Миоко Мацутани
Таро — синът на дракона (6)

Небесните животни Тенгу дават на Таро от своята сила

— Идват Тенгу!

Животните опулиха очи. Изведнъж като че ли невидима ръка с огромна метла разчисти всичко наоколо, разпръсна сухите листа и приготви една огромна площадка за борба. Веднага след това се чу пляскане на крила и на площадката бързо-бързо кацнаха двама Тенгу. Те много се учудиха като видяха животните, събрани на едно място.

— Какъв е този шум? — попитаха те.

Мечката първа се престраши, вдигна глава и „Ето какво, събрали сме се за това и това…“ — разказа всичко поред.

Тенгу огледаха животните и започнаха да се смеят с глас.

— Какво, какво? Я да видим какво сте научили! Нека мишките да започнат!

— Ами-и, добре тогава.

Малко смутени, мишките започнаха първи, а след тях се включиха всички останали животни и стана наистина голяма борба. Животните се бореха с все сила и всичко наоколо се тресеше от силните им викове. Ала тъй като бяха успели да научат само една хватка, всичките се бореха по един и същи начин — и мишките, и мечките, и маймуните…

Двамата Тенгу много им се зарадваха:

— Брей, това е наистина интересно! Хайде, Таро, сега ти да опиташ с единия от нас двамата!

Първо започнаха Тенгу Манджиро и Таро-синът на дракона. Завърза се голям бой, ала Таро, колкото и да се стараеше, не можеше да се пребори с Небесния Тенгу. Той целият почервеня от напрежение, скоро стана вир-вода, но нищо не излизаше.

— Хо! Хо! Таро! Ама ти си бил доста силен! Никой досега не е издържал толкова дълго да се бори с мен! Харесваш ми! Ела на гости в нашето скално жилище! Ще се почерпим с вино и чудесно ще се повеселим!

— Хайде, ела наистина! Ще се повеселим и утре ще се преборим двамата с теб! — присъедини се и Тенгу Мандаро, на когото Таро също много се хареса.

Таро се зарадва на похвалите, но се отказа от поканата:

— Няма да мога. Аз започнах да се боря тук и понеже ми е много приятно, не усетих как мина времето, но съм тръгнал на път и бързам.

— Хм! Че закъде си се разбързал толкова из тази страшна планина?

Тогава Таро-синът на дракона разказа на Небесните животни Тенгу подред всичко, което се беше случило. Разказа им за Ая, за Червения дявол с барабана, за думите на майка му, че ще чака да стане голям и умен и да дойде да я види…

— Тенгу, дайте ми от вашата сила! — помоли Таро.

— Хм! Всичко е ясно! — двамата Тенгу се спогледаха и кимнаха с глава в знак на съгласие. — Добре-е! Ще ти помогнем да станеш силен колкото стотина души. Вземи тази чаша!

Тенгу Мандаро подаде на Таро голяма чаша, а Тенгу Манджиро взе една тиква и изстиска сока й в чашата. Таро надигна чашата и отпи една глътка. Изведнъж целият почервеня и усети как става все по-силен и по-силен.

— Хо! Хо! Чудесно! А сега, хайде да вдигнеш ей тази скала!

Таро се приближи към скалата, като си мислеше, че вече е станал толкова силен, че ще може да я повдигне, но успя само малко да я поразклати наляво-надясно.

— Пийни си още малко!

Таро хвана отново чашата и отпи още една глътка. Тялото му пламна като огън и той усети как целият се изпълва със сила. Този път успя да вдигне скалата с лекота.

— Пийни си още малко, ако искаш.

Таро отпи за трети път от чашата, но — чудна работа! Червенината от лицето му изчезна веднага, ала той стана толкова силен, че можеше да вдигне всяка скала само с върха на пръста си, все едно че си играе с топка.

— Ти си вече толкова силен, Таро, че нито един дявол не ще те победи! Планината Дондоро, където живее Червения дявол, е съвсем наблизо. Ще го надвиеш толкова лесно, все едно че сгъваш лист хартия.

— Благодаря ви, Тенгу!

Таро-синът на дракона благодари най-сърдечно на Небесните животни Тенгу, а след това се обърна към глигана, който беше готов да продължи нататък с него:

— Благодаря ти, глигане! Планината Дондоро е вече съвсем наблизо и аз ще мога да стигна и сам. А ти се връщай бързо при своите глиганчета!

— Какво говориш?! На глиганчетата нищо им няма. Те сигурно вече спят дълбоко. Идвам с теб!

— Да, но аз се безпокоя! Връщай се бързо в къщи и чакай добра вест от мен. Предай поздрави на всички животни! Глигане, ти си истински приятел!

След това Таро се сбогува с двамата Тенгу и с глигана и тръгна към планината Дондоро.