Джулс Мулен
Али Хюс прави секс понякога (34)

Тя се претърколи и Джейк прошепна в ухото й:

— Вече е осем.

— Не! — завайка се Али и рязко се изправи. Главата й пулсираше. Затвори очи и се сети за съобщението на Миър. Нейната заплаха. Застигна я реалността, съпътстваща изтрезняването. — Джейк?

— Да?

Тя отклони очи.

— Не знам как да ти го кажа. Съжалявам, но…

— Налага се да тръгвам.

— Налага се. — Тя се наведе и го целуна, после се отърколи обратно, за да стане. — Трябва да изчистя цялата къща… за четири часа.

— Ще ти помогна. — Взе една възглавница и оправи калъфката й.

— Не бива да остане и следа от нашите… Трябва да тръгна към гарата по обяд. — Али бавно се изправи и се хвана за главата.

— Али? — повика я той, гледайки я как приглажда косата си назад. — Ако бях… ако бях на трийсет и пет, щеше ли да ме изриташ оттук?

— Дори ако беше на петдесет — каза Али. — Преди много време реших да не я запознавам с гаджетата си.

— Какви гаджета?

— Да, правилно. Имах си причини.

— Как изобщо ще се запознаеш с когото и да било?

— Няма — отговори тя и тръгна към банята.

— Ще се оженя за теб, ако искаш — извика след нея Джейк.

Али се вкопчи в умивалника. Пое си дълбоко дъх и запази равновесие.

— Не го мислиш — извика в отговор тя и се погледна в огледалото. Изглеждаше уплашена.

— Наистина — отговори той и се появи на вратата, докато сгъваше одеялото.

Тя пусна водата и наплиска лицето си. Посегна към хавлията и започна да се бърше. В огледалото срещна погледа на Джейк.

— Можем да се оженим, ако искаш — повтори той.

— За теб ще бъде грешка. — Тя върна кърпата на мястото й върху закачалката.

— Защо?

Тя взе четката си за зъби.

— Защото — започна тя и грабна пастата — ти си на двайсет и една. — Изстиска една ивичка върху четката и започна да се мие, докато говореше. — Напускаш училище… — Тя търкаше ли, търкаше отляво, за миг спря, изплю и подхвана отдясно. — Не знаеш какво ще работиш… за баща си прекалено млад. — Тя отново изплю и върна четката в чашката на мивката. — Едва се познаваме. Само от два дни. — Взе друга чашка и се изплакна.

Джейк я наблюдаваше.

— Аз те познавам.

Тя остави чашката, избърса уста и се обърна към него.

— Джейк, виж. Имам… неописуеми чувства…

— Неописуеми?

— Необясними.

— Знам какво означава. Не съм съгласен, че чувствата ти са необясними.

— Напълно съм зашеметена и объркана от събитията през уикенда, но…

— Но?

— Не се познаваме. Не и наистина.

— Али — започна той. — Седях на лекциите и слушах бръщолевенето ти… деветдесет минути, два пъти в седмицата… три години. Шест семестъра. Цели двеста и шейсет часа.

Тя го изгледа.

— Бръщолевене?

Джейк се усмихна.

— Бръщолевене ли казах? Имах предвид урок. Изчетох статиите ти и двете ти книги, а ти се подложи на шестстотин мои страници…

Али кимна и прехапа устни.

— Разговаряхме, ти и аз… говорехме и се опознавахме, макар и само два дни.

Али се обърна.

— Инициативата беше твоя. Мисля, че бяхме… знам, че звуча като заловен на калъп прелюбодеец, но не беше това, което си мислиш.

— А какво беше?

— Може би подавам грешни сигнали.

— Кой ти го каза?

— Стига, Джейк.

— Не, уверявам те, сериозен съм. Ако бях момиче, а ти — момче…

— Джейк, моля те. Ами ако някой разбере? — Тя се обърна, пристъпи към него и го целуна по устните. — Извинявай. Но да се омъжа за теб?

Уморена, помисли тя, сигурно беше уморена. Заобиколи го странично, влезе в спалнята и преглътна буцата в гърлото си. Колената й омекнаха и тя започна да трепери. Имаше махмурлук. Никога не пиеше. Ето какво й имаше.

На вратата Джейк се обърна и затърси дрехите си. Бяха разпилени по целия под на спалнята.

 

 

В кухнята Али направи кафе.

— Благодаря — каза Джейк, когато тя му подаде чашата. Той бършеше масата. Спря за миг и се приближи до мивката, където Али плакнеше последната бутилка „Стела“.

Той се облегна на кухненския плот, тъжно се вгледа в нея, после обърна глава и зарея очи през прозореца.

Али спря водата и го загледа как вдига чашата към устата си. Като възглавнички са, помисли тя, устните на Джейк.

Не се беше обръснал и тъмното петно на наболата му брада — „сянката в пет часа“, недостатъчният сън и ясно видимата тъга го караха да изглежда тази сутрин с десет години по-възрастен.

Али го гледаше и мислеше колко красив ще бъде, когато остарее. Някои мъже се разхубавяват с възрастта и Джейк щеше да бъде един от тях. Щастлива щеше да е жената, която…

— По дяволите — изруга Джейк стреснато и стана. Втренчи поглед през прозореца. — Ето ги. — Остави чашата си за кафе на плота.

— Кои? — попита Али и се доближи до него, за да види какво гледа.

Отвъд предния двор, зад портата, от отсрещната страна на улицата, крайно оживено десетгодишно момиченце слезе от такси, стиснало в ръка пистолет-играчка.

— Защо са тук? — изплашено извика Али.

Шофьорът помогна на Клер да извади чифт мънички ролкови кънки.

— Отзад, бягай отзад! — кресна Али.

— Добре — съгласи се Джейк и грабна торбата си и кутията с инструменти.

Тя го хвана под ръка и го поведе през трапезарията към остъклената веранда в задната част на къщата.

Докато бягаха, през прозореца тя забеляза Лизи отстрани на къщата — тичаше към задния двор и размахваше пистолета си.

— Вкъщи съм! Вкъщи съм! — викаше Лизи с пистолет в ръка, а дългите й руси плитки се мятаха отзад.

— Къде отива? По дяволите! Какво да правя?! — Тя изостави първоначалния си маршрут и смени посоката, като повлече Джейк след себе си. — Мазето — отговори си сама. — Води към двора на съседите.

— Ехо! Вкъщи сме! — обяви Клер от коридора. Беше влязла сама.

Али отвори вратата на мазето и избута вътре Джейк.

— Почакай — промълви той, докато тя затваряше вратата.

— Али! — провикна се Клер. — Пристигнахме! Изненада!

— Здравей! — извика Али към кухнята. — Ще ти се обадя — прошепна през вратата на Джейк.

— Наистина ли? — попита той. — Имаш ли ми номера?

— Не, не го знам. Съжалявам. Действително съжалявам. — Тя затвори вратата, обърна се и изтича по коридора. — Мамо? Ти ли си?

Докато оставяше чантата си на кухненския плот, Клер забеляза двете чаши от кафе. Две.

— Изненада! — повтори тя и вдигна поглед, когато Али влезе.

— Без майтап — отвърна Али.

— Взехме ранния…

— Къде е тя? — Али се престори, че се озърта.

 

 

В слънчевия заден двор Лизи се качи на люлката си от автомобилна гума, щастлива, че си е у дома. Изрита обувките си и насочи пистолета-играчка към една прелитаща птица.

В тъмното мазе Джейк откри капаците, водещи навън по стръмен изход. Свали резето и се опита да отвори, но капаците заядоха. Като полузащитник блъсна стоманата с рамо и гръб.

От ъгъла на двора Лизи виждаше червените капаци на мазето. Когато чу удара откъм тях, замря неподвижно.

Очите й се ококориха, когато капаците поддадоха и Джейк изскочи като тапа. Тя се вкопчи в люлката, насочи пистолета към него и нададе ужасен, оглушителен писък.

Али и Клер се спогледаха и хукнаха по посока на вика.

През верандата Али я виждаше, стиснала въжето, насочила оръжието си, с отворена уста и уплашени очи, надаваща непоносими писъци.

— Един мъж! Някакъв мъж!

— Какво? Какво? Какво държиш в ръка? — извика Али, изхвърча от верандата и се втурна надолу по стъпалата.

— Мъж! Мъж! — пищеше Лизи и сочеше към Джейк.

Али и Клер се обърнаха и видяха Джейк, показващ се от мазето, наполовина вън, наполовина вътре, покрит с паяжини.

Клер изпищя в дует с Лизи, а Али се опита да ги надвика:

— Спри! Спри! Остави тази играчка. Това е майсторът! Спри!

— Какво? — възкликна Клер и погледна към Али.

— Това е майсторът!

Лизи млъкна, хвърли пистолета-играчка, отметна глава назад и се разсмя. Клер въздъхна и кисело се усмихна.

— Носиш пистолет? — извика Али, като гледаше осъдително Клер.

— Тя го поиска!

Али, кипнала, се обърна към Джейк.

— Хайде, Джейк. Запознай се с майка ми и Лизи. Ела.