Миоко Мацутани
Таро — синът на дракона (21)

Появи се широко-широко поле!

— Таро! Да започваме! Кой знае колко време ще мине, докато съборим скалата! Трябва да се борим с всички сили! — майката-дракон наведе глава и започна да се моли на боговете.

Таро присви очи и мислено заговори на своята баба:

— Бабо! Чакайте ме, аз ще успея!

Когато се мръкна, майката-дракон каза:

— Качвай се бързо на гърба ми и се дръж здраво за врата ми! Чуваш ли?

Драконът бавно се изправи като разлюля водата в езерото.

— Тр-р-р-я-я-ас! — внезапно на небето се появиха черни облаци, забушува силен вятър, изви се страшна буря. Блесна ярка мълния, която заслепи очите на Таро, а след това всичко наоколо отново се потопи в дълбок мрак и земята и небето се сляха в едно. На езерото се образуваха огромни вълни и все едно че стотици водопади се стовариха върху тях със страхотна сила!

— Какво да правим, Таро? Ако се оставим на вълните, ще се блъснем в скалите!

— Мамо-о-о!

В този миг една грамадна вълна ги захлупи и ги блъсна в скалата. Но скалата даже и не потрепера. Майката-дракон се изправи отново, събра всички сили и се хвърли към скалата. Ала колкото и да се стараеше, скалата дори не помръдваше. И така постепенно нощта си отиде и дойде тихо и ясно утро. От раните на майката-дракон течеше кръв, но тя продължаваше да гори скалата с огнения си дъх.

— Мамо! Ах, тази скала! Ето, насам сега! — кънтеше през цялото време гласът на Таро — по-силен от грохота на вълните и от трясъка на бурята.

Изведнъж Таро дочу някъде откъм небето познато биене на барабан.

Бродя с весел барабан

из високия балкан!

Трум-ту-рум! Трам-та-рам!

Из високия балкан!

 

А да пия и да ям —

хич не искам и да знам!

Трум-ту-рум! Трам-та-рам!

Хич не искам и да знам!

— Ей, Червени дяволе — провикна се Таро, — събери всички приятели на Гърма и на Мълнията и разчупете заедно тази скала!

В отговор се чу познатият дрезгав глас на Червения дявол:

— Таро-синът на дракона! Ти ли си? Ще изпълня желанието ти! Толкова съм доволен от сегашния си живот и съм ти много благодарен! Остави скалата на мен!

Червения дявол набързо събра приятелите на Гърма и на Мълнията и те завчас разцепиха скалата.

Вдигна се такъв страхотен шум и трясък, че Таро притисна ушите си с две ръце и се сви на гърба на дракона. Струваше му се, че е дошъл краят на света!

Щом грохотът секна, Таро отвори очи. Точно пред него бяха зейнали няколко огромни пукнатини, като че ли скалата беше нарязана с нож.

— Мамо! Мамо! Ето сега! Боговете на Гърма и Мълнията разцепиха скалата!

Майката-дракон се надигна, събра последните си сили и блъсна скалата, като дишаше тежко-тежко.

Тря-я-яс! — скалата се срути със силен трясък и през пукнатините водата от езерото започна да изтича със страшна сила и грохот. Таро мина през скалата, яхнал дракона, проплува покрай гората и стигна до голямото северно море.

За първи път от много дълго време небето беше ясно и безоблачно и лъчите на изгряващото слънце озаряваха щедро цялата земя. На мястото на езерото се беше ширнало огромно поле, а по средата му бавно течеше пълноводна река и блестеше на слънцето.

— Мамо! Да знаеш само колко е красиво! Как бих искал да можеш да видиш това широко, безкрайно поле!

Таро се прилепи до гърба на майка си, наведе глава и тъжно-тъжно заплака.

— Благодаря ти, мамо! Ти казваш, че си станала дракон, защото си мислела само за себе си. Не е вярно! Няма по-добър човек от тебе! Тялото ти е цялото в кървави рани… Благодаря ти, мамо!

Таро започна да гали раните на майка си, като продължаваше да плаче. Две сълзи се търкулнаха и паднаха точно върху слепите очи на майката-дракон. И тогава се случи чудо! Изведнъж драконът се превърна в мила и хубава жена, невиждащите й очи прогледнаха. Пред Таро отново беше майка му в човешки образ!

— Благодаря ти, сине — майката стисна здраво ръцете на Таро и се разплака, — ти ми помогна да стана пак човек!