Миоко Мацутани
Таро — синът на дракона (8)

Към Желязната планина!

След като изпрати Червения дявол при бога на гръмотевиците, Таро-синът на дракона тръгна отново на север към Желязната планина, където живееше Черния дявол. Без да усети, той стигна до огромна пропаст, заобиколена отвсякъде със сиви и черни скали. Наоколо нямаше никаква зеленина. Чуваше се само как вятърът поклаща черните изсъхнали клони на дърветата, вредом се белееха костите на изядените кози и елени. Свечеряваше, цялото небе се покри с облаци. Падна гъста мъгла и непрогледен черен мрак. Таро нищо не виждаше и едва пристъпяше напред.

Когато мъглата се вдигна, Таро видя, че през цялото време е вървял по ръба на дълбоката пропаст и чак свят му се зави от страх! Ала като се сети, че тук някъде, в това страшно и опасно място се намира Ая, Таро отново събра сили и продължи да върви. Скоро той стигна до една планина, от черна — по-черна.

„Аха! Ето я. Това там трябва да е Желязната планина!“ — помисли си той и се затича нататък. В същия миг се дочуха нежни звуци на флейта. Таро така се стресна, че за миг се закова на едно място, без да може дори да помръдне.

„Това е Ая! Това е нейната флейта!“

Нямаше и съмнение, че тук някъде наблизо Ая свиреше на своята флейта. Таро чу съвсем ясно песента „Десетимата грухчовци“. Той продължи да върви през мъглата като на сън. За щастие силният вятър успя да поразпръсне полека-лека мъглата и Таро видя пред себе си гърба на Ая. Тя седеше на ръба на пропастта като разцъфнало цветенце и свиреше на флейта. Щом я зърна, Таро започна да се удря с юмруци по гърдите от радост и съвсем тихичко се приближи отзад към нея. Ая като че ли почувствува нещо — спря да свири и се обърна. Хубавите й големи очи станаха още по-големи от учудване.

— … Таро?! Сънувам ли?

— Не, не сънуваш! Това наистина съм аз, Таро!

И за да я накара да повярва, че това не е сън, Таро се провикна силно: „Ехе-хе-хе-е-ей!“ и заподскача тежко-тежко около нея.

— Ая! Тук ли е Черния дявол? Дошъл съм да го победя!

— Черния дявол го няма, но може всеки момент да се върне. Отиде в селото. Всяка година на този ден жителите от селото му дават по една девойка.

— Какво? По една девойка ли? Какъв злодей е този Черен дявол! Не можех и да си представя дори такава жестокост!

— Само това да беше! Черния дявол пази всички извори в планината и заплашва селяните, че ако не изпълнят желанието му, той ще направи наводнение и всичко наоколо ще потъне. Ето защо, за да не загинат всички, селяните всяка година му дават по една девойка.

— Виж ти, какъв бил! — Таро-синът на дракона целият почервеня от гняв. — Заграбил изворите, без които селяните не могат да живеят, и върши един куп злини! Ще го науча аз него!

— Таро, Черния дявол е много-много силен!

— Не се безпокой! Няма страшно! Ще видиш как ще се справя аз с него!

Изведнъж земята се разтресе, скалите наоколо се залюляха и една огромна канара се откърти и се търкулна с грохот надолу в пропастта.

— Ах! Това е Черния дявол! Таро, ела насам! Бързо!

Ая хвана Таро за ръката, заведе го вътре в скалното жилище и го скри в един дървен сандък. Точно в този миг се върна Черния дявол. Стъпваше тежко-тежко, а очите му горяха като нажежени въглени. Още от вратата той кресна със страшен вид:

— Мирише ми на човек!

Цялото му тяло беше покрито с железни люспи, а ноктите му бяха дълги и здрави като клюнове. Той затрака заканително с огромните си бели челюсти и се хвърли да тършува наоколо.

— Ей, момиче! Тук има някой! Кажи кой е дошъл!

— Не, не! Никой няма!

— Лъжеш! — кресна дяволът със силен глас. — Отпред, пред вратата съм посадил едно цвете, което се нарича „човешкото цвете“. Когато вътре влезе мъж, разцъфтяват бели цветове, ако е жена — червени. Днес се прибирам и що да видя! Един червен цвят и два бели! Единият бял е за мен, а другият? Кой е другият човек тук?

— Аз! Таро-синът на дракона! — Таро бутна капака на сандъка, изскочи навън и застана пред Черния дявол.

— Хм! Това ли джудже?! Какво те води насам? Май си дошъл да те изям, а?! — дяволът протегна напред огромните си лапи и облизвайки се, тръгна бавно към Таро. Като видя това, Ая веднага скочи и се хвърли към него, за да защити Таро.

— Това е брат ми! Пощадете го! Ако го хванете и го изядете, няма да ви слушам вече!

— Ха-ха-ха-ха! — разсмя се дяволът и огромните му бели зъби блеснаха.