Алекс Кош
Принципът на равновесието (24)

Глава 4

Колкото и да е странно, триадата се беше погрижила да има някакви медицински грижи за бойците. Виждайки през камерата, че човекът е загубил съзнание, невидими наблюдатели извикаха лекар, който му инжектира успокоително и му постави система.

Убеден, че с „таралежа“ всичко ще е наред, Алекс бързо се върна в стаята и отново се зае с практиката на тай чи, този път без надзора на дракона. Повтаряйки четиридесет и осмата форма отново и отново, той буквално усети как вътрешното напрежение малко отслабва. Въпреки че може и да беше просто самовнушение.

„Надявам се, че момчетата се справят много по-добре от мен — уморено си помисли Селин, рухвайки на леглото след няколко часа тренировка. За първи път през този ден имаше минутка да помисли за нещо различно от собственото си оцеляване. — Интересно, дали Машка и Тьома са успели да хванат «рептилоидите»? — той леко се разстрои. — Ех, Машка, може би беше права и не трябваше да се захващам с тази работа? Засега всичко случващо се изглежда напълно безнадеждно.“

За щастие, благодарение на състоянието на студена откъснатост, от което сега просто се страхуваше да излезе, Алекс не изпадна в униние, а се съсредоточи върху задачата. От него се изискваше да запази непокътнати енергийните си канали, да не се оставя да бъде убит в боевете и да се измъкне от тази измама, вземайки със себе си Рогов и другите познати. А за това трябваше добре да се наспи, което той и направи.

На сутринта Алекс беше събуден от почукване по вратата. Пазачът отново го заведе в манипулационната за преглед и за третата инжекция „рубин“. Китайците вече сериозно се изненадаха, когато видяха, че дебелият е свалил още пет килограма за една нощ. Интуицията подсказа на Алекс, че благодарение на него изследванията на препарата могат сериозно да се забавят, тъй като загубата на тегло по никакъв начин не беше свързана с „рубина“.

На закуска в трапезарията всички бойци изглеждаха заредени до максимум и готови да се бият дори тук и сега. Това се чувстваше във въздуха дори без умения за емпатия.

— Това е страхотно усещане! — радостно заяви Гриша. — Днес ще разкъсам всеки!

— Страхотно — вяло реагира Локи. — Главното е сам да не се разкъсаш от пренапрежение.

Здравенякът впи яркочервените си очи в шегаджията и скърца със зъби. Алекс буквално подуши яростна животинска омраза.

— Спокойно — меко каза Турал, също усетил напрежението. — Той просто се шегува.

— Още едно поражение и повече няма да слушаме глупавите му шеги — изсумтя едрият мъж, стана от масата и се отправи към изхода от трапезарията.

Локи го изпроводи с леко напрегнат поглед.

— Как се чувстваш? — попита го загрижено Алекс.

— След сутрешната ободряваща инжекция значително по-добре — махна с ръка неуниващият младеж. — Днес определено ще им покажа на всички. А ти, виждам, губиш килограми не с дни, а с часове. Ако се измъкнем оттук живи, можеш да водиш собствени курсове за екстремно отслабване.

— Непременно ще го направя — усмихна се Селин.

— Изненадан съм от теб — отбеляза Турал. — Ти си най-младият от нас. В същото време се държиш много спокойно в създалата се ситуация, нито веднъж не съм те видял да проявяваш силни емоции.

„А ти си добър“ — мислено отговори Алекс.

Турал от самото начало успяваше да задава правилните въпроси и да забелязва важните неща.

— Аз по принцип не съм нервен — уклончиво отговори Селин.

— Или тайно някъде гълташ успокоителни — отново го подкачи Локи.

Внезапно от коридора се разнесоха изстрели, а после и силен трясък. Всички в трапезарията веднага скочиха от местата си, но бяха спрени на изхода от охраната.

— Всичко е наред — спокойно каза охранителят. — Имаше малък инцидент с опит за бягство, но проблемът вече е решен. Продължете с храненето.

Апетитът на Алекс, както и на останалите му другари, веднага изчезна.

— Нали не мислите, че е бил Гриша? — тихо попита Локи.

— Разбира се, той изглеждаше доста агресивен, но не чак толкова — неуверено отговори Турал. — Освен това е един от малкото, на които като цяло им харесва случващото се. Защо му е да бяга?

Най-накрая напуснаха трапезарията и когато минаваха през фоайето, видяха черно петно на стената и огромна локва кръв.

— Не може да е той — намръщи се Алекс. — Не е чак толкова изкукал.

Леко притеснени за другаря си, те първо погледнаха в стаята му.

— Вече ви доскуча? — криво се усмихна Гриша, отваряйки вратата.

— Ъ-ъ… нещо такова — смути се Локи. — Мислехме, че са те застреляли при опит за бягство.

— Ама че безсмислици. Защо да бягам, когато тук всичко ме устройва? — ухили се здравенякът. — Вместо да губите време за глупости, по-добре се подготвяйте за боевете. Завещанието си напишете, например.

В известен смисъл, разбира се, той беше прав. До първата серия боеве оставаше час и половина, които Алекс искаше да прекара в занимания с тай чи. Но преди това се обърна към татуировката на тигъра, за да призове духа пазител.

Бяко Тен се появи веднага.

— Е, виждам, че отново застрашаваш цялата си енергетика — каза черният тигър вместо поздрав.

— Не и нарочно — увери го Алекс.

— Всъщност много майстори в Китай използват различни препарати за временно повишаване на чи. Това позволява да подобрят енергийни си канали и уменията си за управление, но обикновено се прави… не толкова екстремно. Още малко по-плътно чи и ти просто ще бъдеш разкъсан.

Алекс въздъхна.

— Давам всичко от себе си. Разсейвам излишната енергия по съвет на Рон-Тиан. Ако имаш някакви други идеи, ще се радвам да ги чуя.

— По принцип гущерът е прав — неохотно призна тигърът. — Намаляването на плътността на чи е най-добрият начин да запазиш енергийните си канали цели. Най-добрият, но далеч не единственият. В екстремна ситуация можеш да пожертваш малка част от каналите, за да освободиш излишната енергия през тях.

— Както вие го направихте в момента, когато паднах от покрива?

— Със сегашната ти концентрация на чи, ако се направи същото, краката ти просто ще се пръснат. Говоря за жертване, например, на едната ръка. Но това ще бъде най-крайният случай, когато алтернативата е да бъдеш убит.

„По дяволите, обичам ръцете си — помисли си Алекс. — Надявам се, че ще успея да избегна подобна ситуация.“

— И в този случай трябва да изпусна чи по същия начин, както при нормален удар? — уточни за всеки случай Селин.

— Да. Но преди това трябва да концентрираш цялото налично чи в ръката, така че само тя да пострада, а не цялото тяло.

След като приключи разговора с Бяко Тен, Алекс медитира още малко, размишлявайки колко им е провървяло на всички, че Сенсеич успя да осигури тези плодове за връзка с духовете пазители. Отначало Алекс не беше много наясно как драконът и тигърът могат да помогнат в тренировките. Та те имат лапи. Но се оказа, че те наистина са от голяма помощ във всичко, свързано с използването на вътрешната енергия и състоянието на тялото му като цяло. И действително са истински Пазители.

„Интересно, колко ли много уважават Сенсеич в китайския Храм на дракона, щом са му дали цели пет плода? Доколкото разбирам, това е много скъпо удоволствие и е само за избрани — помисли си той. — Благодарение на дракона дори местните наркотици не са проблем. И каквото ще да казва Иван, духовете пазители наистина дават огромно предимство пред другите бойци. А ако драконът успее да предаде информация за моето местонахождение на другите, направо цена няма да има.“

Веднага след като чу сигнала за започване на новата серия боеве, Алекс побърза да отиде в концертната зала.

Днес броят на бойците беше толкова много намалял, че Ли реши боевете да са по два едновременно, а не по четири, както преди. Алекс беше извикан в първата четворка, а за противник получи представител на школата по айкидо под номер четири. Във всеки случай стойката издаваше в него любител на болезнените и борчески техники. В същото време, благодарение на влиянието на наркотика, за първи път, доколкото знаеше Алекс, айкидо се използваше не за защита, а за агресивна атака.

Самият Алекс владееше добре чин-на и шуай-дзяо^[1], но прецени, че да ги използва срещу хора под въздействието на „рубин“ ще е просто глупаво. Всички останали бойци бяха буквално натъпкани с наркотици и на практика не чувстваха болка. Както не я чувстваше и противникът на Алекс. Движеше се като змия, избягвайки почти всички удари. Разбира се, Селин не използва максимално сатори, само съвсем леко разпръсна вътрешната си енергия, но, за негова значителна изненада, в чиста техника той за първи път от много време насам отстъпваше. В един момент азиатецът дори успя да улови ръката на Алекс в болезнен захват и да повреди раменните му връзки. С огромни усилия той се измъкна от хватката и нанесе удар с крак с толкова много вложено чи, че го нокаутира, счупвайки му няколко ребра.

И едва след края на битката Алекс си спомни, че планираше да крие уменията си. Уви, при толкова силен противник не беше лесно да се направи. Във всеки случай, без сатори той щеше да бъде нокаутиран още в началните секунди на боя.

— Защо ми се струва, че не само отслабваш с всеки изминал ден, но и се биеш все по-добре? — подозрително попита Турал, посрещайки го до ринга.

— „Рубинът“ действа различно на всеки — бързо намери отговор Алекс.

Приковал поглед в Рогов, Алекс се приближи странично до него и попита:

— Как си, добре ли си?

— Прекрасно — изръмжа в отговор младежът.

От една страна той наистина изглеждаше по-добре, всички вчерашни контузии бяха минали като с магия. Но играещите очи и мимиките му издаваха силна нервност. Освен това имаше и друга страна на случващото се, за която знаеха само Алекс и организаторите на цялото това събитие: наркотикът унищожаваше бойците отвътре, превръщайки ги по същество в инвалиди.

— Обещах на Настя да те върна здрав и относително невредим — напомни Алекс на съученика си. — Засега не ми се получава много добре, но работя по въпроса. А ти просто не позволявай да те убият.

— Разкарай се — изплю в отговор младежът. — Ще победя всички тук, включително и теб.

Следващата битка мина толкова бързо, че никой дори не осъзна какво стана. На ринга излезе нисък слаб мъж и прекърши врата на противника си веднага щом онзи направи първата крачка на бетонната платформа.

— Кой е този? — попита изненадано Алекс. — Не съм го виждал преди.

— Номер едно — неохотно отвърна Рогов. — Казват, че на един от противниците си откъснал главата, но това е станало преди да дойда.

Следващият да се бие беше Локи. За него това беше финалният бой. По-точно, с две поражения той не можеше да си позволи нито една загуба и всеки бой можеше да се счита за финален. Изненадващо, но дори в тази ситуация младежът продължаваше да се шегува.

— Знаете ли, мисля, че чувствам сила в себе си — бодро каза той. — Няма нужда да се притеснявате за мен.

— Никой не се и притеснява — увери го Гриша.

И Алекс усети, че здравенякът казва истината. Той буквално излъчваше ярост, насочена не към някого конкретно, а едновременно към всички околни.

— Използвай сила — посъветва го Турал, с което предизвиква още повече уважение в Алекс.

Противник на Локи беше момичето, което нокаутира Турал предния ден. Някой на негово място щеше да въздъхне с облекчение, но боец под номер шест беше твърде опасен, независимо от пола му. За щастие, младежът се беше възстановил от вчерашното сътресение и започна битката уверено, само дето момичето се движеше много по-бързо от Локи. Удари с ръце и крака заваляха върху него от всички страни, а той не успяваше да нанесе дори и един удар. Тя се движеше прекалено бързо.

Алекс, за всеки случай, започна да мисли какво да прави, ако младежът загуби. На теория би могъл дори да се освободи от експлозива, като разкъса гривната и нокаутира един или двама охранители преди началото на стрелбата, но това очевидно нямаше да е достатъчно. Те бяха прекалено много и всички — добре въоръжени. Освен това Алекс подозираше, че много от пленниците просто нямаха да искат да му помогнат. А Рогов и Гриша, съдейки по поведението им, спокойно биха могли да вземат страната на „Белия дракон“.

За щастие Локи като по чудо успя сам да се справи с момичето, буквално нанасяйки й безконтактен нокаут. Явно младежът беше успял да освободи цялата натрупана вътрешна енергия на интуитивно ниво с един насочен удар, но какво му струваше това в крайна сметка? Знаейки за ефекта на изменената от наркотика енергия чи върху вътрешните канали, Алекс можеше да предположи, че Локи само с това действие си беше причинил изключително сериозна вреда.

С огромни усилия младежът сам слезе от ринга и веднага рухна в ръцете на Алекс и Турал.

— Защо, дори когато печелиш, пак идваш набит? — насмешливо го попита Турал, но „таралежът“ неочаквано не се включи в шегата и тихо каза:

— По дяволите, трудно е да не мислиш какво ще се случи с нашите противници. От една страна, ние не ги убиваме, но от друга… Броих ги, за номер шест това е трето поражение…

— Действаме в рамките на условията, в които се намираме, дотогава, докато не можем да ги променим — опита се да го успокои Турал.

Но веселото настроение на Локи така или иначе го нямаше, и останалите боеве той изгледа с намръщено лице. Алекс го разбираше отлично, защото на практика и той беше също толкова безпомощен, като всеки от участниците в боевете.

Рогов и Гриша отново победиха своите противници с удивителна лекота и наслада, а здравенякът освен това доведе боя до летален изход. Очевидно от прекалено многото „рубин“ той съвсем започваше да откача.

Бойците оставаха все по-малко, а атмосферата ставаше все по-напрегната. Алекс все по-често мислеше как да избяга и да се опита да спаси всички, но не можеше да измисли нищо стойностно. Всичките му умения за владеене на чи не можеха да му помогнат да се справи с десетките добре обучени и въоръжени с огнестрелни оръжия охранители.

Турал също успя да спечели боя си и сега в следващия тур другарите почти сигурно трябваше да се бият помежду си, тъй като бяха останали малко повече от дузина бойци. След това последваха процедури и измервания, нови дози „рубин“ и тричасова почивка. Въпреки че за Алекс това беше просто още един кръг от тренировки по тай чи, а останалите вероятно не можеха да се отпуснат нормално, очаквайки края на цялото това странно събитие.

Следващата серия боеве отново започна с битка на Алекс и този път Ли реши да изведе срещу него Рогов.

„Толкова дълго мечтаех да го набия — някак отвлечено си помисли Селин, докато излизаше на ринга. — Но сега не изпитвам абсолютно никаква радост от това. Само малко го съжалявам, че стремежът към сила го доведе тук. А дали за всичко не е виновна студената откъснатост и без нея с удоволствие бих смачкал мутрата на този идиот?“

— Е, да видим дали си толкова силен — потри ръце Стас. — Според мен този ваш Рейтинг е силно надценен.

Той се втурна към Алекс с такова настървение, сякаш искаше да го разкъса. В ход влязоха удари с ръце, лакти, колене. Рогов атакуваше така, сякаш е решил в най-кратки срокове да покаже всичко, което е научил през годините на тренировки.

— Аз съм по-бърз от теб — изсумтя доволно Рогов малко по-късно. — Имам по-добра реакция.

— Самоубеждаваш ли се? — слабо се усмихна Алекс. — Хм. Ти дори представа си нямаш какво е наистина бърза реакция.

Кой би си помислил, че на интуитивно ниво Стас ще открие точно скоростта, с която самият Алекс започна. И каквото и да казваше Селин, Рогов се движеше много бързо. Може би дори почти толкова бърз, колкото самия Алекс в повърхностно състояние на сатори, но той беше достигнал тази скорост само преди няколко дни, а Селин тренираше… също не твърде много, като се има предвид, че научи за Рейтинга преди по-малко от месец. Но пък го правеше систематично, постоянно и под контрола на майстори.

На всеки удар на Рогов Алекс реагираше с лекота, но трябваше да се преструва, че едва се справя. Затова, макар че той поддържаше образа на обикновен човек заради наблюдаващите го хора от триадата, за Рогов това създаваше усещане за превъзходство.

Сега Стас се биеше в любимата си боксьорска стойка, предимно с ръце и лакти, принуждавайки Алекс да се гмурка ту наляво, ту надясно, ту да поема удари с рамена.

— Докато се опиваш от мнима сила, това нещо унищожава тялото ти — упорито се опитваше той да вразуми Стас. — Няма нужда да използваш това, което ти дава „рубина“.

Всъщност и самия той не знаеше на какво разчита, Рогов и без влиянието на духовния наркотик рядко се вслушваше в гласа на разума.

„Сега ми е все едно, но после непременно ще си спомня този момент и ще се порадвам“ — помисли си Алекс и с огромно удоволствие удари съученика си в лицето, като леко усили удара с помощта на чи.

Рогов рухна на ринга като подкосен, а Алекс въздъхна с облекчение, радвайки се, че точно е изчислил силата на удара. И едва след като за всеки случай измери пулса на Стас, той се обърна и забеляза, че Локи седи на пода с безизразно лице.

— Мамка му — измърмори тихо под носа си. — Казах ти… не трябваше да показваш снимката на булката. Това е сигурен знак… по дяволите, по дяволите…

Обръщайки се към съседния ринг, Алекс видя как високата фигура на Гриша слиза от него, а върху бетона остава да лежи… Турал.

— Той го уби — гневно изсъска Локи, скочи на крака и сграбчи Алекс за раменете. — Този психопат просто му размаза главата!