Джон Вердън
Питър Пан трябва да умре (27)

Глава 26
Никакъв шах

Когато Гърни стигна до края на планинския път, който водеше до неговия имот, с изненада видя голям черен джип, паркиран до плевнята. До пощенската кутия свали прозореца от своята страна и откри, че Мадлин вече е взела пощата. После подкара бавно до лъскавия ескалейд и спря пред него. Вратата му беше отворена. Мъжът, който излезе, беше с физика на ръгбист. Освен това имаше обръсната глава, враждебни кръвнишки очи и озъбена в нещо подобно на усмивка уста.

— Господин Гърни?

Дейв отвърна на празната усмивка.

— Какво мога да направя за вас?

— Казвам се Мик Клемпър. Това говори ли ви нещо?

— Следователят по делото „Спалтър“?

— Точно така.

Мъжът извади портфейла си и го разтвори на картата от Бюрото за криминални разследвания. По-младата му версия от снимката на ламинираната карта приличаше на бияч от ирландската мафия.

— Какво правите тук?

Клемпър премигна и усмивката изчезна от лицето му, както и официалният тон.

— Трябва да поговорим, човече, преди това, в което си въвлечен, да излезе извън контрол.

— Това, в което съм въвлечен?

— Тая простотия с Бинчър. Знаеш ли за него?

— Какво да знам за него?

— Каква отрепка е?

Гърни се замисли за миг.

— Сам ли реши да дойдеш тук, или някой те изпрати?

— Опитвам се да ти направя услуга. Може ли да поговорим?

— Разбира се. Говори.

— Искам да кажа — приятелски. Като хора стоящи от една и съща страна на улицата.

Очите на мъжа излъчваха опасност. Но любопитството на Гърни надделя над подозрението. Изключи двигателя и излезе от колата.

— Е, какво искаш да ми кажеш?

— Този евреин, адвокатът, за когото работиш… е направил кариера от клеветенето на полицаи. Знаеше ли го?

От Клемпър се разнасяше миризма на ментови бонбони, която обаче не можеше да прикрие киселия мирис на алкохол, прокрадващ се отдолу.

— Не работя за никого.

— Бинчър каза друго по телевизията.

— Не нося отговорност за нещата, които той говори.

— Значи еврейската отрепка лъже?

Гърни се усмихна, но същевременно промени позицията на краката си, за да бъде по-стабилен, ако се наложи да се защитава физически.

— Какво ще кажеш да се върнем обратно на същата страна на улицата?

— Какво?

— Каза, че искаш приятелски разговор.

— Съвсем приятелски ти обяснявам, че Лекс Бинчър изкарва мангизи, като се хваща за разни изпуснати фрази по телефона и мазните му клиенти продължават да обикалят по улиците. Виждал ли си шибаната му къща в Купърстаун? Най-голямата къща на езерото и всеки цент за нея е изкаран от дилърите, които измъква от затвора заради дребни технически пропуски на ченгетата. Наясно ли си с тези лайна?

— Не ми пука за Бинчър. Интересувам се единствено от убийството на Спалтър.

— Добре, нека поговорим за това. Кей Спалтър уби съпруга си. Застреля го в шибаната глава. Беше съдена, призната за виновна и пратена в затвора. Кей Спалтър е лъжлива уличница, убийца, която заслужено си излежава годинките. Само че твоят слизест малък еврейски приятел Бинчър се опитва да я измъкне по процедурни…

Гърни го прекъсна.

— Клемпър, направи ми услуга. Не се интересувам от еврейските ти проблеми. Ако искаш да говорим за случая „Спалтър“, говори.

На лицето на мъжа се изписа гримаса на омраза и за миг Гърни помисли, че сблъсъкът им ще стане брутално директен.

Сви дясната си длан в юмрук, държейки ръката си скрита от погледа на Клемпър, и пристъпи от крак на крак за по-добро равновесие. Но ченгето само се усмихна с празната си усмивка и поклати глава.

— Добре. Ето какво ще ти кажа. Няма начин тя да се измъкне заради някаква шибана процедура. С твоя опит би трябвало да си наясно с това. Защо, по дяволите, се занимаваш с тази простотия? Какво искаш да постигнеш?

Гърни сви рамене и попита небрежно:

— Забеляза ли проблема с уличната лампа?

— За какво говориш?

— Стълбът на уличната лампа, заради който е невъзможно от този апартамент да се направи чист изстрел към гробищния парцел.

Ако Клемпър бе възнамерявал да се преструва на неосведомен, забавянето му го издаде.

— Не е било невъзможно. Направен е.

— Как?

— Лесно — ако жертвата не е била на мястото, на което свидетелите казват, че е била, и ако с оръжието не е стреляно от мястото, където е намерено.

— Искаш да кажеш, ако Карл е бил поне на три метра встрани от мястото, където са го видели всички, и ако стрелецът е стоял на стълба?

— Възможно е.

— Какво е станало със стълбата?

— Може да се е качила на стол.

— За изстрел от 500 метра? С двукилограмов триножник, висящ от пушката?

— Откъде, по дяволите, да знам? Факт е, че Кей Спалтър е била в сградата — в онзи апартамент. Имаме свидетел. Имаме следи в прахта от обувки с нейния размер на мястото. Имаме следи от барут в апартамента. — Млъкна и погледна подозрително Гърни. — Кой ти е казал, че там е имало двукилограмов триножник?

— Няма значение. Важното е, че има несъответствия в сценария ти за стрелбата. Затова ли се отърва от записа от магазина за електроника?

И отново колебанието на Клемпър бе със секунда по-дълго от нормалното.

— Какъв запис?

Гърни пренебрегна въпроса му.

— Намирането дори на едно доказателство, което не пасва на твоята теория, означава, че тя е погрешна. Отърваването от доказателство обаче създава по-голям проблем — като този, с който се бориш сега. Какво имаше на записа?

Клемпър не отговори. Бе стиснал зъби и мускулите на челюстта му се бяха свили.

Гърни продължи.

— Позволи ми да направя едно предположение. На записа се вижда Карл, застанал на място, при което един изстрел от апартамента не би бил възможен. Прав ли съм?

Клемпър не каза нищо.

— И още една малка спънка. Стрелецът е бил видян да проучва сградата три дни преди смъртта на Мери Спалтър.

Клемпър премигна, но не проговори.

Гърни продължи.

— Лицето, което твоят свидетел на процеса е посочил като Кей Спалтър, според втори очевидец всъщност е било мъж. И същият този мъж е бил заснет на камера близо до дома на Мери Спалтър няколко часа преди тя да почине.

— Откъде ти хрумват всички тези глупости?

Този път Гърни не обърна внимание на въпроса му.

— Струва ми се, че стрелецът е бил професионалист, нает за два удара, не за един. За майката и за сина. Какво ще кажеш, Мик?

На лицето на Клемпър се появи нервен тик. Той се обърна и бавно прекоси пустото пространство пред плевнята. Когато стигна до пощенската кутия до пътя, се загледа за известно време към езерото, после се обърна и се върна при Гърни.

Спря пред него.

— Ето какво ще ти кажа. Мисля, че това са пълни глупости. Един свидетел казва, че е била жена, друг — че е мъж. Случва се постоянно. Очевидците допускат грешки, противоречат си. И какво? Чудо голямо. Фреди разпозна кучката на очната ставка. Друг надрусан наркоман — не. Е, и? В онази дупка сигурно има скапани боклуци, които са помислили, че кучката е извънземно. И какво? Някой си мисли, че е видял същия човек на друго място. Може да е шибана измислица. Но да кажем, че е вярно. Замислял ли си се, че Кей, уличницата, е мразила свекърва си дори повече, отколкото е мразила съпруга си, когото е пречукала? Това не го знаеше, нали? Значи може би трябваше да пратим шибаната кучка в затвора за две, не за едно убийство.

Клемпър се бе развихрил така, че в ъгълчетата на устата му се появи разпенена слюнка.

Гърни заговори спокойно.

— Имам записа от камерите в „Емерлинг Оукс“, на който се вижда вероятният убиец на Мери Спалтър. Човекът определено не е Кей Спалтър. Друг човек, който видя записа, потвърди със сигурност, че същият индивид е бил в сградата на Акстън авеню по време на стрелбата срещу Карл.

— И какво от това? Дори да е бил професионалист, дори да е имал двоен договор, това не отървава кучката от въжето. Просто означава, че е наела друг да го извърши, а не го е направила лично. На спусъка не е бил нейният мазен пръст. Наела е убиец — както се е опитала да направи по-рано с Джими Флатс. — Клемпър внезапно се въодушеви от идеята. — Знаеш ли какво? Харесва ми новата ти теория, Гърни. Връзва се с опита на кучката да наеме Флатс да гръмне съпруга й, както и с опита да уговори гаджето си да го направи. Пристяга примката още по-здраво около врата й. — Погледна го победоносно и захилено. — Какво ще кажеш сега, а?

— Има значение кой е натиснал спусъка. Има значение дали очевидците са прави, или бъркат. Има значение дали показанията на процеса са верни или лъжливи. Има значение дали записът, който си погребал, потвърждава или отхвърля сценария на стрелбата.

— Това ли са важните неща? — Клемпър се изсекна шумно и запрати слузта от носа си на земята. — Очаквах повече от теб.

— Повече какво?

— Дойдох тук, защото открих, че си работил двайсет и пет години в „Убийства“ в Ню Йорк. Двайсет и пет години в града клоака. Реших, че човек, прекарал двайсет и пет години сред лайна и боклуци, изпълзяващи от всяка дупка, осъзнава реалността.

— И каква е тази реалност?

— Реалността, че когато си притиснат до стената, правилното е по-важно от правилата. Реалността, че сме във война, а не играем шибан шах. Белите фигури срещу черните отрепки. Когато врагът настъпва, спираш шибаняка с всички средства. Не отблъскваш куршума, като му четеш указания от някакъв скапан наръчник с правила.

— Да допуснем, че си сбъркал.

— Какво съм сбъркал?

— Да допуснем, че смъртта на Карл Спалтър няма нищо общо с жена му. Да допуснем, че брат му е поръчал да го гръмнат, за да получи контрола върху семейната компания. Или че мафията се е отървала от него, защото са решили, че все пак не го искат за губернатор. Или че дъщеря му го е направила, за да наследи парите му. Или че любовникът на жена му…

Клемпър избухна с пламнало от гняв лице.

— Това са пълни простотии. Кей Спалтър е зла, подла и престъпна курва. И ако има справедливост в този скапан свят, ще умре в затвора с размазан по пода мозък. Край на историята!

Малките капчици слюнка около устата му вече хвърчаха във въздуха.

Гърни кимна замислено.

— Може би си прав.

Това бе любимият му начин на действие — дружелюбна реакция на яростта, разум срещу безумието. Продължи спокойно.

— Кажи ми нещо. Пусна ли въобще метода на действие на стрелеца в програмата за насилствени престъпления на ФБР^[1]?

Клемпър се втренчи в него и премигна няколко пъти, сякаш това щеше да му помогне да разбере по-добре въпроса.

— Защо, по дяволите, искаш да знаеш това?

Гърни сви рамене.

— Просто се чудех. Има някои отличителни елементи в подхода на стрелеца. Щеше да ми е интересно да видя дали в системата фигурира нещо подобно при някой друг случай.

— Ти си полудял. — Клемпър започна да отстъпва назад.

— Може би си прав. Но ако решиш да провериш това, погледни и за още един инцидент. Чувал ли си за гръцки гангстер на име Дебелия Гас Гурикос?

— Гурикос? — сега полицаят изглеждаше искрено объркан. — Какво общо има той?

— Карл помолил Гас да се погрижи за нещо. И по някаква странна случайност Гас е убит в същия ден, в който и Карл. Два дни след смъртта на майката на Карл. Така че може би говорим за троен удар.

Клемпър се намръщи, но не каза нищо.

— Ако бях на твое място, щях да проверя. Казаха ми, че от ОБОП са покрили случая на Гурикос, но ако има връзка с убийството на Спалтър, имаш право да знаеш детайлите.

Клемпър поклати глава с изражение, което показваше, че в момента би искал да бъде на всяко друго място на света, но не и тук. Обърна се рязко и се запъти към големия си джип, когато забеляза, че аутбекът на Гърни го блокира.

— Ще разкараш ли това нещо от пътя ми?

Не беше въпрос, а изръмжана заповед.

Гърни отмести колата си и Клемпър потегли, без да поглежда към него; когато завиваше по планинския път, за малко щеше да блъсне пощенската им кутия.

Едва тогава Гърни забеляза Мадлин в ъгъла на плевнята. Петелът и трите кокошки стояха спокойно и безшумно в тревата зад нея. Птиците бяха странно неподвижни, привели глави на една страна, сякаш в очакване на нещо, което все още не можеха да определят. Но знаеха, че идва.