Миоко Мацутани
Таро — синът на дракона (2)

Червения дявол, който обичаше да бие барабан

Точно по това време из планината бродеше важно един червен дявол с малък барабан в ръка. Ноздрите му бяха издути, а гръмкият му глас ехтеше надалече и по всичко личеше, че беше в чудесно настроение:

Бродя с весел барабан

из високия балкан!

Трум-ту-рум! Трам-та-рам!

Из високия балкан!

 

А да пия и да ям —

хич не искам и да знам!

Трум-ту-рум! Трам-та-рам!

Хич не искам и да знам!

О, как силно удрям днес барабана! Ако ме чуе главният черен дявол, ще се ядоса и така страшно ще започне да ми се кара, че чак очите му ще изхвръкнат:

„Аха! Ти си пак с барабана! Докога ще продължаваш да си губиш времето с играчки, а? Щом като имаш толкова много време, да ми беше откраднал поне едно момиченце, та да ме зарадваш!“

Но сега като че ли всичко беше наред и нямаше такава опасност. Та нали вчера беше ходил до Желязната планина да му занесе десет кокошки и сега той сигурно си почиваше след вкусната гощавка!

Така си мислеше Червения дявол и вървеше доволен и усмихнат, когато изведнъж видя пред себе си висока скала и много се зарадва.

„Хм, добре! Тази скала е точно това, което ми трябва! Ще се кача на върха и ще заудрям с все сила барабана. Всички животни ще се съберат около мен, ще ме слушат с притаен дъх и ще ми се възхищават! Самата истина е, че никой не може да свири по-добре от мен! И ето, дошъл съм специално тук, за да може всички да ме послушат. Хайде да повикам сега животните!“

Червения дявол събра ръцете си на фуния и викна така силно, че гръмкият му глас разтърси планината:

— Хей! Елате всички! Самият Червен дявол е дошъл при вас! Дошъл е специално, за да можете да послушате неговия барабан!

Ала какво се бе случило? Наоколо бе тихо, нямаше жива душа, само една мишка.

„Брей, чудна работа! Когато за първи път дойдох тук, всички с радост се събраха да ме послушат. И някакво зайче като че ли даже се разплака от възторг. А сега? Какво ли означава това?“

Червения дявол се провикна още веднъж:

— Хей! Елате всички! Червения дявол с барабана си е тук. Съберете се всички!

Ала наоколо бе все така спокойно и само бамбуковите листа тихо шумоляха. Червения дявол страшно се ядоса, грабна една скала, преобърна я и я заби в земята. След това се хвърли към мишката и я вдигна с ръка:

— Ей, мишко! Защо никой не идва, когато самият аз съм дошъл при вас?

— Ах, извинете, извинете! Имам пъпки в ушите и нищо не чувам — изпищя мишката с тънък гласец.

— Аха, в ушите ли? Е, щом като е така, няма какво да се прави. А лисицата?

— Ами тя каза, че има болки в ухото.

— Какво? В ухото ли? Е, щом като е така, няма какво да се прави. А заекът?

— Ами и него нещо го наболява около ухото.

— Какво? Около ухото ли? Ей, мишко, внимавай! Май ще е по-добре да мълчиш! Ти комай си позволяваш да се подиграваш с мен, дявола!

Червения дявол почервеня още повече от яд и стана като нажежен въглен. Той метна мишката настрани, изрева страшно и се втурна да тича.

— Ей, вие, покажете се! Като ви открия, вратовете ви ще извия! Ще се подигравате с барабана ми, а! Какво значи това — боли ме ухото, боли ме около ухото? Ей, къде сте се скрили? Излезте веднага!

Колко дълго обикаля така, не знам, но колкото и да си дереше гърлото, колкото и да стенеше заплашително, колкото и скали да преобръщаше, колкото и дървета да изскубваше, наоколо бе все така тихо и спокойно и нито едно животно не се показа. Най-накрая Червения дявол се пльосна на земята и чак му се доплака от яд.

„Къде ли са се дянали всички?…“

Изведнъж той размърда уши. Отнякъде долитаха чудни звуци на флейта.

„Какво е това? Кой свири на флейта?“

Червения дявол скочи, покатери се на едно дърво и започна внимателно да оглежда подножието на планината. Точно пред очите му се разкри следната гледка: Ая свиреше на флейта, а около нея бяха насядали Таро-синът на дракона и животните и весело се забавляваха.

„Що за дързост! Що за нахалство!“ — Червения дявол размаха във въздуха огромните си юмруци. „Значи така, а! Никой не дойде да слуша моя барабан, а тук — какво виждам! Хей, аз също съм известен дявол в този край! А това малко, нищо и никакво момиченце ще го отвлека и по цял ден ще ми свири, от сутрин до вечер. И Таро-синът на дракона няма да изпада в умиление!“