Селма Лагерльоф
Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция (54)

Сряда, 9 ноември

Сутринта момчето стана още по тъмно и тръгна към брега. Когато стигна край рибарското селце Смюге, още не бе се развиделило съвсем. Беше само. Преди да тръгне, отиде при гъсока Мортен и се опита да го събуди. Но белият гъсок отказа да напусне дома си. Без дума да продума, той мушна глава под крилото си и отново заспа.

Денят обещаваше да бъде хубав и ясен. Времето напомняше онзи пролетен ден, когато дивите гъски пристигнаха в Сконе. Морето лежеше тихо и неподвижно. Въздухът беше спокоен и момчето си мислеше, че дивите гъски ще пътуват добре.

То самото още не бе свикнало с новото си положение. Ту се смяташе за джудже, ту за човек. Като виждаше стена край пътя, страх го беше да продължи, докато не се увери, че зад нея не го дебне някой хищник. А после се смееше на себе си и се радваше, че е голямо и силно и че не трябва да се бои от нищо.

Когато стигна до брега, то се изправи в целия си ръст на пясъка, за да могат дивите гъски да го видят. Днес беше ден на голямо прелитане. Над него непрекъснато се чуваше крякане. То се усмихваше, като си мислеше, че никой не знае като него какво си казват птиците една на друга.

Зададоха се и диви гъски. Ятата следваха едно след друго. „Дано само моите гъски не си заминат, без да се сбогуват с мен!“ — мислеше си то. Много му се искаше да им разкаже какво е станало и да им се похвали, че пак е човек.

Показа се едно ято, което летеше по-бързо и крещеше по-високо от другите, и нещо му подсказа, че това е неговото ято. Но то вече не можеше да бъде така сигурно, както беше до преди един ден.

Ятото започна да лети по-бавно и да кръжи край брега. Момчето се убеди, че не се е излъгало, но не можа да си обясни защо те не кацат при него. Невъзможно е да не го виждат.

Опита се да ги извика така, както те се викаха. Но гласът отказа да му се подчини! Гърлото му не можеше да издаде същите звуци.

Чу, че Ака вика нещо отгоре, но не можа да я разбере. „Какво значи това? Нима дивите гъски са започнали да приказват другояче?“ — учуди се то.

Започна да им маха с шапката си и да тича покрай брега, като викаше:

— Тук съм. Где си? Това като че ли повече ги изплаши. Те се вдигнаха по високо и отлетяха към морето. Едва тогава момчето разбра всичко. Те не знаеха, че то е станало пак човек и не можаха — да го познаят!

А то не можеше да ги извика, защото хората не говорят езика на птиците. Не можеше нито да им каже нещо, нито да ги разбере.

Макар и да се радваше много, че се е освободило от магията, на момчето му беше мъчно да се раздели по такъв начин с добрите си приятели. То седна на пясъка и скри лице в ръцете си. Какъв смисъл имаше да ги гледа?

Ала скоро чу наблизо плясък на криле. На старата майка Ака й беше тежко да се раздели с Палечко и тя пак се бе върнала. И сега, когато момчето не се помръдваше от мястото си, тя се осмели да се приближи. После изведнъж го позна и кацна до него на брега.

Момчето извика от радост и прегърна старата Ака. Другите гъски го заобиколиха и почнаха да го галят с човките си. Те квакаха и му пожелаваха щастие. Момчето също им говореше и им благодареше за чудното пътуване, което беше направило с тях.

Но ето че дивите гъски млъкнаха и се отдръпнаха от него. Те като че ли искаха да кажат: „Ах, той е човек! Той не ни разбира и ние не го разбираме.“

Тогава момчето стана, отиде при Ака, прегърна я и я целуна. Същото направи и с Юкси и Какси, с Колме и Нелйе, с Вииси и Кууси, старите гъски, които бяха в ятото от самото качало.

После си тръгна към сушата, защото знаеше, че скръбта на птиците никога не трае дълго и искаше да се раздели с тях още докато са смутени от това, че са го загубили.

Като се изкачи на височината над брега, обърна се и загледа ятата, които отлитаха през морето. Всички се викаха едни други, само едно ято диви гъски летеше мълчаливо напред; то го гледа, докато го изгуби от погледа си.

Ятото летеше плавно, бързо и в пълен ред, със силни удари на крилете. И момчето почувствува такава мъка по отлитащите, че му се искаше да бъде отново Палечко, който можеше да лети над земи и морета с ято диви гъски.