Алекс Кош
Принципът на равновесието (11)

Интерлюдия 2

Елена седеше в трапезарията, пиеше кафе и прелистваше тетрадка, изписана със смесица от китайски йероглифи и някаква съвсем незнайна писменост.

— Наистина ли няма да ходиш никъде? — попита я Иван, като се паркира на стола срещу нея.

— Не — без да вдига глава, отвърна жената.

— И как се вписва това с факта, че наскоро ми каза да бъда по-мек с тях? — озадачено попита едрият мъж. — Изпращането на едните да се справят с триадата, а другите — да тичат по покривите след престъпници явно ще е по-опасно.

Елена затвори тетрадката и я хвърли на масата.

— Така е, но има подозрения, че Виктор от самото начало е планирал за учениците си екстремни тренировки на границата между живота и смъртта. Без това те просто не могат да се развият.

— Това си беше ясно още когато ни повика за помощ — ухили се Иван.

— Шегите са си шеги, но Виктор умишлено е оказвал натиск върху психиката на момчетата и непрекъснато ги е държал на ръба. Вярвал е, че това е единственият начин да отключи пълния им потенциал и, честно казано, започвам да го вярвам.

— Защо така изведнъж?

— Снощи гледах как Алекс се бие с този блондин. Уменията му започнаха да нарастват значително по-бързо, отколкото на тренировките. И не забравяй, че той все пак успя да счупи ръцете на главния ученик на клуб от върха на Рейтинга.

Иван изсумтя пренебрежително.

— Просто имаше късмет.

— Съгласна съм — Елена кимна към тетрадката на масата. — Но в офиса на Виктор намерих старите бележки на Каролина, там има малко информация за методите, които са разработили за подготовка на бойци.

— И той просто така е оставил тази информация? — Иван беше изненадан.

— Първо, не просто така, а в сейф, и второ, Виктор просто не може да унищожи тази тетрадка.

— В нейна памет — разбиращо кимна здравенякът.

— Точно така — съгласи се Елена. — Не, аз от самото начало знаех за подхода му към тренировките на момчетата, просто не разбирах степента на екстремност. Според Виктор и Каролина момчетата трябва постоянно да бъдат поставяни в положение, в което животът им виси на косъм, а психиката им трябва да се разтърсва по всякакъв начин. Именно въз основа на тази концепция доскоро не им беше казвано нищо за Рейтинга и по никакъв начин не бяха подготвяни за ситуации, в които животът им ще бъде в реална опасност.

— Разпознавам отгласи от това, което се случваше в нашия „адски котел“.

Иван и Елена не познаваха толкова добре Каролина, но бяха чували много за нейната работа в тренировъчния лагер. Момичето пристигна с третата и последна вълна от ученици, когато братът и сестрата на практика вече можеха да се считат за завършили. Каролина бързо се превърна от обект за изследване в един от изследователите, на тази основа те с Виктор се сближиха. След това всеки тръгна по своя си път: Елена и Иван продължиха да си сътрудничат с военните, а Виктор се заинтересува от бойните изкуства, увличайки в тази тема и Каролина. След това той отиде в Китай, в Храма на дракона, където добави към теоретичните изчисления тайните методи на монасите и секретите на китайската медицина. Но Елена и Иван не видяха подробности от работата му, а само резултатите от нея — учениците от клуб „Рижия дракон“.

— И си решила напълно да се довериш на тази безумна методика? — скептично уточни Иван.

— Е, не напълно — направи гримаса Елена. — Нямам намерение умишлено да им създавам проблеми. Но ако се забъркат в нещо, нека се оправят сами. В края на краищата ние не сме им бавачки.

— Сигурна ли си, че не трябва да ги подсигурим? — продължи да упорства Иван.

Отстрани здравенякът винаги се държеше и изглеждаше като безчувствен човек, неспособен на съчувствие, но явно се тревожеше за момчетата много повече от сестра си.

— Това е просто руска триада — изсумтя жената. — Ти самият трябва да си наясно, че там не може да има силни бойци, те просто нямат какво да правят тук. Освен това с тях е този русокосия Александър, ненапразно той е главният ученик на „Сребърния дракон“.

Здравенякът кимна.

— Добре, а ловът на „рептилоидите“?

— Второстепенен клуб — гнусливо каза жената. — Какво има да говорим? Освен това те работят с полицията, момчетата там са опитни.

Точно тогава телефоните на Елена и Иван звъннаха едновременно.

— А, ето ги и тях, между другото — напрегна се Иван. Щом чу звука на телефона, той отчетливо усети, че новините определено няма да са добри.

Братът и сестрата отговориха на обажданията.

— Мария, как мина всичко? — попита Елена.

— Простреляха Тьома! — раздаде се нервният глас на момичето. — Пое целия откос от автомата! Имаше просто море от кръв. Полицията вече извика линейка, а аз се обадих в „Небесната сфера“, но се страхувам, че може да не дойдат навреме!

— Неудачника, а ти защо се обаждаш? — недоволно попита Иван, докато надаваше ухо към крясъците в слушалката на Елена.

— Загубихме Алекс — с изненадващо спокоен глас съобщи Даня. — „Бръмбарът“ не работи, телефонът също. Ние просто стоим в полето и не знаем накъде да тръгнем.

— А Александър?

— Той беше… убит. Тук сме само аз и Костя.

— Прекрасно — изсумтя Иван, чувствайки дори известно облекчение, и погледна изразително сестра си: — Е, справиха ли се с проблемите? Гордееш ли се с нашите ученици?