Джулс Мулен
Али Хюс прави секс понякога (5)

Лизи беше права. Али никога не гледаше телевизия. Последния път, когато беше гледала премиера в киносалон, бе през 1994-та, когато беше бременна в осмия месец с Лизи.

Не беше и чувала за Ноа Бийн.

— Дори не ме е целувал — простена Лизи. Тя обикаляше около кухненската маса, докато слагаше салфетки и подреждаше прибори. — Честно казано, според мен е гей. Чете „Космополитън“ и „Вог“.

Али правеше глазурата на шоколадовия кейк.

— Кога се запозна с него?

— Преди три седмици. През първия ми снимачен ден.

— Покани ли те да излезете?

— Няколко пъти на обяд и веднъж на вечеря… Обичайните въпроси: „Откъде си?“, „Какво очакваш от живота и любовта?“. След което започваше да разлиства списание „Ел“. Странно, нали?

— Иска да те опознае.

— Тогава трябваше да ме целуне. Вилицата отляво ли беше?

— Вилицата отляво. Кара я по-бавно. Сексът не е всичко.

— Но е нещо — оплака се Лизи. Али й подаде покрита с шоколад лъжица. Тя го опита. — Ммм! Неустоимо!

— Благодаря — отвърна Али и отново се обърна към купата.

— Може ли да кажа, че аз съм ги направила? Глазурата и кейка? Може ли да кажем, че сме приготвили обеда заедно, за да си помисли, че мога да готвя? Той е старомоден.

— Идеално, ще го излъжем.

— Може ли? Моля те! Какво те е грижа?

— Нищо — отвърна Али и изля тестото в тигана. — Но с него трябва да бъдеш себе си, скъпа. Не да се преструваш на друга.

Лизи замислено посегна към купа с маслини.

— Ноа също е против онова с носа ми, за твое сведение… — Тя пъхна една маслинка в устата си.

— Така ли? — възкликна Али и се обърна от барплота към фурната. — Вече започвам да го харесвам.

— Което е подигравка — кисело добави Лизи с напевен глас. — Защото и двамата сте така идеално оформени, с мънички нослета, пухкави устни и безупречни усмивки. Предполагам, че сега ще се съюзите и ще водите битката заедно.

Али се направи на разсеяна.

— Нямам търпение да се запозная с него. — Внезапно почувствала облекчение и възбуда, тя нагласи часовника на печката, свали престилката си и се огледа.

Готвенето вървеше по мед и масло. Къщата блестеше. Чиста и подредена. Мюриъл беше пристигнала онзи ден да посети баща си в Бронкс. Али нямаше нищо против да плати билета й до Провидънс и обратно срещу услугите й. Бяха чистили цял ден заедно и Али беше доволна.

 

 

В осем и десет Ноа натисна копчето на звънеца.

— Проследи ли те някой? — попита Лизи, въведе го вътре, взе цветята, бонбоните и бирата. Ноа беше донесъл шест кенчета „Стела“.

— Не — отговори той и свали шапката, очилата и шала си.

Където и да отидеше, папараци се криеха зад кофите за смет, изскачаха от ъглите с далекообхватните си обективи, снимаха и бляскаха със светкавици. Лизи се преструваше на загрижена и отвратена, но всъщност страшно й харесваше, не толкова вниманието, колкото цялата игра на котка и мишка. Той дори използваше дубльор. Но някак си фотографите винаги го откриваха и Лизи бе впечатлена. Искаше да знае онова, което за нея оставаше неизвестно.

 

 

— Умно хлапе си — каза Теди. Той, Лизи и Ноа жужаха из кухнята и се приготвяха да вечерят. — Какво ще кажеш да заведа майка ти в Огъста? — Теди беше купил и донесъл със себе си комплект нови стикове за голф.

— Джорджия? В Огъста? — попита Лизи.

Теди замахна с един стик.

— Голфът е спорт за търпеливите. Нали, Ноа?

Младият мъж се усмихна. Стоеше пред отворения хладилник, пълен със „Стела“, шише до шише.

— Майката на Лизи… още не я познаваш, е жена, която поставя на изпитание мъжкото търпение.

— Нищо подобно — опроверга го Лизи и отвори шкафа да вземе чаши за вино.

— Опитвам се от месеци… месеци… да изкарам тази жена от къщи. Да попътуваме. Където и да било.

— Нямаше възможност. — Лизи се обърна към Ноа. — Баба ми почина миналия март. Майка ми се грижеше за нея.

— Виждате ли това бебче? — Тед повдигна стика. — То ще я вдъхнови. В него има злато.

— Тя не играе — обясни Лизи на Ноа. — Никога не е играла, нито някога ще играе.

Ноа се усмихна.

— Истина е — каза Тед. — Но един мъж може да мечтае. Нали, Ноа?

— Разбира се — съгласи се младежът, изправи се и затвори хладилника.

Теди подпря стика в ъгъла.

— Какво е това на краката ти? — попита Лизи, докато той се приближаваше към нея, за да отвори виното. Теди бе обул високи кецове, напълно неподходящи за панталоните му в защитен цвят и ризата с копчета. Бяха златисти.

— Харесват ли ти?

— Не.

— „Найк“ са изработили само двайсет и пет чифта. Подписани са от Коуб. — Той отвори чекмеджето и извади тирбушон.

— Брайънт?

— Самият той.

— Кецовете ти са подписани от изнасилван?

— Моля? — възмути се Теди, грабна една бутилка и заби тирбушона в тапата й. — Че откъде… Била си горе-долу на пет.

— Бях горе-долу на девет — отговори Лизи и му подаде чашата си.

Теди измъкна тапата и погледна Ноа.

— Каберне от 2010-а, от Локоя. Допада ли ти?

— Разбира се — отговори Ноа.

Теди наля.

— Първо дамите — подсети го Лизи.

— Първо гостите. — Той се завъртя и подаде чаша на Ноа. — Колкото до Коуб… Знаете ли, че сключиха споразумение? — Хвърли поглед към Лизи, докато наливаше втора чаша. — Тя няма да даде показания.

— В такъв случай, ще трябва да излъже — заяви Лизи.

Ноа само ги наблюдаваше.

— Обувките са за благотворителност. Против благотворителността ли си?

— Да — потвърди Лизи. — Както и против доверието, надеждата и любовта.

 

 

За щастие на Али, спорът продължаваше и никой не я видя, че влиза и спира, вкаменена от изненада.

— Приятно ми е — каза Ноа секунда по-късно и протегна ръка.

Али се ръкува и се втренчи в него.

Това беше кухнята на Клер, не нейната. В тази кухня беше проходила. Беше духала свещи на торти за рождените си дни. Тук видя майка си да си изплаква сърцето за това, че баща й няма да се върне, когато самата тя беше на шест…

А сега Джейк беше тук! Момчето от галерията! И името му беше Ноа?

Приятелят на Лизи?

Джейк от Провидънс?

След десет години Джейк се беше появил от миналото й и бе кацнал в новия й живот!

Беше отслабнал. Косата му беше по-къса. Лицето му беше възмъжало. Но това беше момчето от последния ред, без съмнение, и нещо в очите му й казваше „здравей“.

— Познавам ви — промълви тя.

— Нали ти казах, мамо — отвърна Лизи и се обърна към Джейк. — Твърдеше, че няма представа кой си.

— Не — възрази Али. — Срещали сме се и преди.

— Мамо, моля те. Той е навсякъде. Всички си мислят, че са го срещали и преди.

— Но аз съм сигурна — настоя Али.

Джейк ги прекъсна.

— Преподавали сте ми в „Браун“, професор Хюз.

— Какво? — изненада се Лизи и се обърна с подноса за сирене в ръце. — Няма начин. Стига, бе! Я пак? — Тя местеше очи от Али към Джейк и обратно.

— Леле! — намеси се Тед и си наля трета чаша вино.

— Женският пол — продължи той. — Жените и работата. Свързаната с жените икономика.

— Да — съгласи се Али. — Спомням си.

— За малко да не ми заверят семестъра — пошегува се Джейк. — Но майка ти ме взе под крилото си.

— Почти си го била скъсала, мамо? Нали?

С несигурни крачки Али се запъти към фурната, за да погледне пилето.

— Беше ли гаднярка? Разкажи ни! — извика Лизи.

Теди се обърна към Джейк.

— Били сте в „Браун“?

— Само заради спорта. Така и не завърших.

Али грабна кухненската ръкавица с треперещи ръце и я изпусна. Наведе се, вдигна я и се отпусна на края на барплота.

— Името ви — промълви тя, останала без дъх — не беше Ноа.

— Накарали са го да го промени — подметна Лизи. — Истинското му име е Джейк.

— Джейк — повтори Али.

— Вече имаше един Джейк Бийн в гилдията на филмовите актьори — обясни той. — Не позволяваха артистите да използват едно и също име. Ноа е псевдонимът ми.

— А, разбирам. — Али се извърна и подаде ръкавицата на Лизи. — Извинете ме за секунда. — Опасяваше се, че ако не излезе, ще припадне. Нужен й беше миг, за да си поеме дъх и да обуздае сърцето си. — Трябва да взема тиленол… имам леко главоболие. Лизи, погрижи се за пилето. Извади го, моля те. Тед, налей ми вино.

— Нима тази вечер пиеш? — попита учудено Теди.

— Да — потвърди Али и се изниза.

 

 

Избяга в спалнята си на третия етаж. Телефонът… Телефонът…

Къде беше телефонът?

Беше го оставила на леглото.

На същото легло. Същото легло. На което тя и Джейк, или Ноа, или както му беше името сега…

Трябваше да се обади на Ана.

* * *

Ана Бейнс знаеше за Джейк. Единствено тя. И непременно щеше да отговори след третото позвъняване. Това беше важно. Беше обещание. Уговорка, която имаха още откакто бяха на десет. Споразумение, което Али бе сключила и с Лизи, а Ана — със своите деца.

Три позвънявания.

След второто Ана вдигна телефона.

Али се бе заключила в голямата баня.

— Познай кой е тук! — прошепна тя. Беше на границата на истерията.

— Остави този айпад! — извика Ана през кухнята на осемгодишния си син. Тя живееше в Денвър. — Извинявай. Слушам те.

— Помниш ли Джейк?

— Джейк, Джейк…

— Момчето от „Браун“?

— Почакай — отвърна Ана. — Не, определено не помня.

— Напротив! Хайде, де! Беше ми студент! Клер беше взела Лизи. Имах свободен уикенд. Той дойде да постави ключалка на вратата… и остана два дни. — Али преглътна. — Направихме го, правихме го… на всяко равно място в онази сладка къщица.

— Чакай, чакай… Нещо ми прищрака…

— Онзи некадърник!

— Който едва не те уби!

— Да!

— Да! — извика Ана. — Бездарният студент! — Най-сетне си спомни. — Момчето със съвършения пенис.

— Именно. Момчето със съвършения пенис в момента е долу с Лизи и чака да му сервирам вечеря!

— Какво?!

— Те се срещат!

— Не!

— Да!

— Той знае ли… обърках се… почакай, той знаел ли е, че си й майка?

— Не! Всъщност не знам!

— Позна ли те?

— Нямаше вид на изненадан. Ще повърна.

— Значи е знаел, че си майката на Лизи?

— Освен ако напълно ме е бил забравил.

— Не. Ти си незабравима, Али.

— Стига, де. — Тя се вкопчи в хавлиената кърпа на вратата. За стабилност. Дланите й бяха потни и студени.

— Лизи знае ли?

— Не знае. Не.

— Трябва да слезеш. Имаш гости.

— Без майтап! И какво да правя?

— Преструвай се по време на вечерята и след като си тръгнат… Теди там ли е?

— Той налива виното! Дори го купи! Четири бутилки!

— Може би… може би Лизи знае. Навярно е някаква проверка — предположи Ана.

Али се замисли. Би ли я проверявала Лизи? Какъв ще е смисълът?

— Не — заключи тя. — Беше изненадана. Не е способна да измисли толкова сложна конспирация. Не е толкова убедителна актриса.

— Али!

— Не е Мерил Стрийп!

— Колко мило!

— Може ли да се върнем на темата?

— Мамо! — извика Лизи от долния етаж.

— Идвам! — провикна се Али и каза на Ана: — Налага се да тръгвам.

Но дори не помръдна. Гледаше краката си. От месеци не си беше лакирала ноктите. Защо винаги чакаше толкова дълго?

— Пилето изстива — долетя гласът на Лизи.

— Идвам! Започвайте! — Тя отново прошепна на Ана: — Трябва да приключа с това. Моля те, стой будна. Ще ти се обадя по-късно.

— Обади ми се… И, Али?

— Да?

— Добре ли мина уикендът? Преди десет години? Доколкото си спомням, обичаше това момче.

— Да съм го обичала ли? Не.

— Обичаше го, и още как.

— Не, не съм! — прекалено енергично запротестира Али.

— Поне нещо ти харесваше. Сексът?

— Сексът… — Али затвори очи и се замисли. Наложи се да преглътне, преди да заговори. Устата й беше пресъхнала. — Честно казано, беше възхитителен.