Джоузеф Дилейни
Арена 13 (7)

5.
Две важни правила

Боговете възнаграждават амбицията,

защото без нея ние сме само прах.

Амабрамсъм:

Книга на мъдростта на Джентай

Докато наближавахме къщата на Тайрън, осъзнах, че улиците се бяха променили. Изкачвахме се и вече бях забелязал, че тук дървените тротоари бяха в много по-добро състояние. След известно време те бяха заместени от каменни плочи, докато калните пътища отстъпиха място на по-широки павирани улици. Скоро навлязохме в булевард с дървета със свежи зелени листа. Тук живееха заможните обитатели на града.

Някои от дървените къщи в този район бяха по-високи от един етаж, но къщата на Тайрън се оказа различна.

Тя имаше четири етажа и беше най-високата къща, която бях виждал в Гиндийн. Той извади от джоба си ключ и отвори вратата, пристъпи вътре, после се обърна и застана с лице към мен, сякаш за да ми препречи пътя.

— Ще ти дам едномесечен изпитателен срок — каза. — Дните ще бъдат дълги и ще включват както практически бойни умения, така и теория на Ним, последвани в края на деня от основи на математиката. Ще има и елементарно обучение по други предмети, включително история.

Сега беше потвърдил отвъд всяко съмнение. Щях да получа шанса, за който си бях мечтал.

— Има две важни правила, които да запомниш: първо, не позволявам на възпитаниците си да пият алкохол. Той забавя ума и тялото — което е последното нещо, от което има нужда един боец на Арена 13. Хвана ли те да пиеш, ще те изхвърля. Второ, трябва да положиш клетва, преди да излезеш на арената за пръв път. Такъв е законът. Ще трябва да се закълнеш пред Главния разпоредител никога да не използваш стоманено острие като оръжие извън арената. Аз обаче отивам една стъпка по-нататък и забранявам и битките с тояги. Това е собственото ми правило за онези, които работят за мен. Ясно ли е? Или това ще бъде твърде непосилно за преглъщане от най-добрия боец с тояги в Мипосин? — попита той сухо.

— Мога ли да попитам защо забранявате боевете с тояги? — попитах.

Тайрън повдигна вежди и за момент си помислих, че се канеше да ме нахока. Но после лицето му се отпусна.

— За да постигнеш успех в боевете с тояги, са ти нужни бързина и умение. Но голяма част от този вид борба е спонтанна. Не можеш да си позволиш да се биеш така на Арена 13. Нужна ти е дисциплина, за да си партнираш с лаксите. Боевете с тояги създават лоши навици, които могат да струват скъпо на един боец на Арена 13. Не всеки мисли същото като мен, но в моята школа аз налагам правилата. Затова ще те попитам отново, Лейф. Ще се придържаш ли към това?

Кимнах:

— Ще спазвам правилата ви — казах му; сърцето ми бумтеше от вълнение. — Оставих тоягите си, преди да потегля за града. Благодаря, че ми дадохте шанс да се докажа. Обещавам да не ви предавам.

— Е, момче — каза Тайрън, — обучението ти започва утре, но сега е време за вечеря. По-добре първо се измий. Собствените ти дрехи ще трябва да свършат работа засега, но сутринта ще измисля нещо по-добро.

Влязохме в това, което очевидно беше трапезарията, и видях, че вече сервираха вечерята. Тайрън явно беше заможен човек и можеше да си позволи слуги, които сега се суетяха около дългата маса и поставяха в центъра й горещи, вдигащи пара блюда с месо и зеленчуци. Храната ухаеше вкусно. Устата ми започна да се пълни със слюнка.

— Това е Лейф — Тайрън посочи към мен, когато се обърна към хората, насядали около дългата маса. — Той е новият ми ученик. За жалост, баща му и майка му са починали, така че е пътувал дотук сам. Сигурен съм, че ще се справи добре. Нека го накараме да се почувства добре дошъл.

Съобщението бе посрещнато с усмивки, но никой не проговори. Тайрън седна начело на масата и ме насочи към долния й край. Докато чакахме слугите да приключат с поднасянето на храната, той ме представи.

— Това е дъщеря ми Тийна — каза и кимна към младата жена, седнала от дясната му страна. — Омъжена е от четири години и вече ми осигури първия ми внук. Но ще го срещнеш чак утре, тъй като го сложиха да си легне.

— Приятно ми е да се запознаем, Лейф — каза Тийна и ми се усмихна дружелюбно. — Надявам се, че ще бъдеш щастлив тук. Сега ние ще бъдем твоето семейство.

Тя беше много привлекателна жена, с руса коса и сини очи. С един поглед можех да усетя, че беше топла, щедра и много искрена. Харесах я моментално.

— А това е съпругът й, Къри — продължи Тайрън, като сложи ръка върху рамото на мъжа, който седеше срещу Тийна. — Кърн всеки момент ще започне петия си сезон като боец на Арена 13. Тази година би трябвало да затвърди предишния си успех и да се издигне много високо в класациите. Ще имаш възможност да го опознаеш добре, тъй като той ще провежда част от обучението ти.

Кърн беше висок мъж с много тъмна коса: изглеждаше искрен и дружелюбен като съпругата си.

— С нетърпение очаквам да работя с теб, Лейф — каза той. Имаше вид, сякаш наистина го мислеше.

Започнах да се отпускам, но когато Тайрън насочи вниманието си към другите вечерящи, атмосферата съвсем не беше толкова топла. Имаше две момчета приблизително на същата възраст или малко по-големи от мен; те ме гледаха втренчено, с повдигнати вежди.

— Всичките ми нови възпитаници прекарват първия си сезон под моя покрив. След това имат квартири в пределите на Колелото. Това е Палм — каза Тайрън, като посочи към по-светлокосото момче. Косата му беше подстригана много късо, а гърбът му беше скован. Сигурен съм, че ако и двамата стояхме прави, той щеше да ме гледа отвисоко, защото излъчваше чувство на превъзходство. — Палм е по-възрастният и по-опитният, и вече има зад гърба си няколко месеца обучение. Иска да се бие зад три лакса. За късмет, баща му може да си го позволи — много е скъпо да ги купиш и да ги поддържаш.

Палм кимна в моята посока. Насили се да се усмихне, но само с уста, не и с очи. Можех да усетя, че не приемаше с радост присъствието ми.

Другото, по-дребно момче, ми беше представено като Дейнън. Имаше по-тъмна коса с миши цвят и беше много слаб и строен. Изглеждаше нервен и неуверен в себе си. Макар да ми се стори по-дружелюбен в поздрава си, отколкото Палм, погледът му беше предпазлив.

— Е, добре, да започваме. Заповядайте! — покани ни Тайрън, като гледаше право към мен. — Не е добра практика да тренираш на пълен стомах, затова имаме лека закуска и само едно похапване набързо на обед. Така че се наяжте добре, защото това е главното ядене за деня.

Не ми трябваше втора покана, така че отрупах чинията си с резени телешко и купчина картофи и зеленчуци, а си сипах щедро и от соса. За пиене имаше вода, но забелязах, че въпреки правилото си по отношение на възпитаниците си Тайрън пиеше червено вино.

В далечния край на масата имаше смях и разговори; щях да съм далеч по-доволен да бъбря с Тайрън, Кърн и Тийна. Двете момчета до мен бяха твърди заети с ядене, за да разговарят: боях се, че щеше да се окаже трудно да ги опозная.

Трополене пред вратата привлече вниманието ми и когато вдигнах поглед от чинията си за миг, видях как някой друг влиза в стаята и се настанява до Тийна. Беше тъмнокосо момиче приблизително на моята възраст; носеше свободни широки панталони, привързани с черни панделки на глезените над ботуши, които изглеждаха същите като онези, носени от бойците на Арена 13. Косата й беше прибрана на кок, придавайки на лицето й суров и ъгловат вид.

— Това е по-малката ми дъщеря, Куин, на която й става навик да закъснява за храненията. — Тайрън отправи към дъщеря си продължителен изпитателен поглед. — Куин, това е новият ми възпитаник, Лейф.

Куин дори не се престори, че се усмихва. Взря се в мен със сурови, враждебни кафяви очи. За моя изненада, на лявата й буза видях белег, спускащ се точно изпод окото почти до ъгълчето на устата й. Макар че белегът не беше обезобразил лицето й, иначе привлекателните й черти бяха разкривени — разкривени от гняв заради присъствието ми.

Но поне, за разлика от двамата ученици, беше честна.

В стаята имаше трима души, които явно не ме искаха тук.

След вечеря, по нареждане на Тайрън, последвах Палм и Дейнън на горния етаж до спалните ни помещения.

Трите легла бяха подредени в редица по протежение на дългата тясна стая. До всяко легло имаше малък скрин с чекмеджета с по една потрепваща свещ. Отляво беше единственият прозорец: дългите зелени завеси бяха вече затворени.

— Това е моето легло, онова е на Дейнън — а това е твоето — каза Палм и посочи към леглото най-далече от прозореца. До него имаше друга затворена врата и забелязах, че имаше ключалка, но не и дръжка.

Нещо друго привлече погледа ми — картина в рамка, която висеше над леглото на Палм. Беше сцена от Арена 13. На преден план един боец гледаше напред; зад гърба му стоеше лакс. Мъжът държеше ръцете си широко разперени, с проблясващи в тях мечове. Зад него лаксът беше вдигнал мечовете си под ъгъл от четирийсет и пет градуса, така че заедно изглеждаха като едно създание с четири ръце — могъщо, опасно същество, което запращаше предизвикателство право към мен.

— Харесва ли ти? — попита Палм. — Струваше много пари да поръчаме да нарисуват това. Знаеш ли кой е това…? — посочи към боеца.

Поклатих глава.

— Това е Мат, великият герой на Арена 13. Победил е Таласъма петнайсет пъти!

Взрях се в картината и преглътнах. Устата ми беше много пресъхнала. Внезапно изпитах чувството, че ще падна, затова отидох и седнах на ръба на леглото си.

Едва бях седнал, когато ме заля вълна от изтощение — пътуването дотук и адреналинът от деня най-сетне ме надвиха. Но двамата ми съквартиранти очевидно не бяха готови да ме оставят да спя: гледаха ме втренчено, сякаш ме чакаха да заговоря. Не можех да измисля какво да кажа и мълчанието сякаш се проточи дълго.

— Откъде си? — попита най-сетне Палм.

— Живеех точно на юг от Мипосин — отвърнах.

— Определено изглеждаш и звучиш, сякаш идваш отнякъде долу на юг.

Говореше с ясния, рязък акцент на севера. Първото ми впечатление се беше оказало правилно: във всяка негова сричка се долавяше превъзходство. Имаше предвид акцента ми, с неговите по-широки гласни, и по-тъмния цвят на кожата ми. Изражението върху лицето на Палм подсказваше, че съм достоен за съжаление.

— С какво се занимаваше баща ти? — попита той.

— Беше фермер.

— Баща ми притежава една от най-обширните ферми северно от Гиндийн — каза Палм, сякаш не беше проумял онова, което бях казал току-що. — Ще се бия зад три-глад, а Тайрън обеща лично да ми го настрои. Вече започна работата. Трите лакса сигурно ще са готови след няколко седмици — ще имам много време да се упражнявам преди ТН. Знаеш ли за ТН?

Момчето очевидно демонстрираше колко по-опитно е от мен. Не беше нужно той да ми казва, но поклатих глава — най-добре беше да бъда честен.

— Това е състезанието, което наричаме Турнира на новаците. По-късно през сезона има турнир за всички възпитаници и аз ще го спечеля. Макар че ти си новобранецът тук, също ще трябва да се включиш. Задължително е. От позиция „мин“ ли ще се биеш?

Кимнах, забелязвайки слаб щракащ звук в края на някои думи, докато говореше. Запитах се дали няма нещо нередно с челюстта му.

Палм ми отправи отново онзи съжалителен поглед.

— Дейнън също — каза и се ухили на другото момче. — Но е трудно да победиш добър три-глад, така че по-добре да свикнеш да бъдеш побеждаван — Дейнън може да ти разкаже всичко по въпроса.

Той внезапно се изправи на крака и отиде до стената, притискайки дланта на дясната си ръка към нея, точно над горната табла на леглото ми.

— Тази стена е гореща! — заяви високо и се ухили отново. — Ела тук, Лейф! Пипни я и ми кажи какво мислиш!

Досетих се, че това е някакъв номер, но трябваше да им играя по свирката. Знаех, че ми предстои да прекарвам много време с Палм и Дейнън, затова не исках да изглеждам враждебен при първата ни среща. Щеше да се наложи да направя усилие да се държа приятелски и да се разбирам с тях. Прекосих стаята и притиснах длан към стената, както беше направил Палм току-що.

— Какво мислиш? — попита той. — Прав ли съм, или не?

На допир дървената стена наистина беше леко топла, но това беше всичко.

Преди да съм принуден да кажа мнението си, Палм ми зададе друг въпрос:

— Защо е толкова гореща според теб?

Свих рамене.

— Защото в съседната стая спи момиче — добави той с усмивка, по-широка от всякога. — Ето защо. Тя кара стените да горят!

— Коя е тя? — попитах. — Какво момиче?

— Ами Куин, разбира се, по-малката дъщеря на Тайрън. Какво мислиш за белега й?

— Как го е получила?

— Куин е луда по Триг. Непрекъснато упражнява стъпките. Това е загуба на време, разбира се, защото на жените не е позволено да участват — не могат дори да стъпят на арената. Но тя не иска и да чуе — упражнява се, сякаш наистина вярва, че ще й позволят да се бие там. Това са просто глупости. Във всеки случай, един ден слезе в избата и задейства един лакс. И то не просто тренировъчен. Беше лакс, който беше подготвен за Арена 13. Би се с него меч срещу меч и насмалко не изгуби едното си око. За неин късмет, Тайрън слезе точно навреме да й спаси живота. Тя можеше да загине.

Палм още се хилеше, а аз започнах да почервенявам от гняв. Какво му беше толкова смешното на това едва да не загинеш? Почувствах се смутен и разгневен. Всичко, което беше казал дотук, ми се струваше като една дълга шега за моя сметка. А защо Дейнън беше толкова мълчалив? Нямаше ли какво да каже за себе си? Мълчанието му започна да ме дразни.

Внезапно по стената над леглото ми се разнесе силно почукване. Беше последвано от още две.

— Аз съм номер едно, Дейнън е номер две, а ти си номер три. Три почуквания! Значи ти! — викна развеселено Палм. — Куин чука за теб. По-добре не я карай да чака!

Втренчих се удивено в него.

— Не гледай толкова нещастно — подхвърли насмешливо той. — Куин може да бъде забавна. А ако искаш да се ползваш с благосклонността на Тайрън, трябва да угаждаш на Куин. Тя много спори с баща си пред хора, защото обича да я възприемат като бунтарка. Но, повярвай ми, те са доста близки. Ядосаш ли я, изхвърчаш оттук!

Изправих се на крака.