Селма Лагерльоф
Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция (34)

Четвъртък, 5 май

На другия ден дъждът спря, но вятърът продължи целия предиобед. Наводнението се разрастваше. Веднага следобед настъпи промяна. Времето изведнъж стана чудесно: топло, тихо и приятно.

Момчето лежеше доволно сред един голям букет цъфнали жълтурчета и гледаше към небето, когато по пътеката, криволичеща край брега, се зададоха двама малки ученици с книги и кошнички за храна. Те вървяха бавно и изглеждаха много смутени. Като стигнаха срещу Нилс Холгерсон, седнаха на един камък и заговориха.

— Мама много ще ни се разсърди, като разбере, че и днес не сме си знаели урока — каза едното от децата.

— И татко! — допълни другото и това така ги разтревожи, че и двете се разплакаха.

Момчето се чудеше как да ги успокои. В това време една малка гърбава бабичка с приятно лице се зададе по пътечката и спря до тях.

— Защо плачете, деца? — попита бабичката и те й разказаха, че не са си знаели урока в училище и сега толкова се срамуват, че не искат да се приберат в къщи.

— Какъв беше този мъчен урок, та не можахте да го научите? — попита бабичката. Децата отговориха, че имали урок за Упланд.

— Да, сигурно е мъчно да се учат уроци по книгите — каза бабичката, — но аз ще ви разкажа какво съм чула от моята майка за тази страна. Аз не съм ходила на училище и не съм учила нищо, но още помня разказите на майка си.

Мама казваше — започна бабичката, като седна до децата, — че едно време Упланд била най-бедната и най-незначителната област в цяла Швеция. В нея имало само бедни глинести ниви и купища камъни. И досега те се срещат на много места, макар че ние, които живеем край Мелар, не ги виждаме.

Както и да е, тук било много бедно и тъжно. Упланд виждала, че другите области я смятат за истински бедняк и с течение на времето това почнало да я дразни. И един хубав ден сиромашията така й омръзнала, че си взела чувалчето на гърба и тояжката в ръка и тръгнала да проси от по-богатите.

Тя се запътила най-напред на юг и стигнала чак до Сконе. Почнала да се оплаква колко е бедна и помолила за земя. „Човек вече не знае какво да дава на всички, които се влачат по просия! — казала Сконе. — Но чакай да видя! Тъкмо съм изкопала няколко кариери за мергел. Можеш да вземеш купчините пръст, които съм нахвърляла по края, ако ще ти свършат работа.“

Упланд благодарила, взела ги и се запътила към Вестерйотланд. И там се оплакала от сиромашията си и помолила за земя. „Земя няма да ти дам — отговорила Вестерйотланд. — На просяци не давам нито парче от моите тлъсти ливади. Но ако ти трябва рекичка, можеш да вземеш някоя от ония, които текат през равнината.“

Упланд благодарила, взела рекичката и тръгнала към Халанд. И там почнала да се оплаква и да проси земя. „И аз не съм по-богата от тебе — отвърнала Халанд, — затова не мога нищо да ти дам. Но ако мислиш, че си струва трудът, изкопай си от земята няколко камъка.“

Упланд благодарила, взела ги и се потътрила към Бохюслен. Там й позволили да тури в чувала колкото си иска малки голи островчета. „Те не струват много нещо, но са добри да те пазят от вятъра — казала Бохюслен. — Може и да имаш полза от тях, нали и ти живееш край брега като мен.“

Упланд била благодарна на всички и нищо не отказвала, макар че навсякъде й давали онова, от което можели най-безболезнено да се лишат. Вермланд й подхвърлила парче планина. Вестманланд й дала верига хълмове. Остерйотланд й подарила кътче от дивия Колморден, а Смоланд почти напълнила чувала й с блата, купища камъни и степи. Сьормланд й дала няколко фиорда от Мелар, а Даларна също не искала да й подари земя и й предложила част от Далелв.

Най-после получила от Нерке няколко от блатистите ливади край Йелмар и с тях така препълнила чувала си, че решила да прекрати скитането. Когато се прибрала у дома си и извадила полученото, Упланд ви дяла, че то не струва нищо и почнала да се тюхка и да се чуди как да го оползотвори.

Минавали година след година. Упланд подреждала бавно дома си и най-сетне го наредила така, както искала.

По това време в Швеция се заговорило, че кралят търси къде да си построи столица и всички области се събрали, за да обмислят въпроса. Разбира се, всяка искала кралят да се настани в нея. Почнали дълги спорове. „Аз мисля, че кралят трябва да живее в тази област, която е най-умна и най-трудолюбива“ — казала Упланд и всички намерили, че това е добър съвет. Решено било кралят да си построи столица в онази област, която може да докаже, че е най-умна и най-трудолюбива.

Едва се прибрали у дома си и всички получили покана от Упланд да й отидат на гости. „Какво ли може да ни предложи тази сиромашка област?“ — казали си те, но приели поканата.

И когато пристигнали, те просто ахнали от изненада. Вътрешността на Упланд била пълна с прекрасни чифлици, по крайбрежието се издигали град до град, а из водите, които я обкръжавали, плували безброй кораби.

„Срамота е да ходи човек да проси, когато е толкова добре“ — казали другите области.

„Поканих ви, за да ви благодаря, за подаръците — отвърнала Упланд, — защото само благодарение на тях аз мога да се изхранвам. Първото нещо, което направих, след като се прибрах — продължила тя, — беше да прокарам Далелв през моята област и аз го направих така, че да има два хубави водопада: единият при Сьодерфорш, а другият при Елвкарлебю. На юг, при Данемура, сложих парчето планина, която ми подари Вермланд, и тогава забелязах, че Вермланд не е видяла добре какво ми е дала. Планината беше пълна с чудесна желязна руда. Наоколо засадих горите, които получих от Остерйотланд и като събрах на едно място рудата, дървата за въглища и водната сила, ясно беше, че там ще стане богата минна област.

Като подредих така северната част, прострях вестманландските хълмове, и то така, че стигнаха до Мелар и образуваха полуострови и острови, които се обвиха в зеленина и се превърнаха в градина. Фиордите, които ми подари Сьормланд, вмъкнах дълбоко навътре в сушата, тъй че тя стана достъпна за мореплаване и можеше да поддържа връзка със света.

Като свърших със севера и юга, обърнах се към източния бряг. Събрах голите островчета, скалите, степите и пустите места, които ми бяхте дали, и ги разхвърлях в морето. Това са моите острови и островчета, които ми са толкова полезни както за корабоплаването, така и за риболова и които аз смятам за най-ценен имот.

От подаръците бяха останали само купищата земя от Сконе и аз ги разположих в средата, в плодородната равнина Ваксала. А ленивата река, която ми даде Вестерйотланд, прекарах през равнината, за да има добра връзка с фиордите на Мелар.“

Сега другите области разбрали как се е създало всичко и макар че били малко ядосани, трябвало да признаят колко добре се е наредила Упланд. „С малко нещо ти си направила много — казали те. — Ясно е, че си най-умната и най-трудолюбивата.“

„Благодаря ви за тези думи! — отвърнала Упланд, — Щом казвате така, тогава аз ще взема столицата и краля.“

Другите области пак се ядосали, но което било решено, трябвало да се изпълни.

А Упланд получила столицата и краля и станала първа от всички области. Така и трябвало да бъде, защото и до днес умът и трудолюбието превръщат просяците в князе.