Дерек Ланди
Вестителят на смъртта (45)

44.
Мисията е изпълнена

Както никога Скейпгрейс нямаше нищо против обедното слънце и топлите му лъчи, които жареха кожата му. С радост щеше да позволи на прищевките на природата да разкапят тялото му, стига това да беше желанието на Господаря, макар в себе си дълбоко да се надяваше, че Господарят няма подобни желания. Спря на черния път, слезе от пингвиномобила и забърза към мястото, където го чакаха Господарят и Белият секач. Тайните срещи бяха толкова вълнуващи.

— Сир — поздрави Скейпгрейс, падна на едно коляно и, хванал златния диск с две ръце, го поднесе на некроманта.

— Завърнах се.

До него Бияча се хвърли на колене на земята, сключил ръце като за молитва.

— Виждам — отвърна Първосвещеник Крейвън и грабна диска. — Постъпи ли точно така, както ти наредих?

— О, да, сир.

— Точно както те инструктирах?

— Намерих кабинета на старейшина Биспоук, влязох…

— Ние влязохме — поправи го Бияча.

— … след това намерих диска. Подмених го…

— Ние го подменихме — обади се пак Бияча.

— … с фалшивия диск, който вие ми дадохте, и после се завърнах при вас с истинския диск. Така че сега старейшина Биспоук има фалшив диск, а вие имате истинския диск. Живея единствено, за да служа.

— Ние живеем единствено, за да служим — поправи го Бияча отново.

— Вие не живеете — отговори Господарят, разглеждайки донесения предмет. — И никой не ви видя?

— Никой, сир. Бях като вятъра.

— Ние бяхме като вятъра — намеси се Бияча.

— Но аз бях по-ветровит.

— Аз пък приличах на лек полъх — рече Бияча и се сгъна напред така, че челото му опря в земята. Проявата му на почит отново се стори жалка на Скейпгрейс и той нямаше проблем да го надмине по раболепие.

Просна се в цял ръст по очи с лице, заровено в прахта и размаха ръце.

— Дайте ми нова заповед, Господарю, умолявам ви!

— Аз също ви умолявам — повтори Бияча и легна до Скейпгрейс, загърчи се и се постара да се зарови още по-дълбоко в прахта. Вбесен, Скейпгрейс се загърчи до него.

— Ако не бяхте вече мъртви — каза Господарят и притисна с пръсти основата на носа си, — с радост щях да убия и двама ви. Спрете да се гърчите и слушайте много внимателно. Искам да съберете още от вашата порода.

— Още зомбита? — попита Бияча и изплю едно камъче.

— Казах слушайте, а не говорете. До утре по това време да сте ми довели още поне двайсетима като вас. Ако ме провалите…

— Аз няма да ви проваля — отвърна Скейпгрейс.

— Аз няма да ви проваля — отвърна и Бияча.

— Той може и да ви провали — допълни Скейпгрейс.

— Млъквайте — отвърна Господарят — веднага.

Скейпгрейс остана на мястото си, докато Господарят и Белият секач не си отидоха, и чак след това се изправи. Бияча застана до него, изтупвайки прахта от дрехите си.

— Жалка картинка си — просъска презрително Скейпгрейс.

— Знам — съгласи се Бияча, — но когато Господарят е тук, нищо друго няма значение, освен неговата воля. Нещата стоят точно така, както той каза — зомбитата са създадени да служат на некромантите. Това… не означава, че не ценя вашето водачество, сър.

— Така, така — отвърна Скейпгрейс и повдигна гневно онова, което беше останало от горната му устна. — Гледай само да не забравиш кой е шефът.