Цветана Кръстева
Миоко Мацутани и нейният приказен свят

Миоко Мацутани е една от най-популярните детски писателки в Япония. Нейните книги се четат от малки и големи. По много от произведенията й са направени филми — мултипликационни и игрални. Тя е носител на почти всички най-големи награди за детска литература в Япония, а също така и на някои международни. Нейни книги са преведени на английски, френски, немски, руски, литовски, грузински и други езици.

Миоко Мацутани е родена през 1926 год. в Токио. Първите си разкази и приказки написва на 18-годишна възраст и оттогава вече повече от 30 години продължава да пише книги за децата.

Трудно е да се характеризира с няколко думи нейното творчество. Тя пише и за най-малките, и за учениците в гимназията, и забавни, весели книжки, и приказки за смели герои и страшни чудовища, и спомени за войната и за Хирошима. Нейните книги са толкова разнообразни, колкото са разностранни интересите на децата, за които пише, колкото е безгранична детската фантазия.

Героите на първите й произведения са измислени хора със странни имена от неизвестни страни. Постепенно писателката разбира, че за да пише увлекателно, трябва добре да изучи своята собствена страна, хората, които са живели и живеят в нея, легендите и преданията, които те са създали. Така възниква нейният интерес към народното творчество, интерес, който е жив и до днес, когато Миоко Мацутани ръководи научноизследователска група за народни предания и легенди.

В народните приказки и предания писателката открива своя любим герой — Таро, малко глуповат и безгрижен на вид, но безстрашен, благороден и всеотдаен към хората. С него се срещаме и в „Таро-синът на дракона“ — най-известното произведение на Миоко Мацутани, донесло й много национални отличия и международната Андерсенова награда за детска книга.

„Таро-синът на дракона“ ни разкрива фантастичния и увлекателен свят на японските народни приказки и голямото сърце на писателката Миоко Мацутани.

Таро, чиято майка е превърната в дракон от планинските духове, тръгва из широкия свят да я търси. По пътя го чакат много опасни приключения — той преборва Червения дявол, справя се и с непобедимия Черен дявол, надхитря алчната и жестока Господарка на петлите, не се изплашва от снежните вихрушки на злите Бели вещици. Ала като обикаля из страната, Таро вижда и тежкия живот на селяните и заедно с нарастването на силата му у него се поражда и желанието да направи нещо за тях.

Така ненатрапчиво, но убедително Миоко Мацутани внушава на своите читатели, че доброто винаги побеждава и то е резултат от усилията на самите хора.

В едно свое есе Миоко Мацутани споделя: „Мисля, че писателят трябва да пише за децата така, че да ги накара да обикнат красивото, да почувствуват дълбоко радостите и мъките на човешкия живот, за да може, когато пораснат, да мразят несправедливостта и насилието и да се борят срещу тях.“

Тези нейни думи биха могли да послужат за мото на цялото й творчество.

В двора на къщата си в Токио Миоко Мацутани има библиотека за деца и куклен театър, в който всяка събота се устройват представления. Почти всички нейни произведения са се появили първо като пиеси за куклен театър. Така писателката следи отблизо интересите на своята публика и успява винаги да я заинтригува с нещо ново и увлекателно. Може би в това се крие и разковничето на нейната творческа магия.