Алекс Кош
Принципът на равновесието (29)

Глава 8

Да се каже, че думите на рижия дракон развалиха настроението и объркаха младежите, означаваше да не се каже нищо. Виктор винаги е имал някои доста специфични методи на тренировки, но да внушава чувства в Алекс към случайно момиче беше далеч извън границите на допустимото. И ако по-рано това беше само предположение, сега се превърна в потвърден факт, от който ставаше страшно и тъжно. Алекс и Машка още дълго размишляваха от какво би могъл да се е ръководил Сенсеич, извършвайки подобни действия, но така и не стигнаха до нищо.

А на следващия ден Алекс най-накрая напусна клиниката. Рогов, Локи и пънкаря все още се лекуваха, но Алекс отиде да се сбогува само с „таралежа“. С пънкаря изобщо не се познаваше, а Рогов засега просто не искаше да вижда, настроението му и така си беше отвратително. Може би по-късно. Освен това имаше вероятност да се засекат с Корольова, което Алекс изобщо не искаше, особено след разговора с Гаар. А виж Локи, дори намирайки се в болница, не губеше присъствие на духа и само за пет минути разговор го накара да се разсмее и временно да забрави за проблемите си. В крайна сметка те си размениха телефоните и Алекс му предложи да посети тренировъчния център на „Рижия дракон“ при първа възможност, а защо не и да се присъедини към тях. Въпреки че Алекс все още не знаеше политиката за приемане на нови ученици в клуб от Рейтинга, той би се радвал просто да тренира в една зала с такъв човек.

Самият Алекс от клиниката директно отиде не в тренировъчния център, а в дома на родителите си. Просто искаше да се отпусне за малко. Вкъщи всички обсъждания на ежедневни въпроси му се струваха като тих шум от морски прибой, заглушаващ временно тежките мисли за странните действия на Сенсеич и предстоящата битка с побъркания плешивец от миналото. Вярно, възхитените разкази на сестра му за новия ухажор малко разваляха идилията, предизвиквайки в Алекс лек нервен тик. Според нейното описание той бил мил и отзивчив човек, който изобщо не прилича на Иван, но саркастичният поглед на Анка, мимолетно хвърлен в неговата посока, подсказа на Селин, че става дума именно за него.

„Мътните го взели! — с ужас си помисли Алекс. — Да не дава бог да ми стане роднина.“

А после Смирнов неочаквано му се обади и предложи да се срещнат в бар. Което вече беше необичайно, тъй като Игор и баровете, на теория, съществуваха в паралелни вселени, които никога не се пресичат. И нещо в гласа на дебелака накара Алекс бързо да скочи и да отиде при него.

Въпреки че беше делничен ден, заведението се оказа изненадващо пълно. Смирнов не беше толкова труден за намиране — седеше в най-отдалечения ъгъл на помещението, заемайки целия ъглов диван. Единствена компания му правеха чаша бира и полупразна бутилка.

— Игор! Какво правиш тук? — попита Алекс вместо поздрав.

— О! Алекс, здравей! А аз тук… се напивам!

Алекс за първи път виждаше приятеля си в такова плачевно състояние. Доколкото си спомняше, Игор никога не беше пил.

Сядайки до него, Алекс си поръча портокалов сок на сервитьорката и внимателно погледна приятеля си:

— Мислех, че сериозно се подготвяш за двубоя с Рогов. Алкохолът очевидно не влиза в тренировъчната програма.

— Не ми пука за този бой — изсумтя дебелакът. — Това е детска градина — той внимателно се взря в полупразната чаша и насочи пиянския си поглед към Алекс: — Ти например сигурно си мислиш, че чашата е наполовина пълна?

— О, пак тази пиянска философия — наполовина празна, наполовина пълна… — подсмихна се Алекс.

— Философия? — ухили се Игор. — Ти си този, който обича да философства, а аз мисля, че чашата просто не е достатъчно пълна. Налей още малко, а? Страх ме е да не разлея.

Алекс с лекота взе чашата от приятеля си и я сложи на масата.

— Нека приключим с това. Знаеш, че алкохолът не решава всички проблеми.

— Затова пък позволява да ги забравиш!

— Ти всичко заради това момиче ли… — той бързо се поправи: — Тоест всичко е заради Татяна? Нали чу, че тя може да бъде изправена на крака.

— Да, да, някой ден, след време, ако много се постарае. Но в момента тя не може да ходи.

Алекс се намръщи.

— Това е много лошо, но…

Но Алекс все още не разбираше откъде в Смирнов се е появила такава привързаност към момиче, с което се познава само от два дни? Разбира се, Алекс също искрено й съчувстваше, но така да се убива… При това Селин виждаше, че това не е любов, а някакъв друг вид привързаност.

— Вие и четиримата сте безчувствени машини — внезапно заяви дебелакът. — Виждам, че се интересувате само от бойните си изкуства. Дори да помогнете на полицията за вас е само развлечение и част от обучението.

Алекс не намери какво да отговори. Той не виждаше нищо лошо във факта, че всичките им мисли и време са посветени на тренировки. Да се занимаваш с това, което харесваш, с приятели, и дори да можеш да не мислиш за пари по-късно? За това мечтае всеки нормален човек. Вярно, едва ли този нормален човек ще рискува здравето си, участвайки в боеве до смърт, но така ги възпита Сенсеич. А сега, вече знаейки за Рейтинга, Алекс просто не искаше друг живот за себе си.

— Мълчиш, а? Правилно — продължи Смирнов. — Сигурно си мислиш защо, по дяволите, толкова се притеснявам за човек, когото познавам само от няколко дни? Знаеш ли, те се отнасяха много добре с мен, почувствах, че съм намерил приятели със сходни интереси.

— Веднага приятели? — недоверчиво попита Алекс.

— Мислиш, че имам много приятели, за да подбирам? — направи гримаса Смирнов. — Освен теб всъщност няма никой друг. Много е трудно за такъв… охранен и дръпнат човек като мен да се запознава с хора…

— Е, преувеличаваш — не се съгласи Алекс и съзнателно добави: — Сега е доста лесно да намериш приятели със същите интереси, и няма значение дали си дебел или слаб, интроверт или екстроверт.

Той неволно си спомни за Локи, Гриша и покойния Турал. Нали Алекс ги срещна, когато беше дебел, но на никой от тях не му пукаше за това. Като цяло Селин винаги беше имал толкова много приятели и познати, че всъщност не се замисляше за факта, че някой може да живее по различен начин. Все пак спортът сближава. Имаше момчетата от паркура, от танците, от акробатиката: Димон, Вася, Славик… По дяволите, съвсем забрави за Славик, погребението трябваше да е след ден… Или вече се е състояло?

„Може би Игор е прав за нещо и аз наистина съм безчувствена машина? — изведнъж се замисли Алекс. — Но смъртта е нещо, което не може да бъде променено. И ако вече се е случила, то няма смисъл да се тревожиш за нея. Живите са по-важни от мъртвите.“

— На теб ти е лесно да го кажеш — тъжно въздъхна Смирнов. — За теб животът в института по принцип е игра. Сигурно е забавно да се правиш на зубрач, знаейки, че всъщност можеш да напъхаш всеки в миша дупка. А аз имам само тази личност на неудачник. Една. А Таня, Олег и Бурий са съвсем различни — рискуват живота си, за да помагат на хората, а не като вас четиримата — заради адреналина. И те приеха такъв като мен.

— Ако толкова те гложди, то в двадесет и първи век можеш да оформиш от себе си абсолютно всякакъв човек, да се справиш с всякакви вътрешни и външни проблеми. Ако имаш пари, можеш да наемеш специалисти, треньори, да поръчаш диетична храна, ако нямаш пари — сам търси информация в мрежата, научи се да готвиш и да броиш калории. Ако нещо не разбираш, има милиони курсове, платени и безплатни. Ако не харесваш института, винаги можеш да се прехвърлиш в друг или дори да преминеш към онлайн обучение.

Смирнов замръзна за известно време, усвоявайки потока от информация, който се стовари върху него, и неохотно кимна, дори леко изтрезня:

— Съгласен съм. Ако се замислиш, никога в историята на човечеството не е имало подобно нещо: зъбни импланти, пластична хирургия, спортно хранене и доставка на току-що създадени диети, психолози, стилисти, треньори. Ако човек иска да се промени, има абсолютно всички инструменти за това… Защо тогава аз не се променям?

— Може би просто още не си разбрал в каква посока искаш да се промениш? — предположи Алекс.

Този път Игор още по-дълго стоя и мълчаливо гледа пред себе си.

— Знаеш ли, предполагам, че все пак съм разбрал — каза той накрая. — Благодаря. За разговора. И въобще. Ще се прибирам вкъщи. Извинявай, ако съм те откъснал от тези ваши смъртоносни боеве и адски тренировки…

Игор стана от масата и унило излезе от бара, а сервитьорка веднага притича при Алекс.

— Приятелят ви ще се върне ли? Той не плати сметката.

Алекс взе касовата бележка и каза:

— Аз ще платя.

Съдейки по състоянието на Смирнов, Алекс очакваше да види поне пет бутилки бира на сметката, но там сиромашки бяха отпечатани две малки бири по триста и тридесет милилитра. И все пак дебелакът изобщо не можеше да пие.

* * *

Дните след завръщането от болницата минаха прекалено спокойно. Алекс беше толкова свикнал с постоянните тренировки на ръба на издръжливостта, с различните неприятности и изненади, че буквално се обърка. Беше като ударен с парцал след напрегнатите и емоционални събития, докато останалите, напротив, тренираха като обезумели. Тьома беше толкова щастлив, че неговият дух пазител е благоволил да започне да го тренира, че прекарваше цялото си свободно време в астрала. Даня за първи път от много време стана наистина сериозен и се зае с медитация, практикуване на бойни техники и, о, ужас, разтягане. Машка се затвори в себе си, постоянно витаеше някъде в облаците и продължаваше ожесточено да тренира. И само Алекс се мотаеше из клуба, без да знае какво да прави. Иван още при първата поява на Селин в залата изтри името му от таблото и написа с големи букви „ИНВАЛИД“, явно вече знаеше за диагнозата, поставена от специалистите от „Небесната сфера“.

— Е, инвалид, отпадаш от надпреварата — веднага заяви здравенякът. — Ще оставим името ти на дъската в памет на разрушения потенциал.

— Все още се възстановявам — озъби се Алекс.

— Да, а сега приятелите ти ще се бият в битка до смърт вместо теб — ужили го Иван. — Позор, какво друго да се каже. А имаше потенциал да израснеш в човек, на когото може да се разчита.

Самият Алекс постоянно мислеше за това, но думите на треньора пак го уязвиха много. Особено това, че Иван беше абсолютно прав — в боя със Стас сега някой друг щеше да рискува живота си. Алекс за миг дори си помисли дали да не намери отнякъде още „рубин“, за да възстанови способността да контролира чи по време на боя, а после каквото ще да става. Но не знаеше откъде да вземе духовния наркотик, а и интуицията му подсказваше, че Иван така или иначе няма да го пусне да се бие. Големият мъж отдавна беше обяснил твърдата си позиция по отношение на всякаква външна помощ в тренировките и дори помощта на духовете пазители не харесваше особено, да не говорим за използване на духовни стероиди. И като цяло Алекс подкрепяше позицията му, но все пак вярваше, че екстрените случаи искат екстрени мерки. Затова той обикаляше, напрегнато наблюдаваше развитието на приятелите си и се опитваше да намери някакъв изход от тази ситуация.

Разбира се, Алекс също тренираше. Все още никой не му беше забранил спарингите и отработката на техники, но сега всичко изглеждаше като елементарни игри на фона на трениране управлението на чи. Освен това можеше да види колко бързо прогресират Тьома и Машка. Даня също прогресираше, но в него не се усещаше особена страст, сякаш го прави насила. Честно казано, баскетболистът винаги беше смятал бойните изкуства само за част от своите увлечения, поставяйки колите и баскетбола на първо място, дори спарингите възприемаше повече като игра. Иван само въздишаше всеки път след кратката тестова битка с Даня и системно променяше името му на дъската от „Неудачника“ до „Слабака“ през „Ленивия“. В резултат на това кандидатурата му за битката беше отхвърлена, подобно на Алекс, ден преди финалната проверка.

А в деня на окончателното определяне на кандидатурата за боя със Стас, когато Тьома и Машка мислено се подготвяха да покажат на Иван всичко, което са научили досега, в залата се появи Елена. Странно, но въпреки че вече знаеха за нея, отношението към „бойната икономка“ изобщо не се промени. Освен че Тьома още повече се объркваше при всяко нейно появяване.

— Долу имаме гости — каза най-добрата убийца в света с доволна усмивка. — Алекс, ти би трябвало да им се зарадваш.

Селин погледна скептично жената. Според него всички, на които би се радвал днес, вече бяха в тренировъчния център.

— Да отидем да видим — неуверено въздъхна Алекс и всички заедно тръгнаха към фоайето.

— Мисля, че трябва да поставим столове и кафемашина тук — размишляваше на глас Даня, докато вървеше. — Твърде много срещи правим пред пропуска.

— И всички тези срещи бяха нежелани — отбеляза Тьома. — Ворон и брат му от „Стоманения тигър“, шантажа на „Сребърния дракон“, сега и тези тайнствени гости лично за Алекс… Струва ми се, че там не кафемашина трябва, а допълнителна охрана.

Още докато слизаше по стълбите, Алекс видя стоящите до пропуска азиатци, стисна юмруци и изръмжа:

— Ли! Той какво прави тук?!

Добре познатият му китаец в компанията на двама сурови мъже в костюми пристъпваше от крак на крак близо до охраната. И четиримата младежи, предвождани от Елена и Иван, слязоха във фоайето.

Елена направи подканващ жест към китайците.

— Мисля, че той сам ще ти каже за целта на визитата си.

Ниският китаец се поклони късо на всички присъстващи, и отделно, вече значително по-ниско, на Елена.

— Дойдох да се извиня от свое лице и от името на триадата Сунион като цяло за това, че от незнание нанесох травми на вашия ученик. Няма оправдание за това, но има причина — не знаехме, че той е член на клуб, намиращ се под ваша защита — той се обърна към стоящите до него мъже: — Меч.

Един от азиатците извади от чантата си средно дълъг меч с много широко острие и го подаде на Ли. Той приближи до масата точно пред седящия с напълно непроницаемо лице охранител от „Костенурката на дъгата“.

— Ще позволите ли?

Охранителят също толкова мълчаливо стана от стола си и отстъпи крачка назад. Спътниците на Ли ловко разпънаха червен плат на масата пред него и застинаха в полупоклон.

— Мислех, че пръсти режеха в якудза — прошепна Тьома. — Наистина ли ще го направи?

Китаецът погледна Алекс.

— Моля за прошка, че подложих на опасност и нанесох травма на вашия ученик. В знак на разкаяние за грешката…

Той замахна със сила с меча и отряза ръката си под лакътя, принуждавайки охранителя да отскочи встрани, за да не се изцапа с кръв. Един от придружителите веднага скочи към Ли и ловко превърза пънчето. Вторият китаец положи отсечената ръка на червена възглавница и с поклон я поднесе на Елена:

— Моля, приемете нашите извинения, Мадам Смърт.

Алекс и останалите „дракони“ се взираха в случващото се, без да могат да промълвят нито дума. Въпреки че не, Даня все пак каза нещо, но очевидно нецензурно.

— Как мислиш, това достатъчно ли е? — обърна се Елена към Алекс, без дори да вдигне вежда.

— Разбира се, че не! — бързо справяйки се с изненадата, отговори Селин.

В момента най-много го вълнуваше, че заради своята травма не може да се бие със Стас. Миналото си оставаше в миналото, но влиянието на действията на Ли върху бъдещето изискваше много по-голямо наказание.

— Тогава можеш да го убиеш — спокойно предложи мадам Смърт.

Алекс се обърка:

— Просто така?

— В смъртта всъщност няма нищо сложно — усмихна се Елена. — Просто го убий, и край. Триадата няма да отмъщава за него.

Алекс с недоумение местеше поглед ту към търпеливо чакащия решението му пребледнял китаец, ту към приятелите и треньорите си.

— А… тялото?

Елена погледна спътниците на Ли и те леко кимнаха.

— Те ще го вземат със себе си — интерпретира действието им Елена.

Да убие несъпротивляващ се човек? Алекс не можа да го направи тогава, в плен на „Белия дракон“, не можеше да го направи и сега. Но имаше един въпрос, който искаше да зададе на Ли от момента, в който разбра, че е останал жив.

— Защо не ни уби? — попита той азиатеца. — Вече си знаел, че съм под закрила?

— Не — поклати глава Ли. — Просто почувствах в теб и в твоя приятел сила на волята, достойна за уважение. Не виждам смисъл да убивам без реална необходимост.

Алекс се замисли за момент и решително каза:

— Добре. Ти каза, че някой ден ще ти върнем дълга. Ще приемем, че това се е случило, аз го връщам за всички. Приемаме извиненията.

Ли и двамата китайци си тръгнаха, оставяйки след себе си възглавницата с отрязаната ръка.

— Да я изхвърля ли? — опитвайки се да запази спокойствие, попита охранителят. Изглежда своеобразното шоу, показано от китайците, беше изкарало от равновесие дори него.

— Да, разбира се — съгласи се Елена. — И се обадете на фирмата за почистване.

Иван потупа Алекс по рамото.

— Красиво казано, но всъщност ти си просто слабак — констатира той. — Китаецът на това и залагаше.

Машка прегърна Алекс и го целуна по бузата:

— Не го слушай, ти не си хладнокръвен убиец.

Иван съкрушено поклати глава и тръгна обратно по стълбите към главната зала, мърморейки под нос:

— Жалко. Това щеше да реши всичките ни проблеми.

На момчетата им отне известно време, за да се съвземат от толкова странното зрелище. В залата те се върнаха чак след двадесетина минути.

— Ей, не се отпускайте! — извика им Иван. — Малката, Неудачника, пригответе се за финалния тест. Слабака и Инвалида, можете да отивате в съблекалнята за помпони, ще се правите на мажоретки. В момента това е единственото, за което ставате.

Алекс и Даня послушно седнаха „на първия ред“, с намерение да гледат двубоите. Но ако Даня като цяло гледаше по-скоро с любопитство, то Алекс сега повече от всичко на света искаше да каже на Машка, че изобщо не трябва да участва в тестовете. Все пак те с Тьома имаха почти равни шансове за победа, но ако Машка спечели, тя ще отиде срещу онова чудовище…

— Нека да опростим задачата — продължи междувременно Иван. — Ще дам на всеки от вас пет минути да ме убие.

— Значи, за да спечеля, трябва да ви убия? — уточни Машка.

— Да направиш всичко, за да ме убиеш — поправи я Иван. — Разбира се, вие няма да успеете. Ще спра да се уважавам, ако ме убият такива астматици като вас.

Тьома погледна странно здравеняка:

— И можем да използваме всякакви техники?

— Всичко освен оръжия — потвърди Иван. — Разбира се, вие и с оръжие не сте ми съперници, но аз все пак оценявам уменията, които ще трябва да използвате в предстоящия Двубой на Духа. Хайде, Малката, първо дамите.

Машка стъпи на татамито и застана срещу Иван. Те изглеждаха малко нелепо поради огромната разлика в ръста и теглото. Визуално Иван изглеждаше четири пъти по-тежък от момичето.

Въпреки че Алекс не можеше да управлява вътрешната си енергия, състоянието сатори оставаше за него интуитивна способност. Макар и да действаше много по-слабо, отколкото под пълния контрол на чи, но той поне в общи линии можеше да наблюдава боя. Машка се ускори и атакува Иван с множество остри удари с длани, явно имитиращи хладни оръжия. Усилени с помощта на вътрешна енергия, те дори успяха да нанесат леки наранявания на здравеняка. Алекс за първи път виждаше кръвта на Иван, макар че драскотините зарастваха по-бързо, отколкото Машка успяваше да ги нанесе. Освен това раните очевидно бяха доста повърхностни, сякаш невидимите остриета едва можеха да одраскат кожата.

Машка подскачаше около Иван и се въртеше като пумпал, нанасяйки удари с ръце и крака в различни равнини. За съжаление, Алекс пропусна около половината от движенията им. Затова, когато внезапно в хълбока на Иван се появи доста голяма рана, той дори не разбра откъде се взе. Но по всичко изглеждаше, че Машка по някакъв начин е успяла да пробие защитата на Иван.

— Това очевидно е заявка за победа — с изненада призна здравенякът.

Алекс дори не знаеше дали да се зарадва за Машка или да започне да се изнервя. Срам му беше да признае, но сега той още повече се притесняваше за Тьома.

— Едва започвам — лекомислено каза Машка и отново се хвърли в атака.

Този път Алекс успя да види как момичето нанася обединен удар с две ръце, очевидно сливайки две остриета чи в едно. И отново Иван получи рана. След като даде шанс на Машка да покаже всичко, на което е способна, Иван най-накрая започна и да атакува. И тук Машка показа чудеса от ловкост, избягвайки атаките на Иван, но това се очакваше. Изненада това, че макар няколко от ударите на Иван да я улучиха, тя успя да ги издържи благодарение на защитната обвивка от чи.

Пет минути по-късно Машка рухна уморено на пода, явно изразходвала всичките си сили, а Иван отиде до аптечката и небрежно залепи с лейкопласт няколкото плитки рани, останали след боя.

— Не е зле, но все още не ти достига воля да убиваш. Ако се беше била сериозно, нямаше да се отърва само с драскотини — констатира Иван. — И не се целеше в слабите места — стави, гърло, очи. Има убийствено намерение, но е слабо и неконкретизирано. Трябва не само да искаш да убиеш противника, но и да си представяш как се случва това, всички последствия от нанасяния удар.

— Но със Стас няма подсъзнателно да се сдържам — увери го седналата уморено на пода Машка.

— Аз мога да ти повярвам — съгласи се Иван. — Но ти самата вярваш ли си?

Като цяло Машка показа отлична атакуваща техника, съчетана със скорост и усилване на тялото. Но по някаква причина Иван все още изглеждаше недоволен.

— Хайде, Неудачник — извика той на Тьома. — Покажи ми малкото, на което си способен.

Тьома отдавна не се поддаваше на провокациите му. За разлика от Машка, той не се фокусира върху скоростта, а върху силата на ударите. Благодарение на отличните си познания по анатомия, Тьома се беше научил да усилва всеки компонент на удара. Ако в движението участваха сто мускула, той усещаше по кои от тях и в какъв ред трябва да придвижи чи, за да зададе правилния импулс. Затова, въпреки разликата в ръста и теглото, визуално ударите на Тьома изглеждаха не по-слаби от ударите на Иван. И ако на Машка Иван даде преднина, като не я атакува известно време, то Тьома не получи такъв лукс. Напротив, Иван дори атакува първи.

Известно време те си разменяха удари и, за изненада на Машка и Алекс, външно Тьома издържаше на удари не по-лошо от самия Иван. Алекс много добре знаеше колко силен е техният треньор, така че способността на Тьома да поеме удар от огромния юмрук на Иван в лицето и да запази вертикално положение и добро настроение предизвикваше искрено уважение.

Освен това с всеки успешен удар Иван се движеше малко по-бавно, сякаш започваше да се уморява.

— Така, стоп — изведнъж каза той на Тьома. — Използваш някаква отрова. Освен това нагло се възползваш от факта, че Малката ми нанесе много драскотини. Не съм сигурен, че това може да се счита за пълноценна победа.

— Добре — лесно се съгласи Тьома. — Тогава ще считаме тази победа за непълноценна. И бих те посъветвал да вземеш противоотрова, иначе след двадесет минути измененията от отровата ще станат необратими.

Алекс и Машка се спогледаха, без да разбират за какво става дума. Изглежда Тьома беше скрил от тях информация за някакво ново умение, свързано с използване на отрова.

— Пфу, това е само слабичка отрова — изобщо не се изплаши Иван. — Ще се почеша и ще мине. Но трябва да призная, че на плешивия шизо това може да повлияе, а и добре издържаш на удари. Само не съм сигурен, че ще можеш да го убиеш.

— Ще мога — отвърна уверено Тема.

— Имай предвид, че Двубоят на Духа може да завърши само със смъртта на един от участниците — надвисна заплашително над него треньорът. — И тук оправдания като „не мога да убия невъоръжен човек“ или „той не се съпротивлява“ не минават. При всички случаи ще трябва да се вземеш в ръце и да му извиеш врата.

Но Тьома му отговори с твърд поглед:

— Разбирам.

— Добре. Тогава на Двубоя ще отидеш ти — Иван се ухили. — Освен това, честно казано, за теб най-малко ми е жал. Не е за момиче да се изправя срещу такъв боец.

— Хей! — възмутено възкликна Маша.

— Какво „хей“? — подразни я треньорът. — Това усилване на мускулите може да убива независимо от желанието на боеца, а остротата на твоите невидими остриета зависи само от намерението да убиеш противника си. А ти с твоето намерение засега само салати можеш да режеш.

Тук Машка не намери какво да отговори, защото разбираше, че като цяло Иван е прав, въпреки че формулировката можеше да бъде по-мека. Затова й оставаше само да смени темата.

— Някак си успял да откраднеш умението на онзи „рептилоид“? — попита тя Тьома. — Възможно ли е изобщо?

— Както виждаш, възможно е — ухили се Тьома. — Но това не е постоянно умение, просто част от неговата отрова остана в кръвта ми. Ал-Машкал ме научи как да я съхраня и използвам, но количеството й не е безкрайно.

Даня подсвирна възхитено:

— Така или иначе е яко! Ето я ползата от духа пазител, а не като при мен…

— Хей, щом аз успях да намеря общ език с моя дух пазител, то и ти ще се справиш — увери го Тьома. — Е, утре ще покажа кой е истинският главен ученик на „Рижия дракон“… — той млъкна за момент. — Хм… а някой знае ли как точно ще се проведе Двубоят на Духа?

* * *

А на следващия ден цялата четворка отиде на двубоя. За място на провеждане беше избрана една от тренировъчните зали на „Сребърния дракон“, така че часът не беше прекалено късен. В шест часа вечерта във фоайето на учебния център се събраха „драконите“, Иван и двама охранители от „Костенурката на дъгата“.

— А къде е Елена? — напрегнато попита Тьома. — Тя няма ли да присъства на двубоя?

— Съчувствам ти, момче — саркастично каза Иван. — Тя има по-важна работа от това да гледа как те убиват.

Битката със Стас се провеждаше неофициално, затова Алекс очакваше, че на практика няма да има зрители. Каква беше изненадата на приятелите, когато пристигнаха на мястото и видяха десетки непознати хора. Разбира се, тук бяха и представителите на „Сребърния дракон“, включително и самият ръководител на клуба, и Планинеца, и ученици от „Диамантената котка“. Дори задочно загубилите от тях „черни маймуни“ се бяха струпали встрани в очакване на началото на двубоя до смърт. Костя посрещна приятелите и ги заведе в залата.

— Радвам се, че все още си жив — каза той на Алекс, стискайки ръката му. — Иначе как бих могъл да те предизвикам на бой и да те подредя подобаващо.

— Мечтай си — изсумтя Машка, прегръщайки Алекс през рамото.

Костя ги погледна подозрително:

— Вие да не сте заедно?

Тъй като той никога не беше крил симпатиите си към Машка, промяната на отношенията им с Алекс сериозно го вбеси. Въпреки че се постара да не го показва, но Костя никога не беше знаел как да се справя със силните емоции.

— Това не е твоя работа — отряза го момичето.

Костя стисна зъби от яд, но реши да не задълбава в темата.

— Е, Тьома, готов ли си за битката?

— Разбира се — малко нервно отвърна Тьома. — Но не очаквах, че на моя дебют ще има толкова много зрители.

Целият му разочарован вид казваше нещо от рода на: „С изключение на зрителя, който е наистина важен за мен“, но това само Алекс и Машка го разбраха.

— Никой не очакваше — неохотно се съгласи Костя. — Самият аз не знам кой ги е поканил тук, боят трябваше да се проведе при закрити врати.

Междувременно до тях, като дявол от табакера, се появи Стас.

— Аз ги поканих — не без гордост съобщи той. — Исках представители на най-добрите клубове в Рейтинга да видят моята победа.

Виждайки очите на Стас отблизо, Алекс веднага разбра всичко. Хвана Тьома за ръката и бързо заговори:

— Не си й помисляй да се биеш. Виж му очите. Той явно е под същия духовен наркотик, който „Белия дракон“ тестваше!

— Това нищо не променя — изсумтя Тьома. — Имам начин да се справя с него, без значение с какво се е заредил.

Алекс стисна ръката му по-силно.

— Просто не си виждал как работи това нещо. Стас и преди беше чудовище, а сега силата му се е удвоила, а може и да се е утроила!

— Сам разбираш, че нямаме избор — навъсено каза Тьома. — Ще се справя. И аз имам асо в ръкава.

Главата на „Сребърния дракон“ извика и двамата участници в двубоя на платформата. Последва малък ритуал: той направи разрез с нож на предмишниците и на двамата участници, взе по капка от кръвта им и я смеси в стъклена колба. След това цялото нещо беше смесено с боя и нарисуваха кръг около Тьома и Стас.

— Само един от вас ще излезе жив от този кръг — заяви главата на „Сребърния дракон“. — Ако някой се опита да пресече линията преди смъртта на другия боец, самият той ще умре.

— Отлично! — яростно блеснаха алените очи на плешивия младеж. — Това ще бъде бързо.

Раздаде се звук от счупено стъкло и в челото на Стас се появи огромна дупка. Трудно е да се каже какво изпита Алекс в този момент — облекчение, изненада или страх. Тялото на младежа бавно се отпусна на колене и, отпуснато като торба, се свлече на земята.

— Това никога не се е случвало досега, а ето го отново — проряза тишината насмешливият глас на Александър.

— Изключете светлините! — бързо заповяда главата на „Сребърния дракон“, стрелкайки с неодобрителен поглед ученика си. — Охраната да потърси стрелеца! Отцепете района!

— Надявам се, че не това е асото, за което говореше Тьома — прошепна Машка в ухото на Алекс.

Разбира се, хората веднага се засуетиха, част от майсторите се хвърлиха направо през прозорците в търсене на стрелеца, но опитът показваше, че шансовете да намерят снайпериста са много малки.

Тьома приближи до тялото на своя противник, докосна врата му и потвърди:

— Мъртъв е.

Всъщност с такава огромна дупка в главата други варианти не можеше да има. Снайперистът беше използвал патрон с голям калибър, сякаш се е притеснявал от повторение на историята със Сенсеич.

Машка сръга Алекс с лакът:

— Разбира се, може би не е много хубаво да се говори така… но това реши нашия проблем.

Алекс кимна.

— Съгласен съм. Само да не лепнат на нас този изстрел.

И в този момент тялото на Стас започна да свети. В полумрака на изгасените полилеи това си виждаше много добре.

— Ъ… какво му е? — попита Тьома, като за всеки случай се отдръпна от тялото.

— Затворете си очите! — извика някой и Иван буквално за врата измъкна Тьома от кръга.

И в този момент блесна така, че за известно време Алекс реши, че е ослепял завинаги. А когато прогледна, си помисли, че по-добре наистина да беше ослепял — в средата на арената стоеше живия Стас.

Плешивият прокара ръка по челото си, в което доскоро зееше дупка от куршум, и избухна в смях:

— Ха-ха! Кой би си помислил! Той не излъга!

„Кой не е излъгал? — шокирано си помисли Алекс. — И що за мистика изобщо е това? Него определено го убиха!“