Е. Е. Док Смит
Фатален сблъсък (13)

Глава 13
Първият старт

В продължение на няколко седмици всичките сили и ресурси на Трипланетието, както морални, така и материални, бяха хвърлени за подготовката на новия суперкораб. И ето че „Бойс“ най-сетне бе готов за първия си полет, поне дотолкова, доколкото изобщо бе в човешките възможности и умения. Родбуш и Кливланд, току-що приключили с последната проверка, стояха до главния шлюз и беседваха с шефа си.

— Хем твърдите, че кораба е абсолютно надежден, хем отказвате да кача екипаж на борда му, — недоумяващо сви масивните си рамене Симс. — Значи е опасно! Не мога да ви позволя подобна самоубийствена операция, след като сте твърде необходими тук. И това не ви е за пръв път!

— Но ще се наложи, защото само ние двамата сме наясно и с теорията, и с практиката, — настояваше Родбуш. — Казах вече, ще го повторя и сега — „Бойс“ е абсолютно надежден! За съжаление, това не може да бъде проверено теоретически, а и на борда му има твърде много ново и непроверено оборудване. Но няма нужда да се притеснявате, полетът ще е кратък и няма нужда от екипаж… Ако пък стане някоя беля, дори и Зевс Гръмовержеца не може да ни помогне, та камо ли екипажа. Така че, най-добре е да отидем само ние двамата.

— Добре, момчета, но бъдете внимателни. Няма нужда да се опитвате още сега да достигнете хиляда пъти по-висока скорост от тази на светлината.

— Сър, тази машина не може да свали инерцията си наполовина или пък да намали два пъти силата на тежестта. Или всичко, или нищо, разбирате ли? Ще започнем полета, стартирайки с обичайните двигатели вместо с неутрализаторите ни… въпреки че ако нещата се закучат, това само би удължило агонията ни.

— Добре тогава, нека е вашата. Все пак пазете се, момчета!

— Непременно, шефе, — кимна Кливланд. — Никой от нас не се е разбързал за оня свят. А сега погрижете се никой да не се приближава до кораба, защото, в случай че нещо се обърка, пораженията ще са доста сериозни. Довиждане!

— Довиждане!

Тежкият люк се захлопна. Огромни подемници обгърнаха със стоманените си ръце кораба, шлангове и въжета го оплетоха като тропически лиани. Мълчаливо и неподвижно той чакаше звездния си час. А после металните стени на Хълма се разтвориха и подемниците бавно запълзяха към открехналия се процеп. Щом преместиха кораба в далечния край на обширната, обкръжена от дървета долина, механизмите го положиха върху бетонната плоча и се плъзнаха обратно в хангара.

— Всичко е наред, — съобщи Родбуш на Симс. Последният седеше в кабинета си, втренчил очи в екрана. Чуваше как Родбуш говори нещо на Клив, долавяше и отривистите му отговори. Той видя как Клив натисна стартовия бутон и… изведнъж екрана потъмня, превръщайки се внезапно в отворил се към мрака прозорец. Там, където току-що се намираше суперкораба, сега нямаше нищо — нито релси, нито кабели, нито дървета, дори и бетонната площадка липсваше, сякаш някой бе изрязал огромен полукръг в почвата, с диаметър четвърт миля. Но скоро пустотата се запълни. Проехтя невероятно мощен, оглушителен тътен и върху земята се посипа дъжд от най-различни останки — сгънати релси, дървета и бетонни блокове. Явно генераторите на „Бойс“ се бяха оказали по-мощни от предвиденото.

— Рандолф, виждаш ли ги в обхвата? — рязко, хрипкаво прозвуча гласа на Симс, нарушавайки напрегнатото мълчание. Началникът на свързочната секция обаче не се нуждаеше да му припомнят какви са му задълженията.

— Не, сър, — спокойно отвърна той. — Те изчезнаха и не мога да ги открия никъде. Направих всичко, което можах и пръснах доста енергия,… но те сякаш се изпариха. Поне от обсега на радарите ни, разбира се.

— Не виждам останки от кораба обаче, — тихо промълви Симс. — Какво става? Успяхме ли или…

Известно време той мълча, настройвайки уредите. Къде ли бяха младите му приятели? Дали ще се завърнат триумфално, или проклетият кораб, погубил вече тридесет човека, бе взел поредните си жертви? Здравият разум му подсказваше, че навярно са загинали, но сърцето му — горещото, непримиримо сърце на Върджил Симс с всеки свой удар твърдеше обратното. Нищо, че мощните радари не могат да ги засекат! Нищо, че всички учени на Трипланетието твърдят, че кораб, движещ се с такава скорост, непременно ще се разпадне на атоми! Какво от това! Те са живи, живи са! Сигурността в успеха, неподплатена с нищо друго освен вярата в гениалността на двамата млади странници, накара Симс да изправи гръб и да се стегне. Чакаше го толкова много работа; в крайна сметка, хората идваха и си отиваха, а Службата оставаше. Със сигурна ръка Симс включи комуникаторите, и кабинета му се изпълни от гласа на секретарката.

— Мистър Феърчайлд моли за аудиенция, и то колкото се може по-бързо, — уведоми го Норма. — Помоли ме да ви напомня, че сенатор Морган чака вече цял ден и настоява за личен разговор.

— А, така ли… Добре тогава. Ще го приема. Извикайте Феърчайлд, моля ви. Говори, Дик, всъщност чува ли ме той?

— Не, в момента тормози Саундърс и ще бъде зает поне пет минути още. Отдавна е тук и вече е дошъл до гуша на всички. Върджил, отдели малко време и го изхвърли.

— Така и ще направя, но защо Феърчайлд не го направи, сладурче?

— Той иска лично да те запознае със законите. Този идиот е голяма клечка, а неговите хора вдигнаха голяма врява. Най-добре е баш началството да му бие шута. А освен това ти си добър стрелец — ако улучиш, ще улучиш право в десетката.

— Уговори ме. Значи бил голяма клечка и се смята за недосегаем? Трипланетието да не е по-малко важно от националния суверенитет? А ние сигурно сме желязната пета, стъпила върху врата на цивилизацията — и така нататък? — в гласа на Симс се долавяше неприкрито злорадстване. — Какво знаем за него? Този тип има доста дебела кожа, това е ясно, но има ли си и поне малко мозък?

— Този идиот ли! Дори и да има нещо в главата си, едва ли знае как да си служи с него. Остави го да ораторства, а после го закови, — разговорът между професионалисти определено си вървеше със съответната терминология. Само ми го ковни този тулуп, аз сам ще си го разфасовам.

— Имаш ли подходящо харпунче? Всъщност, кого ли съм тръгнал да питам!

— Има, разбира се, цели три, — уверено отвърна началника на информационния отдел на Трипланетието. — Джими Таун го е купил и го притежава изцяло. Номерът на банковата сметка, по която Таун му привежда пари е 4697414. Освен това си има и едно девойче — Фи-Ши ла Бей и сам можеш да се досетиш що за стока е, ама че именце… Малката наскоро получи подарък, кожено палто от истински марсиански варол, — чиста контрабанда, ни повече, ни по-малко. Веригата Ла Бей — Морган — контрабандистите на Клендер е предостатъчна, за да ги изправим пред съда.

— Страхотно букетче си събрал. А сега ми го изпрати този тип!

— Сенатор Морган, мистър Симс, — вежливо и хладно ги представи един на друг Феърчайлд, докато двамата се изпепеляваха взаимно с поглед.

Симс видя широкоплещест мъж в идеално ушит костюм, прикриващ излишните му килограми. В интерес на истината, той правеше добро впечатление — добродушното лице в стил „доброто момченце“, пресметливия поглед на преуспял политик и сластолюбивите, пълни устни говореха единствено в негова полза. Сенаторът на свой ред с любопитство заразглежда високия, също широкоплещест, минаващ четиридесетте мъж, откритото му, гладко избръснато лице, буйната му грива от кестеняви коси, отдавна плачещи за подстригване, кафявите му очи с танцуващи в тях златисти искрици, които го гледаха твърде пронизващо за добре дошъл.

— Сенаторе, надявах се, че шефът на информационния отдел е отговорил на всичките ви въпроси.

— На всички, с изключение на няколко… — но тъй като Симс не попита кои точно, сенаторът се принуди да продължи. — Тук съм в качеството си на глава на сенатската комисия, занимаваща се с разследване на престъпленията против държавата Северни Американски Щати. Като такъв забелязах, че повечето от официалните ви доклади са непълни и твърде предпазливо написани. Дори и хората, намиращи се на най-високите постове знаят толкова, колкото и най-обикновените граждани, а вашите агенти знаят за вътрешните дела на тази държава много повече, отколкото самите нас. Във връзка с това бе решено да се проведе разследване, а мистър Феърчайлд отказва да ми сътрудничи.

— Кой е решил да проведе това разследване?

— Сенатът на Северните Щати и в частност нашия комитет по…

— Достатъчно, разбрах ви, — прекъсна го Симс. — Предполагам, знаете, че Хълмът не е част от Северните Щати? А също и че Трипланетната Служба е подчинена само на Трипланетния Съвет?

— Това са увъртания с цел да ми затворите устата. Но забравяте за демокрацията, — започна да ораторства сенаторът. — Такова своеволие е недопустимо и ако вие сте толкова умен, колкото съм чувал да казват, ще разберете, че само ако си сътрудничим, ще можем да…

— Казахте достатъчно. Разбрах ви, — в тона на Симс ясно се усещаше непреодолимото желание да изхвърли посетителя си навън. — Засега ситуацията не се е променила, и правителството на Северна Америка управлява само на собствения си континент, както и останалите континентални администрации на Земята и на другите планети. Както знаете, Трипланетният Съвет е образуван от всички „президенти“ на трите планети, и мнението му стои много по-високо от мнението на едно отделно правителство на който и да е от континентите. Съветът има две „ръце“ — едната е Трипланетния Патрул, отговарящ за спазването на законите, договорите и съглашенията, а втората е Трипланетната Служба, изпълняваща всички останали указания на Съвета. Уверявам ви, че Службата няма никакво желание да се бърка във вътрешните работи на Северна Америка. Разполагате ли с някакви факти, доказващи противното?

— Отново се отклонявате от темата, — зае величествена поза възбуденият сенатор. Полите на дългото му, скроено по последна мода сако се разтвориха, елегантната му вратовръзка се бе изкривила, а сложната му прическа — разрошила. — Не за първи път в историята безсрамните диктатори се опитват да смажат демокрацията! Сър, аз настоявам за открит достъп до всички архиви на Службата, за да мога да се запозная с фактите и после да докладвам пред сената… за фактите, касаещи всякакви проблеми. В разговора си с мистър Феърчайлд аз ги споменах. И най-вече тези, засягащи „Хиперион“! Демокрацията няма да ви позволи укриването на истината, а гражданите трябва да разполагат с цялата информация за всичко, което би могло да повлияе върху благосъстоянието и безопасността им!

— Нима? Тогава, за да мога да изложа правилно пред Трипланетното правителство вътрешните проблеми на Северноамериканския континент, съм длъжен да ви поискам ключовете от сейф с код 4697414. Сигурен съм, че така скъпите на сърцето ви граждани силно ще се заинтересуват от съдържанието му.

— Какво?! Що за наглост! — Морган беше готов да се пръсне от негодувание, но не успя да прикрие тревогата си. Първият харпун бе одраскал жертвата. — Вътре има само лични документи!

— Може би. Но един от моите хора случайно е открил запис на разговора между сенатор Морган и някой си Джеймс Таун, където става дума за разни сделчици с контрабандиста Клендер. Освен това ми докладваха и за някаква млада особа, Фи-Ши ла Бей, и за коженото палто от истински варол… Безкрайно интересна тема за всички жители на Северна Америка, не мислите ли?

Удар след удар! Едрият мъж постепенно се сгърчваше все повече и повече. Но въпреки че „кръвта му изтичаше“, събра сили за нова заплаха:

— Отказвате да ни сътрудничите? Добре тогава, напускам ви, но вие тепърва ще чуете за мен, Симс!

— Едва ли ще ми се наложи. Преди да си отворите устата, всички факти ще бъдат публикувани. Службата разполага със сведения за доста личности, но ги използва само при самозащита…

Докато обезвреденият Морган напускаше Хълма, в кабинета отново прозвуча сигналът за повикване.

— Флетчър е. Да ви свържа ли?

— Да, моля. Здрасти, Сид! Страшно се радвам да те видя — тук ужасно се притеснявахме за теб! Как успя да се измъкнеш, и какво всъщност стана?

— Привет, шефе! — отвърна от екрана младо, загоряло лице. — А, дреболия — хероин и марсиански ладолиан. Всичко свърши, въпреки че трима бандити се измъкнаха, заедно с четвърт от цялата стока. Но не е там работата. Когато се свързах с вас преди, бързах ужасно, защото за първи път открих фалшификат на кодовия ни знак. За първи път в живота си видях фалшив метеор!

Симс се изпъна в креслото.

— Секунда. Норма, веднага се свържи с Редмънд и го включи към нас… Слушай внимателно, Хари. Флетчер, със собствените си очи ли видя фалшивия метеор? Успя ли да го докоснеш?

— Да. Той и сега е у мен. Един от бегълците, представящ се за служител на Службата, го хвърли по мене. Кълна се, шефе, направо не мога да го различа от истинския, който ми е в джоба! Да ви го изпратя ли?

— На всяка цена! Нека го предадат на доктор Хари Редмънд, началника на изследователския отдел. Продължавай да работиш, Сид, и се ослушвай. До скоро. — Младежкото лице изчезна от екрана, а на негово място се появи друго, по-възрастно и по-сериозно. — Е, Хари, какво ще кажеш? Нали разбираш, че това може и да е един от нашите?

— По-скоро обратното. Щом това нещо се появи в лабораторията ми, ще мога да ти кажа съвсем точно. Не бих изключил съвсем възможността да е изтекла информация, те са могли да изпратят агента си и втори път, но по всяка вероятност едва ли е така. В края на краищата, очаквахме да се случи нещо подобно — нали всичко, синтезирано по научен път, може да бъде анализирано научно. Каквито и да са етиката и моралът на тези престъпници, в никакъв случай не бих ги нарекъл глупави.

— Намира ли ти се нещо, с което да замениш метеорите?

— Опитваме се да правим това-онова,… но изследванията искат твърде много време и сили. В момента метеорът е най-свястното нещо в арсенала ни.

— Имаш ли хора, които да се заемат веднага с това?

— Естествено. Един от новаците — Бергенхолм. Ще пасне идеално за тази работа. Невероятен е — умен, старателен… Има пристъпи на необяснима гениалност, но после и самият той се чуди откъде му е дошло. Веднага ще го привлека.

— Благодаря.

Симс потърка тила си. Главата му се пръскаше от толкова грижи.

— Норма, спри за малко всички обаждания и посетители. Трябва да помисля.

Дълбоко замислен, Симс невиждащо рееше очи из документите, разхвърляни по бюрото, и по помръкналите, изгасени екрани. Трипланетието се нуждаеше от нов символ — нещо, което да откроява работещите в Службата, където и когато и да са, при всяка една ситуация. Нещо толкова съвършено, че несъмнено и категорично да означава принадлежност към Службата. Нещо, неподлежащо на изследване, а за копиране и дума не можеше да става. Трябваше да е невъзможно за имитиране или унищожаване. Нещо, което само представител на Трипланетието и то човек, да можеше да носи! Симс горчиво се усмихна на налудничавите си разсъждения. Твърде много изисквания и ограничения. Но все пак трябваше да има изход!

— Моля за извинение, сър! — обикновено спокойният, равен глас на секретарката сега леко трепереше. — Комисар Киннисон е на линия. Става нещо странно в район М-151!

— На екрана се появи лицето на Киннисон — комисар по безопасността на Трипланетието, върховният главнокомандващ на въоръжените сили на съюза: сухоземните, водните и космическите.

— Те са се върнали, Върджил! — възкликна той, прескачайки обичайните официалности. — Бяха унищожени цели четири кораба — пасажерски лайнер, два крайцера и един транспортен. И всичко това в сектор М-151. Заповядах на корабите в района да се евакуират в укритията по планетите, дори и на военните кораби, тъй като в момента са безполезни, а трябва да опазим хората. Как върви работата по новия ти звезден звяр? Може ли да ни дойде на помощ?

Никой извън защитните полета на Хълма не знаеше, че стартът на „Бойс“ вече се е състоял.

— Не знам. Сега дори не мога да ти кажа имаме ли още суперкораб, или не. — Симс описа накратко началото. Впрочем, по-точно казано би било края, на този пробен полет. — Като че ли претърпяхме поражение, но ако съществува някакъв начин да бъде обуздан, Кливланд и Родбуш ще го открият. Нашите локатори все още не могат да ги засекат, но…

Разговорът им бе прекъснат от сигнал за тревога, внезапно забучал от комисарския кабинет. Веднага след това във всички сектори на Хълма също запищя сирена.

— Питсбърг е атакуван! — гласеше съобщението. — Молим за помощ!

А сетне на екраните се появи картината на обсадения град. Агентите на Службата докладваха и от улиците, и от въздуха. На комисаря му трябваха само няколко секунди, за да мобилизира силите на планетите и да насочи войсковите части към мястото на битката. След като сториха всичко, което бе по силите им, Симс и Киннисон се взираха в екраните, усещайки страха и безсилието си да помогнат на загиващите хора… Навсякъде се виждаха само сцени на разрушение.

Невианският кораб, същият онзи кораб, който бе забелязал Костиган в космоса, докато пътуваха към Невия, се бе насочил по препоръка на Нерадо право към Земята, без да губи време за дребен улов от сорта на единични кораби. Сега огромният крайцер, изключил невидимостта си, бе виснал високо над града, неуязвим за жалките оръдия на „полуразумните същества“. От блестящия му корпус се лееха във всички посоки снопове розови лъчи, жадно търсещи скъпоценния метал. Желязото, досега твърдо и несъкрушимо, сега се вливаше като широка струя в червеникавата мъгла и пълнеше обширните контейнери на невианския кораб, а след деструкционното поле-облак настъпваха разрушения и смърт. Небостъргачите, къщите, вилите, лишени внезапно от стоманените си скелети, се сриваха с грохот, превръщайки се в купчини боклук. Лъчите проникваха дълбоко в земята, и взривовете следваха един след друг — водо- и газопроводите, неограничавани вече от тръбите си, допълнително усложняваха и утежняваха нещата. Уплашени до крайност хора панически се мятаха из града. Майки криеха децата си със собствените си тела, но всички, всички умираха, без дори да осъзнаят какво става.

Отбраната на Питсбърг беше абсолютно безполезна и напразно губене на сили заради явното превъзходство на атакуващите. Няколко прастари противоракетни установки, оцелели по чудо от времето на предишните войни, все пак стреляха по врага, но попадайки в облака, снарядите се превръщаха в потоци алотропно желязо. Новите кораби на Трипланетието, снабдени с ултравълнови генератори, работещи с желязо, веднага се включиха в битката, но резултатът не се промени особено. Под техните удари защитните екрани на невианите побеляха, а после аленият, опалесциращ облак обгърна земните кораби. Когато се разсея, на земята рухнаха жалките им останки.

През това време бойният конус на флотата на Трипланетието пътуваше от базата си в Бъфало към Питсбърг, за да вземе участие в безнадеждната отбрана на обречения град.

— Спри ги, Род, — закрещя Симс. — Това си е чисто самоубийство! Нищо не могат да направят — корабите им са с нормално задвижване, а не с желязо!

— Знам, — простена комисарят, стискайки главата си с ръце, — и адмирал Барнс също е наясно, но отбой няма да има. Чакай, не ме прекъсвай. Получих съобщения, че Вашингтонският корпус е превъоръжен и бърза за насам, а също и Филаделфийския и Нюйоркския. Идва помощ и от източното полукълбо. Ескадрите им вече са над полюса. Може би все пак ще успеем да направим нещо?

Флотилията от Бъфало забави ход, очаквайки пристигането на основните сили. Конусът бързо се строи. Върхът му се състоеше от кораби използващи желязо за гориво, а основата — от обикновените звездни крайцери. Последва атака. Отново невианските защитни полета побеляха от претоварването, и отново върху жалките им противници бяха хвърлени розовите мрежи, но този път напразно. Споените в бойна структура кораби вече не бяха така безпомощни. Оборудвани с екрани, подобни на невианските, те без всякакво усилие отразиха първия удар. Невъобразимата енергийна битка продължи няколко минути, озарявайки небето над града в разноцветни огньове. Огнени струи чертаеха ивици във въздуха, видими на много мили от обречения град.

Естествено, такава битка не можеше да продължи дълго. Корабите на Трипланетието се държаха с последни сили, а невианите дори не бяха показали и една хилядна от мощта си. Изпълнени с презрение към немощните двуноги уродчета, те удвоиха мощта на лъчите си.