Джулс Мулен
Али Хюс прави секс понякога (8)

Телефонът иззвъня отново.

— Дъщеря ми Лизи, тревожи се. Много е чувствителна. — Али грабна телефона и бельото си. — Много е умна и не търпи твърде дълго майка ми.

Джейк се засмя.

— Искаш ли да изляза? — попита тактично той.

— Не — отговори Али. — Освен ако ти не искаш.

— Както кажеш. — Той посегна към пода, за да вдигне слипа си.

— Няма да се бавя. — Тя вдигна телефона. — Ало? Миличка?

— Мамо? — полувъпросително каза дъщеря й.

— Здравей, скъпа. — Хвърли поглед към Джейк. Той си обуваше слипа.

— Баба не ми дава да спя с чехлите.

— Какво? — попита Али и разсеяно си заоблича бельото.

— Не ми разрешава да спя с чехли.

— Съжалявам. Иначе как си? — Не можеше да се съсредоточи. — Забавляваш ли се?

— Не.

— Тя там ли е?

— На долния етаж.

— Къде си? — След бельото Али облече блузата си. Закопча копчетата на гърдите си.

— Мия си зъбите. Можеш ли да дойдеш?

— Бих искала, миличка. Но не мога, скъпа. Асистентката ми си замина. Чак в Омаха. А тя е столицата на…?

— Йоко ли?

— Йоко.

— Небраска?

— Да. Страда от онази болест, дето те кара на сън. Сещаш ли се?

— Ще се върне ли?

— Наесен.

— И ще бъде ли по-добре?

— Да, но засега си е вкъщи, така че мама трябва да довърши нейната работа.

— Баба каза да избягваме целувките с нея.

Али замълча, преди да отговори.

— Не, скъпа. Баба греши. Това е болест на черния дроб. Орган вътре в тялото.

— Сигурна ли си?

— Да. Не се предава с целувки.

— Ела да пишеш оценките тук! — внезапно предложи Лизи.

— Не, скъпа. Ще се видим в неделя. Забавлявай се.

— Няма!

— Напротив. Утре ще бъде забавно. Защо си още будна? Минава десет. — Тя погледна Джейк. Все още беше по слипове. В сумрака светлината от прозорците падаше върху него и очертаваше мускулите и извивките му.

— Не ми дава да спя с чехли.

— Ясно.

— И пуши. Така ми се струва. Отново.

Али направи гримаса.

— Занеси й телефона. Аз ще се погрижа за това. Къде си сега? — Откъсна поглед от Джейк.

— Слизам надолу.

Али се придвижи към края на леглото.

— А къде е баба?

— В кухнята.

— Какво имаше за вечеря?

— Нищо. Хамбургери.

— Съжалявам. Грешката е моя. — Тя изчака за миг, стана от леглото и тръгна към коридора. Погледна зад гърба си към Джейк. Той подпъхна възглавница под главата си и уви одеялото около кръста си. Помаха й.

На Кранбъри Стрийт Лизи бе подала телефона на Клер. Али ги чуваше отдалеч.

— Иска да говори с теб.

— Какво? Ало? Али? — Клер звучеше учудено.

— Здрасти, мамо. — Али стоеше в тъмнината и се взираше надолу по стълбите.

— Има няколко неща. — Клер се обърна към Лизи. — Искам да говоря с майка ти насаме.

Али завъртя очи и зачака. Почака още малко, после каза:

— Защо да не спи с чехлите?

— Моля?

— Чехлите й. Защо да не ги носи?

— Горещо е. И подметките са мръсни.

— Моля те, позволи й.

— Не мислиш ли, че вече е пораснала?

Али замълча.

— Не знам. — Обърна се и влезе в стаята на Лизи.

— Полите й са прекалено къси.

Стаята бе толкова празна без Лизи, с всичките сенки и с приглушената светлина от прозорците, падаща върху неподвижните й вещи.

— В града сме, Алисън. Прилича малко на… знаеш какво.

— Всъщност не. На какво? — Притиснала с рамо телефона до ухото си, Али се наведе и изпъна чаршафа на новото високо легло на дъщеря си.

— На проститутка — поясни Клер.

Али замълча. Обърна се, седна и пое дълбоко дъх. Чакаше Клер да продължи. Тя точно това и направи:

— Утре ще я заведа на пазар в „Сакс“. Има нужда от нови дрехи. И ниски обувки, Али. Трябват й подходящи обувки.

— Ще бъде чудесно — въздъхна Али.

— Косата й е твърде дълга. Краищата й са цъфнали. Ще я заведа на фризьор.

— Можеш да я сплиташ.

— Да не сме… в прерията!!

— На френска плитка.

— Ще я заведа в Бергдорф след „Сакс“.

— Няма ли фризьор на Монтегю Стрийт?

— Ще отидем при Джон Барет и… Али?

— Да?

— Не иска да яде храната ми.

— Грешката е моя. Забравих да ти кажа. Тя е вегетарианка. Вече. Горе-долу от миналата седмица.

— Какво? Защо? Откъде да знам?

— Съжалявам. Трябваше да ти кажа. Но й позволи да спи с чехлите си, става ли? И не пуши близо до нея, моля те.

Клер замълча.

— Успя ли да си свършиш работата?

Али доби виновен вид.

— Да — излъга тя и се изправи, като си удари главата в горната табла на леглото. — Ох! — Прекоси мрачния коридор. — Може ли да я повикаш? Да си пожелаем лека нощ?

— Лизи! Майка ти!

Али отдръпна телефона от ухото си за момент. После се върна в спалнята си.

— И, Али? Помоли ме да й купя онзи пистолет. За рождения й ден.

— Не — отвърна Али и се загледа в лежащия Джейк. — Никакви пистолети. Никакви оръжия. — Той се втренчи в тавана и придърпа възглавницата върху гърдите си. — Може воден пистолет, но не и въздушен. Само пластмасов. — Джейк се усмихна. — Мамо? Там ли си? Клер беше изчезнала.

— Ало — обади се Лизи, връщайки се отново на линия.

— Можеш да спиш с чехлите.

— Моля те, ела тук.

— Не, скъпа.

— Мамо, моля те.

— Ще изкараш една нощ.

— Две.

— Утре ще те водят на пазар в града.

— Не искам — отсече Лизи. Звучеше все едно ще се разплаче.

— И на мен ми липсваш, миличка, но в града е забавно.

— Не. Няма да бъде.

— Опитай. Обичам те.

— И аз те обичам.

— Затварям.

— Чао — сбогува се Лизи и заяви на Клер: — Каза, че мога да ги нося в леглото!

Али замълча и погледна телефона. След това затвори. Хвърли поглед през прозореца и за секунда се замисли дали да не поеме на юг. Можеше да си събере рефератите, да кара до града и да изненада Лизи посред нощ. Можеше да ги прочете в Бруклин и там да им напише оценки.

Защо не?

— Ехо — обади се Джейк и се надигна на лакът.

Али се обърна, почти изненадана да го види там.

— Ехо — отвърна тя.