Джон Вердън
Питър Пан трябва да умре (43)

Глава 42
Липсващата глава

Гърни спря на първата бензиностанция, която видя по пътя от Лонг Фолс към Уолнът Кросинг за бензин, кафе (едва бе докоснал чашата си в „Егейска одисея“) и за да изпрати още един имейл на Джона Спалтър. Реши първо да се погрижи за това.

Провери тона на предишните си писма и този път нарочно направи текста да звучи по-нервно, определено неспокойно, по-неясно, с нарастващо ниво на спешност — по-скоро като припрян есемес, отколкото като имейл.

Все повече нова информация, очевидна корупция. Предстои отмяна на присъдата и сериозно ново разследване. Проблем, свързан със семейните отношения? Може ли да е толкова просто като СЛЕДВАЙ ПАРИТЕ? Каква е ролята на Киберкатедралата и набирането на средства за нея? Трябва да се срещнем възможно най-скоро, за да обсъдим новите факти.

Прочете го два пъти. Ако резкият му тон и двусмислието не провокираха комуникация с Джона, нямаше идея какво друго можеше да се направи. После влезе в малкия западнал магазин за кафе и бейгъл, който се оказа стар и твърд. Кафето обаче беше изненадващо освежаващо и му създаде усещането, че всичко е наред.

Канеше се да откара колата до колонката за бензин, когато осъзна, че още не е разказал на Хардуик за срещата си с Мик Клемпър в мола на Ривърсайд и последвалия подарък със записа от охранителната камера в пощенската кутия. Реши да го направи веднага.

Обаждането му попадна на гласова поща и той остави съобщение:

„Джак, трябва да те информирам за развитието с Клемпър. Имахме кратък разговор за различните начини, по които тази история може да завърши, някои по-малко болезнени за него от други, и като по чудо липсващият видеозапис се озова в пощенската ми кутия. Човекът явно се опитва да замаже вината си и трябва да поговорим за някои изводи. Трябва да видиш и записа. Няма очевидни несъответствия с показанията на очевидците, но си струва да се погледне. Обади ми се възможно най-скоро.“

Това му напомни и за друга спешна задача, която бе пренебрегнал — да види записите от останалите три камери, особено онези с изглед на изток и на запад, тъй като на тях евентуално щяха да бъдат уловени кадри от влизане или излизане от сградата.

Евентуалният пробив, който можеше да предизвика подобно доказателство, го накара да шофира с доста над разрешената скорост през останалата част от пътя.

Изненада се, после се обърка, а след това се притесни, когато видя колата на Мадлин все още паркирана на мястото, където беше и сутринта, когато бе тръгнал за Лонг Фолс, защото мислеше, че е заминала за фермата на Уинклър малко след него.

Влезе припряно в къщата и я завари до мивката да мие чинии.

— Защо си още тук? — попита той и в гласа му прозвуча нотка на обвинение, което тя пренебрегна.

— Веднага след като тръгна, аз вече се качвах в колата, но Мена пристигна с минивана си.

— Мена?

— От клуба по йога. Сещаш ли се? Беше на вечерята.

— А, тази Мена.

— Да, тази Мена — не някоя от многото други Мени, които познаваме.

— Ясно. Значи тя дошла с минивана си. Защо?

— Ами… претекстът беше да ни донесе подаръци от градината си. Виж в килера — жълти тикви, чесън, домати, чушки.

— Няма нужда, вярвам ти. Но това е било преди часове. А ти все още си…

— Минаха часове, откакто дойде, но само четиридесет и пет минути, откакто си тръгна.

— Исусе…

— Мена обича да говори. Може да си го забелязал на вечерята. Но честно казано, тя има сериозни затруднения — семейни проблеми, неща, които искаше да свали от гърба си. Имаше нужда да поговори с някого. Не можех просто така да я отпратя.

— Какви проблеми?

— О, боже, всякакви. От родители с Алцхаймер до брат в затвора за търговия с наркотици, племенници с всички познати психични разстройства — не знам… Наистина ли ти се слуша за това?

— Може би не.

— Както и да е, направих обяд, после пихме чай, много чай. Не исках да ти оставям мивката, пълна с мръсни чинии, затова реших първо да ги измия. А ти? Изглеждаш като човек, който има спешна работа за вършене.

— Смятах да изгледам и другите записи от камерите в Лонг Фолс.

— Охранителните камери? О, божичко, за малко да забравя! Знаеш ли, че Джак Хардуик е бил в РАМ ТВ миналата вечер?

— Къде е бил?

— В РАМ ТВ. В онова ужасно предаване „Криминален конфликт“ с Брайън Борк.

— А ти как…?

— Кайл ми се обади преди час, за да разбере дали си го видял.

— За последно Хардуик ми се обади от Купърстаун… вчера по обяд? Не ми каза, че има планове да…

Тя го прекъсна.

— По-добре го погледни. Има го в актуалния архив на сайта им.

— Гледа ли го?

— Погледнах го набързо, след като Мена си тръгна. Кайл каза, че трябва незабавно да го видим.

— Има ли… проблем?

Тя посочи към кабинета.

— Сайтът на РАМ е отворен на компютъра. Изгледай го, после ти ми кажи дали има проблем.

Притесненото й изражение подсказваше, че вече си е направила изводи.

Минута по-късно Гърни беше на бюрото си, загледан в тренираното изражение на тревога и зализаната коса на Брайън Борк. Домакинът на „Криминален конфликт“ заемаше един от двата стола, поставени от двете страни на малката масичка. Беше се привел напред, сякаш това, което щеше да каже, бе толкова важно, че просто не можеше да се отпусне. Вторият стол беше празен.

Борк се обърна направо към камерите.

— Добър вечер, приятели. Добре дошли в драматичните истории от истинския живот на „Криминален конфликт“. Тази вечер ще ви представим развоя на събитията, последвали посещението на Лекс Бинчър, предизвикателния адвокат, който преди няколко дни ни смая с агресивната си атака срещу Бюрото за криминални разследвания — атака, чиято цел бе да разкрие това, което той нарече фатални грешки при осъждането на Кей Спалтър за убийството на съпруга й. Оттогава има шокиращо ново развитие по този вече сензационен случай. Последните новини са свързани с истинския ад и трагедия, разиграли се в идиличното градче Купърстаун, Ню Йорк. Става дума за палеж, множество убийства и зловещото изчезване на самия Лекс Бинчър, който трябваше да бъде с нас тази вечер. Вместо това ще говорим с Джак Хардуик — частния следовател, работещ с Бинчър. Той ще се присъедини към нас от студиото на РАМ ТВ в Олбъни.

Екранът се раздели на две, Борк бе показван вляво, а Хардуик седеше в подобно студио от дясната страна. Детективът бе облечен в една от обичайните си черни тениски с якичка и изглеждаше съвсем спокоен, но Гърни познаваше това лице — беше странно обикновената маска, с която Хардуик прикриваше гнева си, когато бе пред хора. Вероятната ярост, която го изпълваше заради станалото в Купърстаун, и личното му презрение към Борк и РАМ ТВ бяха добре прикрити.

В съзнанието на Гърни бе заседнал един-единствен въпрос: защо Хардуик се е съгласил да се появи в предаване, което ненавиждаше?

Борк продължи:

— Първо, благодаря ви, че приехте поканата да се присъедините към нас с толкова кратко предизвестие — и в толкова напрегнат момент. Разбирам, че идвате от мястото на ужасяващите събития край езерото Отсего.

— Точно така.

— Може ли да ни разкажете за тях?

— Три къщи край езерото са изгорели до основи. Загинали са шест души, между които има и две малки деца. Седмата жертва е намерена под малък док на езерото.

— Идентифицирана ли е вече седмата жертва?

— Може би ще отнеме известно време — каза с равен глас Хардуик. — Главата й липсва.

— Да не би да казахте „главата й липсва“?

— Точно това казах.

— Убиецът е отрязал главата на жертвата? Какво е направил с нея? Има ли някакви предположения какво може да се е случило?

— Може би я е скрил. Или я е изхвърлил някъде. Или я е взел със себе си. Разследването продължава.

Борк поклати глава — жест на човек, който не разбира в какво се е превърнал светът.

— Това е истински ужас! Следовател Хардуик, трябва да ви задам очевидния въпрос. Смятате ли, че осакатеното тяло би могло да принадлежи на Лекс Бинчър?

— Би могло, да.

— Следващият очевиден въпрос. Какво става тук? Имате ли обяснение, което да споделите със зрителите ни?

— Много е просто, Брайън. Кей Спалтър беше натопена за убийството на своя съпруг от напълно корумпиран детектив. Тя е жертва на гигантско манипулиране на фактите, на гигантско манипулиране на свидетелите и титанично некомпетентна защита. Присъдата й, разбира се, е зарадвала истинския убиец. Така той е можел да продължи със смъртоносния си бизнес.

Борк се накани да зададе друг въпрос, но Хардуик продължи.

— Хората, въвлечени в този случай — не само безчестният детектив, който е пратил невинна жена в затвора, но целият екип, осъществил абсурдния процес, довел до присъдата — те всъщност са истинските виновници за зловещото клане в Купърстаун днес.

Борк направи пауза, сякаш бе смаян от това, което току-що бе чул.

— Много сериозно обвинение. Всъщност то вероятно ще предизвика сериозен отзвук сред официалните сили на реда. Притеснявате ли се от това?

— Не обвинявам силите на реда като цяло в нищо. Говоря за конкретни представители на тези сили, които са фалшифицирали доказателства, довели до неправилния арест и осъждането на Кей Спалтър.

— Имате ли с какво да докажете тези обвинения?

Отговорът на Хардуик беше незабавен, спокоен и непоклатим.

— Да.

— Ще ги споделите ли с нас?

— Ще ги споделим, когато настъпи подходящият момент.

Борк зададе още няколко въпроса, като се опитваше — без особен успех — да го накара да бъде по-конкретен. После внезапно смени посоката и зададе очевидно най-провокативния според него въпрос.

— Какво ще стане, ако успеете? Ако надвиете всички, които твърдите, че са постъпили грешно? Ако победите и освободите Кей Спалтър и по-късно откриете, че тя все пак е виновна за убийството? Как ще се почувствате?

За първи път от началото на интервюто презрението на Хардуик към Борк започна да прозира в изражението му.

— Как ще се почувствам? Чувствата нямат нищо общо с това. Това, което знам, ще бъде абсолютно същото, което знам и сега — че процесът на Кей Спалтър е бил корумпиран и гнил. Гнил от началото до края. И отговорните за това хора знаят кои са и какво са направили.

Борк вдигна глава, сякаш за да провери часа, после погледна към камерата.

— Добре, приятели, чухте това.

Половинката, която го показваше, отново се разшири и зае цялото пространство на екрана. Докара на лицето си изражение на смел свидетел на зловещи събития и призова зрителите да обърнат внимание на някои важни съобщения от рекламодатели. Завърши така:

— Останете с нас. Ще се върнем след две минути с новини за противния нов конфликт за репродуктивни права, поел по пътя към Върховния съд. И така, аз съм Брайън Борк, а това е „Криминален конфликт“ — вашата вечерна сцена на най-експлозивните законови битки!

Гърни затвори сайта, после и компютъра и се отпусна в стола.

— Е, какво мислиш? — гласът на Мадлин зад гърба му го стресна.

Обърна се към нея.

— Опитвам се да реша.

— Какво да решиш?

— Защо Хардуик се е появил в това предаване.

— Искаш да кажеш, като изключим факта, че му е била предложена огромна публика, пред която да оплюе свободно неприятелите си — хората, които го изгониха от работа?

— Да, като изключим това.

— Предполагам, че ако всички тези обвинения имат и друга цел — освен даването на свобода на гнева му, тя би могла да е да привлече възможно най-много внимание от страна на медиите — да привлече възможно най-много криминални репортери, които да започнат отново да ровят в случая „Спалтър“ и да го държат на първите страници на вестниците. Мислиш ли, че е това?

— Или цели да му повдигнат обвинение в клевета, защото е сигурен, че ще спечели едно такова дело. Или пък да постави нюйоркската щатска полиция в ъгъла — знаейки, че конкретните хора в нея не могат да го осъдят, защото той би спечелил — и истинската му цел да е да принуди институцията да хвърли Клемпър на вълците, за да ограничи щетите си.

Мадлин изглеждаше скептична.

— Не мисля, че мотивите му са толкова сложни. Сигурен ли си, че не е просто добрият стар гняв, който търси да потроши всичко край себе си?

Гърни поклати глава.

— Джак обича да се представя за просто и примитивно оръдие, но в ума, който владее тази бейзболна бухалка, няма нищо примитивно.

Изражението на Мадлин все още беше скептично.

Гърни продължи:

— Не казвам, че част от мотивите му не са обидата и гневът. Очевидно е така. Той не може да понесе мисълта, че хората, които презира, го принудиха да изостави професията, която обича. Сега ги презира още повече. Бесен е, иска отмъщение — всичко това е вярно. Казвам обаче, че не е глупав и в тактиката му има много повече, отколкото изглежда на пръв поглед.

След думите му за кратко се възцари мълчание, нарушено от Мадлин.

— Между другото, не ми разказа за… за този последен малък ужас.

Той я погледна изненадано.

Тя изимитира изражението му.

— Мисля, че знаеш за какво говоря.

— О! Моментът с липсващата глава? Да… не ти казах за нея.

— Защо?

— Стори ми се прекалено… зловещо.

— Боял си се, че ще се притесня още повече?

— Нещо такова.

— Управление на информацията?

— Какво?

— Помня как един мазен политик веднъж обясни, че никога не се въвлича в измами; той само управлявал потока информация по начин, който спестявал излишното объркване на бедните хорица.

Гърни се изкуши да поспори с нея, че това е напълно различна ситуация, че действията му наистина са били благородни и мотивирани от загриженост за нея, но тя го изненада с леко намигване — сякаш казваше: „Отпусни се, дишай!“, и той внезапно се поддаде на съвсем друго изкушение.

Умните жени винаги му бяха въздействали еротично, а Мадлин наистина беше много умна жена.