Миоко Мацутани
Таро — синът на дракона (7)

Червения дявол става бог на гръмотевицата

Дълго вървя Таро — синът на дракона през гъстата гора, покрита с мъхове, докато най-после стигна до най-страшното и усойно място в планината Дондоро. Клоните на дърветата бяха така здраво преплетени, че нищо не се виждаше, а отдолу растяха червени, сиви и черни отровни гъби. Таро продължи да върви нататък и стигна до стръмна скала. В скалата имаше голяма червена врата, чийто край се губеше нейде в небето.

— Чук-чук! — почука Таро, но никой не му отговори.

Таро се позачуди, но след това бутна силно вратата, хвърли я на дъното на дълбоката пропаст и влезе в жилището. Червения дявол седеше в хола и думкаше несръчно барабана.

Трам-та-ра-рам! Тра-та-та!

Трам-та-ра-рам! Тра-та-та!

Червения дявол думкаше с все сила и лицето му беше много сериозно. Свиреше със затворени очи, с издути ноздри, с вдигната глава — изцяло вглъбен! И отгоре на всичко какъв шум!

„Нищо чудно, че всички са ги заболели ушите — и заекът, и лисицата… Като го слушам и на мен може да ми се повредят ушите!“ — помисли си Таро.

Червения дявол продължаваше да си думка барабана, като се смееше страшно, кривеше уста и мърмореше нещо. Изведнъж той забеляза Таро-синът на дракона и чак зина от учудване.

— Ей ти! Кога влезе?

— Слушай сега какво ще ти кажа! Веднага да освободиш Ая! Ако не сториш това, ще те прегъна на две като лист хартия!

— Какво чувам? Що за глупости дрънкаш? Ая отдавна вече не е тук!

— Къде си я изпратил?

— Черния дявол я взе. Исках да чуя поне веднъж как Ая свири на флейта, но и това не успях да направя, защото дойде Черния дявол и я отведе със себе си. Както виждаш, аз нищо не съм направил. За всичко е виновен само той — каза Червения дявол със сериозен вид.

— Хм! А къде е този Черен дявол?

— Оттук на север през гори и планини има една огромна планина, която се нарича Желязната планина. Там живее той. Ала който е отишъл там, не се е завърнал здрав и читав!

— Мен не можеш ме уплаши! — каза Таро и веднага тръгна на път. Като видя това, Червения дявол размаха ръце и се развика:

— Ей, почакай! Искам да ти кажа нещо!

— Какво още искаш да ми кажеш?

— Ще те науча как да се пребориш с Черния дявол. И кравайче ще те почерпя!

— Кравайче ли? — усмихна се Таро.

— Да, кравайче. И даже от ориз! Мен Черния дявол ме е гощавал с такива кравайчета. Никога досега не си ял такова вкусно нещо!

Червения дявол бавно-бавно излезе от стаята с отпуснати ръце, но след малко се върна и надникна вътре:

— Подумкай малко на барабана вместо мен, Таро! Ти ще свириш, а аз през това време ще приготвя кравайчетата. Трябва да слушам постоянно звука на барабана, защото иначе започва страшно да ме боли корема.

— Съгласен съм! Аз свиря по-добре от теб! Ето, чуй!

И Таро започна да удря барабана — дум, дум! Сам се възхищаваше колко добре свири и скоро забрави за всичко друго.

Бам-ба-ра-бам! Бам-ба-ра-бам!

Тум-ту-ру-рум! Тум-ту-ру-рум!

През това време Червения дявол извади от кухнята голям ръждясал нож и започна да го наточва до кладенеца.

„Хм! Сополанко такъв! Мисли си, че като гледа страшно, та е станал вече много голям! Сега ще го науча аз него! Ще го нарежа на парченца и ще го сваря в голямата тенджера на бавен огън! Хм, нещо много трудно се наточва този нож! Не съм си доспал ли, що ли? Или пък съм попрекалил с барабана?“ — мърмореше си Червения дявол, докато точеше ножа, а през цялото това време от стаята се чуваше гласът на барабана: „Бам-ба-ра-бам!“

„Ух, как отвратително блъска барабана! Не мога да го слушам. Идва ми да се хвана и да го науча. Но нека свири, така поне няма да избяга! Ха, ха! Да подготвям гощавката!“

Червения дявол не можеше и да предположи, че докато той така си мърмори под носа, някой може да го чуе, да се промъкне между краката му и да види с какво се занимава. Този някой беше мишката. Щом видя какво крои дяволът, тя веднага се втурна към стаята.

— Господин Таро! Вие сте тръгнали на път по много важна работа. Струва ли си да рискувате живота си, заради някакви оризени кравайчета! Дяволът иска да ви заколи! Бягайте! А аз през това време ще удрям барабана с опашката си.

И мишката започна да думка с опашката си: „Бам-ба-ра-бам! Бам-ра-бам!“.

— Бягайте, бягайте по-бързо!

Таро опули очи от учудване.

— Значи дяволът иска да ме заколи? Но нали той каза, че ще ме почерпи с вкусни оризени кравайчета! Значи ме е излъгал!

— Ами да! Излъгал ви е, разбира се! Господин Таро! Вие винаги давате от своите кравайчета на другите, но не бива да мислите, че всички са така добри като вас. А сега бягайте! Бягайте бързо, докато аз удрям барабана с опашката си!

— Да бягам ли, казваш? Не ми се ще още да бягам! Мишке, ти продължавай, моля ти се, да удряш барабана, а аз през това време ще отскоча да видя какво прави дяволът.

Мишката въздъхна тежко и започна с все сила да размахва опашката си.

Бам-ба-ра-бам!

Трам-та-ра-там!

Таро внимателно се промъкна през задната врата и що да види! Застанал на колене, превил гръб, Червения дявол съсредоточено точеше ножа.

— Е, какво? Наточи ли вече ножа?

Червения дявол чак подскочи от учудване както си беше с ножа в ръка.

— Хм, ти хем биеш барабана, хем си тук! Как става това?

— Звукът от точенето на ножа е по-силен от звука на барабана! Не ти ли дойде това на ум? — попита Таро като едвам се сдържаше да не се разсмее.

— А-а, така ли? — дяволът се загледа в ножа, който беше подострен само наполовината.

— Ей, Червени дяволе! Ти май се гласеше да ме заколиш?! Ела де, ела по-наблизо! — и Таро тръгна към дявола. Като видя това, дяволът, дали от смущение, дали от яд, съвсем почервеня и стана по-червен и от въглен.

„Дзинг-дзанг! Дзинг-дзанг!“ — Червения дявол размаха ножа, наточен до половината и започна да се приближава към Таро. Ала Таро-синът на дракона успя много ловко да се промъкне отдолу между краката му и да избяга от другата страна. След това „хоп!“ — грабна ножа и го запрати надалече-надалече в реката. В този миг ножът се превърна в риба и отплува по течението.

— Ах ти! — разярен, Червения дявол рязко се хвърли към Таро, ала той успя да го сграбчи. Завъртя го веднъж, два пъти, три пъти, пет пъти, десет пъти и най-накрая го метна така силно, че дяволът се просна на земята като парцал.

— Бре-е-ей! Таро! Кога успя да станеш толкова силен, а? Ох, боли, боли!

— Чуй, Червени дяволе! Ти си извършил много лоши дела. Кой краде фасула на селяните? А просото? Ти! Нали?

— Така е, така е — захленчи дяволът.

— И Ая отвлече! А сега на всичкото отгоре искаш и мен да убиеш! Да знаеш, че като перушинка ще те вдигна и ще те запратя през гори и планини в Подземното царство на злите духове!

— Моля ти се, Таро, щом вече си решил да ме хвърляш, хвърли ме нависоко, към небето! Искам да стана помощник на бога на гръмотевиците! А ти се пребори с Черния дявол! Той ме караше да крада храна, вино, той ми заповяда да отвлека и момиченцето! А ако се случеше да ме види, че бия барабана, така страшно ми се караше, че чак очите му изхвърчаха! Хвърли ме на небето, какво ти струва!

— Знаеш ли, това ми харесва! Да те хвърля на небето и да станеш помощник на бога на гръмотевиците!

Таро се зарадва и изтича да вземе барабана на Червения дявол.

— Носи този барабан винаги със себе си! Небесните животни Тенгу ми дадоха от своята сила и аз сега съм толкова силен, че ще мога лесно да те хвърля на небето. Хайде-е-е, хоп!

Таро грабна дявола, вдигна го нависоко, завъртя го и се приготви да го хвърли на небето.

— Почакай! Почакай малко!

— Какво има?

— Ти сега ще ходиш при Черния дявол, нали така? Тогава не забравяй, че той може да се превръща в каквото поиска. Внимавай! Ако се случи нещо такова, повтори три пъти думите: „Намун-кей-арбинвака!“. Щом изречеш тези думи, и ти ще можеш да се превърнеш в каквото си поискаш.

— Ясно. Благодаря ти. А ти, щом стигнеш благополучно до небето, обади ми се веднага с барабана! Хайде-е-е, хоп!

Таро-синът на дракона метна Червения дявол високо-високо в небето. Червения дявол ставаше все по-малък и по-малък, докато най-накрая изобщо изчезна.

След малко се чу съвсем тихо: „Тря-я-яс!“ — изгърмя една гръмотевица.

„Е, значи всичко е наред! И барабанът звучи някак по-тихо на небето!“ — помисли си доволен Таро.