Джулс Мулен
Али Хюс прави секс понякога (35)

Извървяха почти километър и половина по „Ред Хук“, пресечка след пресечка, преди Уедър да го види.

— Ето го! Това е! — Тя посочи склада на две пресечки от тях. — Онзи там. Под моста.

— Онзи отляво ли? — попита Али. — От другата страна на улицата?

— На по-далечния ъгъл!

— Чакайте — каза Джейк. — Не е ли „Бушман“? „Бушман и Корт“? — Беше поискал да дойде с тях. Уедър бе настояла да изминат целия път от „Бороу Хол“, за да може да проследи маршрута на Лизи.

Спряха на ъгъла, докато летящите коли преминат, вдигайки пушек и прах.

— Мисля, че познавам тази сграда. Определено. От моето проучване. 1909 година. Пожарът в захарната фабрика! — Над главите им прогърмя експресът.

— Моля? — попита Али.

— Загинали десет работнички. „Бушман и Корт“. Незаменимо. Виждаш ли връзката? Невероятно.

— Защо? — намеси се Уедър.

— Али? — попита Джейк. — Можеш ли да повярваш?

— Не знам — отвърна Али. — Може би.

До сградата бригада от електрическата компания разкопаваше тротоара.

— Две години преди Триъгълния огън^[1]. Запален памук. Или вазелин? Не. Не, беше захар. Захар. Точно така. Тази беше сградата. Нищо не се променя, освен продукта! Човече! На Марти ще му допадне!

— Защо е такъв особняк? — обърна се Уедър към Али.

— Има си… страст — започна да обяснява Али и слезе от тротоара, за да пресече улицата.

— Каква ирония. — Джейк я последва. — Човекът също управлява фабрика за захар.

Тайно, помисли Али. Всички са в кюпа. Скрити зад властта и шумотевицата.

— Какъв е планът? — Джейк спря.

Али се обърна към него.

— Аз влизам.

— Защо? Сигурна ли си? Кои са тези хора? Възможно е да са въоръжени. Може да се окажат опасни.

— Така ли? Уедър?

— Не. Той имаше слънчев загар. С поло, но без чорапи.

— Наистина ли? — попита Джейк. — Източниците ми твърдят…

— Но аз не представлявам заплаха — упорстваше Али. — Ще кажа… ще кажа, че случаят е спешен. Ще разберат.

— Не. Не. — Джейк поклати глава. — Ако някой ще влиза, ще бъда аз. Отивам вътре.

— Да, госпожо Хюз. Ноа трябва да иде. Няма да убият звезда.

— Не, Джейк, благодаря. Радвам се, че си тук. Караш ни да се чувстваме в безопасност. Но първо, Лизи е моя дъщеря. И второ, съм въоръжена.

— Въоръжена ли? — възкликна Джейк.

Тя пресече улицата и тръгна към постройката.

— Въоръжена с какво? — Джейк последва Али. Уедър тръгна след Джейк.

— С лютив спрей — отвърна тя и потупа чантата си.

— Какво? Защо?

— Откъде сте го е взели? — настигна ги Уедър. — Моля ви, нека да го видя!

Без да намалява крачка, Али извади флакончето от чантата си и й го подаде.

— Внимавай. Сълзите не могат да спрат.

Уедър го размаха.

— Побързай, жено!

— Не е играчка. — Али се пресегна, взе го и тъкмо го прибираше обратно, когато чу поредица от режещи звуци.

Профучаха четири бели вана без обозначения. Един след друг, всички спряха пред вратите на Фишман.

— Какво… какво става? — Две полицейски коли с виещи сирени спряха зад вановете.

— Да му се не знае. Прилича на… акция — възкликна Уедър.

— Какво? — попита Али.

— Според мен е права — съгласи се Джейк.

Мъже със сини якета и защитни жилетки, с каски и наколенки, изскочиха от микробусите, всички въоръжени с автоматични пистолети.

— Какво става? — попита отново Али, когато една група се скупчи пред входните врати, а други се пръснаха из пресечките. Тогава проумя: полицейска проверка. Атака. Арести. Стрелба. Тя се втурна към полицаите.

— Али! — извика Джейк.

Тя приближи агентите на ФБР.

— Извинете — обърна се към тях. — Дъщеря ми е вътре.

Уедър беше споменала деветия етаж. Али реши да се качи и да вика колкото й глас държи. — Извинете — повтори тя, вече съвсем близо до агентите.

Единият извади пистолет.

— Стойте на място!

— Какво? — Али спря. — Аз само…

— Горе ръцете!

По средата на улицата Али вдигна ръце.

— Извинете? Може ли само…

— Млъквам! — нареди единият, когато тя стигна до тях. — Ръцете зад гърба!

— Допускате грешка. Имам въпрос. Детето ми.

— Ръцете! Зад гърба! Веднага!

— Защо крещите? Защо вика той?

Джейк се появи до нея, вдигнал ръце.

— Послушай го, Али.

— Но…

— Изпълнявай!

Ало сложи ръце зад гърба си.

— Сега се обърнете и тръгнете към мен! Към гласа ми! Веднага!

Али се обърка.

— Почакайте. Какво? Да се обърна и да вървя заднешком?

— Момент — обади се агентът, оглеждайки Джейк. — Не сте ли онзи? Купър? Брадли?

— Не. Не съм.

— Брадли някой си?

— Не. Ноа Бийн.

— Да, вие сте рицарят! Имате ли оръжие? Каквото и да е?

— Само си вървяхме…

— Имам лютив спрей.

— Оставете го на земята. Съжалявам, но сте длъжна да се подчините.

Али и Джейк се спогледаха. Той завъртя очи и коленичи.

— Прави като мен — каза и.

Легна на земята по корем. Али последва примера му. Агентът се наведе, вдигна ги и сграбчи чантата на Али.

— В тази ли сграда работите?

— Не — отговори Али.

— А вие, сър?

— Не.

— Но дъщеря ми, може би. Спасявахме нея.

Уедър клечеше зад една кола. Не можеше да повярва на очите си.

 

 

На деветия етаж Фишман крещеше на Джош:

— Трий! Трий! Изтрий всичко! — И със силен замах разби телефона си в пода. Парченца пластмаса литнаха във въздуха и удариха Джош по лицето.

— Какво, по дяволите? — извика той, докато Фишман събираше отломките и ги изхвърляше през прозореца.

Изтри паметта на компютъра точно за пет минути. Фишман го беше наел именно за подобни моменти заради убийствените му умения.

Коридорът бе пуст и странно тих, когато затичаха по стълбите към приземието, водещо навън.

По стаите моделите стояха в неведение зад затворените врати — всички с изключение на Лизи и Саша, които бяха в кухничката. Лизи се взираше през прозореца.

— Мамка му — промърмори тя и се обърна към Саша. — Трябва да се скрием. Под масата. — И двете залегнаха. — Ще те убия, Уедър. Ще те смажа — промърмори Лизи.

— Какво? Какво става? — попита Саша.

— Отвън има полиция и майка ми е с тях.

 

 

След двайсет минути няколко агенти на ФБР се появиха иззад ъгъла на „Бушман и Корт“. Водеха Фишман и Джош. И двамата бяха с белезници.

Али и Джейк продължаваха да се обясняват с агентите, когато тя съзря Лизи и ахна.

Видя как един агент настанява двете момичета отзад в единия ван.

Али още се взираше, когато ги освободиха. На десетина метра от тях бригадата продължаваше да работи. Въртяха се пневматични чукове. Циментов прах и отломки се носеха из въздуха и ги давеха. Тротоарът ехтеше с оглушаващо пищене, замириса на изгорял бензин. Стана непоносимо. Али се обърна и се отдалечи, без да поглежда назад.

Джейк бързо я догони.

— Стореното от нея не е незаконно, Али. — Той тръгна редом с нея. — Не могат да я арестуват. Тя е на двайсет. Не е направила нищо лошо.

— Лютив спрей — мърмореше си тя. — Ченгета с автоматично оръжие… Нося сълзотворен газ…

— И?

— Вече не знам коя съм. — Не добави нищо. Когато стигнаха до „Клинтън“, се ориентира къде са, зави надясно и пое към къщи.

Джейк тръгна след нея, Уедър тръгна след Джейк и така, в индийска нишка, минаха целия едночасов път до Кранбъри Стрийт.