Селма Лагерльоф
Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция (7)

Четвъртък, 31 март

На другия ден гъските се готвеха да отлетят на север през областта Албу за Смоланд. Изпратиха Юкси и Какси да видят какво е положението там. Когато се върнаха, те съобщиха, че водата е още замръзнала и че земята е покрита със сняг.

— Тогава по-добре да останем тук! — казаха дивите гъски. — Как ще пътуваме през страна, в която няма нито вода, нито паша?

— Ако останем тук, може би ще трябва да чакаме цял месец — възрази Ака. — По-добре да отлетим на изток, през Блекинге, и да се опитаме после да стигнем в Смоланд през областта Мьоре, дето пролетта настъпва рано, защото е близо до морето.

И така, на другия ден момчето вече пътуваше над Блекинге. Сега, когато нощта бе минала и бе светло, то пак си беше върнало доброто настроение и не можеше да разбере какво го бе прихванало предишната вечер. Вече и не мислеше да се отказва от пътуването и от живота сред природата.

Над Блекинге поройният дъжд се стелеше като гъста мрежа водни капки и момчето не виждаше какво има долу. „Дали земята, над която летим, е хубава или лоша?“ — питаше се то и се мъчеше да си спомни какво бе учило за тази област в училище. Но напразно напрягаше паметта си — то никога не си беше учило уроците както трябва.

И изведнъж се пренесе в училището. Децата седят на малките чинове и вдигат ръка, учителят се е изправил недоволен на катедрата, а то самото стои пред картата и трябва да отговаря на някакъв въпрос за Блекинге, но не може да каже нито дума. Лицето на учителя става все по-мрачно и по-мрачно и на момчето се струва, че учителят държи много повече на географията, отколкото на другите предмети. Ето сега той слиза от катедрата, взема показалката от момчето и го изпраща да си седне на мястото. „Тая работа няма да свърши добре“ — беше си помислило тогава момчето.

Но учителят отива до прозореца и гледа малко навън, като си подсвирква тихичко. После се връща на катедрата и казва, че ще им разправи нещо за Блекинге. И онова, което той разказа, беше толкова интересно, че момчето се беше заслушало и бе запомнило всяка дума.

— Смоланд може да се оприличи на една висока къща с борове на покрива — каза учителят, — за която води широка стълба с три големи стъпала. Тази стълба именно се нарича Блекинге.

Стълбата Блекинге е доста висока. Тя се простира на осемдесет километра широчина пред къщата Смоланд и ако някой иска да слезе по нея до Балтийско море, трябва да измине четиридесет километра.

Отдавна, много отдавна е направена тази стълба. Години са изминали, откакто е било издялано от камък първото равно и гладко стъпало, с което е сложено началото на удобен път между Смоланд и Балтийско море.

Понеже стълбата е толкова стара, тя вече няма, разбира се, онзи вид, който е и гала като нова. Не се знае дали по онова време много са се интересували от такива работи, но при нейните огромни размери никоя метла не е могла да я държи чиста. След години по нея поникнали мъх и лишеи, есенният вятър довличал изсъхнали треви и листа, а пролетните потоци я засипвали с чакъл. И тъй като всичко това си оставало там, малко по малко върху стълбата се натрупала толкова много пръст, че в нея могли да пуснат корени не само треви и бурени, а дори храсти и големи дървета.

Но между трите стъпала сега има голяма разлика. Най-горното, което е най-близо до Смоланд, е покрито в по-голямата си част с постна пръст и ситни камъчета. Там растат само брези, диви череши и ели, които издържат на студ и не са толкова придирчиви. Най-ясно се разбира колко бедна е тази местност, като се види колко малки са нивите, извоювани от гората, какви малки къщички си строят хората и колко нарядко са черквите.

Земята на средното стъпало е по-добра и не е изложена на такъв остър студ; това веднага личи по дърветата, които са и по-високи, и от по-благородни видове. Там растат кленове, дъбове и липи, плачещи върби и лески. Няма никакви иглолистни дървета. По по-голямата площ обработваема земя и по красивите и: големи къщи се вижда, че там хората живеят по-добре; На средното стъпало има много черкви сред големи села; то изобщо е по-богато и по-красиво от горното стъпало.

Ала най долното стъпало е все пак най-хубаво. То е покрито с плодородна земя, а там, където достига морето, няма и следа от смоландските студове. Тук виреят буки, кестени и орехи. Тези дървета стават толкова високи, че стърчат над покривите на черквите. И нивите тук са най-големи, но хората не са само горски работници и земеделци, а се занимават и с риболов, търговия и мореплаване. Ето защо тук и къщите са най-скъпи, и черквите — най-красиви. Селата пък около тях са се превърнали в цели градчета.

Това обаче съвсем не е всичко, което може да се каже за трите стъпала. Когато горе на покрива на голямата къща Смоланд вали дъжд или се топят снеговете, водата трябва да си намери път. И наистина една част се стича надолу по голямата стълба. Отначало тя се разливала по цялата широчина на стълбата, но лека-полека са се образували вдлъбнатини и водата постепенно почнала да тече по няколко добре оформени корита. А водата си е вода, каквото и да я правиш. Тя не остава нито миг в бездействие. На едно място подрива, изглажда и отнася, на друго — нанася. Издълбава коритата и ги превръща в долове, наслагва по стените им пръст и по нея храстите, пълзящите растения и дърветата израстват толкова нагъсто, че почти закривай потока, който тече долу. А когато потоците стигнат стръмнините между стъпалата, те трябва да се спуснат главоломно надолу и тия пенливи водопади има такава грамадна сила, че могат да движат израсналите като гъби край тях мелници и фабрики.

Но и с това разказът за стълбата с трите стъпала не се изчерпва. Трябва да се каже още, че според преданията горе в голямата къща Смоланд живеел някога един великан. Той бил вече много остарял и на тия години не му се слизало по дългата стълба, за да лови сьомга в морето. Намирал, разбира се, че е по-удобно сьомгата да отива горе при него.

И ето той се качил на покрива на голямата къща и почнал да хвърля оттам грамадни камъни в Балтийско море. Великанът хвърлял камъните с такава сила, че те прелитали над цялата Блекинге и падали в морето. Сьомгата така се изплашила, че напускала морето, бягала нагоре по реките на Блекинге, промъквала се през потоците, прескачала с големи скокове водопадите и спирала едва когато стигнела навътре в Смоланд, пред краката на стария великан.

Че това е така, се вижда от многобройните острови и островчета покрай бреговете на Блекинге, които не са нищо друго освен големите камъни, хвърлени от великана.

Вижда се още и от това, че сьомгата и досега се промъква нагоре по реките на Блекинге и през потоци и вирове стига чак до Смоланд.

Жителите на Блекинге са много благодарни на стария великан и истински го почитат, защото мнозина от тях и до днес се прехранват, като ловят сьомгата в реките и работят в каменоломните по островите.