Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Nils Holgerssons underbara resa genom Sverige, 1906–1907 (Пълни авторски права)
- Превод отшведски
- Стоян Кайнаров, 1976 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,8 (× 26гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- unicode(2008)
Издание:
Селма Лагерльоф. Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция
Редактор Атанас Звездинов
Художник Бертил Любек
Художествено оформление Георги Дойчинов
Художествен редактор Иван Стоилов
Технически редактор КатяБижева
Коректор Галина Луцова.
II издание. ЛГ IV. Година 1976. Дадена за набор на 15.IV.1976 година. Подписана за печат на 12.VIII. 1976 година. Излязла от печат на ЗО.Х.1976 година. Поръчка № 134. Формат 1/16 70/100. Печатни коли 27. Издателски коли 34,99. Цена на книжното тяло 1,58 лева. Цена 1,63 лева
„Народна младеж“ — Издателство на ЦК на ДКМС
ДПП „Балкан“ — София, 1976
Svenska bokfoerlaget. Albert Bonnier. Stockholm. 1947
История
- —Добавяне
XL
Един ден в Хелзингланд
Големият зелен лист
Четвъртък, 16 юни
На следния ден момчето летеше над Хелзингланд. Долу се виждаха борове с току-що покарали светлозелени връхчета, брези, облечени с нови листа, ливади с млада трева и киви с млади, едва поникнали стръкчета. Местността беше висока и планинска, но по средата й минаваше широка, усмихната долина, от двете страни на която се отклоняваха други долини, ту тесни и къси, ту широки и дълги. „Тази страна прилича на лист от дърво — мислеше си момчето, — защото е зеле на като лист, а долините се разклоняват като жилките на лист.“
От главната долина отначало се отклоняваха два големи долини, едната на изток, другата на запад. После следваха малки долчинки чак до северния и край. Там пак имаше две големи разклонения. После главната долина се стесняваше и се губеше в планините.
През тая долина течеше голяма, широка река, която на много места образуваше езера. Край реката се простираха ливади, осеяни с малки сиви плевни, над ливадите започваха ниви, а най-горе, където захващаше гората, се намираха чифлиците. Те бяха големи и хубави и следваха един до друг в непрекъсната редица. Край реката се виждаха големи села с черкви. Села имаше и около железопътните гари и дъскорезниците, разположени край езерата и реките. Те лесно се разпознаваха по купищата дъски.
В малките долини също имаше езера, ниви, села и чифлици. Те се вмъкваха, светли и приветливи, между мрачните планини, но постепенно се стесняваха дотолкова, че в тях оставаше място само за едно малко поточе.
Планинските хребети между долините бяха покрити с борови гори. Те бяха много неравни, но гората покриваше всичко, както кожух кокалесто тяло.
Да, това беше хубава страна. Момчето можа да види голяма част от нея, защото орелът обикаляше от долина на долина, за да търси стария цигулар Клемент Ларсон.
Чифлиците почваха да се оживяват. През вратите на оборите, които в тази страна са големи и високи и имат комини и широки прозорци, заизлизаха крави. Те бяха бели, дребни и игриви; подскачаха весело из ливадите. Мяркаха се телета и овци.
Край чифлиците ставаше все по-оживено. Между говедата се виждаха момичета с торби на рамо. Едно момче с дълга пръчка в ръка събираше овцете. Кучето се въртеше около кравите и лаеше по ония, които се бодяха. Млад стопанин впрягаше кон в колата, вече натоварена с буталки за масло, калъпи за сирене и храна. Хората се смееха и се провикваха весело. И те също бяха оживени, като че ли очакваха празник.
Скоро всички тръгнаха, към гората. Отпред вървеше едно момиче, което с високи провиквалия мамеше добитъка след себе си. Кравите се точеха подире му на дълги върволици. Говедарчето и кучето тичаха насам-натам да пазят да не се отклони някое животно. Най-отзад вървяха стопанинът ц ратаят. Те пазеха от двете страни колата да не се преобърне, защото пътят беше тесен и каменлив.
Селяните в Хелзингланд или имаха обичай да изпращат добитъка си в гората в определен ден, или тази година това беше просто случайно съвпадение, защото такива шествия излизаха от всяка долина и от всеки чифлик. Те отиваха в глухите гори и ги изпълваха с живот.
От гората цял ден се чуваха виковете на момичетата и хлопатарите на кравите. Пътят беше дълъг и тежък и момчето виждаше колко внимателно минават през блатата, как заобикалят съборените, от вятъра дървета и как колите често пъти се преобръщат с целия си товар. Но хората посрещаха всички трудности със смях и весели шеги.
Късно следобед те стигаха до поляните, на които бяха построени ниски обори и няколко малки сиви хижи. Като виждаха оборите, кравите почваха да мучат, сякаш ги познаваха, и веднага се спускаха да пасат зелената сочна трева-. Мъжете с шеги и закачки разтоварваха колите и носеха вода и дърва. Скоро от комините на хижите започваше да се издига дим, а момичетата, говедарчето и другите седяха около един плосък камък навън да вечерят.
Орелът Горго се надяваше да намери Клемент Ларсон сред хората, които отиваха в гората. Щом видеше такова шествие, той се спускаше надолу и вперваше острия си поглед. Но времето минаваше, а той все още не беше намерил цигуларя.
След дълго лутане орелът надвечер стигна з една глуха планинска местност на изток от голямата долина, й тук имаше летен обор. Хората и добитъкът вече бяха пристигнали. Мъжете цепеха дърва, а момичетата дояха кравите.
— Я погледни! — извика Горго. — Струва ми се, че това е той!
Спуснаха се надолу и за свое най-голямо учудване момчето видя, че орелът имаше право. Наистина дребничкият Клемент Ларсон беше там и цепеше дърва край обора.
Горго кацна в гъстата гора, малко настрана от хижите.
— Изпълних това, което ти бях обещал — каза той, като разтърси гордо глава. — Сега иди поприказвай с него. Аз ще те чакам тук в гъсталака.
Работата в летния обор беше свършена и хората се бяха навечеряли, но още седяха на приказки. Лятната нощ в гората отдавна беше настъпила, но никой като че ли не искаше да си ляга. Беше съвсем светло и момичетата плетяха чевръсто, като повдигаха от време на време глави, поглеждаха към гората и се усмихваха.
— Ето ни пак тук! — казваха те. И селото с неговите грижи изчезваше от паметта им, а гората ги обгръщаше с тишината си. Когато бяха още долу, в чифлика, те не можеха да си представят как ще издържат сами в гората цялото лято. Но щом стигнеха до летните обори, веднага разбираха, че тук прекарват най-хубавите си дни.
Девойките и момците от няколко съседни обора бяха дошли на гости и на поляната пред хижите се бе събрал много народ. Но разговорът не вървеше. На другия ден мъжете щяха да се връщат и девойките ги отрупваха с поръчки и пращаха много поздрави в къщи. За друго почти не говореха.
Тогава едно от момичетата остави работата си настрана и помоли Клемент Ларсон да им разкаже нещо. Й той им разправи за джуджето, което беше откупил, за да не го затворят в кафез и да го показват на хората. После разправи как е бил възнаграден за това добро дело. Разказът му се лееше неспирно, а учудването на слушателите растеше.
Когато Елемент свърши, някой го запита какво е станало с джуджето.
— Аз не можах да му сложа синя купичка — отвърна Клемент, — но помолих лапландеца да го направи Какво е станало после, не знам.
Едва млъкна и една малка шишарка прелетя през въздуха и го удари по носа. Тя не беше паднала от дървото и никой от околните не я беше хвърлил. Просто не можеше да се разбере откъде дойде.
— Ай, ай, Клемент! — каза момичето. — Изглежда, че джуджетата ни слушат какво говорим. Не трябваше да оставяш друг да слага синята купичка.