Миоко Мацутани
Таро — синът на дракона (18)

Слепият дракон

Най-после белият кон плавно кацна на брега като голяма бяла птица. Таро-синът на дракона бързо се спусна от гърба му, втурна се към езерото, пое си дълбоко дъх и с все сила извика:

— Мамо-о-о! Това съм аз — Таро! Дойдох да те видя! Покажи се!

Гласът му се плъзна по повърхността на езерото и вятърът го разнесе на всички страни.

Таро си пое още по-дълбоко дъх и отново се провикна:

— Мамо-о-о! Това съм аз — Таро! Дойдох да те видя! Покажи се!

Този път гласът потъна навътре във водата и скоро заглъхна, а на повърхността излязоха малки мехурчета.

— Ма-а-мо-о-о! — за трети път извика Таро, колкото му глас държеше. Ала езерото беше спокойно и само няколко вълни набръчкаха гладката му повърхност. Таро продължи да вика, докато не раздра до кръв гърлото си, ала от езерото не последва никакъв отговор.

— Няма смисъл. Тук не живее никакъв дракон. Даже и да има някакъв дракон, това не е мама. Тя не би мълчала, след като аз толкова дълго я викам! — и от очите на Таро потекоха едри като ручей сълзи.

— Таро, езерото е много голямо. Не се отчайвай така бързо! Гласът ти не може да стигне навсякъде! Не плачи! — каза Ая, извади флейтата си, седна на брега и засвири нежно.

Всички риби от езерото се събраха да я слушат — и големи, и малки, и дълги, и тумбести. Златните им гърбове блестяха под слънчевите лъчи, докато те се блъскаха и бутаха, за да могат да чуят по-добре флейтата.

След като изсвири мелодията, Ая спря и се обърна към рибите:

— Ей, рибки, искам да ви помоля за нещо. Бъдете добри, идете на дъното на езерото и кажете на дракона, който живее там, че е дошъл Таро-синът на дракона.

Рибите се спогледаха смутено.

— Защо мълчите? Страх ли ви е?

— Не, не ни е страх — проговори шаранът, — че кой ще се страхува от дракон, който нищо не вижда! Аз ще отида при него! — и шаранът бързо заплува към дъното.

Таро се провикна след него:

— Почакай! Какво каза? Сляп дракон ли? Ако е истина, това е само моята майка! Шаране, почакай! Дай това на мама и й кажи, че е дошъл Таро — каза той и подаде на шарана едно гребенче, което стискаше здраво в ръката си.

Шаранът захапа гребенчето и отново се спусна към дъното. След малко той бързо се върна, плясна с опашката си три пъти по водата и подскочи нависоко във въздуха.

— Ей! Да знаете какво се случи! Драконът, който досега дума не е проронил, изведнъж се разплака като видя гребенчето и каза да предам, че веднага идва.

— Ей! Това е майка ми! Мамо-о! Мамо-о! — развика се Таро, като стисна здраво юмруци.

В този миг водата в езерото се раздвижи и заблестя като злато. След това езерото се раздели на две и от водата се показа драконът:

— Таро! Къде е Таро?

Драконът заплува към брега. Слепите му очи бяха широко отворени, а главата му — протегната напред.

— Ето ме! Аз съм Таро! — Таро прегърна силно главата на дракона и започна нежно да гали слепите му очи.

— Ти си дошъл! Толкова ли си възмъжал! Ех, да можех да те погледна поне с едно око!

— Мамо, мамо! Аз зная всичко! Ти си извадила двете си очи, за да може да порасна аз! Ала сега, когато съм при теб, няма вече нищо страшно! Няма да се отделя от теб нито за миг!

От затворените очи на дракона потекоха едри горещи сълзи.

— Таро! Колко си добър! Искаш да живееш с мен, въпреки отвратителния ми вид!

— Заедно ще живеем! И баба ще дойде при нас. Всички ще се съберат. Само че… — Таро прехапа устни. Дали да каже? Или не бива да говори за това?… Все пак реши, че ще е по-добре да попита майка си и каза:

— Мамо, как се превърна в дракон? Ще можеш ли отново да станеш човек?