започна да отслабва натиска, и след миг блондинът махна ръката си, но вместо облекчение Селин почувства ужасна болка, сякаш откъснаха парче кожа от него.

— Добре, да не се караме за нищо — усмихна се Александър, като погледна изразително Холин, когото определено смяташе за това „нищо“. — Казвай бързо всичко, което знаеш. И имай предвид, че винаги можем да те намерим, когато наоколо няма кой да се опита да те защити.

Алекс само като по чудо запази спокойно изражение на лицето, продължавайки да усеща най-дивата болка в рамото си. На напрегнатия поглед на Машка той отговори с успокояващо кимване, макар всъщност да беше сигурен, че „драконът“ му е нанесъл далеч не обичайна физическа травма.

Холин така и не разбра какво се случва пред него, защото и двата „дракона“ се движеха твърде бързо, а вдлъбнатината в пода не виждаше заради масата. Но все пак младежът се изплаши достатъчно, за да каже всичко, което знаеше. Оказа се, че Рогов отдавна търсел подходящ учител по форумите за бойни изкуства, разпитвал други бойци, но по някаква причина не могъл да се свърже с никого от Рейтинга. Което според Алекс беше изненадващо, тъй като клубовете не се криеха кой знае колко. От друга страна, и те самите, преди Сенсеич да им каже, никога не бяха чували за бойци от такова ниво, въпреки че… може и да са чували, но просто да не са обръщали внимание, мислейки го или за измислица, или за силно преувеличение на хора, които не са запознати с бойните изкуства. Но Рогов вярвал, че такива бойци съществуват, и прекарал много време в търсенето им, без дори да подозира, че един от тях е негов съученик. И точно по време на състезанието, когато Алекс дойде да се разправи с него, Рогов разбрал, че Планинеца и Селин са част от тайното общество на майсторите на бойни изкуства. Разбира се, бил обиден, че някакъв си безполезен „зубрач“ се обучава за нещо, за което може само да мечтае.

— Пълни глупости! — нервно и някак неуверено се изсмя Холин. — Видях видео в мрежата с безконтактен бой и прочие простотии. Абсолютно несериозно.

Машка изсумтя и замахна с ръка, като с лекота разряза чашата на масата на две половини.

— И това ли е несериозно?

Холин замръзна, загледан в съсипаната чаша.

— Ка-ак? — промълви той.

— Безконтактен бой — усмихна се доволно момичето. — А ти продължавай, продължавай.

Все още в шок, Холин бавно и леко заеквайки продължи да разказва за митарствата на Рогов. Разбира се, първото нещо, което направил, било да се обърне за помощ към Планинеца, но той отказал да го учи, преценявайки, че младежът още не е готов. Както се казва, с голямата сила идва голямата отговорност и така нататък, а Рогов не му вдъхвал особено доверие. Това вече го обясни самият Планинец в хода на историята. Но именно в деня, когато Рогов спечелил първо място в студентските състезания, триадата го забелязала. Те улучили много подходящ момент, веднага след разговора му с Планинеца и неговия отказ да го обучава на вътрешни техники, така че Стас с радост се хванал за предложението на непознатия, още повече че той се оказал съвсем истински китаец.

— Между другото, той ни остави и телефона си — изведнъж си спомни Холин. — Не съм го записал, но Игор май го направи за всеки случай…

— И мълча за това през цялото време? — смразяващо попита Александър.

Алекс не беше чувствителен към психологически натиск, но интуитивно предположи, че сега от блондина се излъчва силно желание за убийство. Планинеца и Машка леко пребледняха, а Холин просто се свлече от стола на пода, губейки съзнание.

— Оу — отвратено погледна „драконът“ към лежащия на пода дебелак. — Прекалих.

— Но той наистина е идиот — прояви неочаквана солидарност Машка, като леко срита дебелака в ребрата. — Защо веднага не ни даде телефонния номер на този китаец?

Свестиха Холин и го накараха да се обади на приятеля си. За щастие Власов наистина беше запазил номера.

— Обади се и поискай да те тренират — нареди Александър на дебелия.

— Но нали вие сам казахте, че е опасно! — нервно се възпротиви младежът.

По изражението на лицето на Александър Селин разбра, че здравето на дебелака, а може би и животът му, сега висят на косъм.

— Никой не те принуждава да отидеш, просто се обади и си уговори среща — бързо каза Алекс.

Холин погледна с надежда своя съученик:

— Обещаваш ли?

— Разбира се — увери го Алекс.

Той наистина нямаше намерение да праща дебелака на толкова опасно място. Какъвто и задник да беше Холин, но да плаща за това с живота си би било прекалено. Оставаше някак си да убеди Александър в това.

Холин с трепереща ръка набра номера и включи на високоговорител.

— А, ти си онзи дебелия — каза мъжът с лек китайски акцент след обяснението му. — Какво пък, тъкмо не ни достигат няколко участника за… запълване на тренировъчната група. Събери си багаж за няколко дни и ела утре в два часа следобед в нашия спортен център. Ще ти изпратя адреса в съобщение.

Колкото и да е странно, след като получи адреса от дебелака, Александър наистина го пусна. Планинеца въздъхна с облекчение — през цялото време явно се беше притеснявал, че блондинът може да навреди на момчето, а да тръгне срещу „Сребърния дракон“ той просто не можеше.

— И просто така ще го пуснем? — попита Костя, гледайки затварящата се зад Холин врата.

— Вече нямаме нужда от него — извърна се Александър и погледна Планинеца: — Както, между другото, и от теб. Можеш да си вървиш. Благодаря за съдействието.

В резултат бедният Планинец беше изгонен от собствената си заседателна зала.

— По принцип младежът е прав — продължи „драконът“, посочвайки Алекс. — Ще е по-добре, ако на срещата отиде наш човек.

Костя недоверчиво попита:

— Мислиш, че онзи човек няма да забележи разликата?

— О, той е китаец — изсумтя Александър. — За тях всички ние сме едно лице. Всеки от нас може да отиде — той хвърли поглед към Машка: — Е, освен нея.

— Аз ще отида! — едновременно казаха Костя и Алекс.

— Ти пък къде се пъхаш? — веднага се възмути Машка.

След като размени гневни погледи с Костя, Алекс каза:

— Трябва да намеря изчезналия си… познат, за който току-що говорихме. Ще е по-добре, ако там отида аз.

Алекс много добре помнеше думите на Иван за способността да се избягват куршуми, така че като цяло нямаше нищо против, ако Костя се хвърли на амбразурата. Но, от друга страна, тяхната цел беше да спасят Рогов, а не разправа с триадата, така че да пуска напред представителя на „Сребърния дракон“ не беше най-добрата идея.

— Съгласен съм, ти ще бъдеш стръвта — неочаквано лесно се съгласи Александър.

— Да?

— Разбира се. Константин сега е част от нашия клуб, не виждам нужда излишно да го подлагам на опасност. Във всеки случай ние ще бъдем там, просто няма да сме на показ, за разлика от теб.

Алекс озадачено се намръщи. Изглежда получи каквото искаше, но сега не изпитваше особена радост, въпреки че може би виновна беше силната болка в рамото.

— Китаецът нарече Холин дебелак — напомни Машка. — А Алекс определено не прилича на такъв.

— Този проблем ще го разрешим — махна с ръка Александър. — Има начини за временно увеличаване на масата на човек. Но първо трябва да обсъдим условията на нашето сътрудничество. По принцип нямам нищо против, ако ни помогнете да се справим с „Белия дракон“, но това ще изисква от вас изцяло да се подчинявате на заповедите ми.

— Защо да го правим? — възмути се Машка.

— Защото сте слабаци. Нищо неможещи безполезни мишоци. Но вашият учител е стар познат на нашия и по някаква причина е заинтересуван от развитието на вашия клуб. Така че, ако бъдете убити, искам да мога да му кажа, че съм направил всичко по силите си, за да ви запазя живи.

„Много странно — удивено си помисли Алекс. — Останах с впечатлението, че Музрутов се опитва да унищожи нашия клуб. Първо примами Костя, след това насочи плешивия Стас към нас, като преди това отвлече Машка… — той хвърли поглед към момичето. — Вярно, тя изобщо не беше наранена, но това едва ли е достатъчна причина да вярваме в добрите му намерения.“

— Ако ни обещаеш, че ще помогнеш да спасим нашия познат, който е попаднал в „Белия дракон“, то аз съм съгласен да съдействам — отговори Алекс след кратка пауза.

— Чудесно — Александър стана от стола си и се насочи към изхода, подхвърляйки през рамо: — Довечера ще се отбия при вас, за да обсъдим примерен план за действие. Довиждане дотогава.

Машка явно искаше да се възмути от подобна формулировка, но Костя и блондинът вече бяха напуснали стаята. Алекс веднага въздъхна с облекчение и се строполи на стола. Болката в рамото му беше толкова силна, че той само като по чудо продължаваше да стои на крака и да поддържа разговора, без да издава състоянието си.

— Какво ти е? — изненадано попита Машка.

— Не знам — честно отговори Алекс и вдигна тениската си.

— Е, не тук — неуверено се пошегува момичето, но после видя петното на рамото на Селин и изкрещя: — Какво е това?!

— Светлокосият някак ми въздейства на мястото на съприкосновение — скърцайки със зъби, обясни Алекс. — Усещането е, сякаш са ме залели с врящо масло.

Момичето се приближи и внимателно прокара пръст по наранената кожа.

— Ледено на допир. Като измръзване.

Планинеца надникна в стаята:

— О, извинете, прекъсвам ви…

— Стой! — Машка му посочи рамото на Алекс. — Погледни, някога виждал ли си нещо подобно? Какво му направи този белокосия?

Планинеца приближи и внимателно прегледа нараняването.

— Това е обичайно при въздействие на чуждо чи. Вярно, много силно. Нещо като синина от вътрешна енергия. Не е опасно, но би трябвало да е много болезнено.

— Така е — съгласи се Алекс. — И какво да правя с него?

— Явно ще трябва да търпиш — отвърна несигурно Планинеца. — Аз не съм лекар. Но, доколкото знам, тялото би трябвало само да се справи с подобни наранявания. Можеш единствено да ускориш този процес, ако в достатъчна степен чувстваш своето чи.

Алекс реши, че си струва да опита сам да се справи с това, но определено не тук, а в по-спокойната атмосфера в своя клуб. Още повече, че там дежуреше представител на „Небесната сфера“, който можеше да му помогне в това. Затова те с Машка бързо се натовариха в колата и потеглиха към спортния център.

— Много яко разряза чашата — спомняйки си, каза Алекс. — Не знаех, че си достигнала такова ниво.

— Не се заблуждавай — направи гримаса момичето. — Първо, с помощта на чи толкова лесно могат да се повредят само предмети, тъй като в жив човек, дори без да владее бойни изкуства, има някаква естествена защита. И второ, не всичко се реже толкова лесно. Желязото например мога най-много леко да го надраскам.

— И пак е много яко — повтори Алекс.

Известно време караха мълчаливо.

— Мислиш ли, че на този Александър може да се вярва? — попита Машка.

— Не, разбира се! — незабавно отвърна Селин. — Изобщо не вярвам на нито една негова дума. Главата на „Сребърния дракон“ искал да помогне на нашия клуб да се развива? Що за глупост?!

Момичето въздъхна с облекчение.

— Уф, слава богу, значи няма да настояваш да отидеш на срещата с този китаец? Предлагам да обсъдим всичко отново и да изпратим там Костя.

Алекс се намръщи.

— Но аз вече се съгласих.

— Както се съгласи, така и ще откажеш — сви рамене Машка. — Мисля, че това е абсолютно ненужен риск.

От една страна на Алекс му беше приятно, че момичето толкова се притеснява за него, но от друга — да дава заден пред високомерния блондин и Костя определено нямаше намерение.

— Ще видим — отвърна той уклончиво.

Може би това би могло да прерасне в първата им кавга, но момичето неочаквано отстъпи.

— Макар че ако успеем да убедим Елена да ни подсигурява, няма да е толкова лошо — каза тя замислено. — В краен… в най-крайния случай, може да помолим Иван.

Това, че Алекс не искаше да отстъпи, не означаваше, че ще откаже допълнителна застраховка. Когато се заемеш с рискован бизнес, винаги е по-добре, ако „бойната икономка“ се крие някъде в сенките зад рамото ти.

— И не забравяй, че не съм сам, ние сме четирима — напомни Алекс на момичето. — Едва ли Даня и Тьома ще откажат да участват.

Ех, само да знаеха какво ги чака.

В спортния център тренировките вече бяха приключили. Смирнов си беше тръгнал, без дори да напише съобщение до Алекс за това, че го е хвърлил да бъде изяден от военните. Селин опита да му звънне, за да разбере как е минало всичко, но дебелакът просто не вдигна телефона. Дали не е обиден?

От главната зала се чуваха глухи удари. Надниквайки вътре, Алекс и Машка хванаха края на спаринга между Иван и Тьома. Всъщност глухите удари — това беше Тьома, мятащ се по матраците като мека играчка в зъбите на игриво куче. Изненадващо, но Иван съвсем сериозно блъскаше младежа в пода и той като по някакво чудо издържаше на тези удари.

— А, ето ви и вас — посрещна ги Иван, хвърляйки бедния Тьома в другия край на матраците. — Тъкмо навреме. Ваш ред е.

— Имаме важни новини — припряно каза Алекс.

След сблъсъка с „дракона“ на него изобщо не му харесваше идеята да участва в спаринг, освен това, въпреки че рамото спря да го боли, то все още беше травмирано.

— Всички разговори — след спаринга — отряза го Иван.

— Аз съм готова! — веднага избухна Машка, хвърляйки кос поглед към замаяния Тьома, и стисна гневно устни.

Тя нямаше нужда от убеждаване. Откакто Иван започна да тормози Тьома, за момичето стана първостепенна цел да даде урок на така наречения треньор за отношението към своя ученик. Тя се втурна към Иван като разярена фурия, използвайки целия си арсенал от хладни оръжия, но всеки път губеше. Изненадващо, но здравенякът наистина й позволяваше да използва каквото си иска хладно оръжие, но въпреки това тя така и не можеше дори да одраска кожата му. Така беше и този път.

— Само ти остана — подкани го Иван.

— Извинете, но не мога, имам… — Алекс вдигна тениската, за да покаже рамото си. — Травма.

Здравенякът го погледна скептично.

— Къде?

Поглеждайки със закъснение мястото, където доскоро имаше огромна синина, той видя само кожа със здрав цвят.

„Проклета регенерация“ — раздразнено си помисли Алекс.

— Тук беше — обречено въздъхна той. — Добре, спарингът си е спаринг.

След като събу обувките си, той стъпи на матраците и застана срещу треньора.

— Започваме — кимна здравенякът към Даня да включи хронометъра.

Първите десет секунди минаха, както обикновено, в максимално дълбоко сатори. Алекс вече знаеше, че може да се движи почти наравно с Иван, но губеше по останалите параметри — в силата и здравината на защитното покритие от чи. Иван специално използваше срещу учениците точно техниките, които сега изучаваха, така че Алекс имаше представа с какво ще се сблъска по време на спаринга. Удивително, но в момента той можеше да усилва мускулите и да създава защитни покрития много по-бързо и по-добре, отколкото при дневната тренировка. Не само това, мускулите му откликваха по-добре на усилването, позволявайки му дори да посрещне с твърд блок няколко удара на здравеняка. Това, което помогна на Алекс, беше онова „зацепване“ за повърхността с помощта на чи, което беше използвал по време на конфликта с Александър. По лицето на Иван беше невъзможно да се разбере какво мисли, но Алекс беше почти сигурен, че здравенякът е изненадан.

— Три минути! — възхитено възкликна Даня, когато Алекс напълно изчерпа всичките си сили, изпадна от сатори и моментално получи удар в гърдите, който го изпрати на дюшеците да си припомни как работят белите дробове. — Това е рекорд!

— Не е лошо за такъв слабак — почти го похвали Иван. — И между другото, като говорим за новини, аз също имам добри новини за вас. Познатият ви капитан Уваров ми се обади днес и помоли за помощ за залавянето на банда „рептилоиди“.

— Най-накрая! — зарадва се Алекс.

— Целия утрешен ден ще патрулирате в района около една банка. Капитанът ще ви вземе в десет сутринта.

— Но ние вече имаме планове за утре — възрази Алекс и разказа на треньора и приятелите си за разговора със своя съученик и споразумението със „Сребърния дракон“.

— Не виждам проблем — спокойно обобщи Иван. — Ти и Дългуча ще отидете да се оправяте с „Белия дракон“, а Неудачника и Малката ще се заемат с „рептилоидите“.

— А защо аз?! — възмути се Машка. — Искам да отида с Льошка!

— Защото там ще трябва да се бяга много бързо, включително и по покривите — направи гримаса Иван. — А всички видяхме на видеото в мрежата как „бяга“ Дългуча. А и съдейки по полосата с препятствия, той едва ли изобщо ще успее да настигне някого.

Да обсъждаш нещо и още повече да се опитваш да спориш с Иван се оказа абсолютно невъзможна задача.

— По-добре си починете както трябва и се подгответе за утре — посъветва ги здравенякът. — А за да ви стимулира и още нещо освен желанието да оцелеете и духът на приятелското съперничество, двойката, която постигне най-добър резултат, през цялата следващата седмица ще тренира с Елена.

Изражението на лицето на Тьома в този момент беше толкова мотивирано, че Алекс неволно съжали „рептилоидите“. В името на такава победа паркуристът нямаше да се спре пред нищо.