Дерек Ланди
Вестителят на смъртта (22)

21.
Любовта на вампира

Валкирия се събуди. Навън се мръкваше, а — както винаги — в дома на Скълдъгъри цареше кучи студ. Накъсаните й дрехи изобщо не топлеха. Момичето се изправи и се протегна, разкърши врат и пристъпи към огледалото, за да провери какво е положението с белезите. Колкото и да не й се искаше да признае, Най беше свършил прекрасна работа. Беше уморена, но се чувстваше добре. Сигурна беше, че една нощ в собственото й легло ще оправи нещата напълно.

Повика си такси, излезе да го посрещне на улицата и седна на задната седалка. Ако беше звъннала на Флетчър, вече щеше да си е вкъщи, но също така щеше да слуша поредната тирада на момчето за това колко се тревожи той от многобройните наранявания, които гаджето му претърпява всеки месец. Нямаше настроение за Флетчър, не и тази вечер.

Таксито я остави в Хагард и Валкирия пое напряко през парка. Веднага й хрумна кого може да срещне там и в този момент същият този някой пристъпи напред и застана на пътя й.

— Провалих се и те разочаровах — каза Сийлън.

— Здрасти, Веселушко — поздрави момичето и го подмина.

— Трябваше да дойда по-бързо — той закрачи до нея. — Трябваше да разкъсам гръкляна на некромантката. Но тя те отнесе преди аз да… Няма да се повтори.

— Не го мисли чак толкоз. Какво правиш в града?

— Дойдох при теб.

— Шофира ли? Или хвана автобуса? Вампирите возят ли се на автобуси?

Сийлън прекрачи отново пред нея и я спря.

— Подиграваш се — рече, — но аз не виждам нищо смешно. Вестителят на смъртта, лорд Вайл, краят на света… Нищо от тези неща не е толкова страшно колкото това да те изгубя.

— Моля? Краят на моите целувки е по-страшен от края на света? Сериозно? Наистина ли заставате зад тези си думи, господине? Не ти ли се струват, ама съвсем мъъъничко мелодраматични?

— Ако нашата любов я няма, Валкирия, не съществува и свят, който да бъде спасяван.

— Е, това е по-безсмислено и от предишните ти дрънканици. Сийлън, трябва да се овладееш. Чела съм „Брулени хълмове“, окей? Ясна ми е цялата тая работа с мрачно-изтерзаната-романтична поза. На всички им е ясна. Всъщност, не е толкова романтична, колкото ти се струва. Кое й е веселото? Къде й е смешното? Не мога да бъда с човек, когото не мога да иронизирам, поне от време на време. Знам, че мразиш Флетчър, но Бог ми е свидетел, че с него поне е забавно.

Изражението на Сийлън се вкамени.

— Обичаш него повече от мен?

— Никога не съм употребявала думата „любов“. Казах „забавно“.

— Ние с теб също се забавляваме.

— Да, в известен смисъл, но никога не се смеем. Кога беше последният път, когато се смяхме заедно?

— Смееш ли се с Флетчър?

— През цялото време.

— Тогава значи от момчето има известна полза. Когато ти се прииска малко смях, можеш да се посмееш на него. Когато почувстваш нужда от пълноценна връзка, аз съм насреща.

— Нищо не разбираш.

Вампирът рязко улови ръката на Валкирия и коленичи в краката й.

— Омъжи се за мен — рече.

Валкирия го зяпна. Той говореше напълно сериозно. На момичето никога досега не й се беше налагало да използва думата „пич“ във важен разговор. Не смяташе, че е редно.

— Пич, аз съм на шестнайсет години.

— Обичам те.

— От това не ставам по-голяма. Стани.

— Не и докато не кажеш „да“.

— Значи ще се влачиш на колене до края на живота си, така ли? Изправи се, за Бога! — тя изчака, докато вампирът неохотно се надигна от земята. — Ти сериозно ли ми правиш предложение? Нито дума ли не си чул от всичко, което ти приказвам през последните няколко месеца? Това е смешно. Не, това е повече от смешно.

— Стани моя съпруга.

— Млъквай, мътните те взели! Какво ти пиля от толкова време? Какво ти говоря за това, че вземаш всичко твърде насериозно? Не смяташ, ли че предложението за брак е именно нещо твърде сериозно?

— Ние сме родени един за друг.

— Не, не сме родени един за друг. Сийлън, мисля, че се изразих пределно ясно. С теб съм, защото си красив и едновременно опасен. Тази чудесна комбинация е привлекателна за мен. Но това е единствената причина да се виждам с теб. Не е любов.

— Това е съдба.

— Не е съдба, нещастнико! Ти защо ме харесваш, например?

— Аз те обичам.

— Хубаво де, защо ме обичаш? Изброй ми пет причини, поради които ме обичаш.

— Обичам те, защото си красива.

— Абсолютно си прав за красотата, но тя няма нищо общо с личността ми, защото е генетично наследена. Още четири ти остават, слънце.

— Ти си интелигентна. Ти си светлината в моя мрак.

— „Интелигентна“ е причина номер две. Светлина в мрака? Това не е причина, а текст за калпава рок балада.

— Изпълнена си с живот. Гледам те и си спомням величието на човешкото, осъзнавам колко силно човекът се вкопчва в живота и в отговор животът го изпълва целия, чак до ръба.

— Напомням ти за величието на човешкото. Хубаво де, става за причина номер три. Още две.

Сийлън се усмихна.

— Причините, поради които те обичам, са повече от звездите на небето.

— Значи няма да е проблем да ми посочиш още само две.

Вампирът се поколеба.

— Ти не ме обичаш — изрече момичето. — Само си мислиш, че ме обичаш. Харесва ти идеята за това, че си влюбен в мен. Но голият факт гласи следното: ти си на сто и кусур години, а аз — на шестнайсет. Аз съм тийнейджърка. Това редно ли ти се струва?

— Ако те отвращавам…

— Не ме отвращаваш, Сийлън, защото изглеждаш като един много сексапилен деветнайсетгодишен младеж. Но всеки път, когато си отвориш устата да кажеш нещо, се сещам, че всъщност си старец. А това… Окей, никога досега не съм го казвала, но в някакъв смисъл, да, това наистина е отвратително.

— За хората като нас възрастта не е от значение.

— За хората като теб, тоест за старците, възрастта не е от значение. За хората като мен, тоест за младите момичета, възрастта се оказва един доста парлив въпрос.

— Валкирия, опитвам се да те накарам да разбереш, че любовта надхвърля безсмислието на обикновеното съществуване. Ако те обичам, няма да позволя нищо да застане на пътя ми. Ако ти ме обичаш…

— Не те обичам.

— … тогава пък ти няма да позволиш нищо да застане на пътя ти. Омъжи се за мен и ще бъдем заедно завинаги.

— Не.

— Не можеш вечно да се криеш от чувствата си.

— А ти не можеш вечно да се криеш от реалността. Няма да се омъжа за теб, Сийлън. А точно в момента си отивам право вкъщи.

— Ще те изпратя.

— Не, няма да ме изпращаш.

— Вестителят на смъртта може да се върне.

— Спокойно. Телефонът ми е в готовност, така че трябва да натисна само едно-едничко копче и Флетчър и Скълдъгъри ще се телепортират при мен на секундата. Но Меланхолия няма да се върне. Позабавлява се веднъж, стига й.

— Не ти трябват Скълдъгъри и Флетчър. Аз съм ти достатъчен. Аз съм твоят ангел-хранител.

— Давам ти почивка тази нощ, окей? Излез. Повесели се. Виж се с някое момиче. Но не се вманиачавай много по нея. Обещавам ти, на сутринта ще се чувстваш значително по-жизнерадостен.

— Ти си единствената за мен.

— Сега си тръгвам, ясно ли е?

— Кажи, че ме обичаш! — извика вампирът след нея, но Валкирия само извъртя очи.