Джулс Мулен
Али Хюс прави секс понякога (15)

— Събудих ли те? — Стоеше на прага, подгизнал от глава до пети, лъхаше на уиски и топли мокри дрехи.

— Джейк, два през нощта е…

— Знам. Прости ми.

Беше се отбил в бирарията на Хенри Стрийт и бе обръщал шотове „Джони Уокър“, шот след шот, шот след шот.

Докато се накани да плати и да намери обратния път до Кранбъри Стрийт, августовското небе сякаш се бе продънило. Дъждът се лееше като из ведро.

— Видях, че свети. Аз… си забравих… Тук си забравих нещо.

— Така е — потвърди Али и се обърна. Взе шала, шапката и очилата и му ги подаде. — Къде е Лизи?

— В някакъв клуб. С Уедър.

Али го загледа за миг.

— Тя знае ли? Знае ли за нас?

— Не. Не, кълна се.

— Ще донеса хавлиена кърпа. Хайде, влизай. — Тя отстъпи и отвори шкафа. — Налага се да й кажа. Наясно си, нали? — Тя извади от долния рафт кърпа за плаж.

Джейк се втренчи в очилата и каскета си.

— Знам. Знам, че ще й кажеш.

— Известно ли ти беше, че аз съм нейната майка? — Тя му подаде кърпата.

— Да — призна той, като я пое. Метна я на рамо.

— Но тя остана с впечатление, че и двамата сме изненадани. Не че имахме възможност да й съобщим точно тогава. На вечеря. Пред Тед.

— Имаш право — съгласи се той и удари с юмрук по каскета си. Нахлупи го с козирката назад и задълго затвори очи.

— Пиян ли си?

— Нещо такова, и ми е нужна помощта ти. — Той се облегна на стената.

— Искаш ли да се подсушиш? Мога да…

— Съжалявам — промълви той и успя да се закрепи на краката си. Дори не докосна кърпата. Хвърли поглед към горния етаж. — Значи, сме наясно? Аз… оставих тези неща… и останах в Бруклин, за да се върна уж за вещите си и да те видя. — Коленете му се подгънаха, но той дойде на себе си и се стегна. — Аз… виж… написах сценарий. Актьорите го правят. Понякога.

— Сценарий ли?

— Историята на един филм. Опитвам се да накарам режисьора да го осъществи… този Марти… и имам нужда от помощта ти.

Али помълча.

— Колко изпи?

Джейк поклати глава.

— С Лизи спряхме на… не знам, някъде, и говорихме, и после тя си тръгна, а аз се върнах и се надявам да ми помогнеш. Ето защо се върнах.

— Заради сценария ти ли?

— Затова се върнах. — Той погледна слънчевите си очила. Хвърли поглед и към шала. — Нося шалове през лятото. — Замисли се над този факт. — Ето кой съм сега, Али. Какъв съм станал.

— Джейк.

— Научих се да пиша — продължи той. — Помниш ли? — Посегна към джоба си и извади книгата с меки корици, която Али му беше дала преди десет години. „Елементи на стила“.

— Боже — възкликна тя, когато й я подаде. Гръбчето беше отпрано, както и предната корица, страниците бяха изпомачкани и огънати. На първата страница бе надраскано името й. Не можеше да повярва.

— Сценарият ми е за огъня, за който ни преподаваше, в „Жените и професиите им“. „Триъгълният огън“.

Али кимна и му подаде книгата. Да, спомняше си „Триъгълният огън“. Беше го преподавала.

През 1911 година в Ню Йорк момичетата загиваха или сами скачаха в огньовете на фабриките. Оцелелите прокараха пътя за правата на работничките.

— Никой няма да го купи. Знаеш ли защо?

— Защо? — попита Али. Стилът, навярно. — Прекалено дълъг ли е?

— Трябваше да е деветдесет и осем страници.

— И?

— Излезе триста. Но не това е причината. Защото героините са момичета, които не прекаляват. Няма голи дупета. Нито показват… цици и езици. И никой в Холивуд няма да даде и пет пари. Защото жените са облечени с рокли. Дълги рокли с високи яки.

— Много лошо.

— Тогава, в колежа, нищо не можех да направя. Сега съм във филмовия профсъюз, а онези момичета… Али, те са започнали всичко… борбата за правата на работничките… затова помислих, че ако поговориш с Марти…

— Аз?

— Той ще присъства на един купон в сряда вечерта. Желателно е да отида. Задължават ме. Агентите ми за връзки с обществеността. Марти ще бъде там. А кой познава жените по-добре от теб? Убеди го да направи филма, Али, моля те. Заради нас.

Тя го гледаше недоумяващо.

— Аз ли? — повтори тя. Какви ги говореше? — Искаш от мен да навия някакъв тип да направи… — Той изглеждаше толкова настойчив, така искрен, толкова пиян.

— По дяволите! — изведнъж отсече той. Сведе глава и застана неподвижно. — О, господи! — Озърна се наляво-надясно.

— Какво не е наред? Какво има?

Той се обърна и отвори вратата. Излетя в проливния дъжд, хукна по верандата и повърна през перилата.

Али пристъпи навън след него и потрепери.

Добрал се до тротоара, Джейк отново повърна.

— По дяволите! — немощно извика той, след което повърна за трети път.

Али слезе от верандата, за да му помогне. Застана под проливния дъжд и сложи ръка на гърба му. Джейк остана приведен и зачака следващия напън.

— Какво пи?

Той не отговори.

— Това беше. Приключих — промълви след малко. — Нищо не остана. — Плю се и се изправи. — Това беше прекрасният ти шоколадов кейк. Пилето и макароните. Извинявай.

Тя направи усилие да сдържи смеха си.

— Искаш ли вода?

Джейк кимна и се зазяпа в гърдите й. Можеше да ги види дори на слабото улично осветление. Ухили се.

— Радвам се да те видя.

Али погледна надолу и осъзна, че фланелката й е подгизнала и през нея всичко се вижда. Тя се закри с ръце.

— Върни се вътре.

Двамата се качиха на верандата и влязоха в къщата.

След като Джейк си изплакна устата, а Али навлече пуловер, той я последва към спалнята на втория етаж, която се използваше като дневна.

— Извинявай — продума. — Чувствам, че може… да припадна.

— Нищо. Поспи си.

— Али?

— Кажи.

— Яд ме е, че ти позволих да ме отпратиш. Бях, бях… по-слаб тогава.

Али не отговори. Не бе сигурна, че е чула правилно. Посочи към канапето.

— Ще спиш там — каза тя.

Джейк не отвърна и седна на дивана с ниско сведена глава.

— Не и с мокрите дрехи. Ще вземеш…

— Съжалявам — повтори той и се поизправи, все още без да вдига глава. Съблече тениската си и я хвърли на пода. Стана и смъкна ципа на джинсите си.

— Ще ти изсуша нещата. — Тя вдигна тениската и положи всички усилия да се съсредоточи върху дрехите му, върху пода и върху всичко друго, само не и върху голата му мокра кожа.

Той събу джинсите си и слипът му се смъкна заедно с тях.

— Олеле, извинявай.

Али се извърна и се постара да не се засмее. Фамозният пенис си беше на мястото!

— Остани си с бельото. Сухо е. Напълно сухо.

Той обу слипа си, строполи се на канапето и затвори очи. Тя се обърна и вдигна джинсите от пода.

— Всички искат Ноа… а никой не иска Джейк… — промърмори той със затворени очи.

Али взе одеяло от облегалката на дивана и полека го зави. Джейк лежеше неподвижно, без капчица съзнание, заспал.

За миг тя постоя да го погледа. Формата на скулите. Извивката на устните. Очертанията на челюстта. Гъстите му мигли.

Все още я караше да остава без дъх. „Бих могла вечно да съзерцавам лицето му“, помисли тя.

Госпожа Робинсън. Ето коя беше тя. Каква досада.

Въздъхна като ученичка, на която са позволили да пие кафе, и после е будувала цяла нощ.

 

 

Долу в кухнята тя отвори лаптопа си и потърси в Гугъл Ноа Бийн.

Имаше го. Навсякъде. Както твърдеше Лизи. Стотици статии, стотици снимки: на червения килим; как върви по улицата; с костюм от три части, по боксерки, с фрак, с тениска. Подробности в мъжки списания; киноплакати. Усмихнат, позиращ.

Как бе могла да го пропусне? Лизи бе права — Али беше изкопаемо.

Десет минути по-късно, чувствайки се палава и леко непочтена, тя спря проверката си. Ами ако той се събуди и я завари? Пък и това беше царство на Лизи.

 

 

Или беше преди. Именно Лизи в шести клас бе продала своите томове за Нанси Дру, за да ги замени с Лий Чайлд и Винс Флин, и прекарваше по цяла вечер в Мрежата, и бърбореше на непознат за Али език: спореше за етиката на спама, някакви черни шапки, тролове, използване налични данни и софтуерни бъгове…

Али беше открила странна маска от празника на Гай Фокс^[1], висяща на таблата на леглото в стаята на Лизи. Върху огледалото дъщеря и бе надраскаш с червило думите: „Законът на анон“.

— Какво е анон? — попита Али една вечер.

Лизи вдигна поглед от салатата и боба.

— Анон — поясни тя — е член на група анархисти. Член на глобалния мозък на активистите.

Али замълча.

— Не знам какво означава. Това клуб ли е? Клуб онлайн?

Може и така да се каже — отговори Лизи и набоде с вилицата лист салата.

— Как да го възприемам? — погледна я бързешком Али, както когато знаеше, че Лизи лъже несъзнателно.

— Това са умници, които си правят шегички. Но само с онези, които си го заслужават, разбра ли?

Али загледа тринайсетгодишната си дъщеря и обсипаната й с лунички брадичка. Не обичаше лошите шеги.

През януари, пет години по-късно, Лизи се бе обадила разплакана на майка си. Искала да се махне от „Дърам“. Чувствала нужда да си е у дома. Неин приятел се бил обесил и Лизи бе съкрушена.

Али разбра, че гениалният младеж бил и хакер. Намерил начин да пробие някакви данни от файловете на Техническия университет в Масачузетс и получил присъда от трийсет и пет години и глоба от един милион долара…

Лизи го обичаше. Той бе нейният герой.

Тогава бе изоставила живота си онлайн. Вместо това се запали по театъра и през пролетта щеше да се явява на прослушване в театъра „Дюк“.

Не получи роли в „Момчето прилеп: мюзикълът“ или в „Отело“, но шиеше костюми и рисуваше декори, и онова лято се върна променена: никакво стоене до късно през нощта и взиране в лаптопа. Вместо това си лягаше най-късно в единайсет и се събуждаше в шест, за да пробяга петнайсет километра. Изхвърли маската на Гай Фокс.

Али не знаеше какво да мисли. Относно тази промяна. Дали да си отдъхне, или не.

Холивуд? Участие във филми? След като специалността й бе международни отношения? След като искаше да направи света по-сигурно място?

 

 

Когато Джейк се събуди, намери тениската и джинсите си изсъхнали и топли, сгънати на масичката до канапето. Откри Али в кухнята, извини се и й благодари. Тя го изпрати до вратата.

— Никаква операция на носа — заяви Али. — Не разрешавам да си оперира носа. — Реши да използва случая, че Джейк е сам и трезвен. — Има нужда някой мъж… по-възрастен мъж — не ти и не Тед — да я увери, че е красива такава каквато е. Този Марти… с когото искаш да се срещна. Той ще й бъде полезен. Тя ми е споменавала за него. Сериозен ли е? Би ли могъл да й повлияе?

— Да — кимна Джейк.

— Наследила го е от баща си. Несигурна е. Донякъде.

— Ами, ела на купона и ще придумам Марти да поговори с Лизи. За носа й. Става ли?

— Определено. — Тя отключи вратата. — Може ли да доведа Тед?

— Не.

— Защо не?

— Така.

— Почакай — примоли се Али. — Той е инвеститор. Може би…

— Не и Тед.

— Защо не?

— Защото ще те придружавам аз.

Али си пое дъх и завъртя глава.

— Джейк! Излизаш с дъщеря ми!

— Какво? Нищо подобно!

— Тя си въобразява, че е така!

— Тя дори не ме харесва!

— Напротив!

— Убедена е, че съм скучен. Лизи е забавна. Трябва й някой забавен, някой като — знам ли — Джеймс Франко.

— Кой?

— Никой. Няма значение. Слушай. Когато разбрах коя е, край. По свое желание дойдох на тази вечеря. Не съм я и докоснал. Тя мисли, че съм гей. Вчера ме попита дали не съм гей. Не ми е гадже.

— Няма значение, длъжна съм да й кажа.

— Все едно ми е! Кажи й! И аз ще й кажа! Знаеш ли какво ще направи? Ще се изсмее. Тя е изумителна… изумително момиче. Не се срещам с момичета.

Али обмисли думите му.

— Не знам.

— Да се обзаложим. Ако й се стори забавно, което и ще стане, идваш на купона. Напускам Ню Йорк в петък вечерта.

— Хубаво — отвърна Али. — И двамата ще й кажем, и ако всичко с нея е наред, ако не е съкрушена, ще дойда.

— Добре. А Марти ще я увери, че харесва носа й. Марти е влюбен в него. Аз също. Всички сме влюбени в носа й.

— Но не бива да ме придружаваш ти. Обвързана съм.

— Къде ти е пръстенът?

Пръстенът й ли?

— Ще взема Тед.

— Тед ще си остане вкъщи. Този път ще постъпиш по моя начин.

Али направи гримаса.

— Знаеш ли, че съм на четиресет сега, Джейк? На четиресет и една?

— Благодаря за нощувката, кафето и вечерята. Готова ли си?

— За какво? — недоволно попита Али. Джейк си сложи шапката, нахлупи ниско козирката и засенчи лицето си. Открехна входната врата. Али ахна.

Тротоарът бъкаше от папараци, засвяткаха фотоапарати. Всички извикаха в един глас:

— Ноа! Ноа! Ноа, обърни се насам!

Али отстъпи и Джейк затвори вратата.

— Ще изпратя кола в сряда. В единайсет часа.

Тя се обърка.

— В единайсет сутринта ли?

Той се усмихна.

— Не. В единайсет вечерта. Тогава започват купоните, професоре.