Миоко Мацутани
Таро — синът на дракона (9)

Таро се бие с Черния дявол

— Брат ли, казваш? Е, тогава ще трябва да го посрещнем като гост! Ала аз посрещам като гости само онези, които са по-силни от мен! Е, гостенино, сигурно си гладен! Хайде да видим кой ще изяде повече боб от нас двамата! След това победителят ще изяде победения. Съгласен ли си?

Ая грабна веднага една голяма тенджера и започна да я пълни с фасул. Но когато приготвяше боб за Таро, тя добавяше малко водичка, за да омекне и да се яде по-лесно, а когато правеше боб за дявола, тя слагаше малки камъчета, тъй че в крайна сметка Таро излезе победител в това състезание.

— Признавам! Тук ме би! А сега, хайде да се борим! — и Черния дявол изскочи навън и заподскача радостно.

„Дум-дум-дум!“ — затрепери земята, като че ли имаше силно земетресение. Един огромен камък се откърти от скалата и се търкулна със страшен грохот надолу в пропастта.

— Да се борим ли? Най обичам да се боря! — каза Таро и също излезе навън да се поразтъпче: „Тумба-лумба!“.

Черния дявол и Таро-синът на дракона се вкопчиха здраво един за друг и борбата започна. Ала и двамата бяха еднакво силни и нито единият, нито другият можеше да победи.

За четвърти път се захванаха да се борят. Изведнъж на Таро му стана много смешно. Така както се бяха хванали, точно пред очите му беше огромният пъп на дявола. Таро започна да се смее и да пее с дрезгав глас:

Тра-ла-ла! Тра-ла-ла!

А на дявола в търбуха

сто дни вятърът ще духа.

Вместо пъпа му широк,

там ще зейне ров дълбок!

Дяволът се стресна и изведнъж много го засърбя пъпа. В този миг Таро отново захвана с дрезгав глас: „Тра-ла-ла! Тра-ла-ла!…“ Дяволът реши, че може да се почеше малко, но Таро беше нащрек — издебна го, блъсна го с все сила и „Хо-о-оп!“ — хвърли го в пропастта.

Таро страшно се зарадва, защото помисли, че дяволът сигурно е полетял презглава надолу в пропастта. Но дяволът, нали си е дявол, успя да се закачи за един камък, измъкна се от пропастта, изправи се на една скала, въздъхна тежко и рече:

— Ей, гостенино! Ти наистина си много силен! Ала, за да видим кой от нас е наистина по-силен, трябва да се преборим за трети път! Съгласен ли си?

Изведнъж пред очите на Таро Черния дявол се превърна в огромен глиган — голям, колкото скала, скръцна с острите си зъби, козината му настръхна, а устата му започна да бълва пламъци, които се плъзнаха към Таро-синът на дракона. Ая толкова много се изплаши, че скри с ръце лицето си и започна да плаче.

Ала какво се бе случило? Ая чуваше само огненото дихание на глигана, което свистеше като буря, а гласът на Таро беше заглъхнал. Тя отвори очи и що да види! Таро-синът на дракона наистина го нямаше, а вместо него над муцуната на глигана се въртеше една пчеличка. Глиганът беше полудял от гняв. Той вдигаше муцуна нагоре, въртеше глава, но не можеше да улови пчелата. „Жж-ж, жж-ж!“ — пчелата ту кацаше на носа му, ту се въртеше пред очите му, а от време на време успяваше де се промъкне даже в ушите му. Глиганът не можеше да си намери място. Той изрева от болка, изправи се на задните си крака и започна да разтрива ту ушите си, ту носа си. Но и това не помогна. Тогава той започна да се търкаля по земята, но пак без полза. Като видя, че нищо не може да направи, глиганът се изправи и хукна да бяга накъдето му видят очите. Ала изведнъж както бягаше — „Бу-у-ум!“ — търколи се надолу в пропастта със страшна сила. Чу се силен грохот и от дъното на пропастта се издигна гъст черен дим. Известно време нищо не се виждаше наоколо. Скоро димът се втвърди и се превърна в черна скала с формата на дявол.

Ая все още не можеше да разбере какво става. Тя цялата трепереше и стоеше като вцепенена. От радост ли, от страх ли — стоеше като закована на едно място и трепереше.

Изведнъж, точно до ухото си тя чу бодър глас:

— Видя ли, Ая?! Черния дявол се превърна в скала! С помощта на вълшебните думи, които научих от Червения дявол, аз успях да стана пчела и да победя Черния дявол! Посвири ми малко на флейта, Ая! Танцува ми се!

Таро започна весело да танцува като пляскаше с ръце, потропваше с крака и крещеше с дрезгавия си глас:

Тра-ла-ла! Тра-ла-ла!

А на дявола в търбуха

сто дни вятърът ще духа.

Вместо пъпа му широк,

там ще зейне ров дълбок.

Двамата толкова много се измориха от песните, танците и свирнята, че не можеха повече да стоят на краката си и седнаха на земята да си починат малко. Изведнъж отнякъде долетяха странни звуци на барабан и флейта, а вятърът разнасяше една тиха тъжна песен.